Публикации
 Коментари

vestnik zornitsa

Вестник „Зорница” | Zornitsa.net

След успешно популяризиране като образователно списание, ЗОРНИЦА започва да излиза и като първия български седмичен вестник през 1875г. Пилотният брой е отпечатан от протестантските мисионери в Цариград последния петък на месец декември.

Вестник Зорница е най-старият седмичник и протестантско издание на български език – истинската Зорница на българския протестантизъм. Присъства във всеки стадий от новата българска история, като авангард на свободна мисъл и правото на вяра. За съжаление, днес съществуват малко на брой, предимно частни пълни колекции на Зорница, което възпрепятства контакта на българския читател и изследовател до най-старателно записваната, изконно българска, част от протестантската история.

През последните пет години, Институтът за българска протестантска история и екипът на Bibliata.com, заедно с множество пастори, църкви и библиотеки в и извън България, работи по Инициативата ЗОРНИЦА. Този проект цели събиране и представяне в дигитален формат най-старите броеве на Зорница (в двете му форми на списание и вестник). Уебстраницата на в. Зорница се намира на адрес: www.zornitsa.net

zornitsa-12-1875Когато вестник „Зорница“ се появява в Цариград през 1864 той не е първият вестник, издаван на български език в столицата на Османската империя. През Възрожденския период в Цариград излизат около 20 вестника и 9 списания. От 1862 Високата порта открива Департамент по печата, който има за цел да цензурира пресата. Българските вестници, издавани в Цариград, са ограничени в либералното си съдържание поради тези тенденции, докато вестниците, издавани на север от Дунав, се отличават с по-радикална идеология. Цензурата над българския печат се извършва от етнически българи или османски чиновници. Такива са Панов, Манчов, Генович, Ваклидов и Драган Цанков.

Тъй като „Зорница“ се радва на западното покровителство, би следвало отношението от страна на държавната цензура към вестника да е по-благосклонно. Но на практика това не е така. Алберт Лонг счита, че спирането на вестника през 1865 става под йезуитско влияние. Макар че липсват достатъчно данни, възможно е именно Драган Цанков да е наложил цензурното спиране, поради католическото си влияние през този период. Американският мисионерски борд също отбелязва, че основен противник на работата му в Цариград са именно българските йезуити.

Поради голямата си популярност и социалната си насока, „Зорница“ придобива и заема изключително важна позиция в българската историография. Негативната коннотация на православни апологети, заклеймяващи „чуждата пропаганда“ на протестантите в българските земи по онова време, подминава вестника. В годините след Освобождението „Зорница“ е разглеждан от историците като вестникът, оказал най-силно влияние в развитието на българите през Възраждането. В студиите си за протестантската история Стоянов, Христов, Петков, Илков, Мутафова и Пантев споменават заслугите на д-р Алберт Лонг. Георги Генов разкри наскоро и ролята на д-р Елиас Ригс като възможен пръв инициатор на в-к „Зорница“. След преглед на личния дневник на Ригс, който понастоящем е забулен в тайна, Генов цитира, че именно Ригс стартира вестника в отсъствието на Лонг.

Проф. Барбара Рийвс-Елингтън, в своята хабилитация, прави основен преглед на мотивите на Лонг за започването на „Зорница“. Нейното мнение е базирано на обстойния преглед на архивите на Лонг в Америка. Тя също отбелязва взаимния труд на Ригс и Лонг в редактирането на вестника, както и значението на феминистката ориентация на „Зорница” под влиянието на Марта Ригс. В дисертацията си Рийвс-Елингтън разяснява началното действие на методисткото общество в България и динамиката около преместването на Лонг в Цариград. Трябва да се отбележи и публикуваното изследване на българските протестантски издания от Росица Ангелова, преподавател в Шуменския университет (БХСС, 2003).

Мисионерите от Американския борд и Методисткото общество установяват първите си станции сред българите през 1857-58. Първите мисионери тук са д-р Алберт Лонг, Уесли Претимен и Фредерик Флокен. По настояване на Обществото, Претимен се премества в Шумен, където скоро престига и Флокен.

След началния успех, Лонг се премества в Търново, но успехът му там е ограничен. Запознаването му със Славейков и Михайловски са сред основните му мотиви, да търси форма за благовестие и просвета, която по-масово да обхване българското население. Разбирайки тясната връзка между националното самосъзнание на българите и българския език, още през 1857 пише: „взимайки предвид опита (на българите) да възстановят езика си и да поведат образователната си система и литература, трябва да се насочат в правилната насока, за да дойдат и до Христа“.

След 1960 д-р Алберт Лонг търси разрешение от турските власти за отваряне на печатница в Търново, което му е отказано. Лонг подава молбата за преместването си в Цариград, като се аргументира с многобройното българско присъствие и че всяка солидна мисия има нужда от представителство в столицата. По това време между 60-80 000 етнически българи живеят в Цариград.

През 1863 Лонг се премества в Цариград, където помага на Ригс в подготовката за изданието на Българската Библия. Там Лонг превежда и отпечатва религиозни брушури на различни теми, като същевременно подготвя и по издаването на „Зорница“. Първият брой на „Зорница“ е отпечатан официално през 1864. Главен редактор е Алберт Лонг, въпреки че през 1865 тази отговорност поема Елиас Ригс.

Новият вестник излиза всеки месец на български език в печатницата на А. Минасов и съдържа осем четвъртини страници. Форматът на „Зорница“ е моделиран по западните религиозни списания за младежи. Главната цел на Лонг е да достигне подрастващото поколение, което след Кримската война и Тансимат-реформите надминава по образованост родителите си и страни от фанариотски влечения.

Друга цел е адресирането на определени теми във вестника до нуждите на жените. По това време не съществува друг вестник с такъв кръгозор. В тази си дейност д-р Лонг получава помощта на Марта Ригс, съпругата на д-р Елиас Ригс. Тя издава серия от статии под заглавито „Писма до майката“ с морално и религиозно съдържание. Идеята е, че майките имат неограничено влияние върху подрастващото поколение. На страниците на „Зорница“ се афишира и нуждата от образователни заведения за момичета. Цялостното влияние, което “Зорница” оказва върху българското общество по онова време върху промяната на социалното място на жената и отношението към нея, е неоценимо.

Съдържанието на „Зорница“ обхваща библейски истории, морални сказки, протестантски химни в превод на Ригс, природознание (Лонг преподава тази дисциплина впоследствие в Робърт Колеж), естествени науки, география с илюстрации, информация за американски институции и училища като модели от просперираща модерна нация, истории за успели хора, стигнали от бедност до праведно благосъстояние, както и биографии на бележити политически личности като Вашингтон, Франклин и др. В този си формат „Зорница“ излиза между 1864-1871, когато Алберт Лонг започва да преподава в Роберт Колеж.

От самото начало, „Зорница“ се посреща със съмнение от турските власти. След петия си брой „Зорница“ е спрян за периода юни 1864 до май 1865. Лонг смята, че тази цензурна забрана е наложена от българин, завършил йезуитски колеж. Налага се секретарят на Американското посолство да пледира пред Великия везир Али Паша за подновяването на изданието. В разговора, предаден от д-р Едуард Хакел години по-късно, везирът обвинява „Зорница“ в републиканизъм, правейки асоциаця между протестантството и републиканската идеология.

Допълнително обстоятелство е фактът, че в Цариград през юли 1864 се провежда правителствена офанзива срещу протестантската активност. Покръстилите се мюсюлмани са арестувани, сградите на Американския борд, Британското библейско дружество и Американското библейско дружество са запечатани.

Отпечатването на вестника е подновено през 1865. „Зорница“ търси широка публика, като различията между протестантство и православие се разглеждат по деликатен и ненатрапчив начин. Зареди това си качество, вестникът е търсен от православни интелектуалци и свещеници. Като цяло, месечното издание на „Зорница“ не е информационен вестник, а по-скоро образователно пособие. Цената му от четири гроша е преднамерено ниска и достъпна за читателите, докато други български вестници струват 40-60 гроша. На много места вестникът е използван вместо скъпите учебни помагала.

Вестникът се отпечатва в Цариград, където можело да се изпрати дописка за абонамент, а после чрез миграционните работници и кираджии се отправял към всички краища на Добруджа, Тракия и Македония. Допълнително с вестника се снабдявали чрез мисионерските станции и под-станции, доставян от служителите на Американското и Британското библейски дружества, обикалящи българските етнически територии. Така „Зорница“ достига внушителен за времето си тираж, надминавайки по брой издания и абонати всички останали български издания.

Вестник “Зорница” – живата българска история и култура
Годишнините на три събития, чествани тази пролет и лято в България, разкриват изключителната роля на българския протестантизъм в историята и културата на националната ни държава. Хронологически на първо място това е 130-годишнината от изданието на вестник „Зорница”. Започнала като месечно списание през 1864г., превръщането на „Зорница” от 2 януари 1876г. в седмичен вестник с паралелен месечник я прави най-значимата българска медия през 19-ти век. От Славейков, през Вазов и Яворов, до Симеон Радев и Иван Шишманов – българските възрожденски и следосвобожденски интелектуалци и общественици са единодушни в оценките си за високото качество, национално-консолидационния и прогресивен характер, и силното медийно влияние на вестник “Зорница” в българското общество.

На второ място е 130-годишнина от Априлското въстание, истината за което се разпространява от страниците на „Зорница”. Това, заедно с усилията на протестантите у нас да насочат вниманието на западните медии и политически кръгове към България, допринасят изключително за смяната на международното отношение към турската политика в българските територии на Османската империя. И, разбира се, честваната през месец юни 135-годишнина от първото издание на Библията на съвременен български език – феноменалният от лингвистична гледна точка превод на д-р Алберт Лонг, д-р Илайъс Ригс, Петко Р. Славейков и Хр. Сечанов.

Вестник „Зорница“
Незабелязана сякаш от българските медии премина организираната на 30 май в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Кръгла маса по случай 130-годишнината от първия брой на в-к „Зорница“ – най-значителната българска медия през 19-ти век, чийто контекстуален и издателски стандарт полага основата на съвременните български медии.

В дискусията участваxa проф. д.ф.н. Боряна Христова, доц. д-р Веселин Методиев, ст.н.с. д.ф.н. Георги Василев, проф. д.т.н. Димитър Киров, ст.н.с. д-р Елена Хаджиниколова, проф. д.ф.н. Елка Константинова, проф. д.и.н. Иван Илчев, ст.н.с. д-р Йордан Василев, доц. д-р Пламен Митев, доц. д-р Румен Генов, проф. Андрей Пантев д. и. н, Стоян Райчевски и пастoр д-р Христо Куличев – гл. редактор на днешната „Зорница”. Гости от Македония бяха Мойсей Трайковски, брат на покойния македонски президент Борис Трайковски, и Михаил Цеков, председател на Съюза на евангелските методистки църкви в Македония.

Високо оценена е заслугата на „Зорница“ за българското обществено, национално и медийно развитие в пред- и следосвобожденския период на историята ни. Висока оценка се дава и на историческата и културна роля на българския протестантизъм като цяло. Мястото, което българските протестанти имат в обществените, политически и икономически процеси в развитието на новата българска държава, за съжаление, е унищожено целенасочено от пропагандата на комунистическата диктатура след 1944г.

Резултат от систематичните усилия в тази насока по време на тоталитарната система и в ранните години на посткомунизма е фалшифицирането историята и образа на протестантските църкви. Християнските общности се изолират и обществото се настройва срещу българските протестанти в социалистическото общество, които са обявени за „прозападен, вражески, чужд на нацията фактор“. Фактът, че това клеймо е само един атрибут в артикулацията на тоталитарната система за манипулация на масата, се доказва веднага от един задълбочен поглед в българската история преди 1944г. Но постигнатите от тоталитарната система вмешателство и контрол над религиозната сфера довеждат до разделение на частите на Църквата и настройване на трите църковни деноминации и християни едни срещу други. Поддържането на половин вековен антагонизъм между православни християни, протестанти и католици по време на диктатурния период в България и днес все още дава своите горчиви плодове в междуцърковните, обществените и междучовешките отношения.

Когато списание „Зорница“ се появява в Цариград през 1864г., то не е първото издание на български език в столицата на Османската империя. През Възрожденския период в Цариград излизат около 20 вестника и 9 списания. От 1862г. от Високата порта е открит Департамент по печата, който има за цел да цензурира пресата – и българските вестници, издавани в Цариград, са ограничени, поради либералното си съдържание, от тези тенденции, докато вестниците, издавани на север от Дунав, се отличават с по-радикална идеология. Цензурата над българския печат се извършва от етнически българи османски чиновници.

Но поради голямата си популярност и широка социална насока, „Зорница“ заема изключително важна позиция в българската историография. В годините след Освобождението „Зорница“ е разглеждан от историците като вестникът, оказал най-силно влияние върху развитието на българите през Възраждането. Заслугата за качеството на списанието и вестника е на американските мисионери д-р Алберт Лонг и д-р Илайъс Ригс, за когото се предполага, че е един от първите инициатор на в-к „Зорница“.

Трудът на двамата при редактирането, издаването и разпространението на вестника в условията на Османската империя разкрива истинската си величина и стойност, когато стане ясно, че са обхванати всички земи, населявани от българи – от Македония до Бесарабия и от Беломорска Тракия до Западните покрайнини. Изключителна за времето си е и прогресивната ориентация на „Зорница” относно образа и ролята на жената в българското общество под влиянието на редакторката Марта Ригс. Паралелно на изданието, протестантското общество в България и динамиката на мисионерската работа изискват силите на тримата и сътрудниците им. Те обичат българския народ и се обричат на националната му кауза, изучават и говорят езика му, стават част от неговата съдба.

Макар започнали работа в началото на 19-ти век на територията на Османската империя, мисионерите от Американския борд и Методисткото общество установяват първите си станции окончателно през 1857г. Четиридесет години са необходими за прокарване на този мисионерски коридор на Балканите сред българите. Първите мисионери тук са д-р Алберт Лонг, Уесли Претимен и Фредерик Флокен. Те намират вече започнали или копнеещи за реформи на църковния живот български общности.

По настояване на Методисткото общество, Претимен се премества в Шумен, където скоро престига и Флокен. След началния си успех, Алберт Лонг се премества в Търново. Запознанството със Славейков и Михайловски е сред основните му мотиви, да търси форма за благовестие и просвета, която да обхване българското население. Лонг разбира много добре тясната връзка между националното самосъзнание на българите и българския език.

През 1860г. д-р Лонг търси разрешение от турските власти за отваряне на печатница в Търново, което му е отказано. Той не се отчайва, а се мотивира да подаде молбата за преместването си в Цариград, като се аргументира с многобройното българско присъствие и че всяка солидна мисия има нужда от представителство в столицата. По това време между 60-80 000 етнически българи живеят в Цариград. През 1863г. е преместен в Цариград, където започва да помага на намиращия се там вече д-р Ригс в подготовката за изданието на Българската Библия. Там Лонг превежда на български и отпечатва религиозни брушури на различни теми, като същевременно подготвя и издаването на „Зорница“. Първият брой на списание „Зорница“ е отпечатан официално през 1864г. Главен редактор е Алберт Лонг, въпреки че през 1865г. тази отговорност поема Илайъс Ригс.

