Osveten.com

Глава 4.

Инциденти по време на проповядване. Трудовата колония на уесли. Спорове с Уайтфийлд. Интересни прекъсвания. Майката на братя Уесли

1740. Вторник 3 Януари - Напуснах Лондон и на следващата вечер пристигнах в Оксфорд където прекарах следващите 2 дена преглеждайки писмата, които бях получил през последните 16 или 18 години. Колко малко знаци за вътрешна религия има в тях! Намерих само един от тези, с които си пишех, който да заявява (добре си спомням, че по това време не знаех как да разбирам това), че Бог „е излял Своята любов в сърцето му” и му е дал „мир, който превъзхожда всяко знание.” Но кой повярва на неговите думи? Трябва ли да отрека тъжната истина или да я изкажа за полза на другите? Той беше изгонен от своята църква като луд; и, бивайки изоставен от приятелите си и презрян и отхвърлен от всички човеци живееше неизвестен и скрит за няколко месеца и след това отиде при Този, Когото душата му обичаше.

Понеделник 21 - Проповядвах в Ханам на 4 мили от Бристол. Вечерта свиках събрание на цялата църква с цел да помогнем на бедните, които живееха вън от портата Лонгфорт. Поради суровия студ те не работеха и понеже не получаваха помощ от своята енория бяха на прага на смъртта. В Сряда проведох друго събрание и трето в Неделя, чрез което ние бяхме в състояние да храним по 100, понякога и по 150 души на ден от тези, които намерихме, че се намират в най-голяма нужда.

Проповед и вълнения

Вторник 1 Април (Бристол) - Докато обяснявах първата част на 23 глава от Деяния на апостолите (колко подходяща беше тя за случая! макар и не по мой избор) водите започнаха да надигат гласа си. Някои от децата на Ваал се опитаха да ни смутят преди няколко нощи, но сега изглеждаше, че противниците ни бяха събрали всичките и сили. Не само дворът и алеите, но и цялата улица, нагоре и надолу бяха изпълнени с хора крещящи, проклинащи, ругаещи и готови да погълнат земята с ярост и злост. Кметът изпрати заповед да трябва да се разпръснат. Но те не го зачетоха за нищо. Главният полицай, който беше втори по ранг, се яви лично и беше твърде предубеден срещу нас. Но те обидиха и него толкова жестоко, че вярвам напълно отвориха очите му. Накрая кмета изпрати няколко от своите полицаи, които арестуваха главните размирници и не си отидоха докато всички останали не се разпръснаха. Със сигурност за нас той беше „Божий служител за да върши добро.”

Четвъртък 2 - Размирниците бяха доведени в съда и този ден имаше 4 процеса. Те започнаха да извиняват себе си като говореха много неща за мен. Но кмета ги отряза казвайки: „Какъв е г-н Уесли не е ваша работа. Аз ще пазя спокойствието и няма да допусна бунтове в този град.”

Пристигайки същия следобед в Нюгейт ми беше казано, че нещастните грешници осъдени на смърт силно желаели да говорят с мен. Но това не можа да се осъществи защото Алдерман Бичър току що беше изпратил изрична заповед, с която им отказваше това. Аз призовавам Алдерман Бичър да отговаря за тези души пред съдебния престол на Христос.

Неделя 14 Септември (Лондон) - Когато вечерта се прибрах у дома едва бях слязъл от каретата когато тълпата, която се беше събрала в едно голямо множество пред вратата ме обгради. Аз се зарадвах и хвалех Бога знаейки, че е дошло времето, което очаквах и веднага започнах да говоря на тези, които бяха най-близо до мен за „правдата и идещия съд.” Отначало хората, които чуваха не бяха много понеже шумът около нас беше твърде силен. Но тишината се разпростираше все по-далеч и по-далеч докато накрая имах едно тихо, внимателно събрание. Когато ги оставих те всички показаха голяма любов и ме изпратиха с много благоговения.

Инциденти при проповядването

 Неделя 28 - започнах да обяснявам проповедта на планината в Лондон. Следобед описах на едно голямо събрание в Кенингтън как Бог живее в душата. Един човек, който стоеше на хълма отначало издаваше тихи звуци; но един господин, когото аз не познавах се приближи към него и без да каже нито дума внимателно го хвана за ръка и го отведе долу. От този момент нататък той беше спокоен докато си отиде. Когато се прибрах в къщи аз намерих пред вратата една огромна тълпа, която отвори гърлата си в мига, в който ме видя. Казах на моите приятели да влязат в къщата и докато вървяхме сред хората говорех за „Бога, Който е благодатен и милостив и се отвращава от злото.” Те стояха и се взираха един в друг. Аз им казах, че не трябва да бягат от лицето на един толкова велик Бог и ги увещах всички ние заедно да викаме към Него за милост. Те с готовност се съгласиха на това; след което аз ги препоръчах на Неговата благодат и необезпокояван влязох с малката си дружина в къщата.

Вторник 30 - Когато обяснявах 12 глава на Деяния един младеж нахлу в къщата проклинайки и кълнейки силно. Той дотолкова обезпокоиха всички, които бяха около него, че след известно време те го избутаха навън. Веднага след като проповедта свърши той влезе и заяви пред всички, че е контрабандист и ни показа голямата торба, която носеше. Но той каза, че никога повече няма да върши това защото сега е решил да има Господа за свой Бог.

Работната колония на Уесли

Вторник 25 Ноември (Лондон) - След като бяха предложени различни начина да намерим работа на тези, които нямаха ние решихме да опитаме нещо, което ни препоръчаха няколко от нашите братя. Целта ни беше с колкото е възможно по-малко разходи да ги държим едновременно далеч и от лишение и от безделие. За тази цел ние взехме 12 от нашите най-бедни хора и един учител в една стая на обществото където те се занимаваха за 4 месеца докато дойде пролетта с разчесване и предене на коноп. И целта беше постигната: те имаха работа и се поддържаха със съвсем малко повече отколкото им носеше тяхната работа.

Петък 28 - При мен дойде един пълен с добри намерения господин, който ме увещаваше да не напускам църквата; или (което за него беше същото) да не използвам спонтанни молитви, което каза той „аз ще докажа чрез една демонстрация, че изобщо не са молитви. Защото вие не можете да правите 2 неща едновременно. Но да мислиш как да се молиш и да се молиш да две неща. Следователно, вие не можете едновременно да мислите и да се молите.” Сега, не може ли да бъде доказано, чрез съвсем същата демонстрация, че написаната молитвата изобщо не е молитва? Защото вие не можете да вършите две неща едновременно. Но четенето и моленето са две неща. Следователно, вие не можете едновременно да четете молитви и да се молите.

Спорове с Уаийтфийлд

1741 Неделя, 1 Февруари - Голям брой копия на едно лично писмо написано до мен от г-н Уайтфийлд без моето или негово позволение бяха раздадени на нашите хора както при вратата така и в самата леярна. След като се снабдих с едно от тях аз изложих (след проповедта) простите факти на събранието и им казах: „Ще направя това, което вярвам, че г-н Уайтфийлд би направил ако беше тук.” След което аз го скъсах на парчета пред всички Всеки, който беше получил копие направи същото, така че след 2 минути не беше останало здраво копие.

