Osveten.com

МРАЧНАТА НОЩ НА ДУШАТА - КНИГА I

от св. Йоан от кръста

 

ГЛАВА 1

Очертава първата линия и започва да разглежда несъвършенството на начинаещите

Душите започват да влизат в мрачната нощ когато Бог, привличайки ги от състоянието на начинаещи - което е състоянието на тези, които размишляват върху духовния път -  започва да ги изгражда в състояние на развиващи се - което е състоянието на тези, които вече съзерцават - към края, при който те достигат до състоянието на съвършените, което е това на единение на душата с Бога.

За да можем по-добре да разберем и обясним каква е тази нощ, през която преминава душата и каква е целта на Бога чрез това, би било добре първо да се докоснем до всички характеристики на начинаещите (които макар да разглеждаме колкото е възможно по-накратко могат да бъдат от полза и за самите начинаещи), за да разберем слабостта на състоянието, в което се намират и за да могат те да съберат смелост и да пожелаят Бог да ги въведе в нощта където душата е подсилена и заздравена в добродетелите и подготвена за неизмеримата наслада на Божията любов. И макар че ще се спрем на това за известно време то няма да е по-дълго от необходимото, за да можем да продължим по-нататък и да говорим за мрачната нощ.

2. Трябва да се знае, че след като бъде обърната за служба на Бога душата е, като правило, духовно подхранвана и обгрижвана от Бога както едно нежно дете от любяща майка, която го топли с топлината на гърдите си и го храни със сладко мляко и мека и вкусна храна и го носи и люлее на ръцете си. Но когато детето стане по-голямо майката все повече престава да го носи на ръце и, скривайки своята нежна любов, слага гориво алое на гърдите си, пуска детето от ръцете си и го кара да ходи със собствените си крака, за да може то да изгуби детските си навици и да се подготви за по-важни неща. Любящата майка е както Божията благодат, защото щом душата е обновена от своята нова топлина и се предаде на служба на Бога, Той се отнася с нея по същия начин. Той й дава да открие духовното мляко, сладко и вкусно, и всички Божии неща без тя да положи никакво усилие за това, както и голяма наслада в духовните упражнения, защото в тях Бог й подава гърдите на Своята нежна любов като на нежно дете.

3. Една такава душа намира своята наслада в прекарването на дълги периоди - може би цели нощи - в молитва; покаянието е наслада; постите са радост; утехата й е да използва тайнствата и да се занимава с Божиите неща, в които духовния хора (макар да приемат част от тях с голяма ефективност и постоянство и да ги използват и да се отнасят към тях с голямо внимание) често се чувстват твърде слаби и несъвършени. И понеже тези неща и духовни упражнения са им били дадени като утешение и насладата вместо чрез ревностното постоянство в добродетелите, те притежават много недостатъци и несъвършенства по отношение на тези свои духовни действия. Защото, преди всичко, всички духовни действия кореспондират с навиците на съвършенство постигнати от тях. И понеже тези хора не са имали възможността да постигнат споменатите навици те по необходимост трябва да действат като слаби деца - слабо. За да може да стане още по-видно колко недостатъчни са тези начинаещи в добродетелите по отношение на делата, в които те с такава готовност се включват с насладата, за която вече говорихме ние ще ги разгледаме по отношение на 7-те смъртни гряха, всеки по своя ред, споменавайки някои от многото несъвършенства, които са свързани с тях; от където ясно ще се види колко подобни на деца са тези хора и всичко, което правят. И също така ще стане видно колко много благословения ще донесе със себе си мрачната нощ понеже тя очиства душата и от всички тези несъвършенства.

ГЛАВА II

За определени духовни несъвършенства, които начинаещите имат по отношение на гордостта

Понеже тези начинаещи се чувстват много пламенни и ревностни в духовните неща и пламенни в своето посвещение (макар да е вярно, че святите неща в тяхната собствена природа водят до смирение) често до тях идва, чрез тяхното несъвършенство, определен вид скрита гордост, смятайки, че са постигнали определена степен на освещение чрез своите собствени дела. И така, по подобен начин до тях достига определено желание, което е донякъде суетно, а понякога и много суетно да говорят за духовни неща в присъствието на другите и понякога дори да поучават вместо да се учат. Те осъждат другите в сърцата си, когато виждат, че им липсва този вид посещение, който желаят те самите. Понякога те дори казват това на глас като по този начин приличат на фарисеина, който се хвалел със себе си благодарейки на Бога за собствените си добри дела и презирайки бирника (Лука 18:11-12).

2. В тези хора дявола често увеличава разпалеността, така че те имат желание да извършват тези или онези дейности по-често, така че тяхната гордост и самонадеяност да могат да нараснат още повече. Защото той знае много добре, че всички тези дела и добродетели, които те извършват са не само безполезни за тях, но дори се превръщат в пороци. Такива хора са способни да достигнат до такава степен на зло, че да не виждат никакво добро освен в самите себе си и когато им се отдаде възможност с дела и думи осъждат и злословят останалите, взират се в съчицата в окото на братята си без да виждат гредата в собственото си око (Матей 7:3) и прецеждат чуждия комар, а сами поглъщат камилата (Матей 23:24).

3. Понякога, когато техните духовни ръководители не одобряват духа на тяхното поведение (защото те желаят всичко, което правят да бъде оценено и похвалено) те смятат, че не са разбрани или че техните изповедници сами са недуховни. Така те веднага пожелават и решават да намерят някой друг, който подхожда на вкуса им; защото като правило те желаят да говорят за духовните неща с тези, които смятат, че ще похвалят и оценят това, което правят и бягат като от смърт от тези, които ги изваждат от заблуждение, за да ги водят по сигурния път. Понякога те дори хранят лошо отношение към тях. Разсъждавайки така те желаят да постигнат много и извършат много малко. Понякога те са ревностни другите да осъзнаят колко духовни и посветени са те, за което обикновено представят външни доказателства чрез настроения, знаци и други церемонии и понякога са в състояние да изпаднат в екстаз на публично място, а не когато са сами, за което дявола им помага и те се радват, че могат да бъдат забелязани и често желаят да бъдат забелязани още повече.

4. Мнозина от тези хора желаят да бъдат любимци на своите изповедници и да станат близки с тях, поради което ги заобикалят с многобройни възможности за завист и безпокойство. Те също така са твърде смутени да изповядат своите грехове открито, за да не би техните изповедници да мислят по-малко за тях, така че те ги омаловажават и ги правят да изглеждат по-малко лоши и така извиняват вместо да осъдят себе си, както трябва да постъпват по време на изповед. Понякога те търсят друг изповедник, на когото да разкажат злото, което са направили, така че техния собствен изповедник да мисли, че не са направили нищо лошо, но единствено добро. Така те винаги се наслаждават да му разказват доброто и понякога с такива думи, че то да изглежда по-голямо отколкото е всъщност, желаейки да ги мислят за добри, когато за тях би било по-смиряващо да признаят това и да желаят нито той нито някой друг да ги смята за нещо особено.

5. Понякога някои от начинаещите малко се учат от своите грешки, а в други случаи се наскърбяват прекомерно когато падат в тях, смятайки се вече за светии. Поради тази причина те стават гневни и нетърпеливи със себе си, което е още едно несъвършенство. Те често с голяма ревност умоляват Бога да отнеме от тях техните несъвършенства и слабости, но правят това повече, за да могат да се намерят в мир и да не бъдат тревожени от тях отколкото заради Бога без да осъзнават, че ако Той отнеме техните несъвършенства те вероятно биха станали още по-горди и самонадеяни. Те не обичат да хвалят другите и обичат сами да бъдат хвалени. Понякога те сами търсят такава похвала. В това те приличат на глупавите девици, които когато не могли да запазят лампите си потърсели масло от другите (Матей 25:8).

6. От тези несъвършенства някои души развиват някои още по-тежки, които им нанасят голяма вреда. Но някои имат по-малко, други повече, а някои едва първите пориви. И едва или ма начинаещ, който забелязвайки тези ревност не изпада в някоя от тези грешки. Но тези, които вървят към съвършенство продължават много по-различно и с много по-различен дух. Защото те растат чрез смирение и са в голяма степен назидавани не само мислейки зле за собствените си дела, но и бивайки недоволни от самите себе си. Те смятат всички останали за по-добери и обикновено изпитват към тях свята завист и желание да служат на Бога като тях. Защото колкото по-голяма е тяхната ревност и колкото по-многобройни са делата, които вършат и колкото по-голямо е удоволствието, което намират в тях докато растат в смирение толкова повече те осъзнават колко повече Бог заслужава от тях и колко малко е всичко, което правят за Него. И така, колкото повече правят толкова по-малко са задоволени. Те с радост биха направили толкова много от любов към Него, че всичко, което правят им изглежда като нищо. И те толкаво силно чувстват, усещат и изпитват тази любовна тревога, че никога не забелязват какво другите правят или не правят; или ако го забелязват винаги вярват, както казах, че всички други са много по-добри от тях. Смятайки себе си за незначителни те са тревожни и държат другите също така да ги презират и да омаловажават това, което правят. И ако някой ги похвали или оцени те не могат да повярват на това, което той казва; струва им се странно, че някой говори добри неща за тях.

7. С голямо спокойствие и смирение тези души имат дълбоко желание да бъдат учени от всеки, който може да допринесе за тяхната полза. Те са пълна противоположност на тези, за които говорихме преди, на които им доставя удоволствие винаги да поучават и които когато другите ги учат вземат думите от устата им, като че ли вече ги знаят. Тези души, от друга страна, бивайки далеч от желанието да бъдат господари на някого, са напълно готови да пътуват и да се отправят по път различен от този, по който обичайно пътуват, ако им бъде заповядано така, понеже никога не мислят, че са прави в нещо. Те се радват когато са хвалени и скърбят единствено защото не служат на Бога като другите. Те нямат желание да говорят за нещата, които вършат защото мислят толкова малко за тях, че се срамуват да ги споделят дори на своите духовни наставници защото им изглеждат неща, за чиято стойност не си струва да се говори. Те с по-голяма готовност говорят за своите слабости и грехове или че тези неща трябва да бъдат признати повече отколкото техните добродетели. Така те са склонни да говорят за своите души с тези, които придават на техните действия и на тяхната духовност малка стойност. Това е една характеристика на духа, който е прост, чист, искрен и твърде угоден на Бога. Защото обитавайки в тези смирени души мъдрия Божий Дух ги води, пази техните тайни вътрешни съкровища и изгонва от тях всяко зло. Бог дава Своята благодат на смирените, заедно с други добродетели, но я отказва на гордите.