Новият вестник излиза всеки месец на български език в печатницата на А. Минасов. Форматът на „Зорница“ е моделиран по западните религиозни списания за младежи. Главната цел на Лонг е да достигне подрастващото поколение, което след Кримската война и Тансимат-реформите надминава по образованост родителите си, страни от фанариотски влечения, търси националната си идентичност и вижда необходимостта от реформи в православната църква, които да я отдалечат от елинизацията й.

Друга цел е адресирането на определени теми във вестника до нуждите на жените. По това време не съществува друг вестник с такава насоченост. За тази дейност д-р Лонг получава помощта на Марта Ригс, съпругата на д-р Илайъс Ригс. Тя издава серия от статии под заглавито „Писма до майката“ с морално и религиозно съдържание. Идеята е, че майките имат неограничено влияние върху подрастващото поколение и те притежават изключителен потенциал. На страниците на „Зорница“ се афишира и нуждата от образователни заведения за момичета. Цялостното влияние, което “Зорница” оказва върху българското общество по онова време върху промяната на социалното място на жената и отношението към нея, е неоценимо.

Съдържанието на „Зорница“ обхваща библейски истории, морални сказки, протестантски химни в превод на Ригс, природознание (Лонг преподава тази дисциплина впоследствие в прочутия Робърт Колеж, в който следват не един и двама български общественици и политици), естествени науки, география с илюстрации, информация за американски институции и училища като модели на просперираща модерна демократична държава, автентични истории за успели хора, стигнали от бедност до праведно благосъстояние, както и биографии на бележити политически личности като Вашингтон, Франклин, Джефърсън и др. В този си формат „Зорница“ излиза между 1864-1871г., когато Алберт Лонг започва да преподава в Роберт Колеж.

От самото начало, „Зорница“ се посреща със съмнение от турските власти. След петия си брой „Зорница“ е спряна за периода юни 1864г. до май 1865г. Лонг смята, че тази цензурна забрана е предизвикана от българин йезуит. Налага се секретарят на Американското посолство да пледира пред Великия везир Али Паша за подновяването на изданието. В разговора, предаден от мисионера д-р Едуард Хакел години по-късно, везирът обвинява списание „Зорница“ в републиканизъм, правейки асоциация между протестантството и републиканската идея на САЩ.

Допълнително обстоятелство е фактът, че в Цариград през юли 1864г. се провежда правителствена офанзива срещу протестантската активност. Покръстилите се в християнството мюсюлмани са арестувани, а сградите на Американския борд, Британското библейско дружество и Американското библейско дружество са запечатани. Отпечатването на списанието е подновено през 1865г.

„Зорница“ търси широка публика, като различията между протестантство и православие се разглеждат по деликатен и ненатрапчив начин. Зареди това си качество, вестникът е търсен от православни интелектуалци и свещеници. Като цяло, месечното издание на „Зорница“ не е информационен вестник, а по-скоро образователно пособие. Цената му от четири гроша е преднамерено ниска и достъпна за читателите, докато други български вестници струват 40-60 гроша. На много места вестникът е използван вместо скъпите учебни помагала.

Списанието се отпечатва в Цариград, където било възможно да се изпрати дописка за абонамент, а после чрез сътрудници-куриери или наети за такива дюлгери и кираджии се отправял към всички краища на Добруджа, Тракия и Македония. Допълнително със списанието се снабдявали чрез мисионерските станции и под-станции, доставяно от служителите на Американското и Британското библейски дружества, обикалящи българските етнически територии. Така „Зорница“ достига внушителен за времето си тираж, надминавайки по брой издания и абонати всички останали български издания.

Вестник „Зорница“ и отразяването на Априлското въстание
През 1872г. на Второто годишно събрание на Евангелската Мисия за Европейска Турция делегатите натоварват д-р Илайъс Ригс със задължението да подпомогнe по-нататъшното развитие на вестника. Успешно е приключило отпечатването на българския протестантски превод на Библията и “Зорница” излиза на преден план като основна цел в издателските планове на мисионерите. Форматът е увеличен, най-важната промяна обаче се явява превръщането на изданието в седмично.

Седмичната “Зорница” излиза всъщност за първи път през декември 1875г., макар официално да се води датата 2 януари 1876г., като успоредно с нея продължава да излиза и месечно издание на вестника, стартирало 1864г., което сега е ориентирано специално към читателите в юношеска възраст. Главен редактор в този период е Теодор Баингтън, но спомените на съвременниците свидетелстват, че д-р Илайъс Ригс има ключовата роля както в подготовката на много от статиите (д-р Ригс е автор на много неподписани публикации в “Зорница”), така и в цялостната редакционна политика.

Промяната в издателската политика на “Зорница” се извършва непосредствено преди едно от най-драматичните събития в Българското Възраждане – Априлското въстание. Към момента на избухване на Априлското въстание “Зорница” е най-разпространеният български вестник, покривaщ практически всички територии, на които се простира българският етнос, като същевременно си е завоювал завиден авторитет сред българската общественост.

Позицията на вестника по време на трагичните събития от 1876г. показва, че това не е случайно явление, тъй като евангелските християни, пишещи вестника, са намерили верния начин не само да работят като богослови и публицисти, но същевременно да служат и помагат на българския народ за националната му кауза.

Мнозина обективни изследователи еднозначно са признали на протестантските мисионери, българските им сътрудници и изданието заслугата за възбуждане на международното внимание и обществена съвест към българския национален въпрос. От една страна издателите на “Зорница” предават всяка получена информация за ужасите, свързани с потушаването на въстанието, директно на британските и американски правителствени организации и лица, както и на влиятелни издания в тези страни. От друга, самите мисионери смело и усърдно обикалят опустошените региони, помагат на пострадалите, като са и основните съмишленици на разследванията, предизвикани и учредени от британския политик Гладстон. Още по-впечатляващо е смелото и съпричастно отразяване на въстанието на страниците на самия вестник.

“Зорница” се превръща де факто в единствения писмен източник на информация за българския народ в неговите най-отдалечени земи за случващото се във въстаналите територии. Чрез седмичника българският народ по всички краища на поробените ни територии съпреживява ужаса и трагедията на Априлското въстание – така, макар бойните действия да обхващат ограничени области, целият български народ е информиран за събитията. По този начин “Зорница” дава своя своеобразен принос, въстанието от април-юни 1876г. да се превърне в общонародна драма и общо преживяване за цялата българска нация.

Още с първите дни на въстанието “Зорница” съобщава на населението за мобилизацията на турски войски и тяхното придвижване към Пловдив и Пазарджик. В бр. 18 от 30 април 1876г., в статия със заглавие “Смущения в България” читателите разбират за въстанието в Панагюрско. В следващия брой от 7 май е публикувана телеграма на Хафуз паша за погрома над въстаналата Стрелча. В същия брой подробно е описано превземането и разрушаването от турските войски на въстаналото Панагюрище, има подробна информация за арестите в Пазарджишко и Одринско. Отделно е разказано за арестите на български православни свещеници, включително и за епископ от Пловдив. В броя от 14 май 1876г. читателите са информирани за черкезките набези в Тревненско, Софийско, Севлиевско и движението им. Извънредно е отразено опожаряването на 118 села в Пловдивския санджак.

Издателите на “Зорница” подават информация и подсказват на читателите за напрежението, което въстанието поражда във Високата порта, като ги информира и за изпращането на правителствени анкетьори. “Зорница” описва геройствата на българските въстаници, изправили се с черешови топчета срещу оръдията “Круп” на Османската армия.

В броя си от 21 май 1876г. “Зорница” съобщава подробно за въстаническите действия в Търновско и тормоза над българите в Битолско. Издателите на “Зорница” показват изключителна информираност, съобщавайки за въстаническите чети в Жеравна и Медвен, за башибозушките грабежи в Самоковско. Авторите на протестантското издание стават все по-смели, наричайки пряко, въпреки заплахите към вестника, „терор” – действията на башибозука в Шуменско.

Издателите на “Зорница” окуражават българските читатели, информирайки за пробуждането на общественото мнение в Западния свят. Публикуван е първият от поредица материали – изказването на лорд Стретфорд за необходимостта от “радикална промяна в Османската империя”. “Зорница” е и тази, която информира читателите си за пристигането на четата на Христо Ботев, като посочва състава й от 175 въстаници и отразява пристигането й на българския бряг с парахода “Радецки”, както и за смъртта на Ботев. Публикувано е и известие за смъртта на въстаническия ръководител Георги Бенковски.

В броя си от 11 юни “Зорница” публикува дословно текста на “Прокламация на българските въстаници към мюсюлманите”, където изрично се показва, че действията на въстаналите българи са насочени срещу османския деспотичен режим, а мюсюлманското население е наречено събирателно “братя”. По този начин протестантските мисионери и издатели на “Зорница” свидетелстват за толерантността на въстаналите българи и изграждат нравствения облик на тяхната кауза пред западните политически кръгове. Издателите на “Зорница” са наясно, че паралелно с въстаническите битки, тече решаваща битка за световното обществено мнение. Те правят всичко възможно да подпомага българската кауза на международната сцена.

„Зорница“ и отразяването на Априлското въстание 1876

През 1872 г. на Второто годишно събрание на Мисията за Европейска Турция делегатите натоварват д-р Ригс със задължението да подпомогнe по-нататъшното развитие на вестника. Успешно е приключило отпечатването на българския протестантски превод на Библията и “Зорница” излиза на преден план като основна цел в издателските планове на мисионерите.

След възстановяване издаването на вестника през 1874 г. са направени някои промени – форматът е увеличен от четвърт на половин фолио. Най-важната промяна обаче се явява превръщането на изданието в седмично. Седмичната “Зорница” излиза за първи път през декември 1875 г., като успоредно с нея продължава да излиза и месечно издание на вестника, което е ориентирано специално към читателите в юношеска възраст. Главен редактор в този период е Теодор Баингтън, но спомените на съвременниците свидетелстват, че д-р Ригс има ключова роля – както в подготовката на много от статиите (д-р Ригс е автор на много неподписани публикации в “Зорница”), така и в редакционната политика.
Промяната в издателската политика на “Зорница” се извършва непосредствено преди едно от най-драматичните събития в Българското Възраждане – Априлското въстание. Към момента на въстанието “Зорница” е най-разпространеният български вестник, покривaщ практически всички територии, на които се простира българският етнос, като същевременно си е завоювал завиден авторитет сред българската общественост. Позицията на вестника по време на трагичните събития от 1876 г. показва, че това не е случайно явление, че хората, пишещи вестника, са намерили верния начин да благовестват и същевременно да служат и помагат на българския народ.

Мнозина обективни изследователи еднозначно са признали на протестантските мисионери и тяхното издание заслугата за събуждането на международното внимание и обществена съвест по българския въпрос. От една страна издателите на “Зорница” предават всяка получена информация за ужасите, свързани с потушаването на въстанието, директно на британските и американски правителствени организации и лица, както и на влиятелни издания в тези страни. От друга, самите мисионери смело и усърдно обикалят опустошените региони, като са и основните съмишленици на разследванията, предизвикани и учредени от британския политик Гладстон. Още по-впечатляващо е смелото и съпричастно отразяване на въстанието на страниците на самия вестник. “Зорница” се превръща в единствения писмен източник на информация за българския народ в неговите най-отдалечени земи за случващото се във въстаналите територии. Чрез “Зорница” българският народ съпреживява ужаса и трагедията на Априлското въстание – така, макар бойните действия да обхващат ограничени територии, целият български народ е информиран за случващото се. По този начин “Зорница” дава своя своеобразен принос, събитията от април-юни 1876 г. да се превърнат в общонародна драма и общо преживяване за цялата българска нация.

Още с първите дни на въстанието “Зорница” съобщава за мобилизация на турски войски и тяхното придвижване към Пловдив и Пазарджик. В бр. 18 от 30 април 1876 г., в статия със заглавие “Смущения в България” читателите получават информацията за въстанието в Панагюрско. В следващия брой от 7 май е публикувана телеграма на Хафуз паша за погрома над въстаналата Стрелча. В същия брой подробно е описано превземането от турските войски на въстаналото Панагюрище, има подробна информация за арестите в Пазарджишко и Одринско. Отделно е разказано за арестите на български свещеници, включително и за епископ от Пловдив.

В броя от 14 май читателите са информирани за черкезски грабежи в Тревненско, Софийско, Севлиевско. Извънредно е отразено опожаряването на 118 села в Пловдивския санджак. Издателите на “Зорница” подсказват на читателите за напрежението, което въстанието произвежда във Високата порта, информирайки ги за изпращането на правителствени анкетьори. “Зорница” разказва за черешовите топчета на въстаниците, изправили се срещу оръдията “Круп” на османската армия. В броя си от 21 май“ Зорница съобщава подробно за въстаническите действия в Търновско и тормоза над българите в Битолско. Издателите на “Зорница” показват изключителна информираност, съобщавайки за въстаническите чети в Жеравна и Медвен, както и за башибозушките грабежи в Самоковско. Авторите стават все по-смели, наричайки терор действията на башибозука в Шуменско. Издателите на “Зорница” окуражават българските читатели, информирайки за пробуждането на общественото мнение в западния свят. Публикуван е първият от поредицата материали – изказването на лорд Стретфорд за необходимостта от “радикална промяна в Османската империя”.

“Зорница” информира читателите си за пристигането на четата на Христо Ботев, като посочва състава й от 175 въстаника и отразява пристигането й на българския бряг с парахода “Радецки”. Публикувано е и известие за смъртта на въстаническия ръководител Георги Бенковски.

В броя си от 11 юни “Зорница” публикува дословно текста на “Прокламация на българските въстаници към мюсюлманите”, където изрично се показва, че действията на въстаналите българи са насочени срещу османския деспотичен режим, а мюсюлманското население е наречено събирателно “братя”. По този начин “Зорница” свидетелства за толерантността на въстаналите българи и изгражда нравствения облик на тяхната кауза. Издателите на “Зорница” са наясно, че, редом с въстаническите битки, тече решаваща битка за световното обществено мнение. И прави всичко възможно да подпомага българската кауза на международната сцена. Същевременно вестникът окуражава българите, че усилията и жертвите дават своите плодове навън – през юли е публикувана препечатка от британския “Икономист” с резултати от анкетата на д-р Уошбърн за българското въстание и остри критики срещу протурската политика на премиера Дизраели. В бр. 30 английският консул в Цариград Ф. Франсин е наречен “приятел на българите” и се разказва за неговата лична дипломатическа намеса, следствие на която са освободени 212 арестувани български въстаници от Одринския затвор. На 3 септември е публикувана информация за издадената от ръководителя на опозиционната Либерална партия в Англия Гладстон брошура “Българските ужаси и Източния въпрос”. В следващия брой е дадена информация за последвало обръщение на Гладстоун и Страдфорд към “съвестта на английското общество”. Освен това се публикува информация за създадените в множество английски градове комитети за събиране помощи за пострадалите българи и за даренията на обърнали сърцето си към българския народ личности като лейди Странгфорд и лорд Мейър.