Събота, 28 март - Научавайки за неучтивото поведение на г-н Уайтфийлд след неговото завръщане от Джорджия аз лично отидох да го чуя, за да бъда в състояние да отсъдя. Одобрявам много яснотата на неговата реч. Той ми каза, че аз и той проповядваме две различни евангелия и поради това той не само, че няма да се присъедини към мен или да ми подаде ръка за общение, но е принуден да говори публично срещу мен и моя брат, където и да проповядва. Г-н Хол (който беше с мен) му напомни за обещанието, което беше дал само няколко дена по-рано, че каквито и да са неговите лични мнения, никога няма да проповядва публично срещу мен. Той каза, че това обещание е било резултат единствено на човешка слабост и сега е на друго мнение.

Понеделник 6 Април - Имах дълъг разговор с Петър Бьолер. Чудя се как се въздържам да не се присъединя към тези хора. Аз рядко виждам някой от тях, но сърцето ми гори в мен. Копнея да бъда с тях и все пак съм държан далеч от тях.

Четвъртък 7 Май -  Напомних на обединеното общество, че много от нашите братя и сестри са лишени от необходимата храна; мнозина са лишени от подходящо облекло; мнозина са безработни и това не е поради тяхна вина и мнозина са болни и на прага на смъртта; че аз съм направил това, което зависи от мен, за да нахраня гладните, да облека голите, да намеря работа на бедите и да посещавам болните, но не съм в състояние сам да се справя с всичко и желая всички, чийто сърца са както моето собствено сърце:

1. Да донесат всички дрехи, които могат да дадат, за да се раздадат сред тези, които са в най-голяма нужда.

2. Да дават всяка седмица по едно пени или колкото могат да си позволят за облекчението на болните и бедните.

Казах, че моето намерение за момента е да намеря работа на всички жени, които нямат работа и желаят такава като ги ангажирам с плетене. Срещу това ние първоначално ще им даваме общоприетата заплата за това, което изработват и след това ще добавяме според нуждите им. 12 души бяха избрани да надзирават това и да посещават и снабдяват болните с нещата, от които се нуждаеха. Веки от тях трябваше ежедневно да посещава всички болни, които се намираха в неговата област и да се срещат във Вторник вечер, за да дадат отчет за това какво са направили и да се консултират какво може да бъде направено по-нататък.

Петък 8 - Бях доста болен. Все пак аз проповядвах вечерта, но в Събота телесната ми сила намаля много, така че за няколко часа едва можех да вдигна главата си.

Неделя 10 - Бях принуден да лежа по-голямата част от деня чувствайки покой единствено в тази поза. Все пак вечерта докато приканвах грешниците към покаяние слабостта ми беше отнета. Но на нашия празник на любовта, който последва освен болката в гърба ми и треската, която все още продължаваше, точно когато започнах да се моля, бях сграбчен от такава кашлица, че едва можех да говоря. В същото време в ума ми дойдоха със сила думите: „И тия знамения ще придружават повярвалите” (Марк 16:17). Призовах силно Исус да „увеличи вярата ми” и да „утвърди благодатното Си слово.” Докато говорех болката ми изчезна, треската ме остави, телесната ми сила се върна и за много седмици аз не чувствах нито слабост нито болка. „На теб Господи, отдавам хвала.”

Уесли в Нортхамптън и в Нотингам

Понеделник 8 Юни - Отпътувах от Енфиелд Чейс за Лечестършир. Вечерта пристигнахме в Нортхамптън и следващия следобед гостувахме на г-н Елис в Маркфиелд, на 5 или 6 мили след Лечестър. За тези 2 дни проведох един опит, който от дълго време желаех да направя  - да не говоря нищо относно Божиите неща освен ако сърцето ми не се чувства свободно да направи това. И какво се случи? Защото 1) аз не говорех на никого в продължение на 80 мили дори и на този, който пътуваше с мен във файтона осен няколко думи при потеглянето. 2) Нямах кръст, който да вдигна или да нося и обикновено след 1 или 2 часа заспивах 3) Към мен беше показвано голямо уважение и където и да отидех всеки се отнасяше с мен като с учтив, внимателен джентълмен. О, колко се харесва всичко това на плътта и кръвта! Трябва ли да „преброждаме море и суша” за да направим „прозелити“?

Неделя 14  -Яздех до Нотингам и около 8 проповядвах на пазара пред огромно множество от хора върху: „Мъртвите ще чуят гласа на Божия син и които го чуят ще оживеят.” (Йоан 5:25). Забелязах само 1 или 2, които се държаха несериозно и веднага се обърнах към тях. Те останаха засрамени. Все пак, скоро след това, един човек, който стоеше зад мен започна силно да противоречи и да кълне, но когато се обърнах към него той се скри зад един стълб и след  няколко минути изчезна. Следобед ние се върнахме в Маркфиелд. Църквата беше толкова гореща (бивайки претъпкана до краен предел), че ми беше много трудно да прочета вечерната служба. След като ми беше казано, че голяма част от хората са все още вън и не могат да влязат в църквата аз излязох при тях и им обясних великото обещание на нашия Господ: „Аз ще изцеля отстъплението им, ще ги възлюбя доброволно, защото гневът Ми се отвърна от него.” (Осия 14:4). Вечерта говорих в църквата за тази, която „много обикна защото й беше простено много.”

Понеделник 15 - Отпътувах за Лондон и по пътя четох тази прехвалена книга, коментара на Лутер върху посланието към Галатяните. Бях напълно засрамен. Как съм ценял тази книга единствено защото ми е била хвалена от други или в най-добрия случай, защото съм чувал няколко чудесни реда цитирани от нея! Но какво да кажа сега когато сам мога да отсъдя? Когато виждам със собствените си очи? Защото, не само, че автора не достига до нищо, не разрешава нито една от важните трудности, но е твърде плитък в своите забележки относно множество пасажи и почти навсякъде е неясен и объркан, но също така навсякъде е дълбоко пропит с мистицизъм и понякога греши опасно.

Един бик в събранието

Петък 10 Юли - Яздех до Лондон и проповядвах в Шорт гарденс върху: „Името на Исус Христос от Назарет” (Деяния 3:6).

Неделя 12 - Докато обяснявах на Чарлз скуеър какво означава „да вършиш правда и да ходиш смирено с нашия Бог” (виж Михей 6:8) се чу силен вик. Част от тълпата бяха довели един бик, който яростно се опитваха да пуснат между хората. Но трудът им беше напразен защото въпреки всички опити той тичаше в кръг насам и натам и накрая си проби път през тях оставяйки ни спокойно да хвалим Бога.

Събота 25 (Оксфорд) Тъй като беше мой ред (което става около 1 път на 3 години) аз проповядвах в св. Мария пред университета. Жътвата наистина е изобилна. Толкова голямо събрание (поради каквито и причини да бяха дошли) рядко бях виждал в Оксфорд. Текста ми беше изповедта на бедния Агрипа: „Още малко и ще ме убедиш да стана християнин” (Деяния 26:28). Аз „хвърлих хляба си по водата.” Нека „след много дни да го намеря отново.” (Еклесиаст 11:1).