8. Тези души биха дали кръвта и сърцето си на всеки, който служи на Бога и ще помогнат на други да Му служат дотолкова доколкото им позволяват силите. Несъвършенствата, в които се виждат да изпадат, те понасят със смирение, кротък дух и любящ страх от Бога, надявайки се на Него. Но душите, които отначало тръгват с този вид съвършенство са, доколкото аз разбирам, и както беше казано, малцинство и много малко са тези, които са имали щастието да не паднат в противоположните грешки. Поради тази причина, както ще кажем по-нататък, Бог води в мрачната нощ тези, които Той желае да очисти от всички тези несъвършенства, така че да могат да продължат напред.

ГЛАВА III

За някои несъвършенства, които душите са склонни да притежават по отношение на втория смъртен грях, в духовния смисъл

Мнозина от начинаещите в определен момент имат голяма духовна алчност. Те не са доволни от духовността, която Бог им е дал и са скръбни и роптаещи, защото не намират в духовните неща утехата, която търсят. Мнозина никога не се уморяват да слушат достатъчно съвети, да учат духовни правила и да притежават и да четат много книги, които разглеждат тези въпроси. Те отдават цялото си време на тези неща вместо да се занимават с умъртвяването на плътта и усъвършенстването на вътрешната бедност на духа, която трябва да притежават. Още повече, те се натоварват с образи  и броеници, които са твърде интересни; оставят една, вземат друга, сменят я, сменят я отново, искат нещо ново след това се връщат на предишното, предпочитат един вид кръст пред друг понеже е по-интересен. Други са очаровани от агнюзди,[1]  реликви и символи[2]  като деца от играчки. Тук аз осъждам привързването на сърцето и любовта, която те имат към природата, голямото любопитство към тези неща, което е точно противоположното на бедността на духа, която взема под внимание единствено същността на посвещението, намира удоволствие единствено в нея и се отегчава от всички останали видове многообразие и любопитство. Защото истинското посвещение трябва да произлиза от сърцето и се състои в истината и същността единствено на това, което е изобразено на духовните неща; всичко останало е любов и привързаност произлизаща от несъвършенство. И за да може някой да достигне до съвършенство е необходимо подобни желания да бъдат умъртвени.

2. Познавам един човек, който за повече от 10 г използваше кръст грубо направен от обикновена пръчка,[3] който беше благословен и свързан с тел увита около него. Той никога не престана да го използва и винаги го носеше със себе си докато не му го взех. И това беше човек с не малка способност да разбира. Познавам и друг човек, който си казваше молитвите като използваше мъниста, които бяха направени от костите от гърба на риба. Неговото посвещение със сигурност не беше по-ценено за Бога поради тази причина защото е ясно, че такива неща не носят посещение сами по себе си поради своята изработка или добродетел. Затова тези, които започват от това начало и показват добър напредък не се привързват към видимите инструменти, нито се натоварват с такива, нито пък желаят да знаят повече отколкото е необходимо, за да могат да действат добре. Защото те фокусират погледа си върху това да бъдат угодни на Бога и да Му угаждат и в това се състои тяхната ненаситност. Така с още по-голяма щедрост те раздават всичко, което имат и се радват да знаят, че вече не го притежават заради Бога и заради любовта към своите ближни без значение дали това са физически или духовни притежания. Защото, както казах, те насочват очите си единствено към реалността на вътрешното съвършенство, което е угодно на Бога и не угаждат на себе си.

3. Но душата не може да бъде напълно очистена нито от тези нито от другите несъвършенства докато Бог не я преведе през пасивното очистване на мрачната нощ, за която ще говорим. Тя прави душата способна да продължи да се труди толкова колкото може сама, за да е в състояние накрая да очисти и усъвършенства себе си и така да бъде взета от Бога в тази Божествена грижа, където тя бива изцелена от всички неща, от които сама не е в състояние да се изцели. Защото, колкото и много да се труди самата душа, тя не може да очисти себе си, така че да бъде дори и в най-малка степен подготвена за единството с Божието съвършенство на любовта ако Бог не вземе ръката й и не я очисти от този мрачен огън по начин, който ние ще опишем.

 ГЛАВА 4

За други несъвършенства, на които тези начинаещи са податливи по отношение на третия грях, който е леността

Мнозина от начинаещите имат много несъвършенства, различни от тези, които описвам по отношение на всеки от смъртните грехове, но аз ги оставям настрана, за да избегна продължителността, докосвайки се само до някои от най-важните които са причина за останалите. И така, по отношение на греха на леността (аз оставям настрана падането на духовните в този грях, защото моето намерение е да разгледам несъвършенствата, които могат да бъдат пречистени от мрачната нощ) те имат множество несъвършенства, които могат да бъдат описани като духовна леност не защото те са такива, но защото произлизат от духовни неща. Защото често, дори по време на самите духовни упражнения, в чувствената част на душата се появяват и се утвърждават нечисти желания и чувства, без хората да са  състояние да ги предотвратят. Понякога това се случва дори когато духът е дълбоко потопен в молитва или се занимава с тайнството на покаянието или на евхаристията. Тези неща не са, както казах, в тяхната сила; те произлизат от една от следните три причини.

2. Първата причина, от която те често произлизат е удоволствието, което човешката природа пренася в духовните неща. Защото когато духът и чувствата са задоволени всяка част от човека е водена от това удоволствие да се наслаждава според неговата пропорция и природа. Духът, който е най-висшата част, е движен от удоволствие и се наслаждава в Бога и чувствената природа, която е по-ниската част, се наслаждава на чувствата понеже тя не може да притежава и да използва нещо друго, и следователно използва това, което лежи най-близо до нея и което е нечисто и чувствено. Това може да се случи дори когато душата е в дълбока молитва с Бога според духа и, от друга страна, според чувствата тя е пасивно съзнателна, не без голямо недоволство, бунтове и действия на чувствата. Това често се случва по време на Господната вечеря понеже когато душата се наслаждава и намира покой в това действие на любов, което Бог й дава (понеже Той й дава Самия Себе Си) чувствената природа взема това, което по подобен начин е нейно, както казахме, по своя собствен начин. Понеже тези две части са обединени в една личност, те обикновено участват заедно  в това, което едната от тях приема, всяка по своя начин. Защото както казва философа всичко, което е прието е в приемащия според начина на същия този приемащ. И така, в начинаещите, и дори в душите, които са до известна степен напреднали, тяхната чувствена част, бивайки несъвършена, често приема Божия Дух със същото несъвършенство. Когато чувствената част е обновена от очистването на мрачната нощ, което ние ще опишем, тя няма повече тези слабости. Защото тя не е повече тази част, която приема нещо, но по-скоро тя бива приета в Духа. И така тя има всичко според начина на Духа.

3. Втората причина откъдето понякога произлизат тези бунтове е дявола, който, за да тревожи и безпокои душата, понякога, когато тя е в молитва или се опитва  да се моли, разбърква тези нечисти движения в нейната природа. И ако душата им обърне някакво внимание те й причиняват голяма вреда. Защото поради страх от това хората не само стават слаби в молитва  - което е целта на дявола, когато той започва да се бори с тях - но някои дори напълно изоставят молитвата, защото смятат, че тези неща ги нападат повече когато пребъдват в нея отколкото без нея, което е вярно, понеже тогава дявола ги напада повече отколкото по всяко друго време, така че те могат да изоставят духовните упражнения. И не само това, но той успява да им покаже много ясно неща, които са най-отвратителни и нечисти и които от време на време са най-тясно свързани с определени духовни неща и личности, които са от полза за техните души, за да ги ужаси и да ги накара да се страхуват; така че този, който е  бил докоснат от тези неща да не смее да погледне на нещо или да размишлява върху нещо, защото веднага се сблъсква с това изкушение. Върху хората склонни към меланхолия тези действия имат такъв резултат, че те заслужават голямо съжаление понеже страдат твърде зле. Защото това изпитание в някои хора, които имат това зло настроение, достига такава степен, че те започват да вярват, че дявола винаги е с тях и нямат сила да му се противопоставят макар някои от тях да могат да предотвратят тези атаки посредством големи усилия и трудове. Когато тези нечистоти нападнат такава души чрез меланхолията те като правило не са освобождавани от тях докато не са изцелени от този вид настроение освен ако мрачната нощ не влезе в душата и не очисти всички нечистоти една след друга.

4. Третия източник, от който могат да произлязат тези движения, за да воюват срещу душата често е страхът, който хората са придобили от такива нечисти представи и чувства. Нещо, което са видели, или казали, или помислили се връща в умът им и ги кара да се страхуват, така че те страдат от тях без вина от тяхна страна.

5. Също така има определени души с толкова нежна и слаба природа, че, когато до тях достигне някакво духовно утешение или някаква благодат в молитва, духът на леността веднага идва опивайки и радвайки тяхната чувствена природа по такъв начин,  като че ли те са скочили в радостта и насладата на този грях. И удоволствието присъства заедно с утешението, пасивно, и понякога те са в състояние да видят, че определени нечисти и нежелани действия се случват. Причината за това е, че тъй като природните са както казах, нежни и слаби, техните настроения са разбърквани и кръвта им е раздвижвана дори от най-малкото смущение. Оттук идват тези чувства и същите неща се случват на такива души когато са гневни или понасят някаква трудност или тъга[4].

6. Понякога, когато говорят или извършват духовни действия, в тези хора се появява определена гордост и надуване и като се сравняват с останалите, които присъстват и те демонстрират суетно задоволство. Това също произлиза от леност на духа, по начина по който ние тук разбираме това понятие което като правило е  съпроводено  със самодоволство на волята.