Междувременно, вестникът следи отблизо случващото се във въстаналите региони – читателите са информирани за арестите на комитетските дейци в Македония, както и за зверствата на башибозушкия отряд на Хаджи Мурад. Впоследствие, главатарят на отряда и 14 членове са осъдени от турски военен съд. В бр. 39 е публикуван докладът на Берин за “турските жестокости”, последван от целите текстове на “Български мемоар на лорд Дерби” и петицията на Балабанов и Цанков до английската царица”. Този кратък обзор на отразяването на събитията от 1876 г. на страниците на “Зорница” показва реалната полза за българската кауза от съществуването на вестника. Трябва да имаме предвид, че споменатите публикации са извършени в условията на силен цензурен контрол и дори спиране на българските издания в Османската империя. Протестантските мисионери успяват въпреки това на дело да послужат на народа, за чието вечно спасение се трудят; и да изградят в драматичните месеци на 1876 г. един модел на обществено поведение, който и днес може да служи за образец. Запазените писма на мисионерите свидетелстват, че тяхното поведение е подплатено с дълбока искреност и истинска загриженост към съдбата на народа, на когото се чувстват призовани да служат.

в.ЗОРНИЦА: паметник на една епоха

Моменти от историята на евангелската методистка епископална църква
Паметник на една епоха. Вестник Зорница на 50г. (PDF)

• Зорница и нейните основатели Ригс и Лонг
• Месечна Зорница
• Бостонски архиви. „Любословие“ и американското списание
• Българската печатница в Смирна
• Преводът на Библията
• Седмична Зорница и нейната дейност
• Баташките кланета
• Завръщането на Лонг и програмата на в.Зорница
• в.Зорница и неговите радактори и сътрудници
• д-р Елиас Ригс
• д-р Роберт Томсън
• д-р Т.Л. Байнгтон
• Пастир Ив.М. Цаков
• Андрей Стоев Цанов
• д-р Д.Х. Хаус
• д-р Алберт Л. Лонг
• Владимир Даскалов
• Bible House или Американ хан

„Зорница“ и нейните основатели Ригс и Лонг
За нашето Възраждане и Освобождение, според американски мисийски документи Зорница, Г. 51, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 2-4.
В. Тодоров-Хиндалов

„Отсега нататък българската журналистика ще знае поне, кой е нейния духовен баща – американският журнал.“
Проф. Ив. Д. Шишманов („Бълг. преглед“, Г. IV.)

Петдесетгодишнината на „Зорница“ е събитие епохално за нашия периодичен печат, за нашата журналистика, петдесетгодишна просветна и обществена дейност, един полувековен вестникарски живот, това е явление уникум в нашата социално- политическа действителност. Нито едно списание, нито друг някой вестник у нас не може да се похвали с такова завидно дългоденствие. Цели 50 години да се бориш за принципи и правда, това е подвиг, който прави чест не само на „Зорница“ и на нейните основатели, а и на народа, който й е оказал толкова неизчерпаема обич и доверие.

Онова, обаче, което прави „Зорница“ ценна през очите на безпристрастния историк, на спокойния изследвач на нашето минало, това е нейната историческа роль, и главно на нейните основатели, във Възраждането и Освобождението на България. „Зорница“ е жив паметник на цяла епоха, богато не само с възторг и подвиг, но и със скръб и печал.

Месечна „Зорница“
От запазения в Соф. Нар. Библиотека периодичен печат се вижда, че този вестник най-напред се появява като месечно списание, в 1864 г., основано от големите благодетели на България д-р Елиас Ригс и д- Алберт Лонг „Зорница“ е следователно, рожба на американски професори и мисионери. Като така, преди да говорим за рожбата – за нейния дял в нашия духовен и просветен възход, нека видим накратко какви са били нейните радетели – техните цели и задачи у нас, нека вникнем в тяхното творчество и схванем техните замисли и подбуждения.
Основателите на „Зорница“ д-р Ригс и д-р Лонг внушават днес благоговение и възторг на всички добри и признателни българи, запознати що годе с историята на нашето Възраждане и Освобождение. Благодарение на добре запазените архиви на американския Борд в Бостон и на цариградския Bible House – седалище на американските мисионери за Близкия Изток, ние можем документално да проследим спасителната за едновремешна България дейност на д-р Лонг и главно на д-р Ригс.

Бостонските архиви. „Любословие“ и американското списание
Преди всичко дължим признателност на американският общественик д-р Лео Вийнер от Харвардския университет, който със своята студия „Делът на Америка във възраждането на България 1840-1859 г.“ ни запознава с въпроси, тясно свързани с дейността на д-р Ригс всред нашия народ. В тази именно студия на Вийнера, написана въз основа на документи от Бостонските архиви, ние виждаме бащата на „Зорница“ под съвсем друга светлина.

Въпросните документи ни разкриват, че д-р Елиас Ригс е не само духовен баща на „Зорница“, а и на целия български печат. С рядко безпристрастие и научна обективност покойният проф. д-р Иван Шишманов, разглеждайки тази студия на американеца д-р Вийнер в „Български преглед“ от 1898 г., не можа да не се провикне и не каже: „От сега нататък българската журналистика ще знае поне, кой е нейния духовен баща – американският журнал.“ 1)

С писмо от 5 юний 1844 г. д-р Ел. Ригс пише по този въпрос на секретаря на Бостонския Борд следното писмо: „Пращам Ви един образец от българското месечно списание „Любословие“, което се публикува тук. То съдържа много статии (някои от тях религиозни), преведени от нашето гръцко списание, /заб. 1 Гръцкото списание „Апотики офелимон гносеон“ (съкровище от полезни знания), издавано от д-р Елиас Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г./ То е, фактично, дете на последното.“ Д-р Вийнер, като подчертава този твърде важен за нашата история’ пасаж от писмото на Ригс, пише: „Както виждаме, първото периодическо списание, от което датува началото на българския журнализъм и на българската художествена литература, е дете на едно американско списание.“
Това е първата голяма заслуга на Ригса за нашето възраждане.

Българска печатница в Смирна
В основаната от американците българска печатница в Смирна през 1837 г. д-р Ригс издава на разбран български езикдуховно-просветни книги, които лакомо се поглъщат от пъшкащите под двоен ярем наши братя. За да изпъкне по-нагледно това народополезно дело на Ригса, нека споменем за съчиненията на един почти неизвестен досега български елинист Иван Симеонов от с. Търлис, Македония. Този рядък коментатор на гръцки класици, който може да се сравни с друг наш прочут елинист Никола Савов Пикколо от Търново, написа всичките си съчинения на гръцки език. Той и много други, като него, са писали и продължават да пишат, дори след основаването на Екзархията, на гръцки език, когато американеца д-р Ел. Ригс отпечатва и разпространява български книги още през 1837 г., ускорявайки, по този начин, нашето духовно възраждане и освобождение.

Преводът на Библията
Най-голямата, обаче, заслуга на Ригса, заслуга, която му отрежда почетно място в страниците на нашата история, това е превода на Библията на български, довършен в 1871 г. при съдействието на д-р Лонг, П. Р. Славейков и Христодул Сечанов. Това е наистина епохален труд, славен подвиг с важни последствия за нашия народ.

Известният руски професор Попруженко, говорейки за преводите на Сапунова и на архимандрит Неофита, пише: „И двамата са оказали със своя превод грамадна услуга на своя народ в делото на Възраждането и заедно с това са създали литературни трудове, значението на които е било твърде голямо“. Ако Неофитовия частичен превод на Евангелието, извършен, напечатан и разпространен изключително с американски мисионерски средства, както това личи от документите на д-р Лео Вийнер, е оказал, според проф. Попруженко, грамадна услуга в делото на Възраждането, много по-грамадна ще да е била услугата на Ригс и Лонг с превода на целокупната Библия на български език.
С оглед към епохата, в която тази Библия се е появила и при наличността на тогавашните духовни, социални и политически условия на нашето съществувание, като народ, делото на д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг достойно съперничи с подвига на Лютера, чийто библейски превод на немски се счита и до днес още за гордостта на германската култура и цивилизация.

Седмична „Зорница“ – нейната дейност
Големият успех на месечна „Зорница“дава кураж на нейните основатели д- р Ригс и д-р Лонг да пристъпят към издаването на седмична „Зорница“;чийто пръв брой излиза на 2 януари 1876 г. под редакторството на Теодор Байнгтон, професор от Роберт Колеж и при сътрудничеството на многозаслужилия журналист и писател А. С. Цанов и на Петър Димитров, Роберт-колежански възпитаник, по-после дипломатически представител на България в Цариград.

От редакцията на „Зорница“ излиза и първият български енциклопедист Л. Касъров, който ни дава в 3 тома един „Енциклопедически речник“.
Бавно, но здраво, „Зорница“ прониква във всеки български кът и внася просвета и евангелски морал. В Дунавския и Одринския вилаети, в Поморавия и главно в Македония „Зорница“ навред се чете с наслада от поробения българин. В редакцията на „Зорница“ се развива, покрай вестникарската работа, и усилена книжовна дейност. Проф. Байнгтон приготовлява на английски своя капитален труд „Доказателства за Християнството“, преведен на български от Петър Димитров.

Баташките кланета
Настъпва страхотната 1876 година. Безуспешното Априлско въстание излага България на огнени изпитания. Ужасни кланета над деца, жени и старци остават неизвестни не само на европейци, но и на живущи в Цариград християни. „Зорница“ получава от Пловдив потресающи новини. Първото писмо е отТатар-Пазарджишкия свещеник поп Тинев. Иван Ев. Гешов изпраща поверително писмо на А. С. Цанов с молба да се предаде на Лонг. Този последният, се съвещава с професора от Роберт Колеж и сътрудник на „Зорница“ д-р Уошбърн. Двамата неуморно шетат навсякъде и използуват всички свои близки и познати. Те използуват и своето приятелство с кореспондента на „Дейли Нюс“ Е. Пиерс, за да се осветли английското обществено мнение по ужасните кланета в България. Първото съобщение на Пиерса в „Дейли Нюс“ произвежда тягостно впечатление в Англия. Мнозина от англичаните не вярват – считат го за невъзможно. Пиерс получава от Лондон спешна телеграма: „Вашето съобщение невъзможно. Повторете“. Консерваторите, начело с Биксфилд, гледат да смекчат произведеното от „Дейли Нюс“ впечатление. Опозицията, обаче, начело с благородния Гладстон се раздвижва и иска да се произведе анкета у нас. Д-р Лонг е нащрек. Той сега бди, да не би анкетата да се произведе пристрастно или проформа. Към английският анкетьор Макгахан, същия настоява да се присъедини и редактора на „Зорница“ Петър Димитров, нещо, което съдействува твърде много за пълното разкриване на истината. Рапортът на Макгахана, дописките на Пиерса до „Дейли Нюс“, съдействието на благородния американски консул в Цариград, Скайлер, и главно неугасващата ревност за България на д-р Лонг, Уошбърн и Байнгтон – трите главни стълба на „Зорница“, разкриват пред света страшната баташка трагедия и повдигат българския въпрос пред европейската обществена съвест и при състрадателното славянско сърце на Александра.
Завещанието на д-р Лонг и програмата на „Зорница“

В. „Зорница“ допринася твърде много и за отрезвяването на нашата журналистика.
С редица статии д-р Ригс и д-р Лонг се стараят да внесат повече любов и нова светлина у нас, да обнадеждат терзаната българска душа, да омекотят от белите под произволна управа и нескончаеми кръвопролития нрави, и по този начин, чрез просвета и народно възпитание да ускорят духовното ни и политическо освобождение. Нямаме ни време, ни възможност да дадем пълна характеристика на прокараните от д-р Ригс, д-р Лонг и техните сътрудници, принципи в „Зорница“.

За да се види, обаче, какъв е бил общият ръководен дух в редактирането на този вестник, ще предадем завещанието, прощалните към българската младеж, думи на побелелия вече д-р Лонг, написани на 31 декември 1896 г. в Роберт Колеж:

„Най-добрата награда, пише той, на труда на младите ми години, ще бъде да узная, че някои млади българи, са подбудени от тоя мой труд към чист и народополезен християнски живот“. Това са копнежите и пожеланията на големите християни и българофили д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг.

Чист и народополезен християнски живот!
Ето идеала на основателите на днешната ни юбилярка и техните цели и задачи в България, ето следваната през последните 50 години програма на „Зорница“

Вестник „Зорница“ и неговите редактори и сътрудници
Хората, които са държали кормилото на „Зорница“ Зорница, Г. 51, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 4.

Д-р Елиас Ригс
Д-р Ел. Ригс е роден през 1810 г. в Ню Провидънс, щат Ню Йорк, САЩ. Починал в Цариград през 1901 г. Със своята солидна богословска подготовка и рядък лингвист, владеещ писмено 12 езика, той заема видното място между учените и просветителите на своето време. В 67-годишната си мисионерска служба в Атина, Смирна и Цариград той е допринесъл твърде много за просвета на народите, с които е бил в съприкосновение и особено за нас, българите. И ний се гордеем, че такава важна фигура застава в редовете на първите радетели на „Зорница“.
Той е малко известен на българското общество, понеже не е живял в България и е бил прекалено скромен. Но и на скромните хора историята дава своята дума и поколенията, рано или късно ще научат повече за човека, който тъй много и с любов е работил за България. Д-р Роберт Томсън Роден в 1851 г. в Цариград. Завършил Единбургския университет. Работил в Роберт Колеж като библиотекар. Тука българските студенти със своите способности качества привлекли вниманието му. Той ги обикнал и затова избира България за поле на своята дейност. Редактирал „Зорница“ от 1885 до 1896 г. По- малко политик, а повече богослов той засилва духовния елемент на вестника. В 1897 г. Томсън се връща в България и поема поста директор на Американския Самоковски пансион. В 1915 г. подава оставката си от Мисията, но продължава да работи като книжовник. Забележителен е крупният му труд по ревизията на българския превод на Библията. Неуморният дългогодишен труд разклаща неговото здраве и в 1921 г. той почина на българска земя в Самоков – която той направи свое отечество.