Сряда 26 Август (Лондон) - Беше ми разказано за един забележителен разговор, на който преди няколко дни присъствала една от нашите сестри. Един джентълмен уверявал, че той самият е бил на Чарлз скуеър където един човек е казал в лицето на г-н Уесли, че на него, г-н Уесли, вече са му били платени 20 фунта, за да предаде Женева и че сега той крие двама католически свещеници в дома си. Това дало повод на друг да спомене, това, което той самия е чул от един известен учител т.е., че няма съмнение, че г-н Уесли получава големи суми от Испания, за да събере партия сред бедните и веднага щом испанците пристигнат той ще се присъедини към тях с 20 000 мъже.

Уесли в Кардиф

 Четвъртък 1 Октомври - Отпътувахме за Уелс, но понеже пропуснахме превоза си в Северн слънцето залезе преди да достигнем Нюпорт. Тук ние разпитахме дали можем да наемем водач до Кардиф, но такъв нямаше. Скоро след това пристигна един момък, който отиваше (както той каза) в Ланисан, малко селце на 2 мили отдясно на Кардиф и ние решихме да пътуваме заедно. В 7 ние потеглихме: валеше доста силно и понеже нямаше нито луна нито звезди ние не можехме да виждаме нито пътя, нито един друг, нито главите на собствените си коне. Но Божието обещание не пропадна, Той изпрати ангелите Си, за да ни пазят. Малко след 10 ние пристигнахме благополучно в къщата на г-н Уилям в Ламинсан.

Петък 2 - Яздихме до замъка Фонмон. Намерихме дъщерята на г-н Джоунс болна от шарка, но ние радостно оставихме нея и всички останали в ръцете на Този, в Когото той сега вярваше. Вечерта проповядвах в Кардиф в залата на графството - голямо и подходящо място върху: „Бог ни е дал вечен живот и тоя живот е в Сина Му” (1 Йоан 5;11). Понеже този ден в града имаше празник сметнах за нужно да кажа няколко думи срещу невъздържаността и докато говорех: „А що се отнася до вас пияници, вие нямате участие в този живот; вие отивате на смърт, вие избрахте смъртта и ада” един човек извика силно: „Аз съм такъв и там отивам.” Но аз вярвам, че Бог в този час започна да показва на него и на другите „един по-превъзходен път.”

Неделя 22 Ноември (Бристол) -  След като все още не бях в състояние да отида на църква (след сериозна треска) аз общувах у дома. Бях посъветван да остана в къщи за още известно време, но не можех да разбера необходимостта от това. Така в Понеделник 23 - отидох в новата стая където славехме Бога за всичките Му чудеса и говорих за около час (без никаква замаяност и слабост) върху: „Какво да въздам на Господа за всичките Му благодеяния към мене? Ще взема чашата на спасението и ще призова името Господне” (Псалм 116:12-13). Тази седмица проповядвах по веднъж всеки ден и не се почувствах зле от това.

Неделя 29 - Реших, че мога да отида малко по-далеч. Така че проповядвах и в Кингсууд и в Бристол и след това прекарах почти час с обществото и 2 часа на празника на любовта. Но тялото ми все още нямаше мир с умът ми. На следващия ден отново бях нападнат от моята треска, но тя не се задържа дълго и аз продължих бавно да възстановявам силите си.

Интересно прекъсване

Понеделник 7 Декември - Проповядвах върху „Уповавайте на Господа винаги,
защото Господ Йехова е вечна канара” (Исая 26:4). Тъкмо обяснявах каква причина имаме да се доверяваме на начинателя на нашето спасение когато някой от средата на стаята извика: „Кой беше твоят водач в деня когато обеси себе си? Аз познавам човека, който те видял когато са те свалили.” Тази мъдра история изглежда се разнасяше и беше вярвана от мнозина в Бристол. Аз пожелах хората да направят място на човека, за да дойде по-близо. Но в момента, в който видя мястото празно той избяга навън в най-голямата възможна скорост като нито веднъж не погледна назад.

Събота 12 - Вечерта един човек пожела да говори с мен. Аз реших, че той се намира в голямо объркване понеже за известно време не беше в състояние да говори. Накрая той каза: „Аз съм този, който ви прекъсна в новата стая в Понеделник. Оттогава аз нямам мир нито денем нито нощем нито ще имам докато не говоря с вас. Надявам се, че ще ми простите и че това ще бъде предупреждение за мен през всичките дни на живота ми.”

Събранието на Уесли замервано с камъни

1742 Понеделник 25 Януари (Лондон) - Докато обяснявах в Лонг Лейн, че „Който върши грях е от дявола” (1 Йоан 3:8) неговите служители бяха вбесени извън мярата: те не само предизвикваха целия възможен шум (макар както бях пожелал по-рано никой не се помръдваше от мястото си и не им отговаряше дори една дума), но яростно тласкаха хората напред и назад, бутаха някои и събориха част от къщата. Накрая те започнаха да хвърлят върху нея големи камъни, които си пробиха път и заедно с керемидите започнаха да падат сред хората, така че живота им беше в опасност. Тогава а им казах: „Вие не трябва да продължавате да правите това; заповядано ми от магистрата, който в този случай за нас е Божий служител, да го уведомя за тези, който нарушават закона на Бога и краля. И аз трябва да направя това ако продължавате да се държите по същия начин иначе участвам във вашия грях.” Когато престанах да говоря те бяха още по-ядосани отколкото по-рано. За това аз казах: „Нека трима от вашите по-спокойни мъже да хванат водача ви и да извикат полицай, за да може да бъде спазен закона.” Те направиха това и го вкараха в къщата, проклинащ и кълнящ по ужасяващ начин. Аз пожелах 5 или 6 от тях да дойдат при съдията Коупланд, пред когото те ясно изложиха фактите. Правосъдието веднага го изпрати при следващото заседание на съда в Гилдфорд. Аз забелязах, че когато мъжете го вмъкнаха в къщата мнозина от неговите спътници викаха високо: „Ричард Смит, Ричард Смит!” който както се оказа впоследствие беше един от техните най-смели водачи. Но Ричард Смит не отговори Той беше паднал в ръцете на един по-висш от тях. Бог го удари по сърцето както и една жена, която говореше думи, които не следва да бъдат повтаряни и хвърляше каквото й попадне в ръцете. Докато правеше това Той я обърна. Тя дойде в къщата заедно с Ричард Смит,  падна на колене пред всички и силно го умоляваше никога да не се обръща назад, никога да не забравя милостта, която Бог е показал към душата му. От този момент ние никога нямахме големи прекъсвания или проблеми в Лонг Лейн, въпреки че оттеглихме обвинението след като виновните се предадоха и обещаха да се държат по-добре.

