Публикации
 Коментари

„Затова и ние … не преставаме да се молим за вас и да молим от Бога да се изпълните с познаването на Неговата воля чрез пълна мъдрост и духовно разбиране. “ (Колосяни 1:9)

Всяка задача си има своите условия, както и всяка логика се базира на определени допускания. Ако наистина има всемогъщ и вечен Бог, който е сътворил вселената и човека, то тогава е логично Той да има някакви намерения и някакви цели за това Свое творение. Значи и за теб лично. Това е най-дълбоката потребност на човека – да знае смисъла на нещата и най-вече смисъла на собствения си живот. Несъмнено този смисъл ще се изпълни, ако животът ти съвпада с намеренията на Този, който те е извикал в съществуване.

Някои от тези Негови намерения са всеобщи за всички хора и те са описани в Библията. Там могат да се прочетат и да се разберат, така че не е необходимо да се чудим и да гадаем. Основната цел, с която е създадено човешкото същество, е да бъде приятел на Бога и да общува с Него в любов и хармония. Тъй като това идеално състояние е отдавна нарушено, и то за всички хора, сега най-важното намерение на Бога е да спаси всички от гибелта, на която ги обрича собственото им зло.

И така, първостепенната Божия воля за теб е да се увериш, че Бог съществува, да осъзнаеш, че си виновен пред Него, защото не живееш според Неговата воля, и да поискаш прошка за това. Бог е пожертвал собствения Си Син Иисус Христос, за да може да ти прости. От теб се иска само да приемеш това.

Оттук нататък Бог ти дава нов живот като Негово дете, член на Неговото семейство. Неговата воля вече може да се осъществява постепенно в твоя живот. Точно за това се моли апостол Павел с цитираните по-горе думи. За да можеш да живееш съгласно Божията воля, трябват мъдрост и духовно разбиране. Бог не ни е направил марионетки, които сляпо следват нечия чужда воля. Нито пък християните са войници, които трябва точно да изпълняват някакъв устав, точно формулиран списък от заповеди и забрани. Христос нарича Своите ученици „приятели“, понеже им разкрива Своите цели и иска те доброволно да се включат в изпълнението им.

Няма по-голяма мъдрост на този свят от разбирането на божиите цели и намерения. Това става на първо място с четене и изучаване на Библията – ясното и сигурно Божия слово. На второ място е молитвата за мъдрост и духовно разбиране. Бог ни помага да разбираме словото Му и ни открива неща, които важат конкретно за нашия живот и обстоятелства. Много важно е също общуването с други вярващи хора, както и четенето на книги, които мъдри хора са писали за своя опит с Божията воля. Разбира се всички човешки мнения трябва да се сравняват с Божието слово и да се преценяват внимателно. Но не бива да пренебрегваме опита и познанията на другите вярващи.

Нека се стремим към мъдорст и духовно разбиране. Така ще изживеем живота си на тази земя смислено и пълноценно.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

„Когато минаваше (Иисус) видя Леви Алфеев, който седеше в бирничеството и му каза: Следвай Ме. И той стана и Го последва. И когато Иисус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и Го следваха. Тогава книжниците от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и с бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците? А Иисус като чу това им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние.“ (Марк 2:14-17)

Има ли хора, с които би ви било гнусно да седнете на една маса? Пък да не говорим някой ваш близък да ви види в тяхната компания. Представете си например да поканите у дома си момичетата, които стоят по Околовръстното шосе, но не само тях, а и техните „покровители“ и „работодатели“. И да седнете да ядете и да пиете с тях. Какво би си помислило обществото, което ви познава? Вие, възпитаният, духовният човек с добър морал – в такава компания?