Д-р Т. Л Байнгтон Американец, роден в 1831 г. Дошел в България в 1858 г. като мисионер и за дълги години е бил ръководител на едно девическо училище в Стара Загора. Той е първия редактор на седмична „Зорница“ и като такъв остава до 1884 г. Разклатено здраве го принуждава да се върне в Америка, гдето в 1888 г. починал. Портретът му не можехме да намерим. Мястото му в нашата редакторска страница е, за жалост, празно. Но неговия духовен лик красиво изобразен в годишните течения на „Зорница“, които се намират в Народната библиотека. Далновидност, умение, смелост, богати познания-всички качества, необходими за един голям журналист и просветител – пролъчават от всяка страница. Достоен син на своето отечество-достоен приятел на нас-българите.

Пастир Ив. М. Цаков
Роден е в гр. Банско през 1865 г. Внук е на многозаслужилия книжовник и народен учител Неофит Рилски. Свършил е Американското научно-богословско училище в Самоков. Ив. М. Цаков пое редактирането на „Зорница“ в много тежки и пълни с отговорности години – през 1917 г. в разгара на общоевропейската война. През негово време „Зорница“ става орган на Българското Евангелско Благотворително Дружество. Една от най-големите му заслуги е преместването на редакцията в София. Тука, в кадъра на най-деятелните сътрудници на главния редактор, се зачислява даровития журналист г. P. X. Маркъм. Пламенният дух на последния и вещото му перо, съчетани с толерантността, благостта и възприемчивостта на п-р Ив. М. Цаков, разширяват влиянието на „Зорница“ всред българския народ. В София вестника увеличава числото на абонатите. И точно във вихъра на тая строителна работа, смъртта грабна труженика Ив. М. Цаков на 30 март 1925 г. И падналото знаме от ръката на бащата-покойник се поема от неговия син, Н. Ив. Цаков, настоящия редактор на „Зорница“.

Андрей Стоев Цанов
Роден на 14 март 1842 г. в с. Равнище, Тетевенско. Свършил Американското научно-богословско училище в Пловдив през 1866 г., където след това остава учител 3 години. Следвал по-после естествени науки в Америка. Учителствувал е в Американското училище в Самоков от 1873 до 1901 г., развивал е богата книжовна дейност. Още от начало на излизането на „Зорница“, той е бил неин сътрудник. Той е първият редактор българин на „Зорница“, и я редактирал цели 12 години – от 1902 (когато „Зорница“ се премества от Цариград в Пловдив) до 1914 г. Той има големи заслуги към вестника ни и към евангелското дело и можем да кажем, че юбилея на „Зорница“ е и негов юбилей – 50 годишно сътрудничество.

Д-р Д. X. Хаус
Роден в Пейнсвил, Америка. В 1872 г. идва в България. През 1876 г. замества д-р Байнгтон в редактирането на „Зорница“. Ръководил вестника само няколко месеца, но оставил дълбоки следи зад себе си. Проявил се не само като журналист, но и като защитник на българската кауза. Обръща внимание на германския посланик в Цариград, Reuss, върху тежката участ на българските политически затворници, гниещи из цариградските затвори. Когато пък станало ясно, че в Сан-Стефанския договор не се споменавало нищо за нашите заточеници, д-р Хаус пак работи посредством Reuss и в резултат явява се една допълнителна клауза, която предвижда тяхното освобождение. Днес д-р Хаус е директор на Земеделското училище в Солун.

Д-р Алберт Л. Лонг
Роден в 1832 г. в гр. Вашингтон, щат Пенсилвания, Америка. В 1857 г. пристигнал в България заедно с д-р Пристман – те са първите американски мисионери у нас. Изучава невероятно бързо българският език, нрави и обичаи, вниква се от нуждите на нашия народ и насочва дейността за неговото издигане, просвещение и напредък. В 1863 г. се премества в Цариград и следващата година започва издаването на месечна „Зорница“, на която става главен редактор. От 1872 г. д-р Лонг заема професорско място по естествените науки в Роберт Колеж в Цариград, гдето проявява особени симпатии към българите – ученици в колежа. Близо 30 години е изпълнявал тая просветна роль. Починал в 1901 г. в своята родина-Америка. Той остави в паметта на нашия народ своето име на голям българолюбец.

Владимир Даскалов
Родом е от Кавадарци, Тиквешко, Македония. Завършил в 1895 г. Американското мъжко училище в Самоков. Бил е за 1-2 години евангелски проповедник. Следвал е в Берлинския университет известно време, но поради болест прекъсва учението си. По-късно Вл. Даскалов става секретар на Солунската мисионерска станция. Скоро след това заминава за София, гдето завършва няколко семестри в Държавния университет. За ред години учителствува в Американската мъжка гимназия в Самоков. Поема редактирането на „Зорница“ в 1914 г. и продължава да стои начело на вестника до 1917 г. Завежда с голямо умение политическия отдел на „Зорница“ и се проявява като способен редактор. В началото на 1917 г. заминава в родното си място. Днес той е в Струмица, евангелски проповедник.

Сградата на вестник „Зорница“. Bible House или Американхан.
Това голямо здание в Цариград, наречено Bible House, познато още и под името „Американ хан“, е приютявало много самоотвержени американци и българи – работещи чрез Библията, чрез „Зорница“ и друга книжнина за издигането на българския народ. Съградено е в 1872 г. От 1876 до 1897 г. седмична „Зорница“ се е редактирала, печатала и разпращала оттук.

130 ГОДИНИ ОТ ИЗДАВАНЕТО НА В-К “ЗОРНИЦА”
Институт за българска протестантска история, 2006

На 30 май в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ се проведе кръгла маса по случай 130 години от първия брой на вестник “Зорница”, отпечатан в Цариград на 2 януари 1876 година (списание “Зорница” съществува от 1864 г.).

В дискусисията участваxa проф. Андрей Пантев д. и. н., проф. д.ф.н. Боряна Христова, доц. д-р Веселин Методиев, ст.н.с. д.ф.н. Георги Василев, проф. д.т.н. Димитър Киров, ст.н.с. д-р Елена Хаджиниколова, проф. д.ф.н. Елка Константинова, проф. д.и.н. Иван Илчев, ст.н.с. д-р Йордан Василев, доц. д-р Пламен Митев, доц. д-р Румен Генов, Стоян Райчевски, пастoр д-р Христо Куличев – гл. редактор на днешната „Зорница”. Гости от Македония бяха Мойсей Трайковски, брат на покойния македонски президент Борис Трайковски и Михаил Цеков, председател на Съюза на евангелските методистки църкви в Македония.

Когато списание “Зорница” се появява в Цариград през 1864, то не е първото издание на български език в столицата на Османската империя. През Възрожденския период в Цариград излизат около 20 вестника и 9 списания. От 1862 Високата порта открива Департамент по печата, който има за цел да цензурира пресата. Българските вестници, издавани в Цариград, са ограничени в либералното си съдържание поради тези тенденции, докато вестниците, издавани на север от Дунав, се отличават с по-радикална идеология. Цензурата над българския печат се извършва от етнически българи (или) османски чиновници. Такива са Панов, Манчов, Генович, Ваклидов и Драган Цанков.

Тъй като “Зорница” се радва на западното покровителство, би следвало отношението от страна на държавната цензура към вестника да е по-благосклонно. Но на практика това не е така. Д-р Алберт Лонг счита, че спирането на вестника през 1865 става под йезуитско влияние. Макар че липсват достатъчно данни, възможно е именно Драган Цанков да е наложил цензурното спиране, поради католическото си влияние през този период. Американският мисионерски борд също отбелязва, че основен противник на работата му в Цариград са именно българските йезуити.
Поради голямата си популярност и социалната си насока, “Зорница” придобива и заема изключително важна позиция в българската историография. Негативната коннотация на православни апологети, заклеймяващи “чуждата пропаганда” на протестантите в българските земи по онова време, подминава вестника. В годините след Освобождението “Зорница” е разглеждан от историците като вестникът, оказал най-силно влияние в развитието на българите през Възраждането. В студиите си за протестантската история Стоянов, Христов, Петков, Илков, Мутафова и Пантев споменават заслугите на д-р Алберт Лонг. Георги Генов разкри наскоро и ролята на д-р Елиас Ригс като възможен пръв инициатор на в-к “Зорница”. След преглед на личния дневник на Ригс, който понастоящем е забулен в тайна, Генов цитира, че именно Ригс стартира вестника в отсъствието на Лонг.

Проф. Барбара Рийвс-Елингтън, в своята хабилитация, прави основен преглед на мотивите на Лонг за започването на “Зорница”. Нейното мнение е базирано на обстойния преглед на архивите на Лонг в Америка. Тя също отбелязва взаимния труд на Ригс и Лонг в редактирането на вестника, както и значението на феминистката ориентация на „Зорница” под влиянието на Марта Ригс. В дисертацията си Рийвс-Елингтън разяснява началното действие на методисткото общество в България и динамиката около преместването на Лонг в Цариград. Трябва да се отбележи и публикуваното изследване на българските протестантски издания от Росица Ангелова, преподавател в Шуменския университет (БХСС, 2003).

Мисионерите от Американския борд и Методисткото общество установяват първите си станции сред българите през 1857-58. Първите мисионери тук са д-р Алберт Лонг, Уесли Претимен и Фредерик Флокен. По настояване на Обществото, Претимен се премества в Шумен, където скоро престига и Флокен.

След началния успех, Лонг се премества в Търново, но успехът му там е ограничен. Запознаването му със Славейков и Михайловски са сред основните му мотиви, да търси форма за благовестие и просвета, която по-масово да обхване българското население. Разбирайки тясната връзка между националното самосъзнание на българите и българския език, още през 1857 пише: “взимайки предвид опита (на българите) да възстановят езика си и да поведат образователната си система и литература, трябва да се насочат в правилната насока, за да дойдат и до Христа”.

След 1860 д-р Алберт Лонг търси разрешение от турските власти за отваряне на печатница в Търново, което му е отказано. Лонг подава молбата за преместването си в Цариград, като се аргументира с многобройното българско присъствие и че всяка солидна мисия има нужда от представителство в столицата. По това време между 60-80 000 етнически българи живеят в Цариград.

През 1863 Лонг се премества в Цариград, където помага на Ригс в подготовката за изданието на Българската Библия. Там Лонг превежда и отпечатва религиозни брушури на различни теми, като същевременно подготвя и по издаването на “Зорница”. Първият брой на “Зорница” е отпечатан официално през 1864Главен редактор е Алберт Лонг, въпреки че през 1865 тази отговорност поема Елиас Ригс.

Новият вестник излиза всеки месец на български език в печатницата на А. Минасов и съдържа осем четвъртини страници. Форматът на “Зорница” е моделиран по западните религиозни списания за младежи. Главната цел на Лонг е да достигне подрастващото поколение, което след Кримската война и Тансимат-реформите надминава по образованост родителите си и страни от фанариотски влечения.

Друга цел е адресирането на определени теми във вестника до нуждите на жените. По това време не съществува друг вестник с такъв кръгозор. В тази си дейност д-р Лонг получава помощта на Марта Ригс, съпругата на д-р Елиас Ригс. Тя издава серия от статии под заглавито “Писма до майката” с морално и религиозно съдържание. Идеята е, че майките имат неограничено влияние върху подрастващото поколение. На страниците на “Зорница” се афишира и нуждата от образователни заведения за момичета. Цялостното влияние, което “Зорница” оказва върху българското общество по онова време върху промяната на социалното място на жената и отношението към нея, е неоценимо.
Съдържанието на “Зорница” обхваща библейски истории, морални сказки, протестантски химни в превод на Ригс, природознание (Лонг преподава тази дисциплина впоследствие в Робърт Колеж), естествени науки, география с илюстрации, информация за американски институции и училища като модели от просперираща модерна нация, истории за успели хора, стигнали от бедност до праведно благосъстояние, както и биографии на бележити политически личности като Вашингтон, Франклин и др. В този си формат “Зорница” излиза между 1864-1871, когато Алберт Лонг започва да преподава в Роберт Колеж.

От самото начало, “Зорница” се посреща със съмнение от турските власти. След петия си брой “Зорница” е спрян за периода юни 1864 до май 1865. Лонг смята, че тази цензурна забрана е наложена от българин, завършил йезуитски колеж. Налага се секретарят на Американското посолство да пледира пред Великия везир Али Паша за подновяването на изданието. В разговора, предаден от д-р Едуард Хакел години по-късно, везирът обвинява “Зорница” в републиканизъм, правейки асоциаця между протестантството и републиканската идеология. Допълнително обстоятелство е фактът, че в Цариград през юли 1864 се провежда правителствена офанзива срещу протестантската активност. Покръстилите се мюсюлмани са арестувани, сградите на Американския борд, Британското библейско дружество и Американското библейско дружество са запечатани.

Отпечатването на вестника е подновено през 1865. “Зорница” търси широка публика, като различията между протестантство и православие се разглеждат по деликатен и ненатрапчив начин. Зареди това си качество, вестникът е търсен от православни интелектуалци и свещеници. Като цяло, месечното издание на “Зорница” не е информационен вестник, а по-скоро образователно пособие. Цената му от четири гроша е преднамерено ниска и достъпна за читателите, докато други български вестници струват 40-60 гроша. На много места вестникът е използван вместо скъпите учебни помагала.

Вестникът се отпечатва в Цариград, където можело да се изпрати дописка за абонамент, а после чрез миграционните работници и кираджии се отправял към всички краища на Добруджа, Тракия и Македония. Допълнително с вестника се снабдявали чрез мисионерските станции и под-станции, доставян от служителите на Американското и Британското библейски дружества, обикалящи българските етнически територии. Така „Зорница“ достига внушителен за времето си тираж, надминавайки по брой издания и абонати всички останали български издания.
През 1872 г. на Второто годишно събрание на Мисията за Европейска Турция делегатите натоварват д-р Ригс със задължението да подпомогнe по-нататъшното развитие на вестника. Успешно е приключило отпечатването на българския протестантски превод на Библията и “Зорница” излиза на преден план като основна цел в издателските планове на мисионерите.

След възстановяване издаването на вестника през 1874 г. са направени някои промени – форматът е увеличен от четвърт на половин фолио. Най-важната промяна обаче се явява превръщането на изданието в седмично. Седмичната “Зорница” излиза за първи път през декември 1875 г., като успоредно с нея продължава да излиза и месечно издание на вестника, което е ориентирано специално към читателите в юношеска възраст. Главен редактор в този период е Теодор Баингтън, но спомените на съвременниците свидетелстват, че д-р Ригс има ключова роля – както в подготовката на много от статиите (д-р Ригс е автор на много неподписани публикации в “Зорница”), така и в редакционната политика.
Промяната в издателската политика на “Зорница” се извършва непосредствено преди едно от най-драматичните събития в Българското Възраждане – Априлското въстание. Към момента на въстанието “Зорница” е най-разпространеният български вестник, покривaщ практически всички територии, на които се простира българският етнос, като същевременно си е завоювал завиден авторитет сред българската общественост. Позицията на вестника по време на трагичните събития от 1876 г. показва, че това не е случайно явление, че хората, пишещи вестника, са намерили верния начин да благовестват и същевременно да служат и помагат на българския народ.