Вторник 26 - Обясних в Челсия вярата, която действа чрез любов. Когато влязох в стаята бях много слаб, но колкото повече „зверството на хората” нарастваше в ярост и лудост толкова повече аз бях укрепяван и в тяло и в душа. Така че аз вярвам, че малцина в къщата, която беше извънредно препълнена пропуснаха дори едно изречение. Те наистина не можеха да виждат нито мен, нито пък един друг на разстояние няколко ярда по причина на извънредно гъстия дим, който се носеше от един пожар и други запалени неща, които постоянно бяха хвърляни в стаята. Но тези, които можеха да славят Бога сред огъня не бяха уплашени от малко дим.

Понеделник 15 Февруари - Срещнах се с мнозина, за да обсъдим намирането на подходящ начин за плащането на обществения дълг. Накрая се съгласихме на следното: 1) че всеки член на обществото, който е в състояние, ще дава едно пени седмично 2) че цялото общество ще бъде разделено на малки групи или класове - около 12 във всеки клас и 3) че един човек във всеки клас ще приема даренията и ще ги предава ежеседмично на служителите.

Петък 10 март - Още веднъж яздих до Пенсфорд поради ревностната молба на някои сериозни хора. Мястото където те желаеха да проповядвам беше една малка зелена поляна близо до града. Но аз едва бях започнал когато голямо множество от нападатели наети (както научихме по-късно) за тази цел дойде яростно върху нас водейки един бик, който бяха уловили и сега се опитваха да го пуснат между хората. Но звярът беше по-мъдър от своите водачи и постоянно бягаше или от едната или от другата ни страна докато ние тихо хвалехме Бога в продължение на час. Окаяните грешници бивайки разочаровани накрая хванаха бика, който сега беше слаб и уморен понеже беше дърпан и бит толкова дълго и от кучета и от хора и чрез общата си сила отчасти го завлякоха и отчасти го хвърлиха между хората.

Един бик в събранието

Като си проправиха път до малката маса, върху която стоях те се опитаха да я прекатурят няколко пъти като хвърляха върху нея безпомощното животно, което не се съпротивляваше повече от парче дърво. Един или два пъти аз бутнах главата му с ръката си, така че кръвта му да не капе върху дрехите ми; очаквайки да продължа веднага щом бъркотията приключи. Но масата падна и няколко от моите приятели ме подхванаха с ръцете си и ме качиха на раменете си докато нападателите изливаха своята ярост върху масата, която строшиха на парчета. Ние почакахме малко, след което аз завърших своята проповед без всякакъв шум и прекъсване.

Неделя 21 - Вечерта яздех до Маршфийлд и следобед във Вторник пристигнах в Лондон.

Сряда 24 - Проповядвах за последен път във френската църква в Уапинг върху: „Ако пазите моите думи наистина сте мои ученици” (Йоан 8:31).

Четвъртък 25 - Имах среща с няколко ревностни и умни мъже, на които обясних голямата трудност, която отдавна имах с хората, които желаят да се поставят напълно под моя грижа. След много дискусии те всички се съгласиха, че не може да има по-добър начин да достигнат до истинско, цялостно познание от това да ги разделим на класове, както тези в Бристол, под отговорността на тези, в които имах най-голяма вяра. Това беше началото на нашите класове в Лондон, за които никога не мога в достатъчна степен да благодаря на Бога; неописуемата полза от тези институции оттогава се изявява все повече и повече

Петък 9 Април - Прекарахме първата си нощ на бдение в Лондон. Заедно избрахме за тази свята служба Петък вечер близо до пълнолуние, така че тези от обществото, които живееха далеч да имат светлина по пътя си. Службата започна в 8,30 и продължи до малко след полунощ. Често намирахме особено благословение в тези събирания. Обикновено сред събранието има дълбоко благоговение, което може би се дължи до известна степен на тишината на нощта особено когато пеем химна, с който обикновено завършваме:

Hearken to the solemn voice,

The awful midnight cry!

Waiting souls, rejoice, rejoice,

And feel the Bridegroom nigh.

Неделя 9 Май - Проповядвах на Чарлз скуеър на най-голямото събрание, което някога съм виждал тук. Много от противниците се опитваха да ме прекъсват, но след време откриха, че това е напразен труд. Една сериозна жена беше (както призна по-късно) крайно разгневена на тях. Но яростта й скоро беше укорена от един камък, който я удари в челото и я свали на земята. В този момент гневът й отмина и любовта изпълни сърцето й.

Сряда 12 - Очаквах да се срещна с епископа на Кентърбъри заедно с г-н Уайтфийлд и отново в сряда както и с епископа на Лондон. Смятам, че дори ако бяхме призовани да се явим пред царе нямаше да бъдем засрамени.

Уесли е „по-добрия ездач”

Понеделник 17 - Възнамерявах сутринта да замина за Бристол, но бях неочаквано възпрепятстван. След обед получих писмо от Лейчестършайър, което ме молеше да замина без бавене и да отдам последна почит на един човек, с  когото ме свързваше старо приятелство и душата на когото беше на крилете на вечността. В Понеделник 20 аз отпътувах. Следващият следобед спрях за малко в Нюпорт-Пагнел и след това яздех докато настигнах един сериозен човек, с когото скоро започнах разговор. Той веднага ми даде да разбера какви за неговите разбирания, при което аз не казах нищо, за да му противореча Но това не го задоволи; той искаше да знае дали и аз както него поддържам учението за декретите. Аз отново и отново му казах: „Нека по-добре да се придържаме към практическите неща отколкото да се караме един с друг.” И ние направихме това докато изминахме 2 мили, когато той ме хвана неподготвен и ме въвлече в спор преди да разбера какво става. При това той ставаше все по-разпален и по-разпален и ми каза, че сърцето ми е загнило и той предполага, че съм един от последователите на Джон Уесли. Аз му отговорих: „Не, аз съм самият Джон Уесли,” при което той препусна напред. Но бивайки по-добър ездач от него аз яздех наблизо и се опитвах да му покажа състоянието на неговото сърце докато излязохме на улиците на Нортхамптън.

Голяма тълпа в Нюкасъл

Когато свърших оглеждайки хората, които ме зяпаха и се взираха в мен с  най-голямо учудване аз им казах: „Ако желаете да знаете кой съм, името ми е Джон Уесли. В 5 вечерта с Божията помощ възнамерявам отново да проповядвам на това място.” В 5 хълмът, на който имах намерение да проповядвам беше покрит от върха да подножието. Никога не бях виждал толкова голям брой хора заедно нито в Мурфийлд или в Кенингтън Комън. Знаех, че не беше възможно дори за половината от тях да чуват макар че гласът ми беше ясен и силен. Застанах така, че  да мога да виждам всички така както се бяха подредили от едната страна на хълма. Божието слово, което представих пред тях беше: „Уповавайте на Господа винаги, защото Господ Йехова е вечна канара” [Осия 14:4]. След проповедта нещастните хора бяха готови да ме стъпчат под краката си от чиста любов и нежност. Мина известно време преди да бъда в състояние да се измъкна от блъсканицата, след което се върнах по различен път от този, по който бях дошъл. Неколцина бяха стигнали в хана преди мен и силно настояваха да остана с тях поне няколко дена или поне още един ден. Но аз не можех да се съглася и понеже бях дал думата си в Бристол потеглих с Бога през нощта във Вторник.