Точно това е направил Христос за изумление и възмущение на порядъчните религиозни фарисеи. По онова време „бирниците“ са били едни от най-ужасните хора, алчни и лъжливи грабители, а не почтени данъчни чиновници. Те са събирали данъците за омразната окупационна власт на Римската империя и обикновено са събирали доста повече, за да има обилно и за тях. Били са нещо подобно на днешните мутри или рекетьори. Христос обаче призовал един такъв човек за Свой ученик. Матей веднага се съгласил, тръгнал след Иисус и Му устроил гощавка, на която естествено поканил приятелите си. А с приятелите му дошли и други „грешници“. Тази пък дума е използвана за благозвучие, иначе става дума за проститутки.

А с тази компания Христос седнал на маса. Компанията едва ли е била мълчалива и едва ли езикът на тези хора е бил много изискан. Но явно Христос не се е погнусил от тях. Той е показал, че ги уважава и се интересува от тяхния живот. Представи си да уважаваш последните утрепки на обществото. Точно този пример е оставил Христос на учениците Си. Всеки човек е безценен за Него. Очевидно Той не им е създал илюзията, че одобрява начина им на живот и могат да си продължават все така. Хората, влезли в допир с Него, са се преобразявали, отвръщали са се от греховния си път и са тръгвали по пътя на светостта. Това е било така, когато Христос е бил на земята, но продължава да бъде така и в последващите векове. Колкото и невероятно да ни изглежда, фактът е факт и за него има безброй потвърждения.

Христос призовава грешните на покаяние. Колкото и да са тежки греховете ни, колкото и зло да сме сторили на този свят, кокото и вреди да сме нанесли на други хора, колкото и да сме омърсени, Христос ни обича и не се гнуси от нас. Той търси да ни спаси, защото точно такива хора имат нужда от лекар за душата си.

Голямата опасност е ние да се гнусим от тези болни духовно хора, от които Иисус не се гнуси, а себе си да считаме за здрави, които нямат нужда от лекар. Тогава ще пропуснем Неговото лечение, което едиствено може да ни отведе в Неговото царство. Както казва Иисус при друг случай на фарисеите: „Бирниците и блудниците ви изпреварват в Божето царство.“

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

„А вярата е твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме.“ (Евреи 11:1)

Това е едно много просто и точно определение на вярата. Тя ни е позната от ежедневния живот, ние постоянно упражняваме вяра. Например искате да си изкопаете кладенец в двора. Вярвате ли, че това ще стане? Ако сте по-решителен човек, бързо ще отговорите с да. За да се изкопае кладенецът, трябва да се предприемат определени действия. Трябват ви материали – или камъни, или бетонни пръстени. Трябва ви квалифициран майстор, който знае как се прави кладенец, и работници, които да копаят. Тези условия могат да се изпълнят. Все още няма нищо реално, но вие вярвате – подчертавам, вярвате – че може да стане. Има обаче още нещо, за което ви трябва голяма вяра. Не знаете какво има под земята. Дали е глина, или гигантска скала? Има ли изобщо вода? Колко дълбоко ще трябва да копаете, за да я достигнете? Има едни баячи с пръчки, които твърдят, че откриват вода, но, интересно, не искат да дават гаранция. За да започнете целия проект, ви трябва доста голяма вяра. Ако държите да имате сигурни доказателства, преди да започнете, вероятно никога няма да изкопаете нищо. Логиката и обстоятелствата ви насочват, но гаранция няма. Предприемането на действие изисква вяра.

Ако прочетете цялата глава, от която е горният цитат, ще видите много примери за вяра, довела до действия, които са повлияли историята на цял народ, а дори и историята на света. Съществуването на Бога не може да се докаже. Но милиони хора са се уверили в него чрез вярата си. Започнали са да копаят и са намерили вода. По същия начин не може да се докаже и че няма Бог. Атеистите също вярват – че вода няма. Затова и не копаят.