Мнозина обективни изследователи еднозначно са признали на протестантските мисионери и тяхното издание заслугата за събуждането на международното внимание и обществена съвест по българския въпрос. От една страна издателите на “Зорница” предават всяка получена информация за ужасите, свързани с потушаването на въстанието, директно на британските и американски правителствени организации и лица, както и на влиятелни издания в тези страни.

От друга, самите мисионери смело и усърдно обикалят опустошените региони, като са и основните съмишленици на разследванията, предизвикани и учредени от британския политик Гладстон. Още по-впечатляващо е смелото и съпричастно отразяване на въстанието на страниците на самия вестник.

“Зорница” се превръща в единствения писмен източник на информация за българския народ в неговите най-отдалечени земи за случващото се във въстаналите територии.

Чрез “Зорница” българският народ съпреживява ужаса и трагедията на Априлското въстание – така, макар бойните действия да обхващат ограничени територии, целият български народ е информиран за случващото се. По този начин “Зорница” дава своя своеобразен принос, събитията от април-юни 1876 г. да се превърнат в общонародна драма и общо преживяване за цялата българска нация.

Още с първите дни на въстанието “Зорница” съобщава за мобилизация на турски войски и тяхното придвижване към Пловдив и Пазарджик. В бр. 18 от 30 април 1876 г., в статия със заглавие “Смущения в България” читателите получават информацията за въстанието в Панагюрско.
В следващия брой от 7 май е публикувана телеграма на Хафуз паша за погрома над въстаналата Стрелча. В същия брой подробно е описано превземането от турските войски на въстаналото Панагюрище, има подробна информация за арестите в Пазарджишко и Одринско. Отделно е разказано за арестите на български свещеници, включително и за епископ от Пловдив.

В броя от 14 май 1876 г. читателите са информирани за черкезки грабежи в Тревненско, Софийско, Севлиевско. Извънредно е отразено опожаряването на 118 села в Пловдивския санджак. Издателите на “Зорница” подсказват на читателите за напрежението, което въстанието произвежда във Високата порта, информирайки ги за изпращането на правителствени анкетьори. “Зорница” разказва за черешовите топчета на въстаниците, изправили се срещу оръдията “Круп” на османската армия.

В броя си от 21 май с.г. “Зорница” съобщава подробно за въстаническите действия в Търновско и тормоза над българите в Битолско. Издателите на “Зорница” показват изключителна информираност, съобщавайки за въстаническите чети в Жеравна и Медвен, както и за башибозушките грабежи в Самоковско. Авторите стават все по-смели, наричайки „терор „действията на башибозука в Шуменско. Издателите на “Зорница” окуражават българските читатели, информирайки за пробуждането на общественото мнение в Западния свят. Публикуван е първият от поредицата материали – изказването на лорд Стретфорд за необходимостта от “радикална промяна в Османската империя”.
“Зорница” информира читателите си за пристигането на четата на Христо Ботев, като посочва състава й от 175 въстаници и отразява пристигането й на българския бряг с парахода “Радецки”. Публикувано е и известие за смъртта на въстаническия ръководител Георги Бенковски.

В броя си от 11 юни с.г. “Зорница” публикува дословно текста на “Прокламация на българските въстаници към мюсюлманите”, където изрично се показва, че действията на въстаналите българи са насочени срещу османския деспотичен режим, а мюсюлманското население е наречено събирателно “братя”. По този начин “Зорница” свидетелства за толерантността на въстаналите българи и изгражда нравствения облик на тяхната кауза. Издателите на “Зорница” са наясно, че редом с въстаническите битки тече решаваща битка за световното обществено мнение. И прави всичко възможно да подпомага българската кауза на международната сцена.

Същевременно вестникът окуражава българите, че усилията и жертвите дават своите плодове навън – през юли е публикувана препечатка от британския в. “Икономист” с резултати от анкетата на д-р Уошбърн за българското въстание и остри критики срещу протурската политика на премиера Дизраели. В бр. 30 английският консул в Цариград Ф. Франсин е наречен “приятел на българите” и се разказва за неговата лична дипломатическа намеса, следствие на която са освободени 212 арестувани български въстаници от Одринския затвор.

На 3 септември с. г. е публикувана информация за издадената от Гладстон – ръководителя на опозиционната Либерална партия в Англия, брошура “Българските ужаси и Източният въпрос”. В следващия брой е дадена информация за последвало обръщение на Гладстон и Страдфорд към “съвестта на английското общество”. Освен това се публикува информация за създадените в множество английски градове комитети за събиране помощи за пострадалите българи и за даренията на обърнали сърцето си към българския народ личности като лейди Странгфорд и лорд Мейър.

Междувременно вестникът следи отблизо случващото се във въстаналите региони – читателите са информирани за арестите на комитетските дейци в Македония, както и за зверствата на башибозушкия отряд на Хаджи Мурад. Впоследствие главатарят на отряда и 14 членове са осъдени от турски военен съд. В бр. 39 е публикуван докладът на Берин за “турските жестокости”, последван от целите текстове на “Български мемоар на лорд Дерби” и петицията на Балабанов и Цанков до „английската царица”.

Този кратък обзор на отразяването на събитията от 1876 г. на страниците на “Зорница” показва реалната полза за българската кауза от съществуването на вестника. Трябва да имаме предвид, че споменатите публикации са извършени в условията на силен цензурен контрол и дори спиране на българските издания в Османската империя. Въпреки това протестантските мисионери успяват на дело да послужат на народа, за чието вечно спасение се трудят, и да изградят в драматичните месеци на 1876 г. един модел на обществено поведение, който и днес може да служи за образец. Запазените писма на мисионерите свидетелстват, че тяхното поведение е подплатено с дълбока искреност и истинска загриженост към съдбата на народа, на когото се чувстват призовани да служат.
Още веднъж за „Зорница”-та на българския периодичен печат

Институт за българска протестантска история
В зората на българския периодичен печат изгрява „Зорница”. Но не вестникът, който официално започва да се издава в Цариград през 1876, а седмичното евангелско списание, което започва своя път към сърцата на поробения български народ през далечната 1865. Така че, когато днес се говори „Зорница”, редно е да се празнува неговата 142 годишнина, с годината на неговата първа публикация като списание през 1865.
Разликата между двете издания е значителна, не само по размер (страниците на първата са 17 х 25 см., а на втората пълно вестникарско фолио), но и по съдържание и цел. Но дори хартията и размера на изданието ясно говорят за неговите читатели. Големият формат, използван след 1876, говори за една по-интелигента, образована публика, която е готова да премине от кратките разкази, сказки и поучения към по-сериозна материя, която включва глобалната сцена на световната политика, въпросите за религиозната независимост, философски размишления и теми, родени от нестихващия читателски интерес. Но причината, поради която новото издание като вестник има такъв успех, е именно неговото скромно начало с малката книжка на седмичното списание „Зорница”, издавана в периода 1865-1875 г.

Именно това списание намираме, с помощта на приятели и колеги, в библиотеката на щатския университет в Шампейн, Илинойс. Там между огромния брой български издания, включително ръкописи и циклостили от последните няколко века, се намира и малък сборник с ранните броеве на „Зорница”.

Томчето е съставено от около 500 страници, подвързани с твърди корици, облечени с потъмняла от времето кафява кожа, на която на български пише „Зорница”. Първата страница е заглавният лист на списанието, с най-старото заглавно каре, включващ: шестоъгълна Давидова звезда, банер с надпис „Зорница” и ясното „Евангелско перiодическо списание.” Под него следва издателската информация: „Год. 3. Цариградъ, Януарiй, 1867. Брой 1”.

Но още на първата страница става ясно, че томчето е нещо повече от просто още един вестникарски сборник. Веднага с отварянето на твърдите корици ме посреща поредица от надписи, оставени по първите страници. Взирайки се във тях по-внимателно, откривам, че това не са просто ученически драскулки. Например, една от тях е френско глаголно спрежение. Друга съдържа имена на ученици. Трета е дата и година. Най-долу пък има няколко реда музикална анотация, в петолинието на която разчитам думите на старата евангелска песен; „Жив е, жив е, смъртта Той победи.”

Още по-значимо е, че тази стара книга, събрала няколко броя от списание Зорница, е била четена и препрочитана с огромен интерес и то не от кой да е, а от учениците, които са я ползвали като буквар. За това свидетелстват техните лични бележки, оставени по страниците й. Например: „Прочелъ: Иглика 9 9/Х 92 год. Iв кл”. И още: „Прочел Александ[ъ]р Георгиев IIIa ”.

Интересът към „Зорница” идва от множеството образователни материали, публикувани на нейните страници. Преобладаващи са статии, сказки и поучения с отявлена религиозна тематика, включващи множество Библейски истории с преобладаваща пуританско-протестантска интерпретация. Включени са още откъси от „Пътешественикът” на Джон Бънян, стихотворения, духовни песни със съответните музикални анотации.

Темите, обаче, са писани с отношение към един по-широк мироглед, който включва всестранен образователен спектър, дефиниращ мисията на списанието. Това включва поучителни статии относно кристализацията на снега, илюстрация на сърцето, придружена с обяснение на кръвообръщението и рецепта против холера. Серия от поучителни бележки разказват за анакондата, кондора и орангутана (наречен от редакторите „уранъ-утангъ”). Съвременният читател ще бъде изненадан, че на българската аудитория от 1865-1875 са предложени материали за американските индианци, „немилосърдие към животните”, илюстрации на пожара в Ню Йорк, „индийските брахмани” и китайско идолопоклонство, бразилските елмази, обелиска в Париж и много други. Специално внимание се обръща и на българката чрез поредиците „Писма за майки” и „Четене за момите”.

Това явно са теми не само за първокласници, както става ясно и от други ръкописни надписи по броевете. Сред тях са такива като „Raiceff”, „Добричъ варненско” и „М. Патоевъ”, написани с по-сериозен почерк и показващи широкото разпространение на списанието в поробените български територии. За по-късната история на книжката говори и елипсовидният печат с надпис: „Ученическо дружество Искра въ Шуменъ”, както и печатът с антикварна цена, поставен през 1965.

Как е достигнала от печатницата в Цариград, през ръцете на малките ученици, читалището в Шумен до библиотеката в Урбана, Илинойс надали някога ще узнаем. Но именно за това, когато говорим за „Зорница”, никога не можем да говорим просто за списание или вестник. Неговата роля е засвидетелствана от съвременниците на българското Възраждане. „Зорница” остава в историята на България като печатен орган с не просто образователна визия, но и със стратегически политически цели – преди и след Освобождението. За някой от повърхностните читатели това може би става ясно, едва когато Зорница започва да отразява Априлското въстание, но политическите тенденции са заложени в най-първите й броеве. Там откриваме и един нов религиозен подход към тълкуването на света около нас и нашето съществуване в него. Там са заложени и първите стъпки към един обществен образователен ценз и демократическа политическа система, към която България ще се стреми в следващия век от своята история.

Именно в „Зорница” са заложени идеологиите, които ще бъдат посяти в сърцата и умовете на българските ученици, по-късно дообразоващи се в мисионерските училища в Самоков, Ст. Загора, Шумен и Робърт колеж – и ще дадат плод в живота и дейността на не един и двама от лидерите на новата българска държава. Кой би повярвал, че един малък вестник би извършил такова велико чудо на социална трансформация. Ето защо, „Зорница” е нещо повече от списание или вестник – защото възкресява в поробените български умове една изконно българска интерпретация на смисъла на живота, а именно: да оставиш след себе си следа. Дори ако е еднао малко изречение за твоето съществуване на този свят.

Вместо епилог
Далече от България, някъде зад океана, държа в ръце една малка, забравена от мнозина книжка, съдържаща няколко от първите броеве на списание Зорница. Надали някой може да ми каже с точност как, чрез кого и защо е попаднала тук. Вероятно, за да мога още веднъж да докосна историята. Или пък тя да се докосне до мен. Една малка книжка, която мнозина са чели като буквар – и като нещо повече. Като прозорец към един непознат свят, в който да оставят следа след себе си. И понеже сърце не ми даде да го напиша някъде по пожълтелите страници, както преди век и половина, правя го в края на този очерк: „Прочелъ: Доний К. Донев – октомври, 2006”.

По материали от Института за българска протестантска история в Евангелски вестник

Молитвен Нов Завет

Кликни върху корицата за да разгледаш отвътре

• Ревизирано издание (1940г.) с подобрен текст за съвременния читател
• Широко странично поле с място за лични бележки
• Подробно молитвено ръководство
• Едноколонна подредба на текста
• Плътен хартиен носител гарантиращ продължително ползване
• Удобен преносим размер

Включени са и всички поучения от учебното издание на Новия Завет от 2013г.
• История на Новият Завет през вековете и българската Библия
• Хармония на Евангелията и предговор към всяка книга
• Уроци за молитва, хваление, Святия Дух и църквата
• Пророчества, притчи, титли и чудеса на Исус Христос
• Библейски карти и план на последните времена

[X] Българска Библия: Придворна печатница (1921 (НЗ), 1924, 1938 (НЗ), 1940)

[X] Българска Библия: Ревизията Верен (1993, 2001, 2013)

[X] Българска Библия: Българско Библейско дружество (2002, 2005)

[X] Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 1)

[X] Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 2)

[X] Българските протестантски ревизии на Библията (Епилог и заключения)

[X] Текстус Рецептус или Критично издание на Новия завет?

MAT Mark luka john john 

Не мога да не кажа по-нататък, че тя също (така както и нейния баща, дядо, нейния съпруг и трима от синовете й) беше според своята мярка и степен проповедник на праведността Аз научих това от едно писмо, написано преди много време до моя баща, част от което прилагам тук:

6 Февруари 1711-12 

„….Макар да съм жена аз също така съм и господарка на голямо семейство. И макар да смятам, че по-голямата отговорност за душите на хората лежи върху теб все пак в твое отсъствие аз не мога да не се грижа за всяка душа, която си оставил на моите грижи както един талант, който ми е поверен от великия Господ на всяко семейство както на небето така и земята. Ако бъда невярна на Него или на теб и не умножа тези таланти как ще отговарям пред Него, когато Той ме прикани да дам отчет за настойничеството си? Понеже такива мисли ме накараха отначало да предприема по-големи от обичайните грижи за душите на моите деца и слуги – знаейки, че нашата религия изисква стриктно спазване на Господния ден и като не смятам, че ние сме изпълнили това напълно единствено като сме отишли на църква ако не запълним промеждутъка с други действия на святост и посвещение – аз смятам за свое задължение да прекарвам известна част от деня като чета и наставлявам своето семейство; и аз смятам, че това време е по-угодно на Бога отколкото ако се предам на лично посвещение. Това беше началото на моята настояща практика. Други хора идваха и се присъединяваха към нас просто по случайност. Първо те желаеха да бъдат допуснати; след това и други, които чуваха също пожелаха да останат. Така нашата група нарасна до около 30 и миналата зима надхвърли 40. Скоро след като ти замина за Лондон аз чух отчета на датския мисионери. Миля, че никога не съм била докосвана повече от нещо. Не можех да не прекарам по-голямата част от вечерта славейки и хвалейки Божията доброта за това, че ги е надарил с такава пламенна ревност за Негова слава. За няколко дни аз почти не можех да мисля или да говоря за нещо друго. Накрая ми дойде на ума, че макар да не съм мисионер все пак ако моето сърце е било искрено посветено да Бога и е било надарено с истинска ревност за Неговата слава аз мога да направя нещо повече от това, което правя. Мислех, че бих могла да се моля и да говоря повече на тези, с които общувам с по-голяма любов. Реших да започна със собствените си деца, в което спазвах следния метод: отделих толкова време, че да мога да прекарвам всяка вечер в разговор с едно от децата ми насаме. В Понеделник говорех с Моли; във вторник с Хети; в Сряда с Нанси; в Четвъртък с Джаки; в Петък с Пати, Събота с Чарлз; и с Емили и Съки заедно в Неделя.

