Публикации
 Коментари

„Понеже Твоето милосърдие е по-добро от живота, устните Ми ще Те хвалят. Така ще Те благославям докато съм жив, в Твоето Име ще издигам ръцете си.“ (Псалми 63:3, 4)

Нима може да има нещо по-добро от живота?
Само да сме здрави – това се чува винаги, когато се правят разни пожелания по празници. Сиреч, да живеем колкото може по-дълго. Като съм чувал такива пожелания, винаги съм се изкушавал да кажа, че каквото и да правим, няма винаги да сме здрави. Все някога ще трябва да се разболеем и да си отидем от този свят. Това няма да ни се размине и човек няма нужда да е някакъв пророк, за да може да го предскаже. Понякога при такива случаи съм си позволявал да противореча на присъстващите и да кажа, че здравето не е най-важното. Често срещам учудени и леко скандализирани погледи. А на следващото ми изказване, че най-важното е животът след смъртта, обикновено по лицата се изписва отегчение. Пак ли започна с тези религиозни неща…

Е, добре. Отегчителен съм. Но каква е реалността? И могат ли добрите пожелания по празници да я променят? Дълбоко в сърцето на всеки човек е заложено знанието, че има вечност и смъртта не е краят на съществуването. Съвременният материализъм полага всички усилия да потисне това знание и да го отрече, понеже това сваля от човека окончателната отговорност. За много хора би било утешително, ако всичко приключваше със смъртта. Тогава и самоубийството би било лесен изход от непоносими трудности – изход без някакви лоши последствия. Но така ли е наистина?

В горния стих от една боговдъхновена песен на повече от 3000 години се казва, че Божието милосърдие е по-добро от живота. Какво означава Божието милосърдие? Всеки човек нарушава Божиите закони, и то постоянно. За това ще бъде съден след смъртта си. Това е обективна реалност, която никакви наши представи или философии не могат да променят. Единственото, което може да промени тази страшна перспектива, е Божията милост. Божията милост е готова да ни прости, че не сме в състояние да живеем напълно свято и безгрешно, както Бог очаква от нас и както ни е предвидил. Бог е доказал това, като сам се е пожертвал на кръста, за да може да прости нашите грехове. От нас се иска само да Му поискаме прошка, да помолим за Неговата милост.

Да молиш за милост – много хора считат това за унизително! Но помислете си само какво унижение е търпял самият Бог – без да го заслужава, от любов към нас. Ако при всичко това ние считаме за унизително да поискаме от Него милост, или пък ни е досадно да се занимаваме въобще с тази възможност, никой не ни е виновен. И щраусът си заравя главата в пясъка ясно с какъв успех.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

„А тъщата на Симон лежеше болна от треска; и веднага Му казаха за нея. Той се приближи и като я хвана за ръка, я вдигна; и (начаса) треската я остави и тя му прислужваше.“ (Марк 1:30-31)

Този кратък пасаж от Новия Завет изглежда без особено значение. Христос изцелява една жена, тъщата на Симон (по-късно Петър) и тя става и веднага започва да шета из къщата. Нима на Господ Му е трябвал човек, който да Му прислужва? Аз мисля, че Той просто е съжалил жената заради тежката болест, от която е страдала. Но нейната реакция е забележителна. След изцелението би било естествено тя да каже, е, много благодаря, Господи, сега съм още много отпаднала, трябва първо да си почина от болестта, поне няколко дни, и после мога да се заема с домакинската работа. Тя обаче веднага скача да прислужва. Разположението на духа ѝ явно е такова, че не може да остави госта без внимание и грижа. Спомням си как старата ми майка, щом и отидех на гости, веднага изваждаше цялото съдържание на хладилника и настояваше да опитам от всичко.