Бог никога не е искал от хората да вярват в него сляпо, против всякакъв разум. Напротив, тъкмо Той е дал разум на човека и очаква човек да го употребява. Има ясни признаци за съществуването на Бога, които могат да се видят от всеки. Моралният закон, записан в съвестта на всеки човек, също ни свидетелства, че сме грешни пред Него. Ние не удовлетворяваме дори собствените си морални критерии. А не е далеч от ума, че критериите на святия Бог са по-високи от нашите. Ние сме виновни пред Него и заслужаваме наказание. И не можем да направим нищо, за да компенсираме греховете си, нито пък сме в състояние да престанем да ги вършим. Затова следващата крачка на вярата следва логично – нуждаем се от спасение. След като не можем сами да се спасим, ни трябва Спасител. Това е Иисус Христос и вярата лично в Него е достатъчно условие за спасението ни. Ние не виждаме Иисус с очите си, но за него съществува напълно достоверна информация, която може да се проучи и провери. Неговото възкресение е неоспорим исторически факт. А това е ключовият фактор за цялото християнство.

И така, нещата в които християнинът вярва, не се виждат, но вярата му ни най-малко не е сляпа. Всеки може да опита това на практика.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

„Иисус му каза: Тома, понеже Ме видя, ти повярва. Блажени, които не са видели и са повярвали.“ (Йоан 20:29)

Тома е един от дванадесетте апостоли на Христос, така нареченият „Тома Неверни“. Той е получил това прозвище, тъй като е отказал да повярва на свидетелството на останалите апостоли, че Христос е възкръснал и те са Го видели жив. Тома заявява, че единственото доказателство, на което ще повярва, е да види прободените ръце на Христос и да бръкне в раната Му. И Христос изпълнява това негово желание. След няколко дни Той отново се явява на учениците Си, когато вече и Тома е заедно с тях, и му показва раните Си, даже настоява Тома наистина да пипне раната на реброто Му. Пред това непреодолимо доказателство Тома, разбира се, се убеждава, пада на колене пред Христос и Го нарича Господ и Бог. Христос не възразява срещу титли – Той действително е Господ и Бог. Но казва, че са блажени онези, които повярват, без да изискват да Го видят с очите Си.

Означава ли това, че от нас се иска сляпа вяра? Трябва ли да повярваме в нещо, което противоречи на здравия човешки разум?
След възкресението Си Христос е бил още известно време на земята и после се казва, че се е „възнесъл на небето“. Това означава, че се е върнал в небесното царство, в другия свят, от който е дошъл, когато се е родил като човешко бебе. Сега вече Той не ходи по земята и ние не можем да Го видим, както го е видял апостол Тома. Може и да съжаляваме за това, но пък това ни причислява към „блажените“, ако повярваме. Как може да стане това?

Възкресението на Христос може на пръв поглед да изглежда нещо невероятно. Здравият разум ни говори, че мъртвите не възкръсват. От друга страна обаче здравият разум не може да ни гарантира, че принципно не е възможно да се случат чудеса. Чудото точно затова е чудо, защото не е обичайно явление. И ако съществува Бог, който е всемогъщ, е съвсем близко до ума, че той може по Своя воля да наруши обичайното действие на природните закономености. Дали в миналото се е случило дадено чудо, или не това е въпрос, на който трябва да отговори историята, а не физиката. Специално за възкресението на Христос има изобилни исторически свидетелства, че се е случило наистина. Те са записани и достоверно предадени през вековете, и са достигнали до нас. Тези сведения подлежат на трезва и разумна проверка. За целта обаче човек трябва да си отдели време и да се запознае с тях. Освен оригиналните свидетелства на очевидци, записани в Новия Завет, има и много съвременни книги, които се занимават с този въпрос. Ако човек отказва да положи този труд, няма никакъв смисъл да казва, че ще повярва само ако види с очите си. Господ е дал всичко необходимо, за да можем да повярваме разумно. Наша е отговорността да се възползваме от тази възможност.