Тя говори на 200 души 

С тези от моите съседи, които идваха да говорят с мен аз разговарях с повече любов. Избрах най-добрите и пробуждащи проповеди, които имахме. И аз прекарах повече време с тях в такива упражнения без да държа отчет за успеха на моето начинание. От тогава нашето събиране нарастваше всяка нощ и аз не смеех да отказвам на никой, които молеше да присъства. Мисля, че миналата неделя имаше 200 души. И все пак мнозина останаха навън поради липса на място в стаята. В нашето общество ние отхвърляхме всички временни грижи. Никой не смее да разговаря относно тези неща по време на нашето четене и пеене. Ние вършим работата си през деня и когато тя е извършена отиваме у дома. Не мога да разбера защо всеки трябва да се обръща към вас когато вашата жена се е заела да води хора в църквата и да ги възпира да не оскверняват Господния ден като им чете и ги убеждава по други начини. От моя страна аз не желая да забранявам тези неща. Отдавна отърсих ръцете си от света. И аз сърдечно желая да не им давам повече никакъв повод да говорят срещу мен. Ако мислиш, че това изглежда странно, признавам, че е така. Така е с почти всичко, което е сериозно и може по някакъв начин да допринесе за слава на Бога и за спасение на души. Що се отнася до твоя съвет да оставя някой друг да чете – да не бъде! Ти не знаеш какви хора са те. Не мога да се сетя и за един измежду тях, който би могъл да прочете проповед без да срича по-голямата част от нея. Нито пък някой от нашето семейство има достатъчно силен глас, за да бъде чуван от такова множество хора. Но има едно нещо, за което аз съм твърде недоволна: че те присъстват по време на семейните молитви. Аз не говоря, че се притеснявам просто от това, че присъстват мнозина защото този, който има честта да говори на великия и свят Бог няма нужда да се срамува да говори дори и пред целия свят; но поради своя пол. Аз се съмнявам, че за мен е подходящо да принасям молитвите на хората пред Бога. Миналата Неделя желаех да ги освободя от молитвите, но те молеха толкова настоятелно да останат, че не посмях да им откажа.

Как бил отгледан Уесли 

За тези, на които им е било поверено така както на нея грижата за едно многобройно семейство аз не мога да не добавя още едно писмо, което получих преди много години:

„24 Юни 1732

До преподобния Джон Уесли,

двора на св. Маргарет, Уестминстър,

Скъпи синко,

Според твоето желание аз записах основните правила, които спазвах при възпитанието на моето семейство и сега ти ги изпращам така както ги помня, за да можеш (ако смяташ, че могат да бъдат от полза  за някого) да ги предложиш в какъвто ред пожелаеш.

Децата, в зависимост от техните възможности, имаха определени задължения от самото си раждане както обличане, събличане, смяна на бельото и т.н. Първата четвърт от деня обикновено преминаваше в сън. След това, ако беше възможно, те бяха поставяни в своите ясли и люляни докато заспят. Това продължаваше докато дойдеше време да се събудят. Правех това, за да се научат да спят в определено време, което отначало беше 3 часа сутрин и 3 следобед; след това 2 часа и така докато те не се нуждаеха вече от никакъв сън през деня. Когато навършеха една година (а някои и преди това) те бяха научени да се боят от пръчката и да плачат тихо. По този начин те избягваха много наказания, които иначе биха претърпели и твърде неприятният звук на детски плач рядко се чуваше в къщата, но семейството се радваше на такава тишина, като че ли нямаше деца.

Щом станеха достатъчно силни те бяха ограничавани до 3 яденета на ден. За вечеря тяхната малка маса и столове бяха поставяни до нашите където можеха да бъдат наблюдавани и им беше позволено да ядат и пият толкова колкото желаят, но да не искат нищо. Ако желаеха нещо те трябваше да го прошепнат на прислужницата, която ги придружаваше, която идваше да ми каже; и веднага щом бяха в състояние да държат нож и вилица те бяха слагани на нашата маса. Никога не им се позволяваше да избират какво да ядат, но винаги трябваше да ядат това, което беше приготвено за семейството. Сутрин винаги ядяха каша, а понякога и вечер. Но каквото и да имаха те никога не бяха принуждавани да ядат повече от едно нещо и дори и това доста пестеливо. Ядене и пиене между яденетата никога не се позволяваше освен при болест, което се случваше рядко. Нито пък те можеха да отиват в кухнята и да искат нещо от слугите; ако се узнаеше, че са направили това те биваха бити и слугите сурово мъмрени.

В 6, веднага щом свършеха семейните молитви те получаваха своята вечеря; в 7 слугинята ги измиваше и, започвайки от най-малкото, ги събличаше и ги слагаше в леглата им в 8, след което ги оставяше будни в техните няколко стаи защото в нашата къща не беше позволено дете да стои докато заспи.

Те дотолкова привикваха да ядат и да пият това, което им беше давано, че когато някое от тях биваше болно не беше трудно да ги накараме да вземат дори най-неприятното лекарство защото не смееха да откажат, макар някои от тях веднага да го повръщаха. Аз споменавам това, за да покажа, че човек може да бъде научен да приема всичко, макар че не е така с неговият стомах.

Победа над волята на детето 

За да се оформи умът на децата първото нещо, което трябва да се направи е да се пречупи волята им и да се доведат до покорен нрав. Да се даде знание на умът изисква време и при децата трябва да се прави на малки порции доколкото те са в състояние да го понесат. Но да се покори волята им е нещо, което трябва да бъде направено наведнъж и колкото по-рано толкова по-добре. Защото чрез пренебрегване на навременното поправяне те ще придобият упоритост и инат, които след това е трудно да бъдат премахнати и това никога не може да стане без да се използва строгост, която би била толкова болезнено за мен, колкото и за него. Родителите, които позволяват децата им да развият навици, които след това трябва да премахват по преценката на света минават за нежни и снизходителни, но аз ги наричам жестоки. Някои от тях са толкова глупави, че учат своите деца на неща, за които след малко време биха ги били жестоко. Когато детето е поправяно то трябва да бъде подчинено; и това не би било трудно ако не израсне твърде упорито поради голямо снизхождение. Ако волята на детето е напълно покорена и то е накарано да почита и да стои в преклонение на родителите биха били избягнати голям брой глупости и нехайства. Някои могат да бъдат пренебрегнати и да не им се обърне внимание, други само леко порицани, но никое съзнателно престъпване на детето не трябва да бъде прощавано без то да е наказано, повече или по-малко така както повеляват природата и естеството на провинението.

Моят съвет е волята на детето да бъде покорена навреме защото това е единствената здрава и разумна основа за религиозно обучение, без която както правилото така и примера биха били безполезни. Но когато това бъде направено детето може да бъде обучавано от разума и благочестието на своите родители докато неговия собствен разум стане достатъчно зрял и принципите на религията пуснат корени в умът му.

Аз все още не мога да приключа с този предмет. Както собствената воля е корена на всеки грях и нещастие така този, който я поощрява в детето прави сигурни тяхната по-нататъшна окаяност и безверие. Действията и постъпките, които те поощряват определят тяхното бъдещо щастие и благочестие. Това е още по-видно ако разсъдим, че религията не е нищо друго освен вършенето на Божията воля, а не на нашата собствена: т.е. да наложим препятствие на нашето временно и вечно щастие обичайки толкова своята воля, че никаква снизходителност за това не може да бъде маловажна. Небето и ада зависят изцяло от това. Така родителят, който работи, за да потисне това в своето дете работи заедно с Бога за обновяването и спасяването на една душа. Родителят, който е снизходителен към това върши работата на дявола, прави вярата непрактична, спасението непостижимо и прави всичко, на което е способен, за да навлече проклятие както върху душата така и върху тялото на своето дете.

Те не получаваха нищо, за което плачеха 

Веднага щом можеха да говорят децата в това семейство бяха учени на Господната молитва, която те след това казваха при лягане и ставане и когато станеха по-големи към нея беше добавяна кратка молитва за техните родители и още няколко свързани с определени дни; краткия катехизис и някои пасажи от Писанието които тяхната памет можеше да задържи.

Още от много ранна възраст те бяха учени да различават неделния от всеки друг ден, още преди да бяха в състояние да говорят или да ходят. Те бяха учени да стоят тихи по време на семейните молитви и да молят за благословение веднага след тях, което правеха чрез знаци преди да могат да коленичат или да говорят.

На тях бързо им беше показвано, че не могат да имат нищо, за което плачат и бяха наставлявани да молят учтиво, за това, което искат. Не им беше позволено да поискат дори от най-нисшия слуга без първо да кажат: „Моля те, дай ми това и това.” И слугата беше мъмрен ако някога им позволяваше да пропуснат тези думи. Напразното изговаряне на Божието име, проклинането и пълненето, богохулството, сквернословието, грубостта, лошите имена никога не се чуваха сред тях. Нито пък им беше позволено да се обръщат един към друг на собствено име без преди това да добавят братко или сестро.

Никой от тях не беше учен да чете преди да навърши 5 години освен Кейси, в който случай аз прекалих и тя прекара в учене повече години отколкото те месеци. Начина на учене беше следния: един ден преди детето да започне да учи къщата беше поставяна в ред, на всеки му беше определяна работата и беше издавана заповед никой да не влиза в стаята от 9 до 12 или от 2 до 5, които бяха вашите часове за учене. На детето се даваше 1 ден, за да научи буквите и всяко от тях за това време ги знаеше всички, големи и малки, освен Моли и Нанси, на които им бяха нужни по ден и половина преди да ги научат добре, заради което ги смятах за много глупави. Но когато забелязах за колко време много деца учат читанката аз си промених мнението. Но причината, поради която аз ги смятах за такива тогава беше защото другите учеха с такава готовност и твоя брат Самуил, който беше първото дете, което някога учех научи азбуката за няколко часа. На 10 Февруари той навърши 5 г. и веднага щом научи буквите започна първата глава на Битие. Той беше учен как да прочете правилно първия стих и след това да го чете отново и отново докато можеше да го прочете по всяко време без колебание, след това втория и т.н. докато научи 10 стиха за 1 урок, което той направи бързо. Тази година Великден се падаше късно и до Петдесятница той можеше да чете много добре цялата първа глава, защото четеше продължително и имаше толкова забележителна памет, че не мога да си спомня да съм му повтаряла едно и също нещо 2 пъти.

Държейки децата на Уесли в ред 

Това, което беше дори още по-удивително е, че всяка дума, която беше научил по време на този урок той познаваше когато я види или в библията или в някоя друга книга; по която причина скоро се научи да чете английски много добре.

Същия метод беше съблюдаван с всички тях. Веднага щом научеха буките те бяха карани първо да четат един ред като никога не прекъсвахме преди да са научили урока си много добре независимо дали той беше кратък или дълъг. Така един след друг те продължаваха да четат без прекъсване и преди да напуснат училище всяко дете четеше това, което беше научило сутринта и следобед ние продължавахме да учим..

Високото говорене или игрите не бяха позволени, но всеки беше зает със своето учене за по 6 часа дневно; и е почти невероятно на какво може да бъде научено едно дете за 4 месеца чрез прилежно старание стига то да има поне някакви способности и добро здраве. Всяко от тях, с изключение на Кейси, по това време можеха да четат по-добре отколкото повечето жени се научават някога.

На децата им беше забранено на стават от местата си или да излизат от стаята освен ако нямаха добра причина и да се бяга в двора, градината или улицата без позволение винаги се считаше за престъпление заслужаващо сериозно наказание.

За няколко години всичко вървеше много добре. Децата никога не бяха били в по-добър ред. Никога те не бяха били по-склони към благочестие или да се подчиняват на своите родители до това фатално тяхно разпръскване в няколко различни семейства след пожара. По това време те бяха оставени в пълна свобода да говорят със слугите, нещо от което преди това винаги бяха ограничавани, да тичат на воля и да играят с всяко дете било то добро или лошо. Те скоро се научиха да пренебрегват стриктното пазене на господния ден и няколко песни и лоши неща, които преди това не знаеха. Доброто поведение, за което бяха хвалени от всички, които идваха в къщи скоро беше до голяма степен изгубено. Те също така се научиха да говорят с груб акцент както и много други груби неща, които не можеха да се поправят без известни трудности. Когато къщата беше построена отново ние започнахме да провеждаме стриктни реформи. Тогава беше поставено началото на навика да пеем псалми в началото и в края на учението, сутрин и вечер. Тогава започна и почивката от 5 часа. Тогава най-големия вземаше най-малкия, който можеше да говори, втория следващия и те им четяха псалма за деня и една глава от НЗ. По същия начин  те бяха наставлявани да четат псалми и една глава от СЗ всяка сутрин, след което пристъпваха към личните си молитви преди да изядат закуската си или да се присъединят към семейството. И, аз благодаря на Бога, този обичай все още се пази у нас.

Въведение към проповед 34

Тази проповед трябва да бъде разглеждана заедно със следващата, съставена от две части проповед върху Рим. 3:11 (проповеди 35 и 36). Тези проповеди са издадени през 1750 г. и по- скоро трябва да бъдат оценявани като малки богословски трактати.

В тях Уесли с голяма убедителност представя своята позиция по един дълго дискутиран в английското съживително движение въпрос. Това е въпросът за ролята на закона в живота на човека, който според евангелското благовестие идва до спасение не чрез изпълняването на закона, а само чрез вяра в Божията благодат чрез Исус Христос. Но голямата идея на Уесли е, че достигналият до спасение човек не остава на вратата на спасението, а расте във вярата и напредва по пътя на освещението. Той не бива да спира до “чуждата” правда Христова, която бива “вменена” на вярващия: тази правда трябва да стане конкретна и видима в живота на оправдания (вж. проповед 20). Когато това схващане не бива застъпвано достатъчно ясно и интензивно, Уесли се бои, че проповядването на Евангелието деградира до проповядване на една “евтина благодат”. Затова той разпознава едно пре­небрежение към Божия закон у мнозина представители на английското съживително движение, които стоят на калвинистки позиции. Според него това е проява на “антиномизъм”. Опонентите на Уесли се боят, че неговото наблягане на освещението би застрашило Евангелието чрез отварянето на една нова врата за проповядване на правда чрез дела. Те смятат, че Уесли ще отклони църквата към един евангелски “морализъм”.

