Osveten.com

 

ДИСЦИПЛИНАТА НА МОЛИТВАТА

от Ричард Фостър

Аз съм основата на твоята молба; първо, тя съществува по Моята воля; след това, Аз те карам да я желаеш; и след това Аз те водя да се молиш за това и ти се молиш. Как тогава ти няма да получиш отговор на Моята молба?

Джулиан от Норуич

Молитвата ни катапултира в сферата на духовния живот. От всички духовни дисциплини молитвата е най-централната защото тя ни кара да търсим постоянно общение с Отца. Съзерцанието ни въвежда в духовния живот, поста има придружаващо значение, изучаването променя нашия ум, но дисциплината на молитвата ни довежда до най-високите и най-дълбоки дела на човешкия дух. Истинската молитва създава и променя живота. “Молитвата - тайната, пламенната, изречената с вяра молитва - лежи в корена всяка лично благочестие” пише Улям Кери.

Да се моли означава да се променяме. Молитвата е централната улица, която Бог използва, за да ни променя. Ако не желаем да се променяме ние ще отхвърлим молитвата като значима характеристика на нашия живот. Колкото повече се приближаваме до сърцето на Бога толкова повече виждаме своите нужди и толкова повече желаем да се оприличаваме на Христос. Уилям Блейк ни казва, че нашата задача в живота е да носим Божия “товар на любов.” Колко често ние предпочитаме да се загърнем в наметалото на избягването - този заслон от товари - за да избягваме нашия вечен Любим. Но когато се молим Бог бавно и благодатно ни открива нашето бягство и ни освобождава от него.

“Молите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в страстите си.” (Яков 4:3). Да се молим “правилно” означава да желаем  да се променяме. В молитвата, истинската молитва, ние започваме да мислим Божиите мисли заедно с Бога, да желаем нещата, които Той желае, да обичаме нещата, които Той обича, да искаме нещата, които Той иска. Ние се учим все повече да виждаме нещата от Неговата гледна точка.

Всички които ходят с Бога са виждали молитвата като основната работа в техния живот. Думите на евангелието от Марк: “И на сутринта преди зазоряване отиде на усамотено място  там се молеше” са коментар на живота на Исус (Марк 1:35). Давид желае Бог да разчупи веригата на себеугаждащия сън “На ранина ще те търся” (Псалм 63:1). Когато апостолите са изкушени да дадат своята енергия за други важни и необходими неща те решават да се предадат на „молитва и служение на словото” (Деяния 6:4). Мартин Лутер казва; “Днес имам толкова много работа, че не мога да не се моля поне 3 часа.” За него е духовна аксиома, че “Този, който се моли добре, учи добре.” Джон Уесли казва: “Бог не прави нищо освен като отговор на молитва” и подкрепя своето убеждение като отделя всекидневно по 2 часа за духовни упражнения. Най-забележителната черта от живота на Дейвид Брейнард е била неговата молитва. Дневникът му е пълен с описания на молитви, пост и съзерцание. “Обичам да съм сам в моята колиба, където мога да прекарвам много време в молитва.” “Отделих цял ден за свята молитва и пост пред Бога.”

За тези изследователи на граничните полета нa вярата молитвата не е представлявала незначителен навик изтикан в периферията на техния живот; тя е била техния живот. Тя е била най-сериозната работа на техните най-продуктивни години. Уилям Пен свидетелствува за Джорж Фокс, че “Повече от всичко той се наслаждаваше на молитвата….мога да кажа, че най-ужасния, жив, свят огън, който някога съм чувствал или виждал гореше когато той се молеше.” Адориан Джадсън търсел да се отдръпне от задълженията си и от хората 7 пъти на ден, за да се труди в молитва. Започвайки на разсъмване, след това в 9, в 12,3,6,9 и в полунощ, той отделял време за свята молитва. Джон Хайд от Индия направил молитвата токова съществена част от своя живот, че е бил наричан “Молещия се Хайд.” За тези и за всички останали, които се осмеляват да пристъпят към дълбочините на вътрешния живот, да дишат означавало да се молят.