Не винаги служенето на Господа е свързано с велики или поне забележими дела като проповядване, мисионерство или нещо друго подобно. Ежедневието ни е пълно с простички, обикновени неща, които могат също така да бъдат израз на нашата любов към Бога. Любовта е първата и най-основна заповед, която Христос е дал на Своите последователи. Помислете си по колко най-различни начини може да се прояви тази любов. А също и липсата ѝ. Колко често сме готови да се отнесем рязко с най-близките си хора, да не им обърнем внимание, да излеем върху тях собственото си лошо настроение. Любовта ни понякога пресъхва. Затова е добре редовно да се връщаме към нейния първоизточник.

Тъщата на Симон е била спасена от сериозна болест, може би от смърт. Нека не забравяме, че и ние сме били спасени от още по-страшна участ – от треската на греха, смъртта и вечното проклятие. И над нас Христос се е смилил и ни е изцелил от тежкото ни страдание. Естествената реакция е ние да показваме на другите тази любов, макар и в несъвършена форма. Макар и в дребни неща като шетане вкъщи, поправяне на някое разбито шкафче или нещо друго не особено „славно“. Възможностите са безкрайни.

Но преди всичко, когато ни дойде да креснем на ближния си, да го обидим и да му затръшнем вратата, нека си спомним за любовта, която е изцелила нас самите. Тя желае да изцели и него и едно от средствата за това е любовта, която ние ще му покажем.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

„… като ни е открил тайната на волята Си според благоволението, което е положил в Себе Си, за да се приложи, когато се изпълнят времената: да се обедини като цяло в Христос всичко – и това, което е на небесата, и това, което е на земята – в Него“ (Ефесяни1:9-10)

Несъмнено у Бога има много тайни, до които ние нямаме достъп. Те са свързани с бъдещето на целия свят, с бъдещето на нашия личен живот, с духовния свят и битките, които се водят в него. Но има някои тайни, които в определен момент от човешката история са били разкрити. За една от тях, изключително всеобхватна, се говори в горния цитат на апостол Павел. Крайната цел на цялата история е всичко, което е на небесата и на земята, да се обедини в Христос. Това може би е малко трудно за разбиране и се нуждае от пояснение.

Библията ни разкрива, че Христос е Творецът, чрез когото са създадени небесата и земята. Той е станал човек и е пожертвал живота Си, за да създаде за Своето паднало творение път обратно към Бога. Всеки, който приеме това спасение, в известен смисъл влиза в „Христос“ или „се облича с Христос“. Повярвалият човек се идентифицира с Христос и Му принадлежи. Съобразява се с Неговата воля, отразява Неговата същност, споделя Неговия морал. Вярващите хора още тук, на земята, са небесни същества. Те живеят в този свят, но не са от него, а принадлежат на небесното царство. Разбира се, твърде много от тях вече са си отишли физически от тази земя и вече са при Бога във вечния свят. Един ден тези два свята ще се обединят. Преградата ще падне и ще се осъществи целта, която Бог е имал от самото начало – един единен съвършен свят, в който цари правда. Свят, който изцяло е „в Христос“.

Тази Божия воля ще се осъществи, когато се изпълнят времената. Това на по-прост език означава, че още не му е дошло времето. Земята с нейното сегашно замърсяване от грях и зло не може да премине в този вечен свят. Тя ще бъде очистена с огън и всичко негодно, всичко, което не е „в Христос“, ще изгори. Тогава Бог ще създаде ново небе и нова земя и ще настъпи вечността.

Всичко това може да ни звучи много космически и странно. Докато сме в сегашното си съществуване, не можем да разберем напълно тези неща. Затова и се говори за тайната на Неговата воля. В последните глави на Библията апостол Йоан се опитва да опише този бъдещ свят. Явно не му достигат думите, за да изрази небесната реалност, и той говори за скъпоценни камъни, бисери, злато – и забележете, злато, като прозрачно стъкло. Явно, че става дума за духовни реалности, които човешки ум не може да си представи. Но същността е, че това царство, което ни очаква, е безкрайно скъпоценно. То е пропито от съвършенството на Христовото същество, то е обединено „в Христос“.

Ти участваш ли в тази тайна на бъдещия съвършен свят?