Още в 1745 г. двете страни в поредица брошури развиват открито своите съображения. Уилям Къдуърт, един от главните опоненти на Уесли, за нещастие, изгражда фронт между “проповедниците на Евангелието” и “проповедниците на Закона”.
Където Евангелието се проповядва, Законът трябва да престане да бъде предмет на благовестието, твърди той. За целта се позовава на класическия текст в Рим. 10:4, където Христос е наречен “край на Закона” (в авторизираната версия на крал Джеймс текстът гласи следното: ’’For Christ is the end of the law…”). Недоразумението, причинено от подобен начин на аргументация, Уесли иска да разкрие със своите три “проповеди” върху темата за закона.

В началото проповед 34 се опитва да направи разликата между нравствен и церемониален Закон, позната още в ранната църква. Това, с което вярващите вече нямат нищо общо, е именно законът в неговия (старозаветен) култов, респ. церемониален аспект. Същественото в закона е моралният аспект, както се вижда например от Исусовата Проповед на планината (виж проповед 25 и въведението към нея). Така разбираният закон не е изгубил нищичко от силата си. За този закон казва и Павел, че е свят. правилен и добър. За Уесли законът важи като “неразрушим образ на един Възвишен и Свят”. Този закон за него е не само предмет на спасителното откровение, но е и нещо, “написано с Божия пръст в сърцето” на незачитащия това откровение, паднал човек. Отвръщащият се от Бога, “чужд на живота от Бога” човек “изгася” тоя Закон “почти напълно в сърцето си”, но все пак запазва една сянка от тоя “образ на божествената същност” в себе си.

Най-важните богословски изявления се намират в IV част, където се разисква функцията на закона. Твърде малко вероятно е на Уесли да е известна протичащата в евангелското богословие на континента дискусия относно “третата употреба на Закона”. Въпреки това той поучава една тройна функция на Закона. Най- напред, законът “изобличава греха”, “убива грешника”, като разрушава живота му, върху който той е положил упованието си. Второ, той “оживотворява”, като води човека при Христос, Който го оправдава. В тази първа и втора употреба законът се явява “под строгото лице на един детеводител”. Тук малко се виждат благостта и любовта, които спадат към божествените качества на закона и които Уесли е споменал във II, 10-12, но това е само на преден план, набляга авторът, защото на заден план стои Божията любов, която употребява аспектите на закона за техните същински цели. Както може да се очаква, третата функция на Закона заема най-голямо място в изложението (IV,3- 10): законът поддържа живота на вярващия! Той е главното средство на Святия Дух “за все по-плътното приближаване на божествения живот към нас”. С други думи, законът изисква освещение. Уесли съжалява, че тази трета употреба на Закона даже “между истинските Божии чада” бива зачитана така малко. С това той има предвид английските калвинисти и хернхутците, които твърде лекомислено се позовават на Рим.10:4.

Подозрението, че наблягането на Закона затъмнява проповядването на Евангелието, Уесли отхвърля със следната аргументация: Христос е край на Закона като път към праведността; законът не ни прави праведни: своята правда ние получаваме, като вярата ни води към Христос; но щом сме при Христос, законът ни среща у Него и ни дава да добием сила в Христос, за да вършим повеленията на Неговия закон. Удивително е, че английските калвинисти не забелязват колко тясно се приближава тук Уесли до Калвин. Това, че лутерански мислещите хернхутци имат проблеми с Уеслиевото тълкуване на Закона, е по-разбираемо.

„Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние.“

2 Петър 3:9

Автор: Даниел Г. Топалски

Въведение

Чарлз Уесли (1707-1788) често и напълно незаслужено остава в сянката по-големия си брат Джон, който традиционно е определян като баща на методисткото движение. Следвайки волно или неволно изключителния фокус върху живота и богословското наследство на Джон Уесли, мнозина прибързано посочват, че отличителната черта на уеслианското богословие е неговият практически характер. Този извод не може да бъде напълно отхвърлен, но трябва да бъде коригиран чрез допълнение, което отразява приноса на Чарлз Уесли във формирането на облика на ранния методизъм. Уеслианското богословие, свързано в първоначалния етап на своето развитие най-вече с братята Джон и Чарлз Уесли, е едновременно практично и доксологично. Томас Лангфорд изяснява второто определение, което дължим главно на по-малкия брат, по следния начин: „За да разберем богословието на Чарлз Уесли, е необходимо да проумеем, че това е химнично богословие, т.е. богословие, изразено, ограничено и оживено от химновата форма. Богословието на Чарлз Уесли е богословие, което може да се изпее. В този смисъл това е богословие, с което може да се прославя; богословие, с което някой може да се моли; богословие, с което някой може да поучава…“.[1]

Тази отличителна черта трябва да се има предвид, когато се прави опит за представяне на основните моменти в разбирането на Чарлз Уесли за освещението. Изследователят се изправя пред 27000 куплета и 180000 строфи, наред с всичко останало, излязло изпод перото му.[2] В повечето случаи химните преминават през редакторския надзор на Джон Уесли, но в някои случаи се стига и до директно публикуване, особено когато Чарлз Уесли иска ясно да изрази несъгласието си със своя по-голям брат по важни въпроси, свързани с богословието и практиката на методистките общества. Това се случва, когато разногласията между братята по отношение на християнското съвършенство достигат своята критична точка.

1.       Споровете за християнското съвършенство

Първоначално между двамата братя съществувало единомислие в разбирането на християнското съвършенство като процес, който напредва в зависимост от степента, с която човек предава живота си все повече и повече на действието на Божия Дух. В този период Чарлз Уесли често отразява в химните си това общо разбиране:

Не ще оставиш несвършено делото Свое,

но ще завършиш туй, което си започнал.

Преди оттук да си отида,

ще бъда, Учителю, както си Ти –

свят, кротък и чист по сърце,

и съвършен в любовта…[3]

През 1760 г. някои членове на методистките общества започнали да казват, че са достигнали състояние на съвършенство. Индивидуалната проверка, извършена от Джон Уесли, потвърждава техните претенции. Самият той възприема това като знак на одобрение за своето служение. Това проблематично решение на случаите в Отли отприщва вълна от нови свидетелства за пълно освещение, съпроводени с претенцията за победа на покварената от греха природа. Чарлз не реагира незабавно поради здравословните си проблеми, а по-късните му възражения са напълно пренебрегнати от Джон, който насърчава Томас Максфийлд, един от първите си миряни проповедници, да популяризира учението сред членовете на обществото в Лондон. Максфийлд се съюзява с новообърнатия и емоционално нестабилен войник Джордж  Бел. Двамата довеждат учението за съвършенството до крайност, твърдейки, че съвършеният християнин е без грях и веднъж достигнал състоянието на съвършенство, той пребивава в това ангелоподобно състояние. Последиците са наистина опасни – самоуверената претенция за непогрешимост се съединява с крещящ антиномизъм; някои започват да вярват, че няма да вкусят смърт и са напълно освободени от опасността на изкушенията. Последователите на Бел започват да практикуват изцеление чрез вяра и глосолалия.[4]

През 1761 г. Чарлз Уесли открито започва да критикува Максфийлд за това, че позволява на Бел лесно да разруши постигнатото с толкова много усилия от страна на двамата братя. За Чарлз претенциите за достигнато съвършенство и различните прояви на религиозен ентусиазъм са изпълнени с гордост и са напълно лишени от истинска благодат. Повърхностният начин на живот на перфекционистите е в пълно противоречие с техните надменни претенции и е чужд на природата на съвършената любов, на която са съпричастни само светиите. Съвършенството е постижимо само след смъртта на вярващия:

Не хвалят се те нивга със своята благодат,

не смеят съвършенството си те да обявят,

но винаги смаляват се докрая,

възвеличени ще царуват с Христос в рая.[5]

Основателната критика на Чарлз довежда до неохотно смекчаване на първоначалния ентусиазъм на Джон, който е принуден да подчертае, че християнското съвършенство не е равносилно на освобождение нито от блуждаещите мисли, нито от изкушенията, идващи от другите човеци или причинени от тялото. Тази закъсняла реакция не е в състояние да предотврати  задълбочаването на проблема. Не помага и настойчивото изискване от страна на Чарлз да бъдат изключени от методистките общества всички, чийто живот не съответства на претенциите им за съвършенство. Тази неприятна ситуация обезкуражава повечето от англиканските свещеници, които проявяват симпатии към съживлението, да си сътрудничат активно с братята Уесли.

Като протест срещу неприемливата въздържаност на Джон по отношение на перфекционистите, Чарлз публикува своите „Кратки химни върху избрани пасажи от Свещените Писания“, без да ги предостави предварително на своя брат за редакция. В част от тях той изразява недвусмислено своето отношение към претенциите на „словоохотливите, неспокойни и самоуверени перфекционисти“ и тяхната лъжлива гордост. Те са хора, които страстите люлеят непрестанно, и така застават на страната на дявола срещу истината и нейните приятели. Независимо от упоритото убеждение на Джон, че съвършенството е възможно още в момента, когато вярата на християнина е достатъчно силна, Чарлз продължава да настоява, че то е постижимо само след смъртта:

Съвършенството е наградата на моето призвание,

към което се издигам…

И когато престанат моите трудности,

и битката спечеля аз,

наградата накрая Ти ще ми дадеш…[6]

В своя отговор Джон посочва, че разбирането на Чарлз поставя съвършенството „прекалено високо“, което на практика означава заличаване на самото учение за християнското съвършенство. Но в началото на ноември 1762 г. обстоятелствата го принуждават да напише критично писмо към перфекционистите в Лондон. Уважението, което той изпитва към тяхното благочестие, не му пречи да настоява, че никой от тях не може да претендира, че е съвършен като ангел, стоящ над изкушенията и необходимостта от лична молитва. Те не могат да претендират за незаблудимост по всички въпроси, нито имат повод да се гордеят със своите натруфени молитви, зле написани химни и прояви на ентусиазъм, преекспонирани чувства и подценяване на разума. Особено неприемлива за Джон Уесли е оскъдността в тяхната любов, фанатизмът и разколническият им дух.[7] Чарлз съвсем не е удовлетворен от реакцията на Джон и обтегнатите им отношения продължават през следващите години.

Спорното учение е подложено на последваща модификация от Джон Уесли в „По-нататъшни размисли върху християнското съвършенство“. Той предефинира съвършенството като „смирена, нежна, усърдна любов към Бога и човеците“, управляваща сърцето, и излага възраженията си срещу религиозния ентусиазъм, който произхожда от гордостта и окуражава хората да приемат, че всевъзможни сънища, гласове, впечатления, видения или откровения са от Бога, когато те може да са от дявола.[8]

Споровете за християнското съвършенство не приключват с поредната книга на Джон Уесли, но дори изложеното дотук е достатъчно да покаже колко важна е позицията на неговия по-малък брат за постепенното смекчаване на някои от най-спорните твърдения, предизвикващи възражения и разногласия, и за удържане на крехкото и здравословно напрежение между освещението като процес и съвършенството като една динамична степен на зрялост в неговите рамки. Несъгласието на Чарлз, както и крайно неприемливите твърдения и поведение на перфекционистите в методистките общества, отварят очите на Джон за сериозните опасности на религиозния ентусиазъм. Избягвайки уязвимите определения от миналото, той прави най-сериозната си крачка, посочвайки любовта като обобщение и връхна точка на освещението. Ф. Хилдебранд справедливо заключава, че Чарлз Уесли е коригирал своя брат и е предпазил методистите от това „да превръщат себе си в една безкрайна тема“.[9]

2.       Вярата, действаща чрез любов

Чарлз Уесли споделя убеждението на брат си Джон, че вярата, действаща чрез любов, е най-доброто определение за освещението. Изразът на апостол Павел от Гал. 5:6 често присъства в текстовете на неговите химни:

Щастлив е открилият благодатта:

благословението на Божия избран народ,

отгоре идещата мъдрост,

вярата, която мелодично действа с любовта.[10]

В друг свой химн Чарлз дава израз на желанието на християните да достигнат вярата, която никога не повяхва и очиства всеки грях; вяра, която „винаги действа чрез любов“.[11] Пътуването, което тази вяра подбужда, предполага общност от вярващи, формирана от благодатта на Бога, в която Неговите деца се учат как да обичат. Това пътуване е устремено към цялостност на човешкото съществуване, което означава уподобяване на Христос във всяко отношение – святост на сърцето и живота. Вярата е средството за постигането на тази висока цел, тя прави възможно заедно с всичките светии да се изпита „дължината, ширината, височината и дълбочината на съвършената любов“.[12]  В краткия си химн върху Псалм 81:10 (Синодално издание – 80:10) Чарлз се опитва да опише естеството на пътешествието към крайната цел:

Дай ми още по-голямо желание

и отвори, Господи, моята душа,

към Твоята пълнота да се стремя

и да съзнавам целостта;

и разшири способността на моята вяра

все повече и повече;

тогава с туй, което е във Теб,

душата ми навеки изпълни! [13]

Вярата, действаща чрез любов, отобразява Спасителя в душата на вярващия човек. Този образ формира личността, характера и поведението. Така любовта, която е същността на Спасителя, се превръща в „плът от плътта и кръв от кръвта“ на християнина:

Действената вяра, що е вътре в нас,

тържествува над земя и ад, и грях,

освещава и ни прави цялостни,

Спасителя изобразява във душите ни.

За тази вяра нека да се борим,

несъмнено спасение е нейната цел.

Раят вече е отворен,

спечелен е и вечният живот.

Но нека само устояваме,

докато нашият Спасител се яви;

и от скалата не отстъпваме,

от вярата, що действа чрез любов, спасени.[14]

Стремежът към съвършенство намира чудесно поетично изражение в последния стих на известния химн „Любов божествена, превъзхождаща всяка любов“:

Завърши тогава Своето ново творение,

нека сме чисти и неопетнени.

Нека видим Твоето велико спасение,

в Тебе съвършено възстановени;

Преобразени от слава във слава,

докато в небето се озовем,

венците си пред Тебе да положим,

изгубени в почуда, любов и хвала.

Крайната цел на стремежа към съвършенство е Христос да бъде „всичко у всички“ (1 Кор. 15:28):

Нека сега получа на съвършенството върха,

и в нищото се озова.

