ДИСЦИПЛИНАТА НА ПОСТА
от Ричард Фостър
„Някои са издигнали религиозния пост над Писанието и разума, а други изцяло са го пренебрегнали” (Джон Уесли)
В една култура, чийто пейзаж е осеян със светините на Златната арка и с храмовете в Пиза поста изглежда старомоден и не на място. На практика поста няма добра репутация от много години както вън така и в църквата. При своето изследване аз не намерих дори една единствена книга за християнския пост публикувана между 1861 и 1954 г. – един период от почти 100 г. В последно време се наблюдава възобновен интерес към поста, но все още сме твърде далеч от възстановяването на библейския баланс.
Каква е причината за почти пълното пренебрегване на един предмет толкова често споменаван в Писанието и толкова пламенно практикуван от християните през вековете? Две неща. Първо, поста си е спечелил лоша репутация поради крайностите свързани с него през средните векове. Със западането на вътрешната реалност на християнската вяра нараства тенденцията да се поставя ударение върху външната форма – единственото нещо, което остава. И навсякъде където съществува форма изпразнена от вътрешна сила законът надделява защото законът винаги носи в себе си усещане за сигурност и манипулативна сила. Поради това поста става предмет на най-строги регулации и се практикува с изключително пренебрежение и безчувственост към тялото. Модерната култура реагира силно на тези крайности и има склонност да бърка поста с умъртвяването на тялото.
Второ, постоянната пропаганда в наши дни ни е убедила, че ако нямаме 3 големи яденета всеки ден заедно с няколко допълнителни похапвания между тях ние сме на прага на гладна смърт. Това, съчетано с популярното вярване, че е положителна добродетел да се задоволява всеки човешки апетит прави поста да изглежда старомоден. Всеки, който сериозно се опитва да пости е бомбардиран с възражения: “Постенето е вредно за здравето ти.” “Това ще изцеди силата ти и няма да си в състояние да работиш.” “Това няма ли да навреди на здравословния ти режим?” Всичко това, разбира се, са пълни глупости основани на предразсъдъци. Докато човешкото тяло може да издържи само кратък период без вода то може да гладува много дни преди да достигне до точка, която е опасна за здравето му. Без да има нужда да се спираме на разпространените твърдения на някои групи няма да е преувеличение да кажем, че когато е извършен по правилен начин поста има положителен здравословен ефект.
Писанието има да каже толкова много за поста, че ще направим добре още веднъж да се върнем към тази древна дисциплина. Списъкът от библейски герои, които постят изглежда като справочник “Кой кой е” в Писанието: законодателят Мойсей, цар Давид, пророкът Илия, царица Естир, гледачът Даниил, пророчицата Ана, апостол Павел, Исус Христос, въплътения Божий Син. Мнозина от великите християни през църковната история постят и говорят за ползата от това. Сред тях са Мартин Лутер, Жан Калвин, Джон Нокс, Джон Уесли, Джонатан Едуардс, Дейвид Брейнард, Чарз Фини и пастор Кси от Китай.
Разбира се, поста не е изключително християнска дисциплина – всички големи религии по света признават ползата от него. Зороастър е практикувал поста както и Конфуций и йогите в Индия. Платон, Скрат и Аристотел са постили. Дори Хипократ, бащата на модерната медицина, е вярвал в поста. Факта, че всички тези хора в и извън библията са отдавали голяма стойност на поста не го прави правилен или дори пожелателен, но трябва да ни накара да се поколебаем и още веднъж да премислим модерните мнения на нашето време относно дисциплината на поста.
Поста в библията
В библията пост означава въздържание от храна с религиозна цел. Той се различава от гладната стачка, целта на която е да придобием политическа сила за постигането на някаква добра цел. Той също така се различава от здравословната диета, която поставя ударението върху въздържание за физически, а не за духовни цели. Поради секуларизацията на модерното общество поста (ако изобщо се практикува) обикновено е мотивиран или от суета или от желание за власт. Това не означава задължително, че този “пост” е погрешен, но неговата цел е различна от поста описан в Писанието. Библейския пост винаги се концентрира върху духовна цели.