Все пак мнозина от нас са обезкуражени вместо насърчени от тези свидетелства. Тези “гиганти на вярата” са толкова далеч отвъд всичко, което сме преживявали, че се изкушаваме да се отчаем. Но вместо да се измъчваме поради своята очевидна недостатъчност ние трябва да помним, че Бог винаги ни среща там където сме и бавно ни води към по-дълбоки неща. Бягащите от време на време не могат изведнъж да се включат в олимпийския маратон. Те се подготвят и тренират за известно време и така трябва да постъпим и ние. Когато следваме такава прогресия можем да очакваме след години да се молим с по-голям авторитет и духовен успех отколкото сега.

При опита ни да се молим е лесно да бъдем победени още в самото начало ако смятаме, че всичко във вселената е вече определено и следователно нещата не могат да бъдат променени. И ако нещата не могат да бъдат променени защо да се молим? Можем да се чувстваме обезкуражени, но библията не учи това. Библейските молители се молят като че ли техните молитви могат и ще предизвикат обективна промяна. Апостол Павел радостно заявява, че “ние сме съработници с Бога” т.е. работим заедно с Бога, за да предизвикаме нещата, които се случват (1 Кор. 3:9). Стоицизмът, а не библията изискват затворена вселена.

Мнозина, които поставят ударение на учението, че нещата, които се случват са действително “Божията воля” всъщност да по-близо от Епиктет отколкото до Христос. Мойсей се моли смело понеже вярва, че молитвата му може да промени нещата, дори Божият ум. На практика, библията толкова силно набляга на отвореността на нашата вселена, че с един антропоморфизъм, който звучи странно за съвременното ухо тя казва, че Бог постоянно променя Своя ум в съответствие с непроменящата се любов (виж Изход 32:14; Йоан 3:10).

За мнозина от нас това може да изглежда като истинско освобождение, но то също така поставя пред нас и огромна отговорност. Ние работим с Бога, за да определим бъдещето! Определени неща в историята ще се случат ако се молим правилно. Ние ще променим света чрез молитва. От каква по-голяма мотивация се нуждаем, за да научим това най-възвишено човешко занимание?

Молитвата е толкова разнообразен и многообразен предмет, че ние веднага признаваме невъзможността да се докоснем дори периферно до всички нейни аспекти в една глава. Съществуват огромно множество от важни философски въпроси. Защо е необходимо да се молим? Как работи молитвата т.е. как може ограничените човешки същества да влизат в диалог с безкрайния Създател на вселената? Как може нематериална реалност като молитвата да оказва влияние върху материалния свят? И много подобни въпроси. Също така съществуват много форми на молитва, които са подхранвали християните през вековете. Има спонтанни молитви, умствени молитви и центрирани молитви. Има молитви в тишина, молитви на отказ и молитви за водителство. И много други.

Хиляди добри книги са били написани за молитвата, една от които е класиката на Андрю Мъри “С Христос в училището на молитвата.” Ще направим добре да четем много и да преживяваме дълбоко ако желаем да научим начините за молитва. Тъй като ограничението често дава яснота тази глава ще бъде концентрирана върху застъпническата молитва т.е. да се научим как ефективно да се молим за другите. Съвременните мъже и жени толкова отчаяно се нуждаят от помощта, която можем да им окажем, че най-голямата ни енергия трябва да е отдадена на това.

Учейки да се молим

Истинската молитва е нещо, което трябва да научим. Учениците помолиха Исус: “Господи, научи ни да се молим” (Лука 11:1). Те се бяха молили през целия си живот  и все пак нещо от количеството и качеството на молитвата на Исус ги беше накарало да видят колко малко знаят за молитвата. Ако искаха техните молитви да носят промяна имаше някои неща, които трябваше да научат.