За да повярваме във Възкресението на Христос, не е нужно да стиснем очи и да си внушим нещо. Напротив, трябва да отворим очи и да проверим фактите и събитията.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

„Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот. Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.“ (Йоан 6:63-64)

Човек бавно се пробужда от съня си. Слуша пеенето на птиците. Усеща свежия въздух от отворения прозорец. Поглежда тавана над себе си и в главата бавно започват да идват сутрешните мисли. Моят ден често започва с възхищение от песента на някоя птичка, особено от славеите напролет. Вслушвам се в шума на селото долу в долината. Петлите вече старателно кукуригат.

Всичко това нямаше да бъде възможно, ако ние нямахме дух и душа. Възхищението е плод на духа. Затова не е чудно, че Христос казва, че Неговите думи са дух и живот. Без дух тялото е мъртво. Духът е съзнанието, че живеем, духът е фактически нашият живот. Също така и Божият Дух е живот. Но това не е нашият дух, това е Духът на друга личност, на Бога, но Той има свръхестествената възможност да влияе върху нашия дух. Той насочва нашите мисли върху личността на Христос. Това става неусетно, от разни случки или пък когато четем Божието слово. Божият дух ни изпълва с възхищение и радост от Христос. Чрез Него ние минаваме през вратата на вярата и ставаме граждани на небесното царство.

Но Божият дух не действа против нашата воля. Ние можем чрез нашето неверие да Го ограничим и да попречим на действието Му в нашия дух. За жалост това ни обрича на „външна тъмнина“. Човешкият дух е безсмъртен и ако човек си отиде от този свят, без да принадлежи на Бога, той ще бъде за цялата вечност в един страшен свят, в който няма нищо добро.

За съжаление, има такива, които не просто са невярващи, а които предават Христос. В горния текст става дума за Юда Искариотски, но тези думи могат да се отнесат и към нас. Предателство означава да имаш информация за някого, когото познаваш, и да я издадеш на неговите врагове срещу нещо, което ще получиш в замяна. Все едно заменяш неговия живот срещу някаква печалба за себе си. Но както знаем и от случая със самия Юда, тази печалба често се оказва пагубна. Юда се самоубива и се оказва най-губещият човек в цялата история.
За нас е много важно, когато разберем кой е Христос, как ще постъпим с това знание. Дали ще го предадем, ще Го разменим за нещо, което ни се вижда по-ценно – пари, престиж, начин на живот или нещо друго? Знанието за Христос е действието на Святия Дух в нас, което ни дава живот, ако го приемем. Да го отхвърлим, е равносилно на самоубийство.

Аз не бих се наел да кажа каква е разликата между обикновения невярващ и такъв, който е предал Христос. Но неверието има степени и последиците му също изглежда имат степени. Бих желал обаче да гледаме напред и да бягаме от неверието и предателството. Нека поканим Духа, който дава живот, да съживи и нас. Думите на Христос са дух и живот.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

„А змията каза на жената: Никак няма да умрете! Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога – да познавате доброто и злото. И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде.“ (Битие 3 : 4-6)

Нали знаете старата поговорка, че малкото камъче обръща колата. А то се спотайва някъде в калта и чака колата да дойде. Не подозираш, че съществува, не си могъл да го предвидиш, да си направиш план. Ако го знаеше, щеше да го махнеш оттам само с едно движение. Щеше да го ритнеш презрително в храстите и всичко щеше да си върви, както си го намислил. Но… нещата никога или почти никога не стават точно по план. Малкото камъче все се явява от някъде.

Лъжата и заблудата са такива малки камъчета. Още от началото на света, от Адам, човекът се е опитвал да се подаже по-мъдър и по-силен от своя Творец. Бог е казал на Адам да не яде от едно-единствено дърво. Адам обаче си казал, ами! Аз съм по-мъдър от Бога и много добре виждам, че дървото е хем красиво, хем вкусно. А да умра – как ще умра! Това няма да стане. Сигурно Бог иска да скрие от мен нещо добро, но аз ще си го взема сам. Аз вярвам в себе си! Тази мисъл му била подшушната от вечния лъжец Сатана. Неговата вечна цел е да втълпява в главите на хората тъкмо тази мисъл – че са по-силни и по-мъдри дори от Бога. Че могат да вярват в себе си. И затова Бог е направил малкото камъче – да обръща колата, за да ни се показва винаги, че не можем да се отвръщаме от своя Творец и въпреки това да успяваме.