7. Някои от тези хора започват духовно приятелство, което произлиза от леност, а не от духовност. Може да се познае, че случаят е такъв когато споменът за това приятелство води не до нарастване на любовта към Бога, а до разкаяние на съвестта. Защото, когато приятелството е напълно духовно Божията любов расте с него и колкото повече душата си припомня това толкова повече тя си припомня и Божията любов и толкова по-голям копнеж  има тя за Бога. Така когато едното расте, расте също и другото. Защото Божия Дух има свойството да увеличава доброто като добавя към него още повече добро, така че между тях има подобие и съгласие. Но когато тази любов израства от порока на чувствеността, за която говорихме, тя произвежда противоположния резултат. Защото колкото повече расте едното толкова повече другото намалява както и спомена за това. Ако тази чувствена любов расте веднага се забелязва, че любовта на душата към Бога изстива и тя Го забравя когато си спомня за тази любов. Към това се прибавя и определено разкаяние на съвестта. И, от друга страна, ако любовта към Бога расте в душата, другата любов изстива и бива забравена. Защото, понеже тези двете са противоположни една на друга не само, че едната не помага на другата, но тази, която доминира угасва и смущава другата и насочва силата си в себе и както казва философа. Затова нашия Господ казва в евангелието: „Роденото от плътта е плът и роденото от Духа е дух” (Йоан 3:6). Това означава, че любовта, която е родена от чувственост завършва с чувственост и тази, която е родена от духа завършва в Божия Дух, Който я прави да расте. Това е разликата, която съществува между двата вида любов откъдето ние можем да ги познаем.

8. Когато душата влезе в мрачната нощ тя поставя тези любови под контрол. Тя очиства едната, тази, която е според Бога, а другата е отнета и престава да съществува. Но в началото, както ще видим, тя ни кара да изгубим и двете от погледа си.   

ГЛАВА 5

За несъвършенствата, в които начинаещите изпадат по отношение на греха на гнева

 Желанието за духовно утешение, което мнозина начинаещи имат много често е съпроводено с много несъвършенства произлизащи от греха на гнева. Защото, когато тяхната наслада и удоволствие в духовните неща свърши те остават огорчени и им липсва кротост. Те започват да таят лоши чувства, които засягат всичко, което вършат. Те много лесно се дразнят дори за най-малките неща - понякога наистина никой не може да ги понася. Това често се случва след като чувствата им са били издигнати високо о време на молитва. Когато тяхната наслада и мир свършат природата им естествено спори и е разочарована точно както едно дете, когато го вземат от гърдите от които то се е наслаждавало. В това естествено раздразнение когато не му е позволено да се изяви, няма грях, а единствено несъвършенство, което може да бъде очистено от сухотата и суровостта на мрачната нощ.

2. Други изпадат в различен вид духовен гняв: това се случва, когато те са раздразнени от греховете на другите и ги наблюдават с недобра ревност. Понякога те изпитват желание да ги укорят гневно и понякога дори му се поддават, за да го задоволят и да покажат себе си като напреднали в добродетелите. Всичко това е противно на духовната кротост.

3. Има и други, които спорят със себе си когато наблюдават собствените си несъвършенства и показват нетърпеливост, която не е смирение. Те са толкова нетърпеливи, че желаят да станат светии за един ден. Мнозина други си поставят за цел да постигнат големи неща; все пак понеже не са смирени и не се съмняват в себе си,  колкото повече решения вземат толкова по-голямо е тяхното падение и толкова по-голям е гневът им понеже те нямат търпението да чакат какво ще им даде Бог когато Му се види угодно. Това също е противно на духовната кротост, за която говорихме и не може да бъде напълно изцелено освен чрез очистване в мрачната нощ. Някои души от друга страна са толкова търпеливи по отношение на прогреса, който те желаят, че Бог би желал да бъдат по-малко такива.

ГЛАВА 6

За несъвършенството по отношение на духовната лакомия

По отношение на четвъртия грях, който е духовната лакомия може да бъде казано много, защото едва ли има някой от начинаещите, който независимо колко добре напредва, да не изпадне в някои от многото несъвършенства, поради насладата, която те намират отначало в духовните упражнения. Защото много от тях, измамени от сладостта и удоволствието, което намират в тези упражнения, преследват още по-големи духовни удоволствия, чистота и мъдрост от тези, които Бог одобрява и приема в духовното пътуване. Следователно, освен несъвършенството, с които те преследват удоволствието от този вид и което ги спъва, лакомията отново и отново ги подтиква към крайности, така че те отиват отвъд границите на умереността, в която добродетелите са признати и където те имат своето съществуване. Защото някои от тези хора, привлечени от удоволствието, което намират по този начин убиват себе си с покаяние, а други се отслабват от пост изпълнявайки повече отколкото тяхната тленност може да понесе. Те не само, че правят това без заповед или съвет, но по-скоро се опитват да избягнат тези, на които трябва да се покоряват в тези неща. Някои се осмеляват да вършат тези неща, въпреки че им е заповядано точно обратното.

2. Тези хора са твърде несъвършени и неразумни, защото поставят телесното покаяние по-високо от покорството, което е покаяние според благоразумието и следователно жертва по-приемлива и угодна на Бога от всяка друга. Но едно такова едностранно покаяние не е по-голямо от покаянието на зверовете и действат като животни водени от желание за удоволствието, което намират по този начин. Но понеже всички крайности са порочни и понеже като се държат така такива хора вършат собствената си воля те напредват повече в порока отколкото в добродетелите. Защото, да кажем най-малкото, по този начин като не вървят в покорство те развиват духовна лакомия и гордост. И дявола напада мнозина от тези, раздвижвайки тяхната лакомия чрез удоволствията и желанията, които той увеличава в тях до такава степен, че те не могат повече да не променят или да не добавят към това, което им е заповядано понеже всяко покорство е твърде горчиво. Някои хора достигат до такова зло, поради покорството, с което са се впуснали в тези упражнения, губят желанието и посвещението да ги изпълняват и тяхното единствено желание и удоволствие е да вършат това, което сами желаят, така че вероятно за тях би било по-полезно изобщо да не са започвали тези упражнения.

3. Вие ще откриете, че мнозина от тези хора много настояват техните духовни ръководители да им позволят това, което желаят постигайки това почти насила. Ако и  ако им откажат те стават раздразнителни и твърде унили като деца смятайки, че не служат на Бога ако не им е позволено да правят каквото желаят. Защото те се прилепват към своята собствена воля и удоволствия, на които гледат като на идващи от Бога. И веднага щом техните ръководители им ги отнемат и се опитата да ги подчинят на Божията воля те стават раздразнителни, сърцата им отслабват и те падат. Тези хора смятат, че чрез собственото си задоволство са угодни и служат на Бога.

4. Има и други, които поради тази лакомия знаят толкова малко за собственото си недостойнство и окаяност и имат доверие в себе си, което е толкова далеч от този любящ страх и преклонение, което дължат на Божието величие, че не се колебаят да настояват техните изповедници да им позволят да се причестяват често. И, което е по-лошо, те често се осмеляват да се причестяват без позволението и съгласието  на служителите на Христос действайки според собственото си мнение и решавайки да скрият истината от него. Поради тази причина, защото желаят постоянно да се причестяват, те правят своите изповеди небрежно желаейки повече да ядат отколкото да ядат чисто и съвършено, макар че за тях би било по-здравословно и по-свято да имат противоположната склонност и да молят своите изповедници да не им заповядват да пристъпват към олтара толкова често. Най-добрият път между тези две крайности е този на смиреното предаване. Но смелостта, за която говоря е нещо, което нанася голяма вреда и човек трябва да се страхува да не бъде наказан за такова безразсъдство.

5. Тези хора, в причестяването се опитват с всеки свой нерв да получат някаква чувствена сладост и удоволствие вместо смирено да се прекалят и да славят в себе си Бога. По този начин когато не получат удоволствие или сладост за чувствата те смятат, че не са постигнали нищо. Това означава да съдят Бога съвсем несправедливо като не осъзнават, че най-малката от ползите идващи чрез най-святите тайнства е тази, която се отнася до чувствата и че невидимата част от дадената благодат е много по-голяма. Защото, за да могат да гледат към нея с очите на вярата Бог често им отнема тези други утешения и сладости на чувствата. Но те желаят да почувстват и да вкусят Бога, като че ли Той може да бъде схванат от тях и достъпен за тях не само в това, но по подобен начин и в други духовни практики. И това е много голямо несъвършенство и напълно противоположно на Божията природа, понеже е нечистота във вярата.

6. Тези хора имат същия недостатък и по отношение на практиката на молитвата, защото смятат, че нейната същност се състои в изпитването на чувствено удоволствие и посвещение и се опитват да я получат с големи усилия, изморявайки и изтощавайки силите и ума си. И когато не намерят това удоволствие те много се обезкуражават смятайки, че не са постигнали нищо. Чрез тези усиля те отпадат от истинското посвещение и духовност, които се състоят в постоянство заедно с търпение и смирение и неверие в себе си, така че да могат да угодят единствено на Бога. Поради тази причина когато веднъж не успеят да постигнат удоволствие в това или в някое други упражнение те имат голямо нежелание и отвращение да се върнат обратно към него и понякога го изоставят. Те са, на практика, както казахме, като деца, които не се водят от разума и действат водени от чувства. Такива хора насочват всички свои усилия към търсенето на духовни удоволствия. Така те никога не се уморяват да четат книги и започват да съзерцават първо едно нещо, след това друго преследвайки удоволствието, което желаят да изпитат в Божиите неща. Но Бог съвсем справедливо, мъдро и любящо им отказва това защото в противен случай тази духовна лакомия и неумерен апетит би родил безбройни злини. Поради тази причина, следователно, те трябва да влязат в мрачната нощ, за което ние ще говорим, за да могат да бъдат очистени от това детинско поведение.

7. Хората, които са склонни към тези удоволствия имат друго твърде голямо несъвършенство - те са твърде слаби и нехайни в пътуването по трудния път към Кръста. Защото душата, която се предава на удоволствия естествено обръща гръб на себеотричането , което е лишено от удоволствие.

8. Тези хора имат още много несъвършенства, които израстват от споменатите и които Господ на Своето Си време изцелява посредством изкушенията, безводието и други изпитания, които всички са част от мрачната нощ. Тук аз няма да се спирам на тях, за да не стана твърде многословен. Ще кажа единствено, че духовната умереност и трезвеност водят то друг, много по-различен нрав, който е този на умъртвяването, страха и покорството във всички неща. Така става ясно, че съвършенството и стойността на нещата се състоят не в множеството на и удоволствието от действията на някого, но в способността да се отрече в тях. Хората,з а които говорим трябва да се опитат да се опазят доколкото могат от тези неща докато Бог благоволи да ги очисти като ги въведе в мрачната нощ, към която аз се приближавам с описанието на тези несъвършенства.