За мен беше освобождаващо да разбера, че молитвата включва процес на учение. Това ни прави свободни да питаме, да експериментираме, дори да се проваляме, защото знаем, че се учим. В продължение на години аз се молех за много неща и с голяма интензивност, но с малък успех,. Но тогава разбрах, че може би правя някои неща погрешно и мога да се науча да правя нещата различно. Взех евангелията, изрязах всички стихове, които споменаваха за молитвата и ги залепих на листи. Когато прочетох изказванията на Исус за молитвата събрани на едно място аз бях шокиран. Или извиненията и рационализирането на молитвата, на които бях учен или думите на Исус бяха погрешни. Аз реших да се уча да се моля, така че моите опитности да са в съответствие с думите на Исус вместо да се опитвам да съвместя Неговите думи с моето глупаво разбиране.

Може би най-удивителната характеристика на Исусовата молитва е, че когато се моли за другите Той никога не завършва с думите “ако е  Твоята воля.” Нито пък апостолите и пророците правят това когато се молят за другите. Те очевидно смятат, че знаят каква е Божията воля преди да се молят с вяра. Те са толкова потопени в общението на Святия Дух, че когато се срещат с определена ситуация знаят какво трябва да бъде направено. Техните молитви са толкова позитивни, че често приемат формата на директни, авторитетни заповеди: “Ходи” “Бъди здрав” “Стани.” Разбрах, че когато се моля за другите няма място за неопределени, колебливи, половинчати “ако е Твоята воля” молитви.

Разбира се, има определено време и място когато да се молим “ако е Твоята воля.” Първо, в молитвата за водителство копнежа на нашето сърце е да знае Божията воля. “Каква е Твоята воля?”  “Какво би Ти харесало?”  “Какво би разширило Твоето царство на земята ?” Това е вид търсеща молитва, която трябва не трябва да престава през целия ни живот. След това в молитвата за отказ ние се молим да се откажем от нашата воля в каквото и тя да се различава от волята и пътя на Бога. Очевидно, нашата цел е д се научим да мислим Божиите мисли, но всички имаме време когато човешките ни желания застават на нашия път. В такива моменти трябва да следваме водителството на нашия Учител, Който се молеше в градината: “Но нека да не бъде Моята воля, но Твоята” (Лука 22:42.).

Докато се учех аз търсех хора, които изглажда имаха по-голяма сила и ефективност в молитва от мен и ги молех да ме научат на всичко, което знаят. В добавка аз търсех мъдростта и опита на миналите майстори на молитвата като изследвах и четях всяка добра книга, която можех да намеря по въпроса. Започнах да изучавам молителите в Стария Завет - Мойсей и Илия и Ана и Данаил с нов интерес.

В същото време започнах да се моля за другите с очакването, че това може и трябва да предизвика промяна. Толкова съм благодарен, че не чаках докато не стана съвършен или знам всичко преди да започна да се моля за другите иначе никога нямаше да започна. П.Т. Форсайт казва: “Молитвата е за религията това, което е изследването за науката.” Чувствах, че участвам в “оригинален експеримент” в училището на Духа. Бях развълнуван безкрайно. Всяко провал водеше до научаването на нещо ново. Христос беше моят учител, така че Неговите думи все повече съответстваха на моята опитност. “Ако пребъдвате в Мен и думите Ми пребъдват във вас искайте каквото и желаете и ще ви бъде.” (Йоан 15:7).

Да разберем, че молитвата включва процес на учене ни спасява от спасява от това да го пренебрегнем като фалшив или нереален. Ако включим телевизора си и той не работи ние не казваме, че няма такова нещо като електрически честоти, а приемаме, че има нещо нередно, което трябва да открием и оправим. Проверяваме контакта, щепсела, честотата докато открием какво препятства притока на мистериозната енергия, която предава картината. Разбираме, че проблемът е бил открит и отстранен по това, че виждаме дали телевизора работи или не. Същото е и с молитвата. Ние разбираме дали се молим правилно ако получаваме отговор. Ако това не става ние търсим проблема; може би се молим погрешно, може би нещо в нас трябва да се промени, може бе трябва да научим нови принципи на молитва. Може би се нуждаем от търпение и постоянство. Ние слушаме, правим необходимите поправки и опитваме отново. Знаем, че нашите молитви са отговорени толкова сигурно, колкото знаем и че телевизора ни работи.