От него даже по-нищожен да съм аз,

да чувствам, че Христос е все во все.[15]

Мистичният акцент е поставен от Чарлз Уесли в определянето на целта на човешкия живот, която е нищо по-малко от участие в Божественото естество, възможно за човеците само чрез действието на Божията благодат. Този акцент не получава еднозначна оценка от изследователите, но си струва да споменем мнението на един от най-посветените съвременни изследователи на творчеството на Чарлз Уесли – С. Т. Кимбро Джуниър. Според него близостта на богословския речник на Чарлз и неговия възглед за освещението до православната идея за обожението е своеобразен мост за диалог между двете традиции през ХХІ век.[16]

Духовната дисциплина има съществено място във възгледа на Чарлз Уесли за освещението. Измежду останалите благодатни средства централна роля за него има редовното участие в Евхаристията, без което вярващият не може истински да „участва в Христос“. Христос присъства истински и действено в тайнството не чрез „чудото“ на транссубстнциацията, но чрез силата на Светия Дух, Който единствен може да направи Христос да присъства в душите на събраните вярващи. Няма промяна в субстанцията на хляба и виното. Те си остават, каквото са, но „в отношението си към Него са повече“:

О, дълбина на Божията любов и благодат неизмерима!

Кой би могъл да каже как хлябът и виното ни изявяват Бога!

Как хлябът Неговата плът ни дава,

как виното предава ни кръвта Му,

изпълвайки сърцата на верните Му люде

на Божия живот със пълнотата. [17]

Чарлз Уесли приканва методистите да преоткрият тринитарната пълнота на евхаристийното богословие: „Отец ни достига чрез любовта на Сина, която присъства и става осезаема чрез хляба и виното (и благодарение на силата на Светия Дух – б.м. – Д.Т.), като Неговото тяло и кръв, за да ни насити и обнови“.[18]

3.       Страданието и християнското съвършенство в любовта

Накрая ще се спрем на провокативната връзка, която Чарлз Уесли осъществява между отличителното за него богословие на страданието и християнското съвършенство. Тази връзка определя още една точка на разногласията между двамата братя.

В химните на Чарлз могат да бъдат открити множество пасажи, които представят пътя на страданието като път към съвършенството в любовта:

Праведният пада, за да се въздигне отново

и да седне на трон с Христа в небесата,

спасен във пътя на скръб и болка,

чрез страдания усъвършенстван във любов.

Той пада във море от кръв,

Той пада в Божиите дълбини.[19]

Нужно е тук да се направи уточнението, че истинският копнеж на Чарлз е за любов, и макар страданието да е акцентирано толкова силно, то не е самоцел. Съвършената любов на християнското съвършенство е автентичната цел.

Прави впечатление, че връзката между страданието и съвършенството в любовта е налична в химните на Чарлз още от ранните години на съживлението и се запазва като постоянна отличителна черта на неговото мислене. Нещо повече, след средата на шестдесетте години на ХVІІІ в. акцентът върху тази връзка се усилва и започва да изглежда преувеличен. Чарлз използва израза „освещаващ смисъл на моите неволи“, имайки предвид вътрешното очистване чрез горнилото на страданията:

Моля Те, наказвай и изобличавай

избраните възлюбени от Теб,

така че Твоя ум да изявяваме.

Участници във светостта Ти,

всичките Твои страдания смирено да споделяме

и плод на съвършенство да родим. [20]

Джон Уесли показва явното си неодобрение на задълбочаващото се развитие на връзката между страданията и съвършенството в творчеството на своя брат, като при всеки възможен случай се възползва от правата си на редактор. Възгледът на Чарлз за пречистващия ефект на страданията е роден от силното ударение върху необходимостта християнинът да приеме и носи своя кръст. Страданията учат на смирение, а то е възхвалявано в химните на Чарлз като добродетел, която води към съвършената любов. Страданията произвеждат търпение и твърдост – две добродетели, които допринасят за вътрешното обновление. Но в крайна сметка Христос, а не страданията, обновяват християнина чрез вътрешното действие на Божия Дух:

Очистват ли страданията вродения ми грях?

Не повече, отколкото биха могли да заслужат небето.

Но Този, Който запали огън вътре в мен,

очиства чрез търпение моето естество…[21]

Джон Тайсън смята, че богословието на страданието на Чарлз Уесли е естествена „издънка“ на неговото богословие на кръста. Когато връзката между едното и другото се съблюдава стриктно, твърденията на Чарлз за отношението на страданията към християнското съвършенство остават добре балансирани. Пътят на кръста води до венеца на съвършенството и небесната слава.[22] Чрез участие в чашата, която изпи Спасителят, ние израстваме в благодатта, за да участваме и в Неговата слава чрез същата тази благодат.

Заключение

         Предложеното кратко изложение на ключовите моменти във възгледа на Чарлз Уесли за освещението не може да претендира за изчерпателност. Неговата цел си остава далеч по-ограничена, но не по-малко важна, а именно да покаже, че различията между братята Уесли по въпросите за християнското съвършенство, които в определени моменти се изострят драматично, не скъсват връзката между практическото богословие на Джон и химничното богословие на Чарлз. Напротив, несъгласията и споровете помагат на всеки един от тях да коригира някои прекомерни акценти в своите твърдения и да модифицира възгледите си, така че работещото и даващо плодове съработничество на двамата да продължи.

Вярата, действаща чрез любов, си остава ключът за разрешаването дори на най-тежките противоречия и общото определение за християнското съвършенство, надхвърлящо всяко друго определение: тя и само тя е „дължината, ширината и височината на християнското съвършенство“.  Чрез делото на Божия Дух вярата, действаща чрез любов, се простира към свободата на Божиите чада:

Вдъхвай, о, вдъхвай Духа на любовта

във всяка гръд размирна,

нека в Тебе всичко наследим,

нека да намерим втората почивка:

отмахни Ти силата ни да грешим,

Алфа и Омега Ти бъди ни,

на вярата началото и краят,

и сърцата Ти освободи ни.[23]

______________________________________

  1. Thomas Langford, ʻCharles Wesley as Theologianʼ, in S T Kimbrough  Jr (ed.), Charles Wesley: Poet and Theologian (Nashville, 1992), p.97
  2. Robert Webster, ʻBalsamic Virtue: Healing Imagery in Charles Wesleyʼ, in Kenneth Newport & Ted Campbell (ed.), Charles Wesley: Life, Literature and Legacy (Epworth, 2007), p. 230
  3. ʻFor One in a Declining State of Health, 1749ʼ, contained in full in Tyson, Charles Wesley: A Reader, p.368. Преводът на откъсите от химни на Чарлз Уесли е направен от автора на доклада.
  4. Richard P. Heitzenrater, Wesley and the People Called Methodist (Neshville, 1995), p. 209-211. Вж. също и българското издание: Ричард Хайценратер, Уесли и хората, наречени методисти. Изд. на ЕМЕЦ в България, 2004, с. 225-227.
  5. ʻHymn on Matthew 18:6ʼ, in Kimbrough and Beckelegge, Unpublished Poetry, V. II, p. 31.
  6. ʻShort Hymn on Matthew 5:14ʼ, in Tyson: Charles Wesley: A Reader, p.379.
  7. Gary Best, Charles Wesley: A Biography (Epworth, 2007), p.263.
  8. Best, p. 269.
  9. Walter Kaliber, Manfred Marquardt, Living Grace: An Outline of United Methodist Theology. Nashville, TN: Abingdon Press, 2001, p. 308.
  10. The Bicentennial Edition of the Works of John Wesley, Nashville: Abingdon Press, 1976 -, 7:96 (Hymn 14.1). По-нататък изданието е цитирано накратко като BE.
  11. Paul W. Chilcote, ʻCharles Wesley and the Language of Faithʼ, in Kenneth Newport & Ted Campbell (ed.), Charles Wesley: Life, Literature and Legacy (Epworth, 2007), p.308.
  12. BE, 7.244-5 (Hymn 132.11).
  13. BE, 7.529 (Hymn 361).
  14. BE, 7.698-9 (Hymn 507.3-4)
  15. Charles Wesley, ʻThe promise of Sanctificationʼ, in The Works of John Wesley, 2.20-22.
  16. S T Kimbrough Jr, Charles Wesley and a Window to the Eastʼ, in Kenneth Newport & Ted Campbell (ed.), Charles Wesley: Life, Literature and Legacy (Epworth, 2007), p. 176-180.
  17. Theodore Runyon, The New Creation (Nashville: Abingdon Press, 1998), p. 131.
  18. Runyon, p. 132.
  19. G. Osborn, The Poetical Works of John and Charles Wesley…together with the poems of Charles Wesley not before published, Wesleyan-Methodist Conference Office, 1869-72, 9. #1009, p.352-3. По-нататък изданието е цитирано накратко като PW.
  20. PW,12. #2104, p. 18
  21. PW, 13. #3262, p. 121.
  22. John R. Tyson, ʻI Preached at the Cross as Usualʼ, in Kenneth Newport & Ted Campbell (ed.), Charles Wesley: Life, Literature and Legacy (Epworth, 2007), p. 224.
  23. Ted A. Campbell, ʻCharles Wesley, Theologosʼ, in Kenneth Newport & Ted Campbell (ed.), Charles Wesley: Life, Literature and Legacy (Epworth, 2007), p. 272

HOB 3ABETВ навечерието на 24 май, Bibliata.com публикува дългоочакваното учебно издание на Новия завет, което включва:
* Ревизирана протестантска Библия
* Новият Завет през вековете
* История на българската Библия
* Хармония на Евангелията
* Предговор към всяка книга
* Как да бъде спасен?
* Какво казва Библията за…
* Святия дух в живота на вярващия
* Уроци за молитвата
* Хваление и поклонение
* Ролята на църквата в обществото
* Богословие в контрасти
* Титли на Исус Христос
* Пророчествата за Исус Христос
* Притчите на Исус Христос
* Чудесата на Исус Христос
* Карта на скинията
* Библейски карти
* План на последните времена

MAPK WTB TAB

За поръчки:
* Англия (Amazon.co.uk): http://www.amazon.co.uk/Study-New-Testament/
* Германия (Amazon.de): http://www.amazon.de/ Study-New-Testament/
* САЩ (Amazon.com): http://www.amazon.com/ Study-New-Testament/
* Франция (Amazon.fr): http://www.amazon.fr/ Study-New-Testament/
* Италия (Amazon.it): http://www.amazon.it/ Study-New-Testament/
* Испания (Amazon.es): http://www.amazon.es/Study-New-Testament/

1940 Bulgarian Bible 1 1940 Bulgarian Bible 2 1940 Bulgarian Bible 4За Великден, Bibliata.com и приятели пуска за печат ново преработена версия на популярната Протестантска Библия (Ревизирано издание 1924-1940) специално за българи и църкви зад граница

ЗА ПОРЪЧКИ:
– Великобритания (Amazon.co.uk): http://www.amazon.co.uk/Bulgarian-Bible-1940/

– Германия (Amazon.de): http://www.amazon.de/Bulgarian-Bible-1940/

– САЩ (Amazon.com): http://www.amazon.com/Bulgarian-Bible-1940/

– Франция (Amazon.fr): http://www.amazon.fr/Bulgarian-Bible-1940/

– Италия (Amazon.it): http://www.amazon.it/Bulgarian-Bible-1940/

– Испания (Amazon.es): http://www.amazon.es/Bulgarian-Bible-1940/

ЗА ИЗДАНИЕТО:
– Типичен за Протестантската Библия и удобен за четене блоков шрифт
– Променени са единствено буквите и пунктуация, които не се използват днес
– Запазени са оригиналният език, граматика и словоред
– Тази версия съдържа точно: 814 страници, 66 книги, 1,189 глави и 31,101 стиха
– Синя корица, черен печат на бяла хартия (размери 19см x 25см x 5см)
– Текстът съдържа следните технически маркери:
• “курсив” Преводаческа бележка отбелязваща текст, който не е в оригиналните ръкописи
• “[текст]” Текст, който не е открит в никой от познатите ръкописи
• “(текст)” Граматическа функция (в скоби)

Biblaita.com и приятели представя Ново юбилейно печатно издание на Цариградската БИБЛИЯ (1871) за първи път от последната й ревизия реди почти век във Виена (1914г.). На българския пазар с партньорството на Издателство Игъл-21 и Amazon.com (Европа/Америка).

1871 Bulgarian BIBLE

ЗА ИЗДАНИЕТО:
– Настоящето издание представя текста точно както е бил отпечатан преди век във Виена
– Променени са единствено буквите и пунктуация, които не се използват днес
– Запазени са оригиналният език, граматика и словоред
– Тази версия съдържа точно: 66 книги, 1,189 глави и 31,101 стиха.
– Текстът съдържа следните технически маркери:
• “курсив” Преводаческа бележка отбелязваща текст, който не е в оригиналните ръкописи
• “[текст]” Текст, който не е открит в никой от познатите ръкописи
• “(текст)” Граматическа функция (в скоби)

ЗА ПОРЪЧКИ:
– България: Ники Марков (за поръчки: тел. (086) 821 522 | http://www.eagle2001.net)

– Великобритания (Amazon.co.uk): http://www.amazon.co.uk/Bulgarian-Bible-Constantinople-Edition-Revision/dp/1477538089

– Германия (Amazon.de): http://www.amazon.de/Bulgarian-Bible-Constantinople-Edition-Revision/dp/1477538089

– САЩ (Amazon.com): http://www.amazon.com/Bulgarian-Bible-Constantinople-Edition-Revision/dp/1477538089/

– Франция (Amazon.fr): http://www.amazon.fr/Bulgarian-Bible-Constantinople-Edition-Revision/dp/1477538089/

– Италия (Amazon.it): http://www.amazon.it/Bulgarian-Bible-Constantinople-Edition-Revision/dp/1477538089/

– Испания (Amazon.es): http://www.amazon.es/Bulgarian-Bible-Constantinople-Edition-Revision/dp/1477538089/

– Канада (Amazon.ca): 16 септември 2012

– Япония (Amazon.co.jp): 16 октомври 2012

– Китай (Amazon.cn): 16 ноември 2012

– Мексико (Amazon.co.jp): 16 декември 2012

OЩЕ ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ:
История на Българската Библия (2004)
Дигитална Цариградска Библия (2006)
Нов Български превод на Библията (2007)
Каталог на документи в Архива на Британското Библейско дружество в Кеймбридж (2011)
– За ПРОТЕСТАНТСКИТЕ КОРЕНИ в БЪЛГАРИЯ (2012-следва…)
– Нов Български превод на Библията със специална промоция за България в Bookest.Net

 

Той говори, за да инструктира

2 Тим. 3:16

Неговата власт да поучава

 

Битие, книгата на началата обхваща около 3 000 или може би 4 000 или 5 000 години. Книгата Изход обхваща не повече от 82 години.

Първите две и половина глави се занимават с около 40 години от живота на Мойсей. Следващите 40 години от живота му обхващат само 15 стиха. Глави 3-40 обхваща само една година и това е началото на третия четиридесет годишен период от живота на Мойсей, по времето на който Мойсей е призван да води Израел към обещаната земя. Цялата статия »

Older Posts »