Уесли на гроба на баща си

Събота 5 Юни - Бяха изминали много години откакто не бях идвал в Епуърт. Аз влязох в един хан в града като не знаех дали в него е останал някой, който да не се срамува от това, че ме познава. Но една стара прислужница на баща ми заедно с 2 или 3 бедни жени ме намериха. Аз я запитах: „Знаеш ли дали в Епуърт има някой, който желае да бъде спасен?” Тя отговори: „Аз съм такава по Божията благодат; и аз зная, че съм спасена чрез вяра.” Аз запитах: „Имаш ли мир с Бога? Знаеш ли, че Той е простил греховете ти?” Тя отговори: „Благодарение Богу, аз добре зная това. И мнозина тук ще кажат същото.”

Неделя 6 - Малко преди да започне службата аз отидох при куратора, г-н Ромли и му предложих да му помагам или като проповядвам или като се моля. Но той не желаеше моята помощ. Този следобед църквата беше крайно препълнена защото се беше разнесъл слух, че ще проповядвам. Но проповедта „Духа не оскърбявайте” не беше подходяща за очакванията на мнозина от слушателите. Г-н Ромли и каза, че един от най-опасните начини да се оскърби Духът е чрез ентусиазъм и описа характера на ентусиазма по твърде цветист и реторичен начин. След проповедта Джин Тейлър застана в гробището и докато хората се разотиваха обяви: “Г-н Уесли, на когото не беше позволено да проповядва в църквата възнамерява да проповядва тук в 6 часа.” Около 6 аз дойдох и намерих такова събрание което вярвам Епуърт никога по-рано не беше виждал. Аз застанах малко по на изток от църквата, върху надгробния камък на моя баща и извиках: „Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Святия Дух.” (Римляни 14:17).

„Нека обърнат кавгаджийте”

Сряда 9 - Яздех до близкия град, за да се срещна с един прям и разбран човек, пред когото (беше ми казано) неговите ядосани съседи докарали цяла кола от „тези нови еретици”. Но когато запитал какво са направили настанала дълбока тишина защото обвинителите им били забравили това. След много време един от тях казал: „Те претендират, че са по-добри от останалите хора; и освен това, те се молят сутрин и вечер.” Г-н С. запитал: „Но направили ли са нещо друго?” „Да г-не,” каза, стария човек: „понеже не харесваха нашето поклонение те обърнаха жена ми. Преди да отиде при тях тя имаше такъв език! А сега е кротка като агне.” „Освободете ги, освободете ги,” отговорил съдията „и ги оставете да обърнат всички кавгаджии в този град.”

Събота 12 - Проповядвах върху праведността от закона и праведността от вяра. Докато говорех  няколко човека паднаха като мъртви и между останалите се чуваше как грешниците стенат за праведността, която е от вяра, така че почти заглушаваха гласа ми. Но много от тях скоро с радост вдигнаха главите си и избухнаха в благодарност получавайки увереност, че имат желаното от душите им - прощение на греховете им. Наблюдавах един господин, който беше забележителен с това, че не претендираше да има каквато и да е било религия. Беше ми казано, че не е идвал на общо богослужение от какъвто и да е вид в продължение на 30 години. Виждайки, че той стои неподвижно като статуя аз внезапно го попитах: „Г-не вие грешник ли сте?” Той отговори с дълбок и съкрушен глас: „Достатъчно грешен” и продължи да се взира напред докато жена му и 1 или 2 слуги, всички облени в сълзи, го натикаха в каретата и го отведоха у дома му.

Неделя 13 - В 7 Проповядвах в Хакси върху: „Какво трябва да направя за да се спася?” След това отидох в Рут, където (както и в Епуърт) моят баща беше ректор за няколко години. Г-н Уайтлемб ми предложи църквата и на сутринта аз проповядвах върху: „Искайте и ще ви се даде” следобед върху разликата между праведността по закона и праведността от вяра. Но църквата не беше в състояние да побере хората, мнозина от които идваха отдалеч и вярвам, не напразно. В 6 аз проповядвах за последен път в църковния двор в Епуърт (възнамерявайки да напусна града на следващата сутрин) на огромно множество събрано от всички краища върху началото на проповедта на планината на нашия Господ. Аз продължих да говоря върху нея в продължение на почти 3 часа и все пак не знаех как да завърша. О, нека никой да не смята, че неговият труд с любов е напразен понеже плодовете не се явяват веднага! Моят баща работи тук почти 40 години, но не видя почти никакъв плод за всичките си усилия. Аз също имах известни трудности с тези хора и моята сила също изглеждаше изразходвана напразно. Но сега плодът се яви. Едва ли имаше човек в града, от когото или аз или моят баща преди това да не бяхме понесли някаква обида, но семето посято преди толкова време сега поникна носейки покаяние и прощение на греховете.

Смъртта на майката на Уесли

Напуснах Бристосл вечерта на 18 Юли и във Вторник пристигнах в Лондон. Намерих майка си на прага на вечността. Но тя нямаше страх или съмнение нито някакво желание, освен (веднага щом Бог я призове) „да отиде, за да бъде с Христос.”

Петък 23 - Около 3 следобед отидох при майка си и намерих, че промяната й е близка. Седнах на ръба на леглото. Тя беше в своята последна борба и не можеше да говори, но вярвам, че беше на себе си. Погледът й беше спокоен и ведър и очите й гледаха напред докато предавахме душата й на Бога. От 3 до 4 златната верига изтъняваше и ведрото се счупи при щерната; и тогава без борба, или знак, или стон, душата беше освободена. Ние стояхме до леглото и изпълнихме последната й молба изказана малко преди да изгуби говора си: „Деца, веднага щом бъда освободена изпейте псалм за прослава на Бога.”

Неделя 1 Август - Почти неизброимо множество от хора се беше събрало когато около 5 вечерта аз предадох на земята тялото на моята майка да спи с нейните бащи. Частта от Писанието, върху която говорех преди това беше: „След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побегнаха земята и небето и не се намери място за тях. Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по записаното в книгата.” (Откр 20:11-12). Това беше еднo от най-тържествените събрания, които съм виждал или очаквам да видя от тази страна на вечността. Поставихме обикновен камък върху нейния гроб, на който бяха издълбани следните думи:

Тук лежи тялото

на

Г-ЖА СУЗАНА УЕСЛИ

Най-малката и последната жива дъщеря на

д-р Самюъл Анесли

_______

In sure and steadfast hope to rise,

And claim her mansion in the skies,

A Christian here her flesh laid down,

The cross exchanging for a crown.

True daughter of affliction, she,

Inured to pain and misery,

Mourn’d a long night of griefs and fears,

A legal night of seventy years.

The Father then reveal’d His Son,

Him in the broken bread made known;

She knew and felt her sins forgiven,

And found the earnest of her heaven.