В Писанието обичайния пост включва въздържане от всякаква храна, твърда или течна, но не и от вода. За 40 дневния пост на Исус ни е казано, че “не яде нищо” и че към края “огладня” и Сатана го изкушаваше да яде, което показва, че Той се е въздържал от храна, но не и от вода (Лука 4:2). От физическа гледна точка това е, което включва обичайния пост.
Понякога четем за това, което може да бъде определено като частичен пост т.е. въздържание от някои неща, но не изцяло от храна. Въпреки, че цялостния пост изглежда е бил обичаен за Данаил четем за 3 седмици, през които той “бял хляб не ядях, месо или вино не влизаше в устата ми и нито веднъж не помазах главата си” (Данаил 10:3). Не ни е казана причината за неговото отстъпление от обичайната му практика на поста, вероятно държаните му дела са го изисквали.
В Писанието има още няколко примера на това, което може да бъде наречено пълен пост или въздържание като от храна така и от вода. Това изглежда е отчаяно, крайно средство да се посрещне огромна нужда. Научавайки че тя и нейните хора ще бъдат убити Естир съветва Мардохей “Иди, събери всички юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона, и ако загина, нека загина” (Естир 4:16). Павел влиза в 3 дневен пълен пост след срещата си с живия Христос (Деяния 9:9). Тъй като човешкото тяло не мoже да издържи без вода много повече от 3 дена трябва да се смята, че както Мойсей така и Илия са постили със свръхестествена сила когато не са яли и пили нищо в продължение 40 дена (Втор. 9:9; 1 Царе 19:8). Трябва да разберем, че абсолютния пост е изключение и никога не трябва да се започва освен ако някой няма много ясна заповед от Бога и то за не повече от 3 дена.
В повечето случаи поста е лично между човека и Бога. Все пак има случаи на обществен, публичен пост. Единствения годишен публичен пост заповядан в Мойсеевия закон е бил денят на изкуплението (Левит 23:27). Това е бил денят в юдейския календар когато хората е трябвало да бъдат натъжени и покрусени поради своите грехове. (Постепенно са били добавени и други постни дни като днес те са повече от 20!). Също така пост е бил провъзгласяван в дни на големи национални бедствия: „Затръбете в Сион, осветете пост„ (Йоил 2:15). Когато Юда е бил нападнат цар Йосафат призовал към национален пост (2 Лет. 20:1-4). В отговор на проповядването на Йона целия град Ниневия включително и животните – недоброволно без съмнение – са постили. Ездра постановява пост и молитва за изгнаниците за безопасно пътуване докогато се движат по заплашваните от разбойници пътища (Ездра 8:21-23).
Груповият пост може да бъде прекрасно и силно преживяване при положение, че има подготвени хора, които са на един ум. Чрез групова молитва и пост могат да бъдат разрешени сериозни проблеми в църквите или групи и да бъдат изцелени взаимоотношения. Когато достатъчен брой хора правилно разбират неговото значение национален призив за пост и молитва също може да даде полезни резултати. Кралят на Англия призовал за ден на свята молитва и пост поради заплахата от френска инвазия през 1756. На 6 Февруари Джон Уесли пише в своя дневник: “Денят за пост беше велик ден, такъв какъвто Лондон едва ли е виждал от Възстановяването (на монархията). Всяка църква в града беше пълна и на всяко лице се четеше свята сериозност. Със сигурност Бог слушаше молитвите и грижите ни ще бъдат облекчени.” В бележка под линия той пише: “Смирението беше обърнато в национален празник понеже заплахата от френска инвазия беше избягната.”