Един от най-важните аспекти на това да се научим да се молим за другите е да бъдем в контакт с Бога, така че Неговият живот и сила да могат да текат от нас към другите. Често ние смятаме, че сме в контакт когато всъщност не сме. Една дузина радио и телевизионни сигнали преминават през стаята докато четем тези думи, но ние не ги улавяме понеже не сме настроени на подходящата честота. Често хората се молят и молят с цялата вяра на света, но нищо не се случва. Естествено те не са настроени на Бога. Ние започваме да се молим за другите като първо смълчаваме нашите плътски действия и слушаме тихия гръм на Бога на силите. Да настроим себе си на Божия шепот е духовна работа, но без нея нашите молитви са празно повторение (Матей 6:7). Слушането на Бога е първото, второто и третото нещо необходими за успешно застъпничество. Сьорен Киркегор казва: “Един човек може да се моли и отначало той мисли, че молитвата е горене. Но той става все по-тих и по-тих  и накрая разбира, че молитвата е слушане.”

Да слушаме Бога е необходима прелюдия към застъпничеството. Застъпничеството понякога се нарича молитва на вяра и се предполага, че молитвата за водителство постоянно трябва да се издига към Отца. Ние трябва да слушаме, да знаем и да се покоряваме на Божията воля преди да се молим за живота на другите. Молитвата за водителство винаги предхожда и обгръща молитвата на вяра.

Тогава началната точка на молитвата за другите е да се ослушваме за водителство. В начално е разумно да оставим настрана артрита на леля Сузи, за който се молим от 20 години. Във физическите неща ние винаги сме склонни да се молим първо за най-трудните ситуации: злокачествен тумор или множествена склероза. Но когато слушаме ние ще се научим да започваме с по-малките неща като настинка и зъбобол. Успеха в по-малките неща ни дава авторитет в по-големите. Ако сме спокойни ще научим не само Кой е Бог, но и как действа Неговата сила. 

Понякога ние се страхуваме, че нямаме достатъчно вяра, за да се молим за това дете или за онзи брак. Нашите страхове трябва да бъдат премахнати защото библията ни казва, че огромни чудеса са възможни чрез вяра колкото синапово зърно. Обикновено смелостта да се молим за един човек е знак за достатъчна вяра. По-често на нас ни липсва не вяра, а състрадание. Изглежда, че искреното състрадание на молещия се и този, за когото той се моли често дава резултати. Казва ни се, че “Исус се смили над тях.” Състраданието беше видима черта на всяко изцеление в Новия завет. Ние не се молим за хората като за “неща,” а като за “личности,” които обичаме. Ако имаме дадено от Бога състрадание и грижа за другите нашата вяра ще расте и ще става по-силна докато се молим. На практика ако искрено обичаме хората ние желаем за тях много повече отколкото е в нашата сила да им дадем и това ще ни накара да се молим.

Вътрешното чувство на състрадание е един от най-ясните индикатори от Бога, че това е молитвена задача за теб. В моменти на съзерцание сърцето ни може да бъде издигнато или да получим състрадание да се застъпваме, едно убеждение за правилност, полъх на Д уха. Тези вътрешни “да” е Божието оторизиране за теб да се молиш за този човек или ситуация. Ако идеята е съпроводена с чувство на ужас  тогава вероятно трябва да я оставите настрана. Бог ще води някой друг да се моли за това.