Когато започвам някакво начинание, винаги си мисля за това малко камъче. Иска ми се да го няма, да няма изненади, всичко да върви гладко. Затова винаги се обръщам към Твореца и изповядвам пред Него своето несъвършенство. Признавам му, че неговата мъдрост е несравнима с моята. Моля Го Той да ме води в начинанието, да ми дава необходимия разум и да ме предпазва от малкото камъче. И накрая, когато всичко свърши добре, гледам да не се хваля колко съм бил мъдър и силен, а да казвам, че Господ ми е помогнал да направя това или онова. Той ми е дал необходимото умение и е водил стъпките ми.

Не ме питайте как действа молитвата. Аз просто се обръщам към Бога и Го помолвам за мъдрост и помощ. А той си знае как да ме напъти и да ми покаже какво да правя и дали изобщо нещо да правя. Винаги ми е показвал. Това не ме освобождава от собствената ми отговорност да преценявам, да обмислям и да действам. Но без участието на Бога нещата не стават. Тогава и само тогава може да се избегне малкото камъче. А ако то все пак се появи и обърне колата, не бива да се отчайваме, а трябва да признаем своята слабост. Да се доверим на Бога и следващия път пак да Го призовем да ни помага в малките неща с Неговата мъдрост.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

„Това каза Иисус, и като вдигна очите Си към небето, каза: Отче, настана часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти, както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот – да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Иисус Христос, когото си изпратил.“ (Йоан 17:1-3)

Понякога човек постига нещо, което го издига в очите на околните. Дали ще е добра бележка в училище, добре взет изпит, добре изпълнен проект във фирмата, красиво произведение на изкуството, добре изпята песен или изпълнено музикално произведение на изкуството – това са неща, които прославят човека. За него се разчува, започва да се говори.

Учудващо, след всички чудеса, които е извършил, Христос говори за Своето прославяне, когато е изправен пред прага на смъртта. И то много мъчителна и позорна смърт. Часът на Неговата прослава е бил дълъг – съд, унижения, малтретиране, агония, смърт, погребение, докато най-близките Му ученици, не са разбирали в какво се състои Неговото прославяне. Напротив, били са крайно разочаровани и отчаяни. Но точно това, което е изглеждало като опозоряване и провал, се оказва най-голямата слава на Христос. По този начин Той изпълнява предвечната воля на Бог Отец и отваря пътя за спасение на човешките същества. Неговата смърт е изкупителната жертва за нашите грехове. Неговото възкресение е гаранция за вечен живот на всеки, който реши да бъде Негов.

Но тук се казва и нещо повече. Дадена е дефиниция на вечния живот. Различните религии имат различни представи за рая. Някои са доста елементарни, като изобилие от храна и секс. За други пък крайната цел е изчезването на личността. Христос казва, че вечен живот означава познаване на Неговия Син. Бог е източникът на всяко добро, на всяко истинско удоволствие. Самоцелното удоволствие, отделено от своя духовен извор, губи смисъла си и бързо се превръща в нещо зло. Опознаването на Бога, на Неговата любов, на Неговото добро носи на човека радост и щастие. Това е животът, за който човек е предвиден, и който Христос прави отново възможен за него чрез Своята жертва. Човек не само няма да угасне или да остане да витае в някаква неясна духовна мъгла, но ще получи ново безсмъртно тяло, с което ще може по съвсем нов начин да преживява многостранната добрина и любов на Бога, както Адам и Ева са живели в Божието присъствие в Едемската градина.
Часът на смъртта е часът на прославата на Божия Син. Той е дал живота Си доброволно. Имал е цялата власт над света и сега, възкръснал и възнесен на небето, продължава да я има. Той не е използвал Своята власт за унижожение на света, а за да даде вечен живот на всички, които желаят да отидат при Него. Това е триумфът на най-голямата слава, която не може да се сравни с никоя друга слава на тази земя.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