През историята се е развило и нещо, което може да бъде наречено регулярен пост. По времето на Захарий били спазвани 4 регулярни поста (Зах. 8:19). Хвалбата на фарисеина по времето на Исус очевидно описва една приета практика. (Лука 18:12). Дидахе предписва два постни дни през седмицата: Сряда и Петък. Регулярния пост е направен задължителен по времето на съборът в Орлеанс през 6 в. Джон Уесли се опитвал да възроди учението на Дидахе като настоявал всеки методист да пости в Сряда и Петък. Всъщност той гледал толкова сериозно на това, че отказвал да ръкоположи никой, който не постел през тези дни.
Регулярните или седмичните пости са имали толкова голямо влияние върху живота на някои хора, че те са търсели да намерят библейски заповеди, за да го наложат над всички християни. Търсенето е напразно. Просто няма библейски заповеди, които заповядват регулярен пост. Все пак нашата свобода в евангелието не означава позволение, а възможност. Понеже няма закони, които да ни задължават ние сме свободни да постим през всеки ден. Свободата за апостол Павел е означавала, че той “пости често” (2 Кор. 11:27). Винаги трябва да помним апостолския съвет “Не използвайте свободата си за угаждане на плътта” (Гал. 5:13).
Има една подобна, но не и идентична с поста дисциплина, която днес става все по-популярна. Тя е наречена бдение и изглежда Павел я свързва със своите страдания за Христос (2 Кор. 6:5, 11:27). Тя се свързва с отказ от сън с цел човек да се предава на молитва или други духовни задължения. Няма индикации, че тя е пряко свързана с поста в противен случай ние бихме били обвързани с много кратки пости! Въпреки, че бдението може да бъде полезно и от време на време Бог може да ни призове да не спим за определена нужда трябва да внимаваме да не издигнем нещо, което има съвсем слаб библейски прецедент в основно задължение. Предупреждението на Павел винаги трябва да стои пред нас във всяка дискусия върху дисциплините, понеже ще намерим много неща, които “имат вид на мъдрост в произволно богослужение и смирение и в нещадене на тялото, но не струват нищо в борбата против угаждането на тялото“ (Кол. 2:23).
Заповед ли е поста?
Един проблем, който без съмнение интересува много хора е дали Писанието прави поста задължителен за християните. Опитите да се отговори на този въпрос са завършвали с различни заключения. Една от най-добрите защити на положителния отговор е бил написан през 1580 г. от Томас Картрайт в книга, която се е превърнала в нещо като класика по този въпрос наречена: “Святото упражняване на истинския пост.“
Макар много пасажи от Писанието да се занимават с този въпрос два заслужават нашето внимание. Първият е поразителното учение на Исус за поста в проповедта на планината. Две неща веднага правят впечатление. Неговото учение за поста е директно свързано с даването и молитвата. Като че ли има почти несъзнателно предположение, че молитвата, даването и поста показват различни страни от християнската святост. Ние нямаме по-голяма причина да изключваме поста от учението отколко да направим това с даването или молитвата. Второ, Исус казва: “Когато постите…” (Матей 6:16). Той като че ли предполага, че хората ще постят и дава инструкции как да правят това правилно. Мартин Лутер казва: “Целта на Христос не е да отхвърли и да пренебрегне поста …Целта Му е да възстанови правилното постене.”
Казали това ние все пак трябва да разберем, че тези думи на Исус не са заповед. Той е давал инструкции за една установена практика на своето време. Той не казва дори една дума дали това е била правилна практика или дали тя трябва да бъде продължена. Така че макар Исус да не казва “Ако постите” той също така не казва и “Вие трябва да постите.” Неговите думи са много прости: “Когато постите.”
Второто важно изказване на Исус относно поста е отговор на въпрос от ученици на Йоан Крътител. Озадачени от факта, че както те така и фарисеите постят, но учениците на Исус не правят това те питат: “Защо?” Исус отговаря: “Исус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче време, когато младоженецът ще им бъде отнет; и тогава ще постят.” (Матей 9:15). Вероятно това е най-важното изказване в Новия завет дали днес християните трябва да постят.