Стръмнината на молитвата

Никога не трябва да правим молитвата твърде сложна. Ние сме склонни да правим това когато разберем, че молитвата е нещо, което трябва да научим. Също така е лесно да се поддадем на това изкушение защото колкото по-сложни правим молитвите си толкова по-зависими стават хората от на да научат как да правят същото. Но Исус ни учи да идваме като деца при своя баща. Отвореност, честност и доверие бележат общуването между бащата и неговите деца. Причината Бог да отговаря на молитвата е защото Неговите деца искат. По-нататък, между бащата и децата му има интимност, в която съществува място едновременно за сериозност и за смях. Майстр Екхар отбелязва, че  “душата ще бъде изградена ако Бог се смее в нея и тя Му се усмихва в отговор.”

Исус ни учеше да се молим за ежедневния хляб. Забелязвали ли сте, че децата се молят за обед с пълна увереност, че той ще им бъде даден. Те няма нужда да скътват днешните си сандвичи от страх, че утре няма да получат нищо. За тях има неограничено количество сандвичи. Децата не намират за трудно или сложно да говорят със своите родители нито пък се чувстват смутени да ги помолят и за най-малките си нужди. Нито пък ние трябва да се колебаем да донесем и на-малките си молби с увереност пред Отца.

Децата също така ни учат на важността на въображението. Заедно със съзерцанието въображението е мощно помощно средство в делото на молитвата. Ние можем да бъдем сдържани да се молим с въображение чувствайки, че тези неща стоят под нас. Децата нямат такива задръжки. Нито пък св. Тереза от Авила: “Това е моят начин на молитва: понеже не мога да виждам с моето разбиране аз си представям картина на Бог в мен….аз правя много прости неща от този род… вярвам, че душата ми получава много по този начин защото аз започнах да практикувам молитвата без да зная какво е това.” В пиесата света Жана от Джордж Бернард Шоу  Жана от Арк настоява, че чува гласове, които идват от Бога. Скептиците й казват, че тези гласове са плод на въображението й. Без да се притесни Жана отговаря: “Аз зная, че това е начин, по който Бог ми говори.”

Въображението често отваря вратата на вярата. Ако Бог ни показва разбит брак възстановен или болен човек оздравял това ни помага да вярваме, че то ще се случи. Децата веднага разбират тези неща и отговарят добре на молитвата с въображение. Веднъж бях извикан в един дом, за да се моля за сериозно болно малко момиче. Нейния 4 годишен брат беше в стаята и аз му казах, че се нуждая от помощта му, за да се моля за неговата сестричка. Той беше доволен както и аз защото знаех, че децата често се молят с необикновена ефективност. Той се покатери на стола до мен. “Нека да изиграем една малка игра,” казах аз. “Понеже знаем, че Исус е винаги с нас нека да си представим, че Той седи на онзи стол.. Той чака търпеливо да Му обърнем внимание. Когато го забележим ние започваме да мислим повече за Неговата любов отколкото за това колко е болна Джули. Той се усмихва, става и идва към нас. Тогава ние и двамата протягаме ръцете си към Джули и докогато правим това Исус поставя Своята ръка върху нашите. Ние виждаме как от Исус към твоята малка сестричка струи светлина и я прави здрава. Нека да гледаме как изцеляващата сила на Исус се бори с микробите докато всички те изчезват. Става ли?” Малкия сериозно кимна,. Заедно ние се молихме по този детски начин и след това благодарихме, че това, за което се молихме ще стане. Аз не зная точно какво стана, нито как то се случи, но знам, че на следващата сутрин Джули беше напълно здрава.

Нека да добавя едно предупреждение на това място. Ние не се опитваме да създадем нещо с нашето въображение, което не съществува. Нито пък се опитваме да манипулираме Бога и да Му кажем какво да направи. Точно обратното. Ние молим Бог да ни каже какво да правим. Бог е основата на нашата молитва, както казва Джулиан от Норуич, и ние сме изцяло зависими от Него. Нашите молитви трябва да са отговор на Божията предварителна инициатива в сърцето. Идеите, картините, думите нямат никаква стойност освен ако не произлизат от Святия Дух Който, както знаем, се моли за нас с нашите неизговорими стенания. (Римляни 8:26).