„Това е волята на Моя Отец, който ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден. И това е волята на Този, който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден.“ (Йоан 6:39-40)

В съвременното общество постоянно се говори за генерални стратегии, пътни карти, визии, планове, програми. И партии, и правителства, и отделни политици се занимават с това. Наболелите проблеми и конфликти в света са много и в опитите за решаването им е нужна мъдрост и добра воля. Всички претендират, че ги имат. За жалост, проблемите не се решават, а даже се задълбочават още повече.

В горните думи на Христос виждаме една глобална стратегия, която Бог има още много отдавна. Това е Неговата воля, така да се каже, Неговата визия за човешкото същество. Той е изпратил Своя Син на земята и Му е дал да придобие хора, които ще възкреси в последния ден. Волята на Бога е всеки, който види сина и повярва в Него, да има вечен живот. Как можем ние, 2000 години по-късно, да видим Сина? За да видиш нещо, първо трябва да си отвориш очите. Понякога е нужно и да вземеш бинокъл и да се взреш по-внимателно. Има случки в живота, които ни показват Божието присъствие и грижа или пък Божията справедливост. Трябва да имаме отворени очи да ги видим. Но най-ясно Христос се вижда в Божието слово, Библията, и особено втората ѝ част – Новия Завет. Това не е трудна и неразбираема книга, тя е написана за обикновени хора. Но, разбира се, трябва да си отделим време да я четем и да мислим върху нея. Когато разберем и повярваме в Христос, ние получаваме вечен живот. На тази земя трябва да преминем през физическата смърт, това няма как да се избегне. След това обаче Христос ще ни възкреси и ще ни даде нов живот в ново тяло, сред обществото на спасените Божии деца.

Това е глобалната стратегия на Бога. Той няма да създаде този свят, я ще създаде нов. През всичките тези векове досега Той събира хора, които ще го населяват, хора, които приемат Неговата воля и доброволно участват в Неговата стратегия. Тези хора Бог дава на Своя Син. И колко утешително звучат думите, че Той няма да изгуби нищо от онова, което Му е дадено! Творецът и Владетелят на света гарантира, че Неговият план ще се изпълни успешно. Той има силата да го направи, за разлика от политиците, чиито стратегии твърде често се оказват неуспешни.

От нас зависи дали ще участваме в този план. Много хора виждат Христос в известен смисъл – чуват нещо за Него – но не успяват да се откъснат от повърхността на ежедневието и не стигат до съществената стъпка на вярата. Без нея обаче няма вечен живот, няма възкресение.
Нека участваме в глобалната стратегия на Бога за спасяването на света!

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

„След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; и видя плащаниците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място. Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна до гроба; и видя и повярва. Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите “ (Йоан 20:6-9)

Другият ученик, за когото става дума тук е Йоан, авторът на Евангелието, който пише горните думи. Нито той, нито другите ученици били разбрали достатъчно добре думите на Христос. Те не очаквали Неговото възкресение и не повярвали на известието на жените, които им съобщили, че Иисус е възкръснал. Когато сам застанал на гроба на каменната гробница и видял мястото, където бил положен трупът на Иисус, Йоан преживял едно просветление, истинско отваряне на очите. Тогава си спомнил многократните предупреждения на Христос, които сякаш минавали покрай ушите на учениците, без те да успеят да ги разберат. Спомнил си и пророчествата в Стария Завет, които говорели, че Месията трябва да умре и после да възкръсне от мъртвите. Едва празната гробница отворила очите на Йоан.

