Osveten.com

Ако Сина ви освободи

Йоан 8:36

 Свобода, която е проектирана от Бог

В Лука 2:1 се казва: „А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.” В Лука 2:6 ни се казва, че времето за Мария да роди беше дошло.

Докато Цезар владееше, събираше данъци, издаваше заповеди и господстваше над територията си, Мария, слуга на Бог, смирено даде на света неговия най-смирен слуга. В смирението се намира богатството на свобода за служба.

Контрастът между управлението на Христос и на Антихриста е огромен. Както Исус каза:

„Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител” (Мат. 20:25-26).

След като беше представено обобщение на завета в Изход 20-23 и след запечатването му в Изход 24, в Изход 25 виждаме Мойсей на планината, където получава инструкции.

„Кажи на израилтяните да Ми съберат принос” (ст. 2).

Бог каза на Израел да съберат дарения, за да Му построят място за пребиваване, за да може: „да обитавам между тях” (ст. 8).

Бог искаше да пребивава всред хора, които имат сърца на слуги.

Самият Спасител, като водач и служител на Израел, изпълняваше песента, която Мойсей и Израел пяха след пресичането на морето.

„Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог, и ще Му приготвя обиталище, бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша” (Изх. 15:2, KJV).

Израел беше освободен от Египет, за да се наслаждават на присъствието на Бог между тях. В доверяваща се зависимост от Него, те щяха да получат много повече, отколкото чрез всичките си оплаквания.

Въпреки че вече имаше „шатър за срещане” (Изх. 33:7), преди построяването на светилището, светилището се превърна в по-пълно откровение на Христос в техните среди, като ги хранеше и напътстваше.

Те вече знаеха за закона за съботата от Изх. 16:23-30, когато им беше дадена манната. Те вече знаеха за жертвите и за даренията от дните на техните праотци (Бит. 8:20; 22:2).

Те можеха да кажат: „Ние вече знаем достатъчно.” Вместо това те построиха светилището доброволно и с материали, които имаха.

На всички, които дойдоха да работят доброволно, Бог даде умения, за да: „направят всичко що съм ти заповядал” (Изх. 31:6). Бог благослови Веселеил и Елиав „с Божия дух, в мъдрост в разум, в знание и във всякакво изкуство” (Изх. 31:3). Сега в църквата има различни дарби, служби и резултата от тях (1 Кор. 12).

Бог „действува във всичко по решението на Своята воля” (Еф. 1:11). Той е свободен, самоопределим и действа според собственото си съвършенство.

Ние бяхме създадени в този образ, като притежаващи моралната свобода за вземане на нашите собствени решения на послушание или бунт. Въпреки че Бог има възможността да се намесва и често Той прави това, също така често Той не се намесва. Това ни помага да видим последиците от нашите дела във времето. Той въздава неправдата (изкривената истина или грях, с която аз съм съгласен да живея) върху нас и нашите наследници за три или четири поколения (Изх. 20:5).

След деня, в който Адам направи своя избор ние следваме неговия пример. Първият му избор да не се подчини беше последван от втори, да потули истината и да обвини някой друг. Той предпочете да бъде преднамерено невеж относно отговорностите, които Бог му даде.

Това е представено добре в писмото на Павел до римляните:

„Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда. Понеже, това, което е възможно да се знае за Бог, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така, щото, човеците остават без извинение. Защото като познаха Бог, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини” (Рим. 1:18-23).

Няма свобода в измамата или потъпкването на истината.

В Изх. 40:33 ни се казва, че Мойсей и Израел бяха завършили делото си и Божието присъствие дойде всред тях. Нищо не беше оставено на въображението на Мойсей.

В своята служба Исус проповядваше: „даром сте получили, даром давайте” (Мат. 10:8). Този, Който изговаряше думи на лечение, умножаваше хляба и направи всичко според волята на Отец си (Йоан 5:19; 8:26), завърши службата си като каза, „Свърши се!” (Йоан 19:30).

Павел можа да каже: „попрището свърших” (2 Тим. 4:7).

Когато седмия ангел изсвири с тръбата си „тайната на Бог ще бъде изпълнена” (Откр. 10:7).

Хората имат нужда от насърчение: „Внимавай на службата, която си приел от Господа, да я изпълниш” (Кол. 4:17).

Светилището беше завършено, когато беше построено според модела, който Бог беше показал на Мойсей (Из. 25:9, 40; 26:30). Той беше копие на неща в небето (Евр. 9:23). Също така и ние ще бъдем завършени, когато станем по приликата на Христос. „Свърши се” трябва да бъде проектирано от Бог или свободата ще загине.

Бог искаше Израел да разбере дълбочината, дължината, височината и ширината на Христовата любов, която надминава познанието, с което те ще искат „да се изпълните в цялата Божия пълнота.” Това е свобода!