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

„Затова и ние … не преставаме да се молим за вас и да молим от Бога да се изпълните с познаването на Неговата воля чрез пълна мъдрост и духовно разбиране. “ (Колосяни 1:9)

Всяка задача си има своите условия, както и всяка логика се базира на определени допускания. Ако наистина има всемогъщ и вечен Бог, който е сътворил вселената и човека, то тогава е логично Той да има някакви намерения и някакви цели за това Свое творение. Значи и за теб лично. Това е най-дълбоката потребност на човека – да знае смисъла на нещата и най-вече смисъла на собствения си живот. Несъмнено този смисъл ще се изпълни, ако животът ти съвпада с намеренията на Този, който те е извикал в съществуване.

Някои от тези Негови намерения са всеобщи за всички хора и те са описани в Библията. Там могат да се прочетат и да се разберат, така че не е необходимо да се чудим и да гадаем. Основната цел, с която е създадено човешкото същество, е да бъде приятел на Бога и да общува с Него в любов и хармония. Тъй като това идеално състояние е отдавна нарушено, и то за всички хора, сега най-важното намерение на Бога е да спаси всички от гибелта, на която ги обрича собственото им зло.

И така, първостепенната Божия воля за теб е да се увериш, че Бог съществува, да осъзнаеш, че си виновен пред Него, защото не живееш според Неговата воля, и да поискаш прошка за това. Бог е пожертвал собствения Си Син Иисус Христос, за да може да ти прости. От теб се иска само да приемеш това.

Оттук нататък Бог ти дава нов живот като Негово дете, член на Неговото семейство. Неговата воля вече може да се осъществява постепенно в твоя живот. Точно за това се моли апостол Павел с цитираните по-горе думи. За да можеш да живееш съгласно Божията воля, трябват мъдрост и духовно разбиране. Бог не ни е направил марионетки, които сляпо следват нечия чужда воля. Нито пък християните са войници, които трябва точно да изпълняват някакъв устав, точно формулиран списък от заповеди и забрани. Христос нарича Своите ученици „приятели“, понеже им разкрива Своите цели и иска те доброволно да се включат в изпълнението им.

Няма по-голяма мъдрост на този свят от разбирането на божиите цели и намерения. Това става на първо място с четене и изучаване на Библията – ясното и сигурно Божия слово. На второ място е молитвата за мъдрост и духовно разбиране. Бог ни помага да разбираме словото Му и ни открива неща, които важат конкретно за нашия живот и обстоятелства. Много важно е също общуването с други вярващи хора, както и четенето на книги, които мъдри хора са писали за своя опит с Божията воля. Разбира се всички човешки мнения трябва да се сравняват с Божието слово и да се преценяват внимателно. Но не бива да пренебрегваме опита и познанията на другите вярващи.

Нека се стремим към мъдорст и духовно разбиране. Така ще изживеем живота си на тази земя смислено и пълноценно.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

„Когато минаваше (Иисус) видя Леви Алфеев, който седеше в бирничеството и му каза: Следвай Ме. И той стана и Го последва. И когато Иисус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и Го следваха. Тогава книжниците от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и с бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците? А Иисус като чу това им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние.“ (Марк 2:14-17)

Има ли хора, с които би ви било гнусно да седнете на една маса? Пък да не говорим някой ваш близък да ви види в тяхната компания. Представете си например да поканите у дома си момичетата, които стоят по Околовръстното шосе, но не само тях, а и техните „покровители“ и „работодатели“. И да седнете да ядете и да пиете с тях. Какво би си помислило обществото, което ви познава? Вие, възпитаният, духовният човек с добър морал – в такава компания?