ГЛАВА 7

За несъвършенствата по отношение на духовната завист и леност

По отношение на другите два порока, които са духовната завист и леност тези начинаещи падат в много несъвършенства. Защото по отношение на завистта, мнозина от тях чувстват неудовлетворение от духовното добро на другите и когато бъдат изпреварени по този път те скърбят. Поради това те предпочитат да не чуват как другите са хвалени. Защото те се огорчават от чуждите добродетели и понякога не могат да се въздържат да не противоречат на това, което е казано като похвала за тях обезценявайки го доколкото могат. По този начин раздразнението им расте защото за тях не е казано същото, а те желаят да бъдат предпочитани във всичко. Това явно противоречи на любовта, която както св. Павел казва се радва на доброто (1 Кор. 13:6). И ако в любовта има някаква завист включваща скръб, че самите ние не притежаваме тази добродетел на другите все пак тя в същото време се радва за тях и се наслаждава когато другите ни надминават в служба на Бога, в която и ние самите не сме нехайни.

2. По отношение на духовната леност на начинаещите на тях им дотягат нещата, които са най-духовни и те бягат от тях понеже тези неща са несъвместими с чувственoтo удоволствие. Защото те дoтолкова са свикнали с удоволствието в духовните неща, че се уморяват от всичко, в които не го намират. Ако веднъж в молитва не намерят удоволствието, което желаят (и преди всичко е добре, че Бог го отнема от тях, за да ги изпита) те предпочитат да не се връщат към нея. Понякога те я изоставят в други случаи продължават на я практикуват с нежелание. И поради тази леност те изоставят пътя на съвършенството (който е пътя на отказ от собствената воля и удоволствие заради Бога) заради собствените си удоволствие и воля, които желаят да задоволят по този начин, а не според Божията воля.

3. Мнозина от тях смятат, че Божията воля е това, което те желаят и стават раздразнителни когато не могат да съгласуват своята воля с Божията. Оттук на тях често им се случва да мислят, че понеже не намират удоволствие това не е Божията воля и от друга страна, когато намерят удоволствие мислят, че Бог е доволен. Така те мерят Бога според себе си, а не себе си чрез Бога действайки напълно противоположно на това, което Той ни учи в евангелието казвайки: „Който изгуби волята си заради Него ще я намери и желае да я намети ще я изгуби” (Матей 16:25).

4. Тези хора по подобен начин намират за трудно когато им е заповядано да правят нещо, което не им носи удоволствие. Понеже те търсят духовно удоволствие и утешение на тях също така им липсва твърдост да понасят изпитанията по пътя към съвършенството. Те приличат на тези, които имат мека природа и бягат капризно от всичко, което е трудно и, що се отнася до наслада на духа, се оскърбяват от Кръста. Колкото по-духовно е едно нещо толкова по-дразнещо то им се вижда защото тези, които  желаят да следват духовните неща със съвършена свобода и според желанията на волята си изпитват голяма скръб и отвращение да влязат в този тесен път който, казва Христос, е пътят на живота (Матей 7:14).

5. Нека описаните несъвършенства бъдат достатъчни сред многото, които могат да бъдат намерени в живота на тези, които са в състояние на начинаещи, така че да може да се види колко много те се нуждаят от Бога, да ги доведе до състояние на съвършенство. Той прави това като ги превежда през мрачната нощ, за която ние започваме да говорим. Там Той ги отбива от гърдите на тези удоволствия, дава им сухота и вътрешен мрак, отнема им всички тези неуместности и детинщини и чрез много по-различни средства ги кара да придобият добродетели. Защото колкото и усърдно начинаещия да практикуват умъртвяване чрез всички тези действия и страсти той не може никога напълно да успее - точно обратното - докато Бог не подейства в него пасивно чрез очистването на споменатата нощ. Аз желая да говоря за това по начин, който може да бъде полезен. Дано Бог да ми даде Своята Божествена светлина защото това е твърде нужно в нощта, която е толкова мрачна и в нещо, което е толкова трудно да бъде описано и изразено.

ГЛАВА 8

Където се описва първата линия на първата станца и започва обяснението на мрачната нощ

Тази нощ, за която ние казахме, че е съзерцание, произвежда в духовните хора два вида мрак или очистване, кореспондиращи с двете части на човешката природа - т.е. с чувствената и духовната. Едната нощ или очистването е чувствена, докато душата е очиствана и чувствата бъдат подчинени на духа, а другата е нощта или очистването на духа, която го подчинява и го прави готов за любящо единение в Бога. Нощта на чувствата се среща често и при мнозина от начинаещите и за тази нощ ние ще говорим сега. Нощта на духа е за малцината, които са вече обучени и напреднали и за които ние ще говорим след това.

2. Първото очистване или нощ е горчиво и ужасно за чувствата както сега ще покажем. Второто не може да се сравни с него, защото е ужасно и страшно за духа, както ще покажем след това. Понеже нощта за чувствата идва първа ние първо ще говорим за нея накратко защото за нея е писано повече като за нещо, по-често срещано и след това ще разискваме по-подробно духовната нощ защото за нея е писано и казано твърде малко и за нея се знае много малко дори от опит.

3. Понеже движението на начинаещите по Божия път е ниско и има много общо с тяхната любов и собствените им склонности както по-рано беше показано, Бог желае да ги отведе по-нататък. Той желае да ги освободи от тази низка любов и да им даде по-висока степен на любов към Него, да ги освободи от това низко използване на чувствата и съзерцанието (ние казахме, че те търсят Бога твърде недостойно и по твърде подходящи начини) и да ги води до един вид духовно упражнение, чрез което те могат да продължат с Него по-изобилно и са освободени в по-голяма степен от несъвършенствата. Защото след като са се подвизавали за известно време в пътя на добродетелите и постоянстват в молитва и съзерцание поради сладостта и удоволствието, които намират в тях, те започват да губят своята любов към нещата от света и добиват известна степен на духовна сила в Бога. Това ги прави способни в някаква степен да се въздържат от плътските желания, така че заради Бога те са способни да понесат леко бреме и малка сухота без да се обърнат към това, което им носи по-голямо удоволствие. Когато преминават през тези духовни упражнения с най-голямо удоволствие и наслада и когато вярват, че слънцето на Божието разположение свети над тях най-ярко Бог обръща цялата им светлина в тъмнина и затваря пред тях вратата и извора на сладката, духовна вода, която те са опитали в Бога за колкото време и в каквото количество желаят. (Защото когато те са били слаби и нежни пред тях не е имало затворена врата, както казва св. Йоан в Апокалипсиса 3:8) И така, Той ги оставя в толкова пълна тъмнина, че те не знаят накъде да вървят със своите чувствени представи и съзерцания. Защото те не могат да напреднат и една крачка в съзерцание както преди това, техните вътрешни чувства са потопени в тази нощ и те са оставени с такава сухота, че не само не изпитват никаква наслада и утеха в духовните неща, но вместо това, напротив,  те им се струват блудкави и горчиви. Защото, както казах, Бог вижда, че те са израснали малко и са станали достатъчно силни, за да хвърлят своите пелени и да бъдат взети от нежните гърди. Така че Той ги поставя на земята от ръцете си и ги учи да вървят със собствените си крака, което на тях им се струва много странно защото изглежда, че нищо не е наред с тях.

4. На събраните хора това се случва по-скоро след началото отколкото на другите защото те са по-запазени от опасността да се подхлъзнат назад и техните желания се обръщат по-бързо от нещата в света, което е необходимо, за да  започнат да навлизат в тази благословена нощ на чувствата. Обикновено не минава много време  след тяхното начало преди те да започнат да навлизат в тази нощ на чувствата и огромната част от тях на практика влизат в нея защото те могат да бъдат видяни да падат в тази сухота.

5. По отношение на тоа очистване на ние можем да добави голям брой цитати от Светото Писание отнасящи се към това, особено в псалмите и в пророците. Все пак аз не желая да отделям време на това защото този, който не знае как да гледа на тях ще намери общата опитност на това очистване за достатъчна.

 ГЛАВА 9

За знаците, по които може да се познае, че духовния човек върви по пътя на тази нощ и очиства чувствата си

Тъй като продължителността на тази сухота често бива удължена не от нощта и очистването на чувствените желания, споменати по-горе, но от грехове и несъвършенства, или от слабости и хладност, или от някои лошо настроение или неразположение на тялото, тук аз ще изложа някои определени знаци, чрез които може да се познае дали таза сухота произлиза от гореспоменатото очистване или от грехове. За да направя  това разграничение аз намирам, че съществуват три основни знака.

2. Първият е дали, когато душата не намира удоволствие или утеха в Божиите неща, тя също така не ги намира и в никои от сътворените. Защото когато Бог въвежда душата в мрачната нощ, за да отнеме и очисти всяко чувствено желание, Той не й позволява да бъде привлечена или да намери наслада в нищо. В такъв случай може да се приеме с голяма вероятност, че тази сухота и блудкавост не произлизат от наскоро извършен грях или несъвършенство. Защото ако това беше така, душата щеше да чувства някаква склонност или желание да опита други неща освен Божиите. Когато на всяко желание му е позволено да се задоволи чрез някакво несъвършенство то веднага се чувства повече или по-малко привлечено пропорционално на удоволствието и на любовта, което изпитва от него. Но тази липса на наслада може да произлиза и от някое неразположение или меланхолично настроение, което често прави невъзможно за душата да намери наслада в нещо. Тогава е необходимо да приложим втория знак и условие.

3. Втория знак дали един човек може да вярва, че преживява споменатото очистване е дали неговите спомени се връщат към Бога с болезнена грижа и вина смятайки, че не служи на Бога, но е отпаднал защото не намира удоволствие в Божиите неща. В този случай е очевидно, че липсата на удоволствие и сухотата не произлизат от слабост и хладност, защото природата на хладността е да не се грижи много или да таи някакво вътрешно безпокойство за Божиите неща. Между сухотата и хладността има голяма разлика защото хладността се състои в голяма слабост и небрежност на волята и духа, без загриженост да служи на Бога докато очистващата сухота обикновено е придружена от загриженост, че душата не служи на Бога. И въпреки че  понякога това може да бъде увеличено от меланхолия или от някакво друго настроение (както обикновено и става) поради тази причина тя не пропуска да окаже очистващ ефект върху чувствата понеже те са лишени от всякакво удоволствие и така нейния грижа е фокусирана единствено върху Бога. Защото когато настроението е единствената причина то се изразява в болест и развала на физическата природа и не притежава нито едно от тези желания да почувства Бога, които принадлежат на очистващата сухота. Когато причината за това е сухота, макар чувствената част от душата да е паднала ниско и да е слаба и немощна в своите действия по причина на малкото удоволствие, което намира в тях, духа от друга страна е силен.