С идването на Исус започва нов ден. Божието царство идва сред тях със сила. Младоженеца е сред тях; сега е време за празнуване, не за пост. Все пак идва време, когато учениците ще постят макар и не по легалистичния стар начин.
Най-естествената интерпретация за дните, когато учениците ще постят е настоящата църковна епоха особено в светлината на интересната връзка с исусовите думи за новите мехове на Божието царство, която следва веднага (Матей 9:16-17). Артър Уолис настоява, че Исус има в предвид сегашната църковна епоха, а не трите дена между Своята смърт и възкресение. Той завършва своя аргумент по следния начин: “Следователно, ние трябва да гледаме на периода на Неговото отнемане като на времето от Неговото възнесение при Отца до връщането Му от небето. Това е явно от начина, по който го разбират Неговите апостоли защото ние не четем за пост преди времето на Неговото възнесение при Отца (Деяния 13:2-3)….Господарят говори за тази епоха на църквата когато казва: “Тогава ще постят.” Сега това време е настъпило!”
Няма начин да избегнем силата на думите на Исус в този пасаж. Той прави ясно, че очаква Неговите последователи да постят след като Си е отишъл. Макар думите да не са изречени под формата на заповед това е само семантична техника. От пасажа е ясно едновременно, че Исус подкрепя дисциплината на поста и очаква, че Неговите последователи ще правят това.
Може би е най-добре да избягваме термина “заповед” понеже в стриктния смисъл на думата Исус не ни е заповядал да постим. Но също така е ясно, че Той държи на принципа, че децата на Божието царство ще постят. За човек който желае по-интимна връзка с Бога тези изказвания на Исус са доста изразителни.
Къде са хората днес, които отговарят на призива на Христос? Дали не сме привикнали към “евтината благодат,” така че инстинктивно да се отдръпваме пред по-изискващия призиви за следване? “Евтината благодат е благодат без ученичество, благодат без кръст.” Защо например даването на пари е било направено недвусмислен елемент от християнското посвещение, а поста е дискутиран? Със сигурност имаме също толкова ако не и повече доказателства от библията в полза на поста отколкото за даването. Може би защото в нашето охолно общество да постим изисква много по-голяма жертва отколкото да даваме пари.
Целта на поста
Отрезвяващо е да разберем, че най-първото изказване, което Исус прави за поста е свързано с мотивата (Матей 6:16-18). Колко лесно е да вземем нещо като поста и да се опитаме да го използваме, за да накараме Бог да върши това, което искаме. Понякога върху ползата и благословението от поста се поставя толкова голямо ударение, че сме изкушавани да вярваме, че с малко пост можем да накараме целия свят, включително и Бог, да яде от ръцете ни.
Поста винаги трябва да е центриран върху Бога. Той трябва да започва от Бога и да е определен от Него. Като пророчицата Ана ние трябва да “служим с пост” (Лука 2:37). Всяка друга цел, различна от Бога, трябва да бъде вторична. Както апостолската група в Антиохия, която “постеше” и “хвалеше Господа” трябва да можем да кажем по същия начин: „Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал“ (Деян. 13:2). Чарлз Спърджък пише: “Нашето време на пост и молитва в Скинията наистина са велики дни. Небесните врати никога не са били по-широко отворени; никога сърцата ни не са били по-близо до славата.”
Бог попита хората в дните на Захария: “Говори на целия народ на тази земя и на свещениците: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец през тези седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене“ (Зах. 7:5)? Ако нашият пост не е за Бога ние ще паднем. Физическата полза, успеха в молитва, устояването в сила, духовната проницателност – тези неща никога не трябва да изместват Бога като център на нашия пост. Джон Уесли казва: “Нека нашия пост да бъде първо за Бога и очите ни да са отправени към Него. Нека нашето намерение да бъде това и само това да прославим нашия Отец, Който е на небесата…” Това е единственият начин да бъдем избавени от опасността да обичаме благословенията повече от Благославящия.