Meet for the fellowship above,

She heard the call, “Arise, my love!’

“I come,” her dying looks replied,

And lamblike, as her Lord, she died.

Г-жа Уесли като проповедник

Не мога да не кажа по-нататък, че тя също (така както и нейния баща, дядо, нейния съпруг и трима от синовете й) беше според своята мярка и степен проповедник на праведността Аз научих това от едно писмо, написано преди много време до моя баща, част от което прилагам тук:

6 Февруари 1711-12

„….Макар да съм жена аз също така съм и господарка на голямо семейство. И макар да смятам, че по-голямата отговорност за душите на хората лежи върху теб все пак в твое отсъствие аз не мога да не се грижа за всяка душа, която си оставил на моите грижи както един талант, който ми е поверен от великия Господ на всяко семейство както на небето така и земята. Ако бъда невярна на Него или на теб и не умножа тези таланти как ще отговарям пред Него, когато Той ме прикани да дам отчет за настойничеството си? Понеже такива мисли ме накараха отначало да предприема по-големи от обичайните грижи за душите на моите деца и слуги - знаейки, че нашата религия изисква стриктно спазване на Господния ден и като не смятам, че ние сме изпълнили това напълно единствено като сме отишли на църква ако не запълним промеждутъка с други действия на святост и посвещение - аз смятам за свое задължение да прекарвам известна част от деня като чета и наставлявам своето семейство; и аз смятам, че това време е по-угодно на Бога отколкото ако се предам на лично посвещение. Това беше началото на моята настояща практика. Други хора идваха и се присъединяваха към нас просто по случайност. Първо те желаеха да бъдат допуснати; след това и други, които чуваха също пожелаха да останат. Така нашата група нарасна до около 30 и миналата зима надхвърли 40.  Скоро след като ти замина за Лондон аз чух отчета на датския мисионери. Миля, че никога не съм била докосвана повече от нещо. Не можех да не прекарам по-голямата част от вечерта славейки и хвалейки Божията доброта за това, че ги е надарил с такава пламенна ревност за Негова слава. За няколко дни аз почти не можех да мисля или да говоря за нещо друго. Накрая ми дойде на ума, че макар да не съм мисионер все пак ако моето сърце е било искрено посветено да Бога и е било надарено с истинска ревност за Неговата слава аз мога да направя нещо повече от това, което правя. Мислех, че бих могла да се моля и да говоря повече на тези, с които общувам с по-голяма любов. Реших да започна със собствените си деца, в което спазвах следния метод: отделих толкова време, че да мога да прекарвам всяка вечер в разговор с едно от децата ми насаме. В Понеделник говорех с Моли; във вторник с Хети; в Сряда с Нанси; в Четвъртък с Джаки; в Петък с Пати, Събота с Чарлз; и с Емили и Съки заедно в Неделя.

Тя говори на 200 души

С тези от моите съседи, които идваха да говорят с мен аз разговарях с повече любов. Избрах най-добрите и пробуждащи проповеди, които имахме. И аз прекарах повече време с тях в такива упражнения без да държа отчет за успеха на моето начинание. От тогава нашето събиране нарастваше всяка нощ и аз не смеех да отказвам на никой, които молеше да присъства. Мисля, че миналата неделя имаше 200 души. И все пак мнозина останаха навън поради липса на място в стаята. В нашето общество ние отхвърляхме всички временни грижи. Никой не смее да разговаря относно тези неща по време на нашето четене и пеене. Ние вършим работата си през деня и когато тя е извършена отиваме у дома. Не мога да разбера защо всеки трябва да се обръща към вас когато вашата жена се е заела да води хора в църквата и да ги възпира да не оскверняват Господния ден като им чете и ги убеждава по други начини. От моя страна аз не желая да забранявам тези неща. Отдавна отърсих ръцете си от света. И аз сърдечно желая да не им давам повече никакъв повод да говорят срещу мен. Ако мислиш, че това изглежда странно, признавам, че е така. Така е с почти всичко, което е сериозно и може по някакъв начин да допринесе за слава на Бога и за спасение на души. Що се отнася до твоя съвет да оставя някой друг да чете - да не бъде! Ти не знаеш какви хора са те. Не мога да се сетя и за един измежду тях, който би могъл да прочете проповед без да срича по-голямата част от нея. Нито пък някой от нашето семейство има достатъчно силен глас, за да бъде чуван от такова множество хора. Но има едно нещо, за което аз съм твърде недоволна: че те присъстват по време на семейните молитви. Аз не говоря, че се притеснявам просто от това, че присъстват мнозина защото този, който има честта да говори на великия и свят Бог няма нужда да се срамува да говори дори и пред целия свят; но поради своя пол. Аз се съмнявам, че за мен е подходящо да принасям молитвите на хората пред Бога. Миналата Неделя желаех да ги освободя от молитвите, но те молеха толкова настоятелно да останат, че не посмях да им откажа.

Как бил отгледан Уесли

 За тези, на които им е било поверено така както на нея грижата за едно многобройно семейство аз не мога да не добавя още едно писмо, което получих преди много години:

„24 Юни 1732

До преподобния Джон Уесли,

двора на св. Маргарет, Уестминстър,

Скъпи синко,

Според твоето желание аз записах основните правила, които спазвах при възпитанието на моето семейство и сега ти ги изпращам така както ги помня,  за да можеш (ако смяташ, че могат да бъдат от полза  за някого) да ги предложиш в какъвто ред пожелаеш.

Децата, в зависимост от техните възможности, имаха определени задължения от самото си раждане както обличане, събличане, смяна на бельото и т.н. Първата четвърт от деня обикновено преминаваше в сън. След това, ако беше възможно, те бяха поставяни в своите ясли и люляни докато заспят. Това продължаваше докато дойдеше време да се събудят. Правех това, за да се научат да спят в определено време, което отначало беше 3 часа сутрин и 3 следобед; след това 2 часа и така докато те не се нуждаеха вече от никакъв сън през деня. Когато навършеха една година (а някои и преди това) те бяха научени да се боят от пръчката и да плачат тихо. По този начин те избягваха много наказания, които иначе биха претърпели и твърде неприятният звук на детски плач рядко се чуваше в къщата, но семейството се радваше на такава тишина, като че ли нямаше деца.

Щом станеха достатъчно силни те бяха ограничавани до 3 яденета на ден. За вечеря тяхната малка маса и столове бяха поставяни до нашите където можеха да бъдат наблюдавани и им беше позволено да ядат и пият толкова колкото желаят, но да не искат нищо. Ако желаеха нещо те трябваше да го прошепнат на прислужницата, която ги придружаваше, която идваше да ми каже; и веднага щом бяха в състояние да държат нож и вилица те бяха слагани на нашата маса. Никога не им се позволяваше да избират какво да ядат, но винаги трябваше да ядат това, което беше приготвено за семейството. Сутрин винаги ядяха каша, а понякога и вечер. Но каквото и да имаха те никога не бяха принуждавани да ядат повече от едно нещо и дори и това доста пестеливо. Ядене и пиене между яденетата никога не се позволяваше освен при болест, което се случваше рядко. Нито пък те можеха да отиват в кухнята и да искат нещо от слугите; ако се узнаеше, че са направили това те биваха бити и слугите сурово мъмрени.