4. Защото причината за тази сухота е че Бог пренася в духа добрите неща и силата на чувствата и когато естествената сила и чувства са неспособни да ги използват те остават неплодородни, сухи и празни. Защото чувствената част на човека няма способност да използва това, което е чист дух и така, когато духа е този, който приема удоволствието плътта е оставена без наслада и е твърде слаба да извърши каквото и да е действие. Но духа, който през цялото време бива подхранван напредва в сила и с по-голямо внимание  и прилежност от преди в своето желание да не огорчи Бога. И ако тя не отначало не чувства духовната сладост и наслада, а единствено сухотата и липсата на удоволствие причината за това е странността на промяната. Защото нейния вкус е привикнал към чувствените удоволствия, върху които окото й все още е отправено и понеже духовния вкус все още не е придобит или очистен за такова изтънчено удоволствие и докато не бъде приготвена чрез тази суха и мрачна нощ тя не може да изпита духовното удоволствие и добро, но единствено сухота и липса на удоволствие понеже не получава сладостта, на която по-рано е наслаждавала.

5. Душите, които Бог е започнал да води през тези усамотени, пустинни места са като децата на Израел, на които в пустинята Бог дава сладка храна от небето за която се казва, че се харесва на всеки. Но на децата на Израел им липсвали месото и лукът, които преди това ядели в Египет понеже вкусът им бил привикнал повече към тях отколкото към деликатния вкус на ангелската манна и те плачели и въздишали дори сред храната от небето (Числа 11:5-6). До такава дълбина падат пороците на нашите желания, че ни карат да копнеем за нашата злочеста храна и да повръщаме  неописуемите благословения на небето.

6. Но, както казах, когато тази сухота продължава по пътя на очистването ма чувствените желания, макар отначало духа да не чувства сладост поради причината, което току що изтъкнахме, той усеща, че черпи енергия и сила от вътрешната храна, което е началото на съзерцанието макар то да е мрачно и сухо за чувствата, скрито и тайно за самия човек, който го изпитва. Обикновено, заедно със сухотата, която причинява на чувствата то дава на душата и желание да бъде сама и в тишина, без да мисли или да желае да прави нещо конкретно. Ако душите, в които това се случва знаят как да бъдат тихи в това време, и а не мислят за някакво конкретно действие, независимо дали вътрешно или външно, нито пък се тревожат за нещо тогава те деликатно ще опитат това вътрешно освежаване в тази лекота и свобода от грижи. Това освежаване е толкова нежно, че ако човек желае или се стреми да го изпита той обикновено не го получава, защото както казах, то извършва своята работа, единствено когато душата е в покой и свободна от всяка грижа. То е подобно на въздух, който изчезва ако някой сложи ръката си върху него.

7.  В този смисъл ние можем да разберем това, което Съпругът казва на невестата в Песен на песните: „Отвърни очите си от мене, защото те ме обладаха.;” (Песен 6:5). Защото по такъв начин Бог привлича душата към Себе Си и я води по един толкова различен път, че ако пожелае да действа със своите способности, тя повече пречи на работата, която Бог извършва в нея отколкото й помага докато преди е било точно обратното. Причината е, че в състоянието на съзерцание, в което душата влиза когато отхвърля разсъждението заради съвършенството Бог работи в нея. Той връзва нейните вътрешни способности и не й позволява да разбира с разума, нито да се наслаждава във волята, нито да помни с паметта. Защото всичко, което душата може да направи сама по това време служи, както казахме, единствено да попречи на вътрешния мир и на делото, което Бог върши в духа чрез тази сухота на чувствата. И този мир, който е духовен и нежен, извършва, нежна, тиха и самотна работа, която носи мир и задоволство и е много по-различна от всички предишни осезаеми и чувствени удоволствия. Това е мирът, който Давид казва, че Бог дава на душата, за да я направи духовна (Псалм 134:9). И това ни води до третата точка

8. Третия знак, по който може да бъде разпознато това очистване на душата е, че душата повече не разсъждава и не гледа на въображаемата сфера на чувствата, като че ли тя отсъства, макар от себе си да се опитва да направи това. Защото сега Бог не й дава Себе Си чрез сетивата и разсъждения, както е правил преди, но чрез чист дух, в който не влизат последователни разсъждения. Но Той й се открива чрез едно чисто съзерцание, към което не могат да достигнат нито вътрешните нито външните чувства на по-ниската част от душата. От този момент въображението не може да намери подкрепа или опора в някое разсъждение.

9. По отношение на третия знак трябва да се разбере, че това объркване и незедоволство на способностите не произтича от неразположение. Защото, когато случаят е такъв и неразположението, което никога не продължава дълго свърши, душата отново е в състояние, полагайки определени усилия, да прави това, което е правила преди и способностите намират своята липсваща опора. Но в очистването на чувствата не е така: когато душата веднъж започне да влиза в мрачната нощ нейната способност да използва своите способности става по-малка. Защото мака да е вярно, че отначало при  някои хора, процесът не е толкова продължителен и те обикновено не изоставят своите удоволствия и размишления на чувствата (защото поради тяхната слабост не е подходящо те веднага да бъдат лишени от тях) все пак тази неспособност в тях расте все повече и повече и, ако наистина напредват, слага край на действията на чувствата. Защото този, който не ходи по пътя на съзерцанието действа твърде различно. Тази суха нощ обикновено не е продължителна в техните чувства. За известно време те имат тази сухота в друго време не. По някое време те могат да разсъждават в друго време не могат. Защото Бог ги въвежда в тази нощ единствено, за да ги изпита, да ги смири и да реформира техните желания, така че да не подхранват в себе си една грешна лакомия относно духовните неща. Той не ги оставя тук, за да ги води по пътя на духа, който е това съзерцание; защото не всички, които са си поставили за цел да ходят по пътя на духа са привлечени от Бога към съзерцание - защо, Той знае най-добре. И това е причината, поради която Той никога не отбива напълно чувствата на такива хора от гърдите на разсъждението, но, както казахме, единствено за кратки периоди и за определено време.    

Глава 10

За начина, по който тези души трябва да се държат в мрачната нощ

През времето на сухотата на тази нощ на чувствата (през която Бог извършва промяната, за която по-рано говорихме привличайки душата от живота според чувствата към този на духа - т.е. от разсъждение към съзерцание - когато тя няма сила да работи или да разсъждава със своите способности за Божиите неща, както беше казано) духовните човеци преминават през много изпитания не толкова поради сухотата, от която страдат, колкото поради страх, че са били изоставени в пътя смятайки, че всички духовни благословения са отминали и че Бог повече не им помага понеже вече не намират никакво удоволствие в тези неща. Тогава те се изморяват и се опитват (както са свикнали да правят) да съсредоточат своите мисли върху някой обект надявайки се да извлекат удоволствие от това. Този опит е свързан с голямо вътрешно отвращение и нежелание на душата, която се наслаждава да бъде в тишина и спокойствие вместо да работи със своите способности. Така те изоставят това преследване и все пак не получават полза, защото търсейки нужното за духа губят спокойствието и мира, които са имали по-рано. Те приличат на един, който изоставя това, което е правил, за да го направи отново, или като някой, който напуска града само, за да влезе отново в него, или като ловец, който ловува и оставя дивеча да избяга само, за да може да го преследва отново. Това е безполезно, защото когато се държи по този начин душата не получава нищо.

2. В едно такова време, ако няма кой да ги разбира, тези души се връщат обратно. Tе изоставят пътя или губят кураж или поне не могат да продължат напред поради големите трудности, които изпитват, за да се придвижат напред към съзерцанието. Така те изтощават и уморяват себе си, въобразявайки си, че падат поради невнимание или грях. Но усилията, с които те се натоварват са напълно безполезни защото сега Бог ги води по друг път, който е този на съзерцанието и е много по-различен от първия защото единия е на размишлението, докато другия не принадлежи нито на въображението нито на размишлението.

3. За тези, които се намират в такава ситуация би било добре да се утешат, да постоянстват в търпение и да не се измъчват твърде много. Нека да вярват в Бога, Който не изоставя тези, които Го търсят с просто и праведно сърце и няма да пропусне да им даде това, което е нужно за пътя докато ги доведе до чистата и ясна светлина на любовта. Това Той ще им даде посредством другата мрачна нощ, тази на духа, ако те заслужат да ги въведе след това в нея.

4. Пътят, по който те трябва да вървят в тази нощ на чувствата е да предадат себе си не на разсъждения и представи, понеже не е време за това, но да позволят на душата да остане в мир и тишина, макар да им се струва, че не постигат нищо и губят своето време и мака че може да мислят, че причината е в тяхната слабост и че самите те не желаят да мислят за нищо. Истината е, че те биха направили всичко необходимо ако имаха търпение и постоянство в молитва без да правят никакво усилие[5]. Това, което трябва да направят е просто да оставят душата свободна, почиваща, облекчена от всяко знание и мисъл и без да тревожи себе си в това състояние, доволна единствено да бъде в покой и да внимава към Бога и то без тревога, без способността и без желанието да Го опита или да Го схване. Защото всички тези силни желания лишават душата от спокойствието и от мира на съзерцанието, които са й обещани.

5. И макар до тях да е възможно да достигнат и други притеснения  - че те си губят времето и че за тях би било добре да направят нещо друго, защото те не могат нито да направят нито да мислят нещо в молитва - те трябва да ги понесат и да останат в мир. Защото ако една такава душа желае да направи някакво усилие от себе, си със своите вътрешни способности това означава тя да се противи и да изгуби благословенията, които чрез мирът и спокойствието на душата Бог излива върху нея. Това може да се сравни с художник, който рисува лице: ако обекта се движи, желаейки да свърши нещо друго той препятства работата на художника. Така и когато душата желае да остане във вътрешен мир и покой всякакво действие и чувства или внимание, които тя търси да задоволи ще й попречат, ще я смутят и ще я накарат да чувства сухотата и празнотата на чувствата. Защото колкото повече душата се опитва да намери опора в чувствата и знанието толкова повече ще чувства тяхната липса, защото те не могат да й бъдат дадени по този начин.