Точно това е направил Христос за изумление и възмущение на порядъчните религиозни фарисеи. По онова време „бирниците“ са били едни от най-ужасните хора, алчни и лъжливи грабители, а не почтени данъчни чиновници. Те са събирали данъците за омразната окупационна власт на Римската империя и обикновено са събирали доста повече, за да има обилно и за тях. Били са нещо подобно на днешните мутри или рекетьори. Христос обаче призовал един такъв човек за Свой ученик. Матей веднага се съгласил, тръгнал след Иисус и Му устроил гощавка, на която естествено поканил приятелите си. А с приятелите му дошли и други „грешници“. Тази пък дума е използвана за благозвучие, иначе става дума за проститутки.

А с тази компания Христос седнал на маса. Компанията едва ли е била мълчалива и едва ли езикът на тези хора е бил много изискан. Но явно Христос не се е погнусил от тях. Той е показал, че ги уважава и се интересува от тяхния живот. Представи си да уважаваш последните утрепки на обществото. Точно този пример е оставил Христос на учениците Си. Всеки човек е безценен за Него. Очевидно Той не им е създал илюзията, че одобрява начина им на живот и могат да си продължават все така. Хората, влезли в допир с Него, са се преобразявали, отвръщали са се от греховния си път и са тръгвали по пътя на светостта. Това е било така, когато Христос е бил на земята, но продължава да бъде така и в последващите векове. Колкото и невероятно да ни изглежда, фактът е факт и за него има безброй потвърждения.

Христос призовава грешните на покаяние. Колкото и да са тежки греховете ни, колкото и зло да сме сторили на този свят, кокото и вреди да сме нанесли на други хора, колкото и да сме омърсени, Христос ни обича и не се гнуси от нас. Той търси да ни спаси, защото точно такива хора имат нужда от лекар за душата си.

Голямата опасност е ние да се гнусим от тези болни духовно хора, от които Иисус не се гнуси, а себе си да считаме за здрави, които нямат нужда от лекар. Тогава ще пропуснем Неговото лечение, което едиствено може да ни отведе в Неговото царство. Както казва Иисус при друг случай на фарисеите: „Бирниците и блудниците ви изпреварват в Божето царство.“

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

„А вярата е твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме.“ (Евреи 11:1)

Това е едно много просто и точно определение на вярата. Тя ни е позната от ежедневния живот, ние постоянно упражняваме вяра. Например искате да си изкопаете кладенец в двора. Вярвате ли, че това ще стане? Ако сте по-решителен човек, бързо ще отговорите с да. За да се изкопае кладенецът, трябва да се предприемат определени действия. Трябват ви материали – или камъни, или бетонни пръстени. Трябва ви квалифициран майстор, който знае как се прави кладенец, и работници, които да копаят. Тези условия могат да се изпълнят. Все още няма нищо реално, но вие вярвате – подчертавам, вярвате – че може да стане. Има обаче още нещо, за което ви трябва голяма вяра. Не знаете какво има под земята. Дали е глина, или гигантска скала? Има ли изобщо вода? Колко дълбоко ще трябва да копаете, за да я достигнете? Има едни баячи с пръчки, които твърдят, че откриват вода, но, интересно, не искат да дават гаранция. За да започнете целия проект, ви трябва доста голяма вяра. Ако държите да имате сигурни доказателства, преди да започнете, вероятно никога няма да изкопаете нищо. Логиката и обстоятелствата ви насочват, но гаранция няма. Предприемането на действие изисква вяра.

Ако прочетете цялата глава, от която е горният цитат, ще видите много примери за вяра, довела до действия, които са повлияли историята на цял народ, а дори и историята на света. Съществуването на Бога не може да се докаже. Но милиони хора са се уверили в него чрез вярата си. Започнали са да копаят и са намерили вода. По същия начин не може да се докаже и че няма Бог. Атеистите също вярват – че вода няма. Затова и не копаят.