Щом основната цел на поста е веднъж определена в нашите сърца ние сме свободни да вземем в предвид, че в поста има също така и второстепенни цели. Повече от всяка друга дисциплина поста открива нещата, които ни управляват. Това е от голяма полза за истинския ученик, който желае да бъде променен по образа на Исус Христос. Ние покриваме това, което е вътре в нас с храна и други добри неща, но в поста тези неща излизат наяве. Ако ни контролира гордостта тя ще бъде открита почти веднага. Давид пише: “Смирявам душата си с пост” (Псалм 69:10). Гняв, горчивина, завист, пожелание, страх – ако тези неща са вътре в нас те ще се проявят по време на поста. Отначало ние ще решим, че нашият гняв е резултат от глада, след това ще разберем, че ние сме гневни защото в нас има дух на гняв. Ние можем да се радваме в това познание защото знаем, че има изцеление чрез силата на Исус.
Поста ни напомня, че ние живеем “с всяко слово, което излиза от Божиите уста.” (Матей 4:4). Храната не ни дава живот, Бог го дава. В Христос “всичко се сплотява” (Колосяни 1:17). Следователно, в опитността на поста ние не толкова се въздържаме от храна колкото пируваме с Божието слово. Поста е пиршество! Когато апостолите донесоха храна на Исус предполагайки, че може би е гладен Той каза: “Аз имах храна, за която вие не знаете… Моята храна е да върша волята на Отца който ме е пратил ид а извърша Неговите дела.” (Йоан 4:32, 34). Това не е метафора, а реалност. Исус реално беше хранен и поддържан от Божията сила. Това е причината за Неговия съвет относно поста в Матей 6. Казано ни е да не изглеждаме нещастни когато постим, защото на практика ние не сме нещастни. Ние сме хранени от Бога – както израилтяните, които бяха хранени в пустинята с манна от небето, и не сме хранени с Божието слово.
Поста ни помага да запазим баланса живота си. Колко лесно ние позволяваме на това, което не е важно да поеме контрол над живота ни. Колко лесно започваме да копнеем да вършим неща, които не са важни докато не бъдем поробени от тях. Павел пише: “Всичко ми в позволено, но не желая да бъда поробен от нищо” (1 Кор. 6:12). Нашите човешки желания приличат на реки, които се опитват да прелеят бреговете си; поста ни помаха да ги държим в техните корита. “Уморявам тялото си го поробвам,” пише Павел (1 кор. 9:27). По подобен начин пише и Давид: “Изнурявам себе си със пост” (Пс. 35:13). Това не е прекален аскетизъм, а дисциплина, която дава свобода. През 4 в. Астерий казва, че поста помага на тялото да не се угоява като добитък дотолкова, че да засенчи душата.
Мнозина са писали за много други ползи от поста като по-голяма ефективност на застъпническата молитва, водителство при вземане на решения, увеличена концентрация, избавление от зависимости, физическо здраве и т.н. В това, както и във всичко останало ние можем да очакваме Бог да възнагради тези, които искрено Го търсят.
Практиката на поста
Съвременните мъже и жени са до голяма степен невежи относно практическите аспекти на поста. Тези, които желаят да постят трябва да се запознаят с тази основна информация.
Както с всички дисциплини трябва да се спазва прогресия; добре е да се учим да ходим преди да се опитаме да тичаме. Започнете пост с продължителност 24 часа. Мнозина намират, че най-доброто време е от обед до обед. Това означава, че ще пропуснат две яденета. Много добре е докато постите да пиете натурални сокове. Опитайте това веднъж на седмица в продължение на няколко седмици. В начално ще бъдете пленени от физическите аспекти на вашето преживяване, но най-важното нещо, което трябва да следите е вътрешното състояние на сърцето. Външно вие ще изпълнявате обичайните си задължения за деня, но вътрешно ще бъдете в молитва и поклонение, ще пеете и хвалите. По нов начин всяко задължение през деня ще се превръща във свято служение на Господа. Колкото и светски да са задълженията ви за вас те са свещени. Култивирайте “нежно усещане за Божия глас.” Завършете вашия пост с леко ядене от пресни плодове и зеленчуци и с добро количество вътрешна радост.