6. Поради това такава душа не трябва да се притеснява ако нейните способности намаляват. Тя по-скоро трябва да желае това да се случи по-бързо. Защото чрез постоянство в съзерцанието, което Бог дава тя може да приеме това, с по-голямо изобилие на мир, да възпламени духа си и да гори с любовта, което това мрачно и тайно съзерцание носи със себе си и твърдо поставя в душата. Защото съзерцанието е тайно, мирно и любящо вдъхване от Бога, което, ако му бъде позволено,  запалва душата с духа на любовта. Така душата преминава в следващия ред, а именно:

Възпламенена от любов с копнеж

ГЛАВА 11

Където са разгледани три линии на станцата

Разпалването на любовта като правило не се чувства отначало понеже то не завладява душата поради нечистотата на човешката природа или защото, както казахме, тя не разбира собственото си състояние и не намира мир със себе си. Все пак понякога тя скоро започва да чувства определен копнеж за Бога и колкото повече нараства той толкова повече тя е разпалена в любов към Бога без да знае или да разбира как  и откъде идва тази любов, но от време на време вижда нейния пламък и това разпалване да нарастват толкова ярко в нея, че тя желае Бога с желанието на любовта. Когато Давид се намирал в тази мрачна нощ той казал за себе си следните думи: “Но тогава моето сърце кипеше ( т.е. в любов и съзерцание) и чреслата ми се измъчваха“  (Псалм 122:21) т.е. моите желания за чувствени любови се промениха от пътя на чувствата към пътя на духа, който е сухотата и прекратяването от всички тези неща, за които говорим. И аз, казва той, се разтварям в нищото и не знам нищо, защото както казахме, без да знае пътя, по който върви, душата намира себе си изпразнена от всички неща, които е привикнала да й носят наслада. И тя открива, че е влюбена без да знае как. И понеже от време на време изблика на любовта в духа все повече усилва копнежа за Бога и той става толкова силен в душата, че самите кости изсъхват от тази жажда и естествените сили отпадат и тяхната топлина и сила преминават поради интензивността на любовната жажда, защото душата чувства, че тази жажда е живителна. Това е чувствал и Давид когато казва: „Душата ми е жадна за живия Бога” което е все едно да каже: Една живителна жажда е в душата ми. За тази жажда, понеже тя е живителна, ние можем да кажем, че тя убива. Но трябва да отбележем, че силата на тази жажда не е постоянна, но се усеща само от време на време, макар че като правило душата е привикнала да я чувства до известна степен.

2. Но трябва да се отбележи, че като правило отначало не се чувства тази любов, но единствено сухотата и празнотата, за които сега говорим. Тогава на мястото на тази любов, която след това малко по малко се възпламенява сред тази сухота и празнота на способностите душата изпитва една необичайна грижа и внимание към Бога заедно с тъга и страх, че не Му служи. Но това е жертва, която е твърде угодна на Бога защото душата e загрижена и внимателна за Неговата любов. Тази загриженост и внимание водят душата към тайно съзерцания докато чувствата (т.е. чувствената част)  с течение на времето бъде до известна степен очистена от естествените любови чрез сухотата, която Божия любов причинява когато започва да се разпалва в духа. Междувременно, както един, който започва лечение, душата изпитва единствено страдание в това мрачно и сухо очистване на чувствата. Чрез това тя започва да се изцелява от множество несъвършенства и е наставлявана в множество добродетели, за да може да посрещне споменатата любов както сега ще кажем по отношение на следващата линия:

О, щастлив шанс!

3. Когато Бог води душата в тази нощ, за да очисти чувствата от тяхната низка част и да я подчини, обедини и доведе до съгласие с духа, като я поставя в тъмнина и я кара да се лишава от размишление (както прави след това, за да очисти духа и да го обедини с Бога, както ще кажем по-късно) Той я довежда до нощта на духа и (макар на нея да не й се струва така) душата получава толкова много ползи, че чрез този щастлив шанс тя може да се освободи от оковите и ограниченията на чувствата или на нейната по-ниска природа и да се издигне до настоящата линия т.е. О, щастлив шанс! По отношение на това на нас подобава да отбележим ползите, които душата получава в тази нощ и поради които тя смята това за щастлив шанс. Всички тях душата включва в следващата линия, а именно:

Вървя напред

4. Това придвижване напред е резултат от покоряването на нейната чувствена част, което душата преживява когато търси Бога докато е толкова слаба, токова ограничена и толкова непълна колкото е нейната ниска част, защото на всяка стъпка тя се препъва в безбройни несъвършенства и незнание както отбелязахме по-горе пишейки за 7-те смъртни гряха. Тя се освобождава от всички тези неща, когато тази нощ изгони от нея всички удоволствия, както горни така и долни, и направи всяко посредничество тъмно за нея, и й даде други неизброими благословения за постигане на добродетели както ще покажем сега. Защото за някой, който пътува по този път би било голяма удоволствие и утешение да види как това, което се струва на душата толкова сурово и противно на духовното удоволствие изработва толкова много благословения. Те, както казахме, са дадени когато посредством тази нощ душата се очиства от всички сътворени неща и когато пътува към вечните неща, което е голямо щастие и голям късмет, първо, поради голямото благословение, състоящо се в изгонването на желанията и чувствата; второ, понеже има много малко, които издържат и успяват да влязат през тази тясна врата и да останат на тесния път, който води към живот както казва нашия Спасител (Матей 7:14). Тясната порта е нощта за чувствата и душата се откачва от чувствата и се съблича от тях, за да може да влезе през тази порта и да се установи във вярата, която е странна на всякакви чувства, така че след това тя да може пътува по тесния път, който е другата нощ - тази на духа. Душата влиза в нея, за да пътува към Бога чрез чиста вяра, като по този начин тя се обединява с Бога. По този път, понеже той е  тесен, мрачен и ужасен (макар да няма сравнение между тази нощ и другата в нейните тъмнина и изпитания, както ще кажем по-късно) пътуват малцина, но нейните облаги са много по-големи и не могат да се сравняват с тези на настоящата нощ. Ние ще говорим за тях колкото е възможно по-накратко, за да можем след това да преминем към другата нощ. 

ГЛАВА 12

За ползите, които тази нощ носи на душата

Тази нощ и очистване на желанията, щастлива за душата, носи толкова много благословения и ползи (макар на душата, за която говорим по-скоро да й се струва, че те са й отнемани), че така както Авраам направил голямо тържество, когато отбил своя син Исак (Бит. 21:8) такава е радостта и на небето, защото сега Бог взема душата от нейните пелени, поставя я на земята, кара я да ходи на собствените й крака и по подобен начин й отнема млякото на гърдите и нежната и сладка храна подходяща за деца и я кара да яде корав хляб и да се наслаждава на храната на силните хора. Тази храна, , сега е дадена на духа, който се намира в сухота и мрак и е лишен от всяко удоволствие на чувствата. И тази храна е съзерцанието, за което ние говорихме.

2. Това е първата и най-голяма полза от тaзи суха и мрачна нощ на съзерцанието: познанието на себе си и на своята окаянoст. Защото, освен всички ползи, които Бог постоянно дава на душата, тази сухота и липса на способности сравнена с изобилието, което душата е изпитвала по-рано и трудностите, които тя намира в добрите дела я карат да познае своята собствена низост и окаяност, които във времето на своя просперитет тя не е била в състояние да забележи. В книгата Изход има добра илюстрация на това. Когато Бог желае да смири децата на Израел и да ги накара да познаят себе си Той им заповядва да се отдалечат и да съблекат празничните дрехи, с които били свикнали да се кичат в пустинята казвайки: „Кажи на израелтяните: Вие сте твърдоглав народ; за малко, ако бих дошъл между вас, бих ви довършил; затова свалете си сега украшенията, за да видя какво ще сторя с вас.” (Изход 33:5). Това е като че ли Той казва: Понеже облеклото, което носите, подходящо за празници и радост ви кара да се чувствате по-малко смирени отколкото трябва вие трябва да съблечете това, което носите, за да можете да видите себе си облечени с неправда, да познаете, че не заслужавате повече и да разберете какви сте. Така душата узнава истината за своето окаяност, която отначало не е съзнавала; защото по времето когато е била облечена като за тържество и е намирала в Бога много удоволствие, утешение и подкрепа, тя е била по-задоволена и спокойна понеже е смятала, че до известна степен служи на Бога. Вярно е, че такива души може да нямат тази идея явно в ума си; но поне някои мисли за това са влезли в тях посредством задоволството, което те намират в своето настоящо преживяване. Но сега, когато душата е облякла своите работни дрехи - тези на сухота и изоставеност - и когато нейната първа светлина се е обърнала на тъмнина тя вижда това по-истински в добродетелта на себепознанието, което е твърде прекрасно и необходимо. Тя започва да смята себе си за нищо и не чувства задоволство от себе си; защото й се струва, че сама не прави нищо нито пък може да направи. И липсата на себедоволство обединено с тъгата на душата, че не служи на Бога е угодно и ценено от Бога повече от всички утешения, които душата е изпитвала по-рано и делата, които е направила, без значение колко големи са те, тъй като те са били причина за много несъвършенства. И от това облекло на сухота текат като от извор познание не само за нещата, които ние вече описахме, но също така и ползите, които сега описваме и много други, които ще пропуснем.