В 6, веднага щом свършеха семейните молитви те получаваха своята вечеря; в 7 слугинята ги измиваше и, започвайки от най-малкото, ги събличаше и ги слагаше в леглата им в 8, след което ги оставяше будни в техните няколко стаи защото в нашата къща не беше позволено дете да стои докато заспи.

Те дотолкова привикваха да ядат и да пият това, което им беше давано, че когато някое от тях биваше болно не беше трудно да ги накараме да вземат дори най-неприятното лекарство защото не смееха да откажат, макар някои от тях веднага да го повръщаха. Аз споменавам това, за да покажа, че човек може да бъде научен да приема всичко, макар че не е така с неговият стомах.

Победа над волята на детето

За да се оформи умът на децата първото нещо, което трябва да се направи е да се пречупи волята им и да се доведат до покорен нрав. Да се даде знание на умът изисква време и при децата трябва да се прави на малки порции доколкото те са в състояние да го понесат. Но да се покори волята им е нещо, което трябва да бъде направено наведнъж и колкото по-рано толкова по-добре. Защото чрез пренебрегване на навременното поправяне те ще придобият упоритост и инат, които след това е трудно да бъдат премахнати и това никога не може да стане без да се използва строгост, която би била толкова болезнено за мен, колкото и за него. Родителите, които позволяват децата им да развият навици, които след това трябва да премахват по преценката на света минават за нежни и снизходителни, но аз ги наричам жестоки. Някои от тях са толкова глупави, че учат своите деца на неща, за които след малко време биха ги били жестоко. Когато детето е поправяно то трябва да бъде подчинено; и това не би било трудно ако не израсне твърде упорито поради голямо снизхождение. Ако волята на детето е напълно покорена и то е накарано да почита и да стои в преклонение на родителите биха били избягнати голям брой глупости и нехайства. Някои могат да бъдат пренебрегнати и да не им се обърне внимание, други само леко порицани, но никое съзнателно престъпване на детето не трябва да бъде прощавано без то да е наказано, повече или по-малко така както повеляват природата и естеството на провинението.

Моят съвет е волята на детето да бъде покорена навреме защото това е единствената здрава и разумна основа за религиозно обучение, без която както правилото така и примера биха били безполезни. Но когато това бъде направено детето  може да бъде обучавано от разума и благочестието на своите родители докато неговия собствен разум стане достатъчно зрял и принципите на религията пуснат корени в умът му.

Аз все още не мога да приключа с този предмет. Както собствената воля е корена на всеки грях и нещастие така този, който я поощрява в детето прави сигурни тяхната по-нататъшна окаяност и безверие. Действията и постъпките, които  те поощряват определят тяхното бъдещо щастие и благочестие. Това е още по-видно ако разсъдим, че религията не е нищо друго освен вършенето на Божията воля, а не на нашата собствена: т.е. да наложим препятствие на нашето временно и вечно щастие обичайки толкова своята воля, че никаква снизходителност за това не може да бъде маловажна. Небето и ада зависят изцяло от това. Така родителят, който работи, за да подтисне това в своето дете работи заедно с Бога за обновяването и спасяването на една душа. Родителят, който е снизходителен към това върши работата на дявола, прави вярата непрактична, спасението непостижимо и прави всичко, на което е способен, за да навлече проклятие както върху душата така и върху тялото на своето дете.

Те не получаваха нищо, за което плачеха

Веднага щом можеха да говорят децата в това семейство бяха учени на Господната молитва, която те след това казваха при лягане и ставане и когато станеха по-големи към нея беше добавяна кратка молитва за техните родители и още няколко свързани с определени дни; краткия катехизис и някои пасажи от Писанието които тяхната памет можеше да задържи.

Още от много ранна възраст те бяха учени да различават неделния от всеки друг ден, още преди да бяха в състояние да говорят или да ходят. Те бяха учени да стоят тихи по време на семейните молитви и да молят за благословение веднага след тях, което правеха чрез знаци преди да могат да коленичат или да говорят.

На тях бързо им беше показвано, че не могат да имат нищо, за което плачат и бяха наставлявани да молят учтиво, за това, което искат. Не им беше позволено да поискат дори от най-нисшия слуга без първо да кажат: „Моля те, дай ми това и това.” И слугата беше мъмрен ако някога им позволяваше да пропуснат тези думи. Напразното изговаряне на Божието име, проклинането и пълненето, богохулството, сквернословието, грубостта, лошите имена никога не се чуваха сред тях. Нито пък им беше позволено да се обръщат един към друг на собствено име без преди това да добавят братко или сестро.

Никой от тях не беше учен да чете преди да навърши 5 години освен Кейси, в който случай аз прекалих и тя прекара в учене повече години отколкото те месеци. Начина на учене беше следния: един ден преди детето да започне да учи къщата беше поставяна в ред, на всеки му беше определяна работата и беше издавана заповед никой да не влиза в стаята от 9 до 12 или от 2 до 5, които бяха вашите часове за учене. На детето се даваше 1 ден, за да научи буквите и всяко от тях за това време ги знаеше всички, големи и малки, освен Моли и Нанси, на които им  бяха нужни по ден и половина преди да ги научат добре, заради което ги смятах за много глупави. Но когато забелязах за колко време много деца учат читанката аз си промених мнението. Но причината, поради която аз ги смятах за такива тогава беше защото другите учеха с такава готовност и твоя брат Самуил, който беше първото дете, което някога учех научи азбуката за няколко часа. На 10 Февруари той навърши 5 г. и веднага щом научи буквите започна първата глава на Битие. Той беше учен как да прочете правилно първия стих и след това да го чете отново и отново докато можеше да го прочете по всяко време без колебание, след това втория и т.н. докато научи 10 стиха за 1 урок, което той направи бързо. Тази година Великден се падаше късно и до Петдесятница той можеше да чете много добре цялата първа глава, защото четеше продължително и имаше толкова забележителна памет, че не мога да си спомня да съм му повтаряла едно и също нещо 2 пъти.

Държейки децата на Уесли в ред

Това, което беше дори още по-удивително е, че всяка дума, която беше научил по време на този урок той познаваше когато я види или в библията или в някоя друга книга; по която причина скоро се научи да чете английски много добре.

Същия метод беше съблюдаван с всички тях. Веднага щом научеха буките те бяха карани първо да четат един ред като никога не прекъсвахме преди да са научили урока си много добре независимо дали той беше кратък или дълъг. Така един след друг те продължаваха да четат без прекъсване и преди да напуснат училище всяко дете четеше това, което беше научило сутринта и следобед ние продължавахме да учим..

Високото говорене или игрите не бяха позволени, но всеки беше зает със своето учене за по 6 часа дневно; и е почти невероятно на какво може да бъде научено едно дете за 4 месеца чрез прилежно старание стига то да има поне някакви способности и добро здраве. Всяко от тях, с изключение на Кейси, по това време можеха да четат по-добре отколкото повечето жени се научават някога.