След две или три седмици ще бъдете готови да опитате нормален пост от 24 часа. Пийте само вода, но използвайте здравословни количества от нея. Мнозина смятат, че най-добра е дестилираната вода. Ако вкусът й ви притеснява добавете една супена лъжица лимонен сок. Вероятно преди да свършите ще чувствате някои болки от глад или дискомфорт. Това не е истински глад. Вашият стомах през годините е придобил навик да подава сигнали за глад в определени часове. В много отношения стомахът прилича на разглезено дете което не се нуждае от задоволяване, а от дисциплина. Мартин Лутер казва: “Плътта желае да мърмори ужасно.” Вие не трябва да се подавате на това “мърморене.” Игнорирайте симптомите или дори кажете на това “разглезено дете” да се успокои и скоро болките на глада ще преминат. Ако не, вземете още една чаша вода и стомахът ще бъде задоволен. Вие трябва да сте господар на вашия стомах, не негов роб. Ако семейните ви задължения позволяват отделете времето, през което нормално се храните на молитва и съзерцание.
Няма нужда да казваме, че трябва да следвате съвета на Исус да се въздържате да привличате внимание върху това какво правите. Единствените, които трябва да знаят, че постите са тези, които трябва да знаят. Ако привличате внимание върху своя пост хората ще бъдат впечатлени и, както казва Исус, това ще бъде вашата награда. Следващите редове са били написани от един човек, който решил да пости веднъж седмично в продължение на 2 години. Забележете прогресията от изкуствените аспекти на поста към по-дълбоката награда.
1. Чувствам голямо задоволство да ходя цял ден без да съм ял. Поздравявам се с факта, че мога да го направя с такава лекота….
2. Започвам да виждам, че горното не е целта на поста. Гладът, който започнах да чувствам, ми помогна да осъзная това…
3. Започнах да свързвам въздържанието от храна с други сфери на живота си където съм по-силен. … да не сядам на седалка в автобуса или да се разхлаждам през лятото и да се топля когато е студено.
4. Мисля повече върху страданието на Христос и страданието на тези, които са гладни и имат гладни деца.
5. Шест месеца след като започнах дисциплината на поста започнах да виждам защо периода от 2 години е бил препоръчан. Преживяването се променяше по пътя. Гладът в дните за пост ставаше остър и изкушението да ям по-силно. За първи път използвах деня, за да открия Божията воля за моя живот. Започвам да мисля какво означава да предам живота си.
6. Сега знам, че поста и молитвата трябва да бъдат неразривно свързани. Няма друг път и все пак този път все още не е свързан в мен.
След като сте пробвали с успех няколко поста преминете на 36 часов пост: 4 яденета. Това което получавате е време да търсите Бога и това, което Той иска за вас за по-дълъг пост. 3 до 7 дена е добро време и вероятно ще остави забележителен ефект върху ход на вашия живот.
Мъдро е да познавате процеса, през който преминава вашето тяло през един по-продължителен пост. Първите три дена обикновено са най-трудните по отношение на болките от глада и физическия дискомфорт. Тялото започва да се изчиства от токсините, които са се натрупали през годните на лоши хранителни навици и това не е приятен процес. Това е причината за побеляването на езика и за лошия дъх. Не бъдете обезпокоявани от тези симптоми; по-скоро се радвайте за подобреното здрави, което ще дойде в резултат от тях. През този период може да чувствате главоболие особено ако сте страстен привърженик на чая или кафето. Това са симптоми, които ще преминат, макар че за известно време могат да бъдат твърде неприятни.