3. На първо място душата се научава да общува с Бога с по-голямо преклонение и благоговение, каквито трябва да има винаги когато се обръща към Всевишния. Тя не е научила това във своето предишно време на удоволствие и спокойствие защото спокойствието, което е изпитвала я кара да се обръща към Бога донякъде по-смело отколкото е правилно, неучтиво и необмислено. Това се случило дори и на Мойсей когато той разбрал, че му говори Бог. Заслепен от удоволствие и копнеж, без да разсъди, той бил готов да се приближи към Него ако Бог не му беше казал да остане на мястото си и да събуе обувките си. Чрез тази случка ни е показано благоговението и преклонението в отделянето от желанието, което кара човека да говори с Бога. Когато Мойсей се покорил в това той станал толкова внимателен и приемащ, че Писанието ни казва, че той не само не бил толкова смел, че да се приближи към Бога, а дори не смеел да погледне към Него. Защото сваляйки обувките на своето желание и удоволствие той станал твърде съзнателен за своята окаяност пред погледа на Бога както подобава на някой, който желае да чуе Божия глас. По подобен начин Бог подготвил и Йов, за да може той да разговаря с Него не чрез тези удоволствия  и слава, за които самият Йов казва, че желаел да получи от своя Бог, но оставяйки го гол на едно бунище (Йов 2:7-8), изоставен и дори преследван от своите приятели, пълен със страдание и огорчение и покрит с червеи. Тогава Всевишния Бог, Който вдига човека от бунището, пожелал да слезе и да говори с него лице в лице откривайки му дълбините и висините на Своята мъдрост по начин, по който никога не бил правил в дните на неговото благоденствие.

4. Тук ние трябва да отбележим една друга прекрасна полза от тази нощ сухота на желанията и на чувствата. В мрачната нощ на желанията (за да могат да се изпълнят думите на пророка т.е. „Твоята светлина ще свети в тъмнината” Исая 58:10) Бог осветява душата давайки й знание не само на нейната низост и окаяност, но по подобен начин за величието и съвършенството на Бога. Защото като прекратява желанията, удоволствията и привързаността на чувствата Той очиства и освобождава разбирането, така че то да може да схване истината. Понеже чувствените наслади дори и да са насочени към духовни неща потъмняват и замъгляват духа, а сухотата на чувствата осветява и разбужда разбирането както казва Исая: „ Кого, казваш ти, ще научи той на знание? И кого ще направи да разбере каквото чуе? Отбитите от мляко ли? Отделените от гърди ли?” (Исая 28:19). Душата, която е изпразнена и освободена, което, както казахме, е необходимо за духовното влияние, е водена свръхестествено от Бога чрез Неговата духовна мъдрост през тази мрачна и суха нощ  на съзерцанието. И Бог не дава тези наставления с първите сладости и радости.

5. Това е много добре обяснено от същия пророк Исая когато той казва: „Кого, казваш ти, ще научи той на знание? И кого ще направи да разбере каквото чуе? Отбитите от мляко ли? Отделените от гърди ли?” (Исая 28:9). Оттук става ясно, че първото мляко на духовната сладост и прилепването за гърдите на възхитителното разсъждение принадлежащо към способностите на чувствата, които дават удоволствие на душата не са подготовка за Божието влияние. Тази подготовка се състои по-скоро в липсата на едното и в отдръпването от другото. Понеже в опита си да слуша Бога душата трябва да стои изправена и отделена по отношение на чувствата както казва и пророкът за себе си със следните думи: На стражата си ще застана (което означава отделянето на чувствата) и ще внимавам да видя какво ще ми говори Той (т.е. няма да разсъждавам с разума си), за да видя какво да отговоря на изобличителя си (т.е., за да разбера това, което идва от Бога) (Авакум 2:1). Така от тази суха нощ първо идва себепознание, върху което, като на основа се издига другото познание за Бога, което кара св. Августин да каже за Бога: „Дай ми да те позная, Господи, и ще познавам.” Защото, както казва философите, една крайност може да бъде добре позната чрез друга.

6. За да докажа по-пълно колко ефективна е тази нощ за чувствата със своята сухота и самота в даването на душата на тази светлина, която както казахме, тя приема от Бога, ние ще цитираме един пасаж от Давид където той ясно описва голямата сила, която има тази нощ да даде на душата това високо познание за Бога. Той казва така: „Боже, Ти си мой Бог; от ранно утро те търся; душата ми жадува за Тебе, плътта ми жадува за Тебе в една пуста, изнурена и безводна земя.” (Псалм 62:3). Чудно е, че Давид казва, че средствата и подготовката, чрез които той познава  Божията слава не са духовните наслади и множеството удоволствия, които е изпитал, но сухотата и отделянето на неговата чувствена природа, която тук е описана като суха и безводна земя. Не по-малко чудно е, че той описва като път за неговото разбиране за Божията добродетел не разсъждения и концепции за Бога, които той често използва, но това, че не е способен сам да формира каквато и да е концепция за Бога или да ходи чрез разсъждения, които тук са описани като изнурена земя. Така средството за познание на Бога и на себе си е тази мрачна нощ, която е суха и самотна, макар че тя не води до толкова голямо и изобилно познание колкото другата нощ на духа, защото е единствено нейното начало.

7. По подобен начин от сухотата и самотността на тази нощ на желанията душата черпи духовна смирение, което е добродетелта противоположна на първия смъртен грях, който, както казахме, е духовната гордост. Чрез това смирение, което е придобито от споменатото познание за себе си душата е очистена от всички тези несъвършенства, в които пада по отношение на греха на гордостта във времето на изобилието. Защото тя вижда себе си толкова суха и окаяна, че идеята, че напредва повече от другите или ги изпреварва, както преди е вярвала, че прави дори не се появява в нея. Напротив, тя разбира, че другите напредват по-добре отколкото тя.

8. Оттук произлиза любовта към ближните, защото тя ги почита не както е правила това преди, когато е смятала, че сама е почетена твърде много, а другите не са. Тя е уверена единствено в своята окаяност, която е пред очите й до такава степен, че никога не я забравя, нито пък се опитва да спре очите си върху някой друг. Това е прекрасно описано от Давид когато той говори за тази нощ със следните думи: „Станах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше” (Псалм 39:2). Той казва това понеже му се струва, че доброто, което е в душата му си е отишло дотолкова, че той нито говори нито намира думи за него. Но по отношение на доброто в другите той е също толкова глупав поради своята тъга произлизаща от познанието на неговото нещастие.

9. Така душите отново стават покорни и вървят в духовния път, защото, когато виждат собствената си окаяност те не само слушат това, на което са учени, но също така и желаят някой да им покаже пътя и да им каже какво трябва да правят. Чувствената представа, която те понякога имат в своето изобилие е отнета от тях; и накрая, по този път от тях са съблечени всичките им несъвършенства по отношение на този първи грях, за който говорихме, който е духовната гордост.

ГЛАВА 13

За други ползи, която тази нощ на чувствата носи на душата

По отношение на несъвършенствата на душата свързани с духовната алчност тя ламти за духовните неща и не намира задоволство в никое упражнение защото желанието и удоволствието, което по-рано е намирала в тях сега е изчезнало в сухата и мрачна нощ. Защото когато не намира удоволствието и насладата, които желае да намери, но по-скоро притеснения и неудобства тя започва да се обръща към тях толкова малко, че е възможно да изгуби чрез пренебрегване това, което преди това е изгубено чрез излишък; макар, че като правило Бог дава на тези, които води през мрачната нощ заедно с липсата на наслада смирение и готовност, така че да могат да вършат това, което им е заповядано единствено заради Бога. Така те вече не търсят полза в множество неща защото не намират в тях удоволствие.

2. По отношение на духовната завист по подобен начин ясно се вижда, че чрез тази сухота и липса на чувствена наслада, която душата намира в духовните неща тя е освободена от нечистотите, за които говорихме. Защото ние казахме, че като правило те произлизат от удоволствието, което прелива от духа към чувствата.

3. Несъвършенствата, от които душата се освобождава в мрачната нощ свързани с четвъртия грях - духовното чревоугодничество - могат да се намерят по-горе, макар че там не всички са описани, понеже са неизброими. Аз няма да се спирам подробно на тях защото желая да приключа беседата си за тази нощ и да продължа да говоря за другата, за която ще кажем важни думи и наставления. По отношение на неизброимите ползи, които душата получава в тази нощ свързани с греха на чревоугодничеството е достатъчно да кажем, че тя се освобождава от всички споменати несъвършенства и от много други и по-големи злини и пороци, за които не писахме по-горе и в които много от нас са падали защото не са променили своите желания по отношение на тази чрезмерна любов към духовни удоволствия. Защото в тази суха и мрачна нощ, в която поставя душата Бог сдържа нейното желание, така че тя не може да се храни с някакво удоволствие или сладост на чувствата. Той продължава да прави това по такъв начин, че желанията на душата са подчинени, променени и ограничени. Тя загубва силата на своите страсти и става безплодна защото те вече не задоволяват нейните склонности. Така както никой не взема мляко от гърдите, в които то е пресъхнало, така са пресъхнали и желанията на душата. Освен споменатите неща от тази духовна трезвеност произлизат забележителни ползи, защото когато желанията утихнат душата пребъдва в спокойствие и мир. Защото там където не управляват желанията няма бъркотия, но мир и утешение в Бога.

4. От това произлиза втора полза, т.е. тази, че душата придобива навик да мисли за Бога със страх и ужас да не отпадне от духовния път. Това е голяма полза и не най-малката, която произлиза от тази сухота и очистване на чувствата понеже душата е очистена от несъвършенствата, към които се е прилепвала поради желанията и любовите, които са  я убивали и потъмнявали.

5. Има и друга, твърде голяма полза за душата в тази нощ - че тя започва да се упражнява в няколко добродетели като например търпение, което често е необходимо в това време на празнота и сухота, когато душата постоянства в своите духовни упражнения без утешение и без удоволствие. Тя усеща Божията любов понеже сега тя не е заслепена от удоволствията на чувствата и от наслажденията, които намира в това, което върши, но единствено в Бога. По подобен начин тя практикува добродетелта на устояването, защото сред трудностите и сухотата, която изпитва тя черпи сила от своята слабост и така става силна. С една дума, в това време на сухота душата се упражнява във всички добродетели, както на тялото така и на духа.

6. Така в тази нощ душата получава тези четири ползи, които ние описахме (т.е. наслаждението на мира, навик да мисли за Бога, чистота на душата и практикуване на добродетелите, които току що описахме). Давид ни казва това, което сам е опитал когато е бил в тази нощ, със следните думи: „Светъл се явяваш, о Славни,
от хълмовете с плячка.” (Псалм 76:4). След това той казва: „Спомням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.) Удържаш очите ми в безсъние;смущавам се дотолкова, че не мога да продумам” - т.е. казва, от всички чувства (Псалм 77:3-4).