На децата им беше забранено на стават от местата си или да излизат от стаята освен ако нямаха добра причина и да се бяга в двора, градината или улицата без позволение винаги се считаше за престъпление заслужаващо сериозно наказание.

За няколко години всичко вървеше много добре. Децата никога не бяха били в по-добър ред. Никога те не бяха били по-склони към благочестие или да се подчиняват на своите родители до това фатално тяхно разпръскване в няколко различни семейства след пожара. По това време те бяха оставени в пълна свобода да говорят със слугите, нещо от което преди това винаги бяха ограничавани, да тичат на воля и да играят с всяко дете било то добро или лошо. Те скоро се научиха да пренебрегват стриктното пазене на господния ден и няколко песни и лоши неща, които преди това не знаеха. Доброто поведение, за което бяха хвалени от всички, които идваха в къщи скоро беше до голяма степен изгубено. Те също така се научиха да говорят с груб акцент както и много други груби неща, които не можеха да се поправят без известни трудности.

Когато къщата беше построена отново ние започнахме да провеждаме стриктни реформи. Тогава беше поставено началото на навика да пеем псалми в началото и в края на учението, сутрин и вечер. Тогава започна и почивката от 5 часа. Тогава най-големия вземаше най-малкия, който можеше да говори, втория следващия и те им  четяха псалма за деня и една глава от НЗ. По същия начин  те бяха наставлявани да четат псалми и една глава от СЗ всяка сутрин, след което пристъпваха към личните си молитви преди да изядат закуската си или да се присъединят към семейството. И, аз благодаря на Бога, този обичай все още се пази у нас.

Допълнителните правила на Сузана Уесли

Съществуваха и няколко допълнителни правила, които изплуват в паметта ми и аз ги споменавам тук защото ми се виждат полезни.

1. Страхливостта и страха от наказание често караха децата да лъжат докато придобият навик, който не могат да оставят. За да попречим на това беше поставено правило, че който е обвинен в престъпление за което е виновен ако искрено си признае и обещае да го остави няма да бъде бит. Това правило до голяма степен препятстваше голям брой лъжи.

2. Никое грешно действие като лъжа, игра в църква или в Господния ден, непокорство, каране и т.н. никога няма да бъде оставено ненаказано.

3. Никое дете няма да бъде хокано или наказвано 2 пъти за едно и също провинение и ако те се поправеха никога няма да бъдат порицавани за това по-късно.

4. Всяко действие на покорство, особено тези, които влизат в противоречие със собствените им склонности винаги ще бъдат хвалени и често награждавани в зависимост от заслугата и причината.

5. Ако някое дете извърши дело на покорство или направи нещо с намерение да зарадва, макар и да не го направи добре, все пак покорството и намерението трябва да бъде прието с радост и детето да бъде нежно наставено как следващия път да се справи по-добре.

6. Трябва стриктно да се спазва умереност и никога да не се посяга на чужда собственост дори и в най-малкото и дори да е с цената на фарфинг или на игла. Те не трябва да присвояват нищо без, още по-малко срещу, неговото съгласие. Това правило  никога не може да бъде насаждано твърде много в съзнанието на децата и от липсата на родители или възпитатели, които трябва да правят това така както трябва произлиза това срамно пренебрегване на справедливостта, което наблюдаваме в света.

7. Обещанията трябва стриктно да се изпълняват и така както веднъж подарения подарък принадлежи на получилия го така и те дадени веднъж принадлежат на този, на когото са дадени освен ако не са условни и условието за тяхното изпълнение не е изпълнено.

8. Никое момиче да не бъде учено да работи преди да се научи да чете много добре и след това да върши своята работа със същото приложение и за същото време, което е прекарала в четене. Това правилно също е много важно защото да сложиш едно дете да се учи да шие преди да се е научило да чете е истинската причина защо толкова малко жени не могат да четат на глас и да бъдат добре разбирани.

___________

Сряда 1 Декември (Нюкасъл) - Бяха ни предложени няколко места, на които да построим стаята за обществото, но нито едно не беше такова каквото желаехме. И вероятно това беше дело на провидението защото по този начин аз бях задържан в Нюкасъл независимо дали желая това или не.

Събота 4 - Бях едновременно изненадан и наскърбен от искрения размер на ентусиазъм. Д….. Б….. от Тунфийлд Лейт, който преди няколко дена беше получил усещане за Божията любов премина яздейки през града избутвайки като викаше на всички хора пред себе си говорейки им, че Бог му е казал, че ще бъде крал и ще стъпче всички неприятели под нозете си. Аз веднага го изпратих у дома му и при работата му и го посъветвах да плаче денем и нощем пред Бога, за да се смири сърцето му за да не вземе сатана предимство над него.

Г-н Стефенсън и Уесли

Днес един човек ми се обади и ми предложи цена за земя. В Понеделник беше съставен договор, в който той се съгласяваше да ме признае във владение от Вторник при плащането на 30 паунда.

Вторник 7 - Сутринта бях толкова болен, че се принудих да повикам г-н Уилямс в стаята си. След това той отиде при г-н Стефънсън, търговец в града, и беше заведен при земята, която възнамерявахме да купим. Аз желаех да я купя. Г-н Стефенсъмн му казал: „Г-не аз не желая пари; но ако г-н Уесли желае земя той може да има част от моята градина прибавена към мястото, което вие споменахте. За 40 паунда той ще има 16 ярда ширина и 30 дължина.

Сряда 8 - Подписах договор с г-н Стефенсън и и аз влязох във владение на земята. Но не можех да се отметна от обещанието, което бях дал на г-н Ридъл, така че по същото време влязох във владение и на неговата земя. Целият парцел е с дължина около 40 ярда средата, на който ние възнамеряваме да построим къща оставяйки място за малък двор отпред и малка градина зад постройката.

Понеделник 13 - Включих пристройка с жилищно помещение към съседната земя, която се бяхме подготвили да застроим, но студената слана ни принуди да забавим работата. Никога не съм чувствал толкова силен студ по-рано. В една стая където постоянно гореше огън макар работната ми маса да беше само на ярд от комина аз не можех да пиша за повече от 15 минути без ръцете ми да станат почти безчувствени.

Първата методистка сграда в Нюкасъл

Понеделник 20 - Положихме първия камък на сградата. Мнозина се бяха събрали от различни краища, за да видят това; но никой не се подиграваше и не ни прекъсваше докато хвалехме Бога и се молехме Той да благослови работата на ръцете ни. Три или 4 пъти вечерта аз бях принуден да прекъсна проповядването за да мога да се моля и да благодаря на Бога.

Вторник 23 - Беше изчислено, че къща каквато предвиждахме няма да може да бъде изградена за по-малко от 700 паунда и мнозина бяха убедени, че тя никога няма да бъде завършена, а други, че аз няма да доживея да я видя покрита. Аз бях на друго мнение и не се съмнявах, че тъй като тя беше започната за Бога Той ще достави  нужното за нейното завършване.