Бог никога не е искал от хората да вярват в него сляпо, против всякакъв разум. Напротив, тъкмо Той е дал разум на човека и очаква човек да го употребява. Има ясни признаци за съществуването на Бога, които могат да се видят от всеки. Моралният закон, записан в съвестта на всеки човек, също ни свидетелства, че сме грешни пред Него. Ние не удовлетворяваме дори собствените си морални критерии. А не е далеч от ума, че критериите на святия Бог са по-високи от нашите. Ние сме виновни пред Него и заслужаваме наказание. И не можем да направим нищо, за да компенсираме греховете си, нито пък сме в състояние да престанем да ги вършим. Затова следващата крачка на вярата следва логично – нуждаем се от спасение. След като не можем сами да се спасим, ни трябва Спасител. Това е Иисус Христос и вярата лично в Него е достатъчно условие за спасението ни. Ние не виждаме Иисус с очите си, но за него съществува напълно достоверна информация, която може да се проучи и провери. Неговото възкресение е неоспорим исторически факт. А това е ключовият фактор за цялото християнство.

И така, нещата в които християнинът вярва, не се виждат, но вярата му ни най-малко не е сляпа. Всеки може да опита това на практика.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

„Иисус му каза: Тома, понеже Ме видя, ти повярва. Блажени, които не са видели и са повярвали.“ (Йоан 20:29)

Тома е един от дванадесетте апостоли на Христос, така нареченият „Тома Неверни“. Той е получил това прозвище, тъй като е отказал да повярва на свидетелството на останалите апостоли, че Христос е възкръснал и те са Го видели жив. Тома заявява, че единственото доказателство, на което ще повярва, е да види прободените ръце на Христос и да бръкне в раната Му. И Христос изпълнява това негово желание. След няколко дни Той отново се явява на учениците Си, когато вече и Тома е заедно с тях, и му показва раните Си, даже настоява Тома наистина да пипне раната на реброто Му. Пред това непреодолимо доказателство Тома, разбира се, се убеждава, пада на колене пред Христос и Го нарича Господ и Бог. Христос не възразява срещу титли – Той действително е Господ и Бог. Но казва, че са блажени онези, които повярват, без да изискват да Го видят с очите Си.

Означава ли това, че от нас се иска сляпа вяра? Трябва ли да повярваме в нещо, което противоречи на здравия човешки разум?
След възкресението Си Христос е бил още известно време на земята и после се казва, че се е „възнесъл на небето“. Това означава, че се е върнал в небесното царство, в другия свят, от който е дошъл, когато се е родил като човешко бебе. Сега вече Той не ходи по земята и ние не можем да Го видим, както го е видял апостол Тома. Може и да съжаляваме за това, но пък това ни причислява към „блажените“, ако повярваме. Как може да стане това?

Възкресението на Христос може на пръв поглед да изглежда нещо невероятно. Здравият разум ни говори, че мъртвите не възкръсват. От друга страна обаче здравият разум не може да ни гарантира, че принципно не е възможно да се случат чудеса. Чудото точно затова е чудо, защото не е обичайно явление. И ако съществува Бог, който е всемогъщ, е съвсем близко до ума, че той може по Своя воля да наруши обичайното действие на природните закономености. Дали в миналото се е случило дадено чудо, или не това е въпрос, на който трябва да отговори историята, а не физиката. Специално за възкресението на Христос има изобилни исторически свидетелства, че се е случило наистина. Те са записани и достоверно предадени през вековете, и са достигнали до нас. Тези сведения подлежат на трезва и разумна проверка. За целта обаче човек трябва да си отдели време и да се запознае с тях. Освен оригиналните свидетелства на очевидци, записани в Новия Завет, има и много съвременни книги, които се занимават с този въпрос. Ако човек отказва да положи този труд, няма никакъв смисъл да казва, че ще повярва само ако види с очите си. Господ е дал всичко необходимо, за да можем да повярваме разумно. Наша е отговорността да се възползваме от тази възможност.

За да повярваме във Възкресението на Христос, не е нужно да стиснем очи и да си внушим нещо. Напротив, трябва да отворим очи и да проверим фактите и събитията.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

„Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот. Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.“ (Йоан 6:63-64)

Човек бавно се пробужда от съня си. Слуша пеенето на птиците. Усеща свежия въздух от отворения прозорец. Поглежда тавана над себе си и в главата бавно започват да идват сутрешните мисли. Моят ден често започва с възхищение от песента на някоя птичка, особено от славеите напролет. Вслушвам се в шума на селото долу в долината. Петлите вече старателно кукуригат.

