Osveten.com

Глава 7

Сурово време; Ирландия; Протеста на Уесли срещу беззаконието

Уесли и изцелението чрез вяра

1746. Понеделник 17 Март - Напуснах Нюкасъл и потеглих заедно с г-н Даунс и г-н Шепърт. Но когато достигнахме до Сметън господин Даунс беше толкова болен, че не беше в състояние да продължи по-нататък. Когато г-н Шепърт и аз напуснахме Сметън конят ми куцаше толкова силно, че се опасявах, че аз също ще трябва да спра. Не можехме да преценим какво му е и все пак той едва можеше да докосва земята с крака си. След като яздех по този начин 7 мили аз бях напълно изтощен и главата ме болеше повече отколкото през последните няколко месеца. (Това, което твърдя тук са голите факти: нека всеки човек ги прецени както намери за добре). Тогава аз си помислих: „Не може ли Бог да изцелява и хора и животни по начин, който Му е угоден?” Веднага моята умора и главоболие престанаха както и куцането на коня ми. Нито пък той куцаше през този или следващите дни!

Петък 30 май (Бристол) - Оставих бедното, прекрасно, хвалещо се създание дошло наскоро от Ирландия, за да пее в театъра. Вечерта тя дойде в църквата както и в нощта за бдение и беше почти убедена да стане християнка. Нейното решение остане твърдо за няколко дена, след което старите й приятели я намериха и ние  не я видяхме повече.

Неделя 6 Юли (Лондон) - След като бях говорил надълго с ръководителите както на мъжете така и на жените всички се съгласихме, че ако бедните хора от нашето общество могат да бъдат убедени да престанат да пият чай това ще спести големи разходи както на здраве така и на време и пари. Решихме самите ние да дадем пример. Очаквах, че ще имам трудности да прекъсна един навик, който имам от 26 години. И според очакванията ми първите три дена главата ме болеше повече или по-малко по цял ден и от сутринта до вечер бях наполовина заспал. На третия ден, Сряда следобед, паметта ми изневери почти напълно. Вечерта аз потърсих лек в молитва. В Четвъртък сутрин главоболието ми си беше отишло. Паметта ми беше силна както винаги. И аз не открих никакви неудобства, но разумни преимущества в някои отношения от този ден до днес.

Четвъртък 17 - Приключих малкото събиране на средства сред някои приятели за lending-stock. Сумата не надхвърляше 30 паунда, които след това някои хора увеличиха на 50. И чрез тази незначителна сума повече от 250 души бяха облекчени в продължение на цяла една година.

Уесли се среща с лошо време

1747. Вторник, 10 Февруари (Лондон) - Брат ми се върна от север и аз приготвих място където да го настаня.

Неделя 15 - Бях много слаб и замаян, но в Понеделник 16 малко след 3  освежен и силен и открих, че всичките ми оплаквания са отминали като сън. Предишния ден се учудвах на хубавото време; такова рядко ми се случваше по време на моите пътувания. Но сега учудването ми свърши: вятърът се обърна изцяло от север и духаше толкова силно, че когато пристигнахме в Хатфийлд почти не бяхме в състояние почти да използваме ръцете и краката си. След като починахме един час ние потеглихме отново сред вятър и сняг, който валеше право в лицата ни. Но това беше само началото. Истинската буря започна в Балдок фиелд. Обилният снеговалеж вееше толкова силно в лицата ни, че не можехме да виждаме и едва дишахме. Все пак преди 2 часа достигнахме Балдок където ни посрещна един човек и ни насочи безопасно към Потън.  В 6 проповядвах на едно сериозно събрание.

Вторинк 17 - Потеглихме веднага щом се развидели, но трябваше да се потрудим наистина здраво, за да можем да се придвижваме, защото не беше лесно да победим мразът, всички пътища бяха покрити с неутъпкан сняг и имахме значителни трудности да задържим конете си на краката им. Междувременно вятърът се усилваше все повече и повече, ние продължихме и по средата на едно голо поле бяхме застигнати от толкова силна буря от дъжд и град каквато никога преди не бяхме преживявали. Ние се загърнахме с палтата си, големи и малки, ботуши и всичко, което имахме и все пак дори нашите мигли замръзваха, така че в нас почти не беше останала сила да се движим когато достигнахме нашия хан в Силтън. Ние изоставихме надежда, че ще достигнем Грантам защото снегът валеше все по-силно и по-силно. Все пак ние се възползвахме от силния вятър и направихме всичко възможно, за да достигнем до Стамфорд Хет. Но тук се появи друга трудност, защото снегът беше образувал големи преспи. Понякога хората и конете затъваха изцяло. Все пак за по-малко от час ние достигнахме благополучно до Стамфорд. Желаейки да се придвижим колкото се може по-нататък тук ние направихме само една малка почивка и около залез, мръзнещи и уморени достигнахме до едно малко градче на име Бриг-Честертън.

Сряда 18 - Слугата дойде и ни каза: „Господине, днес не може да се пътува. През нощта е паднал толкова сняг, че пътищата са напълно затрупани.” Аз  му казах: „Ние можем да извървяваме поне по 20 мили на ден като водим конете си за юздите.” Така в името на Бога ние потеглихме. Северният вятър режеше като нож и навяваше снега на такива големи преспи, че главния път беше непроходим. Все пак ние продължихме като ту яздихме ту водихме конете си за юздите докато достигнахме до Уайт лайън в Грантъм. Някои хора от Гримсби трябваше да ни посрещнат, но понеже не бяхме чули нищо за тях (понеже поради грешка те бяха отседнали в друга къща) след като си починахме един час ние потеглихме към Епуърт. По пътя застигнахме един свещеник и неговият слуга, но зъбобол почти затвори устата ми. Около 5 достигнахме Нюарк.