Децата които имат проблеми в класните стаи често с готовност отговарят на молитвата. Един мой приятел, който работи с емоционално наранени деца реши, че Бог го е призовал да се моли за тях. Разбира се, той не казал на децата какво прави; той просто го направил. Когато някое дете се  свличало под дъската и заемало фетална позиция моят приятел учител вземал детето в ръцете си  и тихо се молел възкръсналия Христос да изцели нараняването и себеомразата в сърцето на момчето. За да не го притеснява учителят продължил да се разхожда из стаята и да върши обичайните си задължения докато се молел. След малко детето се успокоявало и скоро отново било на своето място. Понякога моят приятел питал някое момче дали знае какво означава да спечели състезание. Ако то казвало „да” той го насърчавал да си представи себе си да пресича финалната линия докато всичките му приятели го аплодирали и обичали. По този начин детето било в състояние да съдейства в молитвения проект  както и да подсили своето себеприемане (Не е ли иронично, че хората са дълбоко заинтересовани от молитвата в обществените училища, но рядко използват възможностите да се молят по този начин за децата в училище, срещу което няма закони!) До краят на учебната година всяко дете освен две били в състояние да се върнат в нормални училища. Съвпадение? Може би, но както казва архиепископ Уиям Темпъл съвпаденията се случват много по-често когато се молим.

Бог желае браковете да бъдат здрави, цялостни и функционални. Може би знаете за бракове, които се намират в дълбока криза и се нуждаят от вашата помощ. Може би съпругът има връзка с друга жена. Попитайте Бога дали това е молитвена задача за вас. Ако е така определете си да се молите веднъж на ден за този брак. Представете си съпругът да се среща с другата жена и да се чувства празен, че някога е мислел, че може да е бил привлечен от нея. Вижте как самите мисли за забранената връзка стават неприятни за него. Представете си го да върви към дома си, да вижда жена си и да бъде завладян от любов към нея. Представете си ги да се разхождат и да се влюбват един с друг както е станало преди години. Вижте ги все повече да се отварят и да се грижат един за друг. Помолете Бога да изгради голяма стена между съпруга и другите жени. Постройте дом за съпруг и съпруга не от тухли и хоросан, а от любов и загриженост. Изпълнете го с Божията любов.

Вашият пастор и хвалебните служби трябва да ангажират вашата молитва. Павел се моли за своите хора и моли хората си да се молят за него. Чарлз Спърджън приписва своя успех на молитвите на своята църква. Франк Любак казва на своите слушатели: “Аз съм много чувствителен и зная дали вие се молите за мен. Ако един от вас ме предаде аз чувствам това. Когато се молите за мен чувствам странна сила. Когато всеки човек в събранието се моли посветено докато пасторът проповядва се случва чудо.” Наситете хвалебната служба с вашите молитви. Вижте Бога висок и издигнат и изпълващ храма със Своето присъствие.

Можем да се молим за сексуални отклонения с искрена увереност, че истински и дълготрайни промени могат да се случат. Сексът е като река - той е добро и прекрасно благословение когато тече в определените си граници. Река, която прелива своите брегове е нещо опасно, такива са и извратените сексуални желания. Какви са определените от Бога брегове за секса? Един мъж с една жена за цял живот. Когато се молим за хора със сексуални проблеми е прекрасно да си представяме река, която е преляла бреговете си и да поканим Бога да я върне в естествените й граници.

Вашите собствени деца могат и трябва да бъдат променени чрез вашите молитви. Молете се за тях през деня с тяхно участие; молете се за тях нощем когато спят. Един прекрасен подход е да отивате в спалнята и да полагате ръце върху спящото дете. Помолете Бога да тече през ръцете ви изцелявайки всяка емоционална травма и нараняващо чувство, което вашето дете е понесло през деня. Изпълнете го със Господните мир и радост.