Всичко това нямаше да бъде възможно, ако ние нямахме дух и душа. Възхищението е плод на духа. Затова не е чудно, че Христос казва, че Неговите думи са дух и живот. Без дух тялото е мъртво. Духът е съзнанието, че живеем, духът е фактически нашият живот. Също така и Божият Дух е живот. Но това не е нашият дух, това е Духът на друга личност, на Бога, но Той има свръхестествената възможност да влияе върху нашия дух. Той насочва нашите мисли върху личността на Христос. Това става неусетно, от разни случки или пък когато четем Божието слово. Божият дух ни изпълва с възхищение и радост от Христос. Чрез Него ние минаваме през вратата на вярата и ставаме граждани на небесното царство.

Но Божият дух не действа против нашата воля. Ние можем чрез нашето неверие да Го ограничим и да попречим на действието Му в нашия дух. За жалост това ни обрича на „външна тъмнина“. Човешкият дух е безсмъртен и ако човек си отиде от този свят, без да принадлежи на Бога, той ще бъде за цялата вечност в един страшен свят, в който няма нищо добро.

За съжаление, има такива, които не просто са невярващи, а които предават Христос. В горния текст става дума за Юда Искариотски, но тези думи могат да се отнесат и към нас. Предателство означава да имаш информация за някого, когото познаваш, и да я издадеш на неговите врагове срещу нещо, което ще получиш в замяна. Все едно заменяш неговия живот срещу някаква печалба за себе си. Но както знаем и от случая със самия Юда, тази печалба често се оказва пагубна. Юда се самоубива и се оказва най-губещият човек в цялата история.
За нас е много важно, когато разберем кой е Христос, как ще постъпим с това знание. Дали ще го предадем, ще Го разменим за нещо, което ни се вижда по-ценно – пари, престиж, начин на живот или нещо друго? Знанието за Христос е действието на Святия Дух в нас, което ни дава живот, ако го приемем. Да го отхвърлим, е равносилно на самоубийство.

Аз не бих се наел да кажа каква е разликата между обикновения невярващ и такъв, който е предал Христос. Но неверието има степени и последиците му също изглежда имат степени. Бих желал обаче да гледаме напред и да бягаме от неверието и предателството. Нека поканим Духа, който дава живот, да съживи и нас. Думите на Христос са дух и живот.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

„А змията каза на жената: Никак няма да умрете! Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога – да познавате доброто и злото. И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде.“ (Битие 3 : 4-6)

Нали знаете старата поговорка, че малкото камъче обръща колата. А то се спотайва някъде в калта и чака колата да дойде. Не подозираш, че съществува, не си могъл да го предвидиш, да си направиш план. Ако го знаеше, щеше да го махнеш оттам само с едно движение. Щеше да го ритнеш презрително в храстите и всичко щеше да си върви, както си го намислил. Но… нещата никога или почти никога не стават точно по план. Малкото камъче все се явява от някъде.

Лъжата и заблудата са такива малки камъчета. Още от началото на света, от Адам, човекът се е опитвал да се подаже по-мъдър и по-силен от своя Творец. Бог е казал на Адам да не яде от едно-единствено дърво. Адам обаче си казал, ами! Аз съм по-мъдър от Бога и много добре виждам, че дървото е хем красиво, хем вкусно. А да умра – как ще умра! Това няма да стане. Сигурно Бог иска да скрие от мен нещо добро, но аз ще си го взема сам. Аз вярвам в себе си! Тази мисъл му била подшушната от вечния лъжец Сатана. Неговата вечна цел е да втълпява в главите на хората тъкмо тази мисъл – че са по-силни и по-мъдри дори от Бога. Че могат да вярват в себе си. И затова Бог е направил малкото камъче – да обръща колата, за да ни се показва винаги, че не можем да се отвръщаме от своя Творец и въпреки това да успяваме.