До четвъртия ден болките на глада ще започнат да преминават, мака че може да чувствате слабост и временно замайване. Замайването е само временно и е предизвикано от бърза смяна на позицията. Движете се по-бавно и няма да имате трудности. Слабостта може да достигне степен, когато и най-леката задача ще изисква значителни усилия. Почивката е най-добрата рецепта. Мнозина намират този за най-трудния период от поста.
До 6 или 7 ден ще започнете да се чувствате по-силен и свеж. Болките на глада ще продължават да намаляват докато на 9 или 10 ден ще представляват единствено дребни дразнители. Тялото се е очистило от повечето токсини и ще започнете да се чувствате добре. Чувството ви за концентрация ще се увеличи и ще ви се струва, че можете да продължите да постите безкрайно. Физически това са най-радостните дни на поста.
Някъде между 21 и 40 ден, в зависимост от човека, болките на глада ще се завърнат. Това е първата фаза на истинския глад и болките са сигнал, че тялото е изразходвало своите резерви и започва да черпи от живите тъкани. Поста трябва да бъде прекъснат по това време.
Загубата на тегло по време на поста варира много при различните хора. Началната загуба от 2 паунда на ден намалява на 1 паунд с напредването на поста. По време на поста вие ще чувствате по-осезаемо студа, просто защото телесния метаболизъм не произвежда нормалното количество топлина. Ако се положат грижи да се стои на топло това няма да предизвиква трудности. Трябва да е очевидно за всички, че има някои хора, които поради физически причини не трябва да постят: диабетици, бременни жени, хора със сърдечни проблеми и др. Ако имате някакви въпроси относно физическото си състояние потърсете съвет от лекар.
Преди да започнат продължителен пост някои хора са изкушени да се нахранят обилно, да “съберат запас.” Това е възможно най-неразумното нещо – на практика малко по-скромни от обикновените яденета са най-добри за 1 -2 дена преди поста. Би било също така добре да се въздържате от кафе или чай 3 дена преди започването на по-дълъг пост. Ако последното ядене за стомаха са пресни плодове и зеленчуци няма да имате трудности със запека.
Продължителния пост трябва да бъде прекъснат с плодови или зеленчукови сокове като първоначално се приемат малки дажби. Запомнете че стомахът се е свил значително и цялата храносмилателна система е преминала в едно състояние на хибернация. До втория ден ще бъдете в състояние да ядете плодове и след това прясно и кисел мляко. Следващия ден трябва да ядете пресни салати и готвени зеленчуци. Избягвайте всякакви сосове за салати, мазнина и нишесте. Трябва особено да внимавате да не преядете. По това време би било добре да обмислите бъдещата си диета и навиците си за храна и да прецените дали имате нужда да бъдете по-дисциплинирани и да контролирате своя апетит.
Макар физическите аспекти на поста да са важни за нас никога не трябва да забравяме, че основната цел на библейския пост е в областта на духа. Това което се случва в духа е много по-важно от това, което се случва телесно. Вие ще влезете в духовна битка, в която ще трябва да използвате всички оръжия от Ефесяни 6. Един от най-важните периоди е краят на поста когато имаме естествена склонност да се отпускаме.
Не искам да оставям впечатлението, че целия пост е тежка физическа борба -не смятам, че това е така. Той е също така и “…правда мир и радост в Святия Дух” (Римл. 14:17).
Поста може да доведе до пробиви в духовната реалност, които иначе никога не биха се случили. Той е средство на Божията благодат и благословение, което не трябва повече да бъде пренебрегвано. Уесли казва: “….. Божиите хора от всички епохи не са били водени само чрез светлината на разума да използват поста като средство: … но те са били научени от самия Бог чрез ясно и непосредствено откровение на Неговата воля…Каквито и да са били средствата, чрез които древните светии да бъдат разбудени за ревностно и постоянно изпълнение на това задължение, те имат същата сила да разбудят и нас.”
Сега е времето за всички, които чуват гласа на Христос да Му се покорят.
Loading ...
(10 гласа, средно: 4.4 от 5)