Като свещеник на Христос вие можете да свършите чудесна работа като вземете децата на ръце и ги благославяте. В библията родителите занасяха децата си при Исус не толкова, за да може Той да си играе с тях или дори, за да ги учи, но за да положи ръцете си на тях и да ги благослови (Марк 10:13016). Той ви е дал способност да правите същото. Благословено е детето, което е благославяно от възрастите и което знае как да благославя!

“Светкавичната молитва” е прекрасна идея развита от Франк Ламбах в многобройните му книги за молитвата. Той си е поставил за цел да разбере как да живее, така че “да види желанието на някого да се моли и да чува всяко от Божиите деца които говорят, така че плачът на детето да бъде молитва.” Да се молим с мигновени силни и точни молитви за хората е голямо предизвикателство и може да доведе до някои интересни резултати. Опитвал съм това вътрешно молейки Божията радост и по-дълбока увереност в Неговото присъствие да докосва всеки човек когото срещам. Понякога хората не показват, че са засегнати, но в други случаи се обръщат и се усмихват като че ли някой се е обърнал към тях. В един автобус или самолет можем да поканим Исус да върви покрай редовете седалки  докосвайки хората по раменете и казвайки: “Обичам те. Най-голямата Ми радост би била да ти простя и да ти сторя добро. Имаш прекрасни качества, които все още не си използвал и които Аз ще развия само ако ми кажеш да. Бих се радвал да управлявам живота ти само ако ми позволиш.” Франк Ламбах предполага, че ако хиляди от нас експериментират като “хвърлят молитви” върху хората, които срещат и след това се съберем и споделим резултата бихме научили много как да се молим за другите. Бихме могли да променим цялостната атмосфера на една нация ако хиляди от нас за постоянно хвърлят наметалото на молитвата около всеки от своя кръг от близки хора. “Единство на молитвите събрани заедно като капки вода правят океан, който преодолява всяка съпротива.”

Трябва да се научим да се молим срещу злото. Старите писатели ни казват да водим духовна битка срещу “света, плътта и дявола.” Никога не трябва да забравяме, че врагът на нашите души обикаля наоколо “като рикаещ лъв” търсейки кого да погълне (1 Петър 5:8). В молитва ние се борим срещу началствата и властите. Трябва да се молим с молитви за защита, заобикаляйки се с любовта на Христос, покривайки се с кръвта на Христос и запечатвайки себе си с кръста на Христос.

Никога не трябва да чакаме докато се почувстваме в молитвено преди да започнем да се молим за другите. Молитвата е както всяка друга работа, може и да не ни се работи, но след като сме вършили това за малко започваме да се чувстваме, че желаем да го вършим. Може да не ни се упражнява на пиано, но щом веднъж посвирим малко започва да ни харесва. По същия начин нашите молитвени мускули трябва да бъдат разтегнати за малко и след като кръвта на застъпничеството започне да се движи ще открием, че ни харесва да се молим. Не трябва да се притесняваме, че тази работа ще ни отнеме твърде много от времето защото тя “не отнема от времето ни, но включва цялото ни време.” Тази молитва не е добавка към работата, но през цялото време придружава работата. Ние предхождаме, съпровождаме и следваме нашата работа с молитва. Молитвата и действието се свързват. Томас Кели свидетелствува: “Има начин да подредим нашия умствен живот на повече от едно ниво едновременно. На едно ниво ние можем да мислим, дискутирам, виждаме, пресмятаме, посрещаме всички нужди на външния живот. Но дълбоко вътре, зад сцената на по-цялостно ниво ние също така можем да бъдем в молитва и поклонение, пеейки и покланяйки се и получавайки Божието водителство.”

Имаме толкова много да учим, толкова много да извървим. Със сигурност желанието на нашето сърце е обобщено от архиепископ Тайт, когато той казва: “Желая живот на по-силна, по-дълбока, по-истинска молитва.”