Когато започвам някакво начинание, винаги си мисля за това малко камъче. Иска ми се да го няма, да няма изненади, всичко да върви гладко. Затова винаги се обръщам към Твореца и изповядвам пред Него своето несъвършенство. Признавам му, че неговата мъдрост е несравнима с моята. Моля Го Той да ме води в начинанието, да ми дава необходимия разум и да ме предпазва от малкото камъче. И накрая, когато всичко свърши добре, гледам да не се хваля колко съм бил мъдър и силен, а да казвам, че Господ ми е помогнал да направя това или онова. Той ми е дал необходимото умение и е водил стъпките ми.

Не ме питайте как действа молитвата. Аз просто се обръщам към Бога и Го помолвам за мъдрост и помощ. А той си знае как да ме напъти и да ми покаже какво да правя и дали изобщо нещо да правя. Винаги ми е показвал. Това не ме освобождава от собствената ми отговорност да преценявам, да обмислям и да действам. Но без участието на Бога нещата не стават. Тогава и само тогава може да се избегне малкото камъче. А ако то все пак се появи и обърне колата, не бива да се отчайваме, а трябва да признаем своята слабост. Да се доверим на Бога и следващия път пак да Го призовем да ни помага в малките неща с Неговата мъдрост.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

„Това каза Иисус, и като вдигна очите Си към небето, каза: Отче, настана часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти, както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот – да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Иисус Христос, когото си изпратил.“ (Йоан 17:1-3)

Понякога човек постига нещо, което го издига в очите на околните. Дали ще е добра бележка в училище, добре взет изпит, добре изпълнен проект във фирмата, красиво произведение на изкуството, добре изпята песен или изпълнено музикално произведение на изкуството – това са неща, които прославят човека. За него се разчува, започва да се говори.

Учудващо, след всички чудеса, които е извършил, Христос говори за Своето прославяне, когато е изправен пред прага на смъртта. И то много мъчителна и позорна смърт. Часът на Неговата прослава е бил дълъг – съд, унижения, малтретиране, агония, смърт, погребение, докато най-близките Му ученици, не са разбирали в какво се състои Неговото прославяне. Напротив, били са крайно разочаровани и отчаяни. Но точно това, което е изглеждало като опозоряване и провал, се оказва най-голямата слава на Христос. По този начин Той изпълнява предвечната воля на Бог Отец и отваря пътя за спасение на човешките същества. Неговата смърт е изкупителната жертва за нашите грехове. Неговото възкресение е гаранция за вечен живот на всеки, който реши да бъде Негов.

Но тук се казва и нещо повече. Дадена е дефиниция на вечния живот. Различните религии имат различни представи за рая. Някои са доста елементарни, като изобилие от храна и секс. За други пък крайната цел е изчезването на личността. Христос казва, че вечен живот означава познаване на Неговия Син. Бог е източникът на всяко добро, на всяко истинско удоволствие. Самоцелното удоволствие, отделено от своя духовен извор, губи смисъла си и бързо се превръща в нещо зло. Опознаването на Бога, на Неговата любов, на Неговото добро носи на човека радост и щастие. Това е животът, за който човек е предвиден, и който Христос прави отново възможен за него чрез Своята жертва. Човек не само няма да угасне или да остане да витае в някаква неясна духовна мъгла, но ще получи ново безсмъртно тяло, с което ще може по съвсем нов начин да преживява многостранната добрина и любов на Бога, както Адам и Ева са живели в Божието присъствие в Едемската градина.
Часът на смъртта е часът на прославата на Божия Син. Той е дал живота Си доброволно. Имал е цялата власт над света и сега, възкръснал и възнесен на небето, продължава да я има. Той не е използвал Своята власт за унижожение на света, а за да даде вечен живот на всички, които желаят да отидат при Него. Това е триумфът на най-голямата слава, която не може да се сравни с никоя друга слава на тази земя.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Older Posts »