7. По отношение на несъвършенствата на другите три духовно гряха, които описахме по-горе - гнева, завистта и леността - душата по подобен начин е очистена от тях в сухотата на желанията и постигайки добродетелите, които са им противоположни. Защото смирена от тази сухота и направена по-твърда от изкушенията  и изпитанията, които Бог поставя пред нея по време на тази нощ тя става мека по отношение на Бога, към себе си и към своя ближен. Така тя не е повече разочарована и гневна на себе си поради собствените си падения нито поради грешките на своя ближен и не е разочарована от Бога нито изговаря неприлични оплаквания защото Той не я е направил свята за кратко време.

8. Вместо завист душата чувства любов към другите. И ако все пак в нея има завист това не е повече порок както преди, когато е била наскърбена, защото други са били предпочетени пред нея и им е дадено повече. Сега тя е скръбна защото вижда колко голяма е нейната окаяност и нейната завист (ако изобщо има такава) е добродетелна завист, която е голяма добродетел.

9. Нито пък леността или упоритостта, които тя сега изпитва за духовните неща са порочни както са били преди. Защото в миналото тези грехове са произлизали от духовните удоволствия, които душата понякога изпитва и търси, когато не ги намира. Но сега те не произлизат от липса на удоволствия защото в това очистване на желанията Бог е отнел от душата удоволствието от всички неща.

10. Освен споменатите ползи чрез това сухо съзерцание душата получава и множество други. Защото често, сред това време на сухота и трудности, Бог дава на душата когато тя най-малко очаква това, най-чистата духовна сладост и любов, заедно с едно духовно и много нежно познание, което е от по-голяма полза и стойност от тези, на които душата се е наслаждавала по-рано макар в началото душата да мисли, че това не е така, защото духовното влияние, което сега й е дадено е много деликатно и не може да бъде усетено с чувствата.

11. Накрая, тъй като сега душата е очиствана от любовите и желанията на чувствата тя получава свобода на духа, откъдето дори в още по-голяма степен й е даден дванадесетократния плод на Святия Дух[6]. Той по чуден начин й е даден от ръцете на трите и врагове -дявола, света и плътта. Защото когато нейната наслада и удоволствие на чувствата са угасени по отношение на всички неща нито дявола нито света нито чувствеността имат някаква сила или възможност да воюват срещу духа.

12. Това време на сухота принуждава душата да пребъдва в чистота на Божията любов понеже нейните действия повече не са водени от удоволствията и насладите на самите действия както е било когато е изпитвала наслада, но само от едно желание да угоди на Бога. Тя не е нито самонадеяна нито себедоволна както е била преди по времето на своето задоволство, но пълна с трепет и скромна понеже по никакъв начин не е доволна от себе си. В това се състои този свят страх, който запазва и увеличава добродетелите. Сухотата, както вече казахме, угасява естествената енергия и желание. Освен за удоволствията, които Бог понякога Сам й дава тя не намира удоволствие и утешение в чувствата чрез своята прилежност във всяко духовно упражнение или действие.

13. Оттук в душата, която преминава през тази суха нощ расте загриженост за Бога и желание да Му служи защото когато гърдите на чувствеността, от които тя е хранела своите желанията пресъхнат в тази сухота и самотност не остава нищо освен желание да служи на Бога, което Му е твърде угодно. Защото както казва Давид: жертва на Бога е дух съкрушен.

14. Когато чрез това очистване душата получава толкова много ценни облаги тя не плаче, както в станцата, в която ние разглеждахме линията „О, щастлив шанс! - аз вървя напред без да бъда наблюдавана” т.е. аз „вървя напред” и се освобождавам от оковите на покорството на желанията  и любовите „без да бъда възпрепятствана” т.е. без трите врага, за които говорихме по-рано да могат да ми попречат. Тези врагове, както казахме, връзват душата както с окови в нейните желания и удоволствия и й пречат да върви напред в свободата на Божията любов. Без тези желания и удоволствия те не могат да воюват срещу душата.

15. Следователно, когато четирите страсти на душата, които са радост, тъга, надежда и страх са успокоени чрез продължително умъртвяване, когато естествените желания са били приспани в чувствената природа на душата чрез честите периоди на сухота и когато хармонията на чувствата и на вътрешните способности доведе до едно спиране на трудовете и въздържание от разсъждение (което е жилището и дома на по-ниската част на душата) тези врагове не могат да заплашат нейната духовна свобода и дома остава в мир и тишина както казва следващата линия:

Сега домът ми е в покой

ГЛАВА 14

Разглежда тази последна линия на първата станца

Когато тази къща на чувствата се намери в покой - т.е бъде умъртвена - нейните страсти са угасени и желанията й успокоени и приспани душата върви напред, за да тръгне по пътя на духа, който е този на усъвършенстването, и който се нарича също път на просветлението или на вдъхнатото съзерцание. В него самият Бог храни и освежава душата, без размишление или активната помощ на душата. Такава е нощта и очистването на чувствата. В тези, които след това ще влязат в другата и по-значима нощ на духа, за да достигнат до единение с Бога (не всички достигат до това, но само малцина) тя ще бъде придружавана от големи изпитания и изкушения на чувствата, които продължават за дълго време макар и в някои по-дълго отколкото в други. Защото ангела на Сатана напада някои от тях - т.е. духът на прелюбодейство - за да може да нарани техните чувства с ужасни и силни изкушения и да измъчва духът им с нечестиви мисли и картни, които са ярко и видими във въображението. Тези неща понякога са по-мъчителни от самата смърт.

2. В други случаи към това е добавен и дух на богохулство, който се скита наоколо и поставя на пътя на всички размишления на душата непоносими богохулства. Понякога те нападат въображението с такава сила, че душата почти ги изрича, което е голямо мъчение за нея.

3. В други случаи на друг противен дух, който Исая нарича Spiritus vertiginis[7] е позволено да ги мъчи, не за да паднат, но за да бъдат опитани. Този дух затъмнява чувствата им, изпълва ги с безбройни колебания и объркване и така ги обърква, че докато съдят те не са в състояние по никакъв начин да бъдат доволни от себе си нито пък могат да намерят някаква помощ чрез съвет или мисъл. Това е един от най-ужасните неща на тази нощ, много подобни на това, което се случва в нощта на духа.

4. Като правило тези бури и изпитания са изпращани от Бога в нощта и очистването на чувствата на тези, които Той има за цел да въведе в другата нощ (макар че не всички достигат до нея), за да могат, след като са били смирени да се упражняват, да се подготвят и да приучат своите чувства и способности към единение с мъдростта, която ще им бъде дадена  в другата нощ. Понеже ако душата не бъде изпитана, научена и одобрена с изпитания и изкушения не е възможно да се възбуди нейното чувство за Мъдростта. Еремия добре свидетелствува за тази истина казвайки: „Наистина чух Ефрем да си оплаква участта, като казва: Наказал си ме и бях наказан като теле, неучено на хомот; върни ме и ще бъда върнат, защото Ти си Господ, мой Бог.” (Ер. 31:18).  И най-добрия начин да се смири един, който ще влезе в Мъдростта е чрез вътрешните изпитания, които ние тук описваме, понеже те са тези, които най-ефективно очистват чувствата от всички неща, които обичат и от утешенията, към които е привързан с естествена слабост. Така душата е истински смирявана и се подготвя за издигането, което й предстои.

5. Колко време душата ще бъде държана в този пост и покаяние на чувствата не може да се каже със сигурност защото не всички я изпитват по еднакъв начин нито всички се сблъскват със същите изкушения. Понеже това се решава от Божията воля в съгласие с по-голямата или по-малка степен на несъвършенство, която трябва да се очисти от всяка душа. По подобен начин в съответствие със степента на любов на единението, които Бог му се в видяло угодно да даде Той ще я смири с по-голяма или по-малка сила или за по-дълго или по-кратко време. Тези, които имат по-голяма склонност и сила да понасят Той очиства с по-голяма интензивност и по-бързо. Тези, които са много слаби са държани за дълго време в тази нощ  и тях Той очиства по-нежно и с по-слаби изкушения. Обикновено Той също така освежава чувствата на тези хора, така че те да не паднат и едва след дълго време те достигат до чистотата на съвършенството в този живот, а някои от тях и никога не достигат до това. Такива хора не са нито в нощта нито извън нея. Защото макар да не напредват все пак, за да могат да продължат в смирение и себепознание Бог ги оставя за определено време в тези изкушения и сухота. В друго време Той им помага с утешения, за да не би те да станат твърде слаби и да се върнат да търсят утешение в света. Други души, които са по-слаби, Самият Бог придружава, открива им се и след това се отдръпва малко по-надалеч, за да ги научи на Свята любов.

6. Но душите, които преминават през това щастливо и високо място като правило не остават задълго в тези сухоти и изкушения независимо колко бързо ги води Бога. Време е тогава да започнем да говорим за втората нощ.  

 

---

[1] Агниздите са восъчни печати с изображение на агне върху тях често благословени от папата; по времето на автора търсенето на такива печати е било голямо както знаем от много пасажи в писмата на св. Тереза.

[2] Думата nomina преведена тук като знак обикновено означава списък или свитък се отнася до реликви, на които а били изписани имената на светиите. В съвременна Испания тя може да означава медал или амулет използван суеверно.

[3] Без съмнение клон от палма, маслина или розмарин, благословен в църквата в Палмовата неделя, подобно на английските кръстове и до днес. „Палмовата неделя” в Испания се нарича Domingo de ramos „Клонна неделя”

[4] Всички писатели, които говорят за тези деликатни неща изпадат в дълги и многословни обяснения, макар всъщност почти да няма какво да се добави към ясното изложение на св. Йоан. Може да припомним, че св. Тереза веднъж писала до своя брат Лоренцо, който страдал о този начин: “Що се отнася до това разбъркване на чувствата…аз съм напълно наясно, че то не са от значение, така че най-доброто нещо, което можем да направим е да не му обръщаме внимание.” Най-ефективния начин да успокоим души мъчени от такива чувства е да ги препоръчаме на дискретен и мъдър ръководител, чийто съвет те могат безопасно да  следват. Тези, които ги разкриват допускат най-голямата грешка. 

[5] Или без да правят нищо от себе си

[6] Виж Гал. 5:24-25

[7] Отвратителен дух - виж Исая 19:14