Проповядване на миньорите

Вторник 24 Март - Яздех до Бланчленд на около 20 мили от Нюкасъл. Високите планини наоколо все още бяха покрити със сняг. Сред тях се намира една лъкатушеща долина, през която тече река Деруент. На нейния край се намира един малък град, който наистина е само малко по-голям от шепа къщурки. Изглежда, че тук е имало голяма катедрална църква, от която са останали само жалки останки. Стоях в църковния двор до едната страна на сградата върху голям гроб около който, докато се молех, цялата общество беше коленичило на тревата. Те бяха събрани от миньорите, които копаеха олово от всички околности; някои идваха чак от Алъндейл отстоящ на 6 мили. Един ред от малки деца стоеше под отсрещната стена всички тихи и мирни. Цялото събрание попиваше всяка дума  в погледите им се четеше такава ревност, че аз  не можех да не се надявам, че Бог ще направи тази пустиня да пее от радост.

Сряда 24 Юни - Яздехме (от Бристол) до Биъркрокомб като се надявахме на следващия ден да достигнем Тависток. Така ние потеглихме в 3. В 4 започна да вали. Достигнахме Колесток напълно мори преди 7. Дъждът спря докато бяхме в къщата, но започна отново щом яхнахме конете си и ни придружаваше по целия път до Екзетър. Докато стояхме там, за да изсушим дрехите си аз имах възможност да напиша „няколко думи на един поземлен собственик.” Скоро след 3 ние потеглихме но когато достигнахме Оакхамптън беше станало 8.

Петък 26 - Пристигнахме в Тависток преди обед, но понеже беше пазарен ден аз не проповядвах преди 5 вечерта. Дъждът започна да вали почти веднага щом започнахме да пеем и изгони мнозина от полето. След проповедта (оставяйки г-н Свинол там) аз отидох до Плимут док.

Как Уесли се правя с една тълпа

На 2 мили от Плимут един човек ни настигна и ни каза, че предишната нощ цялото пристанище е било в смутове и един полицай опитвайки се да наложи спокойствие е бил бит и зле наранен. Когато влизахме в пристанището ни срещна един човек и пожела да се върнем обратно: „Защото,” каза той, „има стотици хора, които чакат пред вратата на г-н Хайд.” Ние продължихме да яздим право към тях. Те ни поздравиха с три пъти „Ура,” след което аз слязох от коня, взех за ръката няколко човека и започнах да говоря с тях. С радост можех да прекарам един час между тях и вярвам, че ако го бях направил това би бил краят на бунта. Но денят беше твърде напреднал (понеже беше 9 часа) и бях принуден да продължа. След това тълпата възвърна предишния си дух и започна да води бой при вратите и прозорците, но около 10 бяха твърде уморени и всеки отиде у дома си.

Неделя 27 - Проповядвах в 4 и след това говорех насаме с част от обществото. И все пак аз открих между тях само един човек, който познаваше Божията любов преди да пристигне брат ми. Не е за учудване, че дявола беше толкова спокоен; той търсеше мир за свое добро.

Около 6 вечерта отидох на мястото, където бях проповядвал предишната година. Малко преди да завършим с химн пристигна един лейтенант, известен човек, водейки със себе си войниците под негово командване, барабанчици и тълпа. Когато барабаните спряха да бият един господин, който беше бръснар започна да говори, но гласът му скоро се изгуби във виковете на множеството, което ставаше все по-гневно и по-гневно колкото повече нарастваше броят му. След около четвърт час виждайки, че гневът на множеството продължава да расте аз навлязох в най-гъстата тълпа и хванах водача за ръката. Той веднага каза: „Господине, ще Ви заведа безопасно до дома Ви. Никой няма да Ви докосне. Господа, отдръпнете се, направете път. Ще просна на земята първият, който го докосне.” Вървяхме в пълно спокойствие, моят водач от време на време протягаше варта си (той беше много висок човек) и се оглеждаше дали някой не се държи грубо докато достигнахме до врата на г-н Хайд.. След това се разделихме с голяма любов. Останах на улицата около половин час след като той си беше отишъл говорейки с хората, които сега бяха забравили своя гняв и си тръгваха в добро настроение

Неделя 28 - Проповядвах в 5 в Комън на едно общество, което се държеше добре и беше ревностно и след това в 8 близо до стаята върху: „Търсете Господа докато може да се намери.” (Исая 55:6). Събранието беше много по-голямо отколкото преди и еднакво сериозно и внимателно. В 10 отидох на църква. Г-н Брлоу проповядва една полезна проповед върху „Където червеят не умира и огънят не угасва.” (Марк 9:44).

Понеделник 29 - Между 3 и 4 взех кон и около 6 пристигнах в Паранел, на 3 мили след Труро. В 7 проповядвах на много голямо събрание и словото падаше като дъжд на нежна трева.

Вторник 30 - Пристигнахме в св. Ивс преди сутрешната молитва и отидохме до църквата без никой да извика по нас. Колко много се е променил Корнуел за 1 година! Сега това е мирно, дори уважавано място. Приветстваха ни с добри думи почти навсякъде. Какво сме направили, че света да е толкова благосклонен към нас?

Сряда, 1 Юли - Говорих насаме с всички, които щяха да гласуват на следващите избори. Намерих ги такива каквито желаех. Нито един не ядеше и не пиеше за сметка на този, за когото беше гласувал. 5 гвинеи бяха дадени на г-н У. С., но той ги върнал веднага. Т. М. по подобен начин отказал да приеме нищо. И когато научил, че майка му тайно е приела пари той не намерил покой докато тя не му дала 3 гвинеи, които той веднага върнал обратно.

Сряда 2 беше