Ние, българите, както и други православни народи, се поздравяваме на Великден с думите: „Христос воскесе“. Отговорът е „Воистина воскресе“. За много хора това е формална традиция, нещо, което просто така се прави, също както се боядисват яйца и се ядат козунаци. Но е много интересно, ако поздравът се каже на съвременен език: „Христос е възкръснал!“ Или ако на традиционния поздрав се отговори с:

„Наистина е възкръснал!“ Аз винаги правя това и почти винаги виждам изненада в очите на хората. Сякаш за пръв път разбират за какво става дума на този празник. И сякаш за части от секундата през ума им минава мисълТа, я чакай, бе, да не би това да е истина? Да, истина е. И то най-важната истина, с която всеки човек трябва да се сблъска през живота си. Възкресението на Христос е исторически факт, който може да се изследва и провери. Особено в нашето общество има достатъчно информация по въпроса и всеки може да се убеди за себе си дали това се е случило наистина. Християнството не е сляпа вяра. Всеки може, както апостол Йоан, да „види“ – макар и не с физическите си очи – и да повярва.

И така – Христос е възкръснал!Наистина!

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

„И като пораснаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек, а Яков беше кротък човек и живееше в шатрите. Исаак обичаше Исав, защото ядеше от лова му, а Ревека обичаше Яков. Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял. И Исав каза на Яков: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял! Затова той се нарече Едом (червен). И Яков му каза: Първо ми продай първородството си! А Исав каза: Ето аз съм на умиране, за какво ми е това първородство? И Яков каза: Най-напред ми се закълни! И той му се закле, и продаде първородството си на Яков. Тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща, и той яде и пи, и стана и си отиде. Така Исав презря първородството си. “ (Битие 1:27-34)

Празният стомах по принцип е лош съветник. Но не ми се вярва в този случай Исав да не е имал наистина какво да яде и да е бил заплашен от гладна смърт. По-скоро видът и уханието на току-що сготвеното ядене е предизвикало у него силно желание. Познато чувство, нали? Заради такова внезапно, непреодолимо желание понякога сме готови на всичко – да загърбим морала, да поемем огромни рискове, да жертваме неща, които са ни скъпи. Цялото ни същество е обзето от това единствено желание.

Разбира се, това не значи, че всяко такова силно желание непременно е лошо. Проблемът е, че със самата си сила то замъглява способността ни за преценка. В такива ситуации е изключително важно да имаме здрави и правилни приоритети, залегнали дълбоко в характера ни. Ако Исав е имал правилния приоритет, е нямало да изгуби първородството си – ценност, която в онези времена е имала огромно значение.

Когато човек пожелае нещо, е добре да спре за момент и да размисли. Да си припомни ценностите, които го ръководят в живота му, и според тях да прецени последиците. От такава позиция може по-добре да се прецени и самият обект на желанието – дали наистина това нещо е толкова важно, дали си заслужава жертвата.

Виждал съм много млади хора, особено когато падна комунизмът в България и стана възможно да се взимат кредити, които се заробваха заради разни вещи – телевизори, стари раздрънкани автомобили и какво ли не още. Сами по себе си тези неща не бяха лоши, но във всеки случай беше възможно да се живее и без тях. А връщането на кредити години наред доведе тези хора до мизерия.

Аз мисля, че Исав също е преценил погрешно своята ситуация. Едва ли е щял да умре от глад. А сигурно е можел да намери достатъчно друга храна, ако е бил готов да почака и да въздържи първичния порив. Явно, че първородството не му е било толкова важно – заедно с Божието действие, свързано с него. Този приоритет не е бил достатъчно силен в сърцето му и моментното желание на плътта е успяло да го засенчи. Последиците от това са били необратими и той впоследствие горчиво е съжалявал за това. Често и за нас последиците от подобно нещо са за цял живот.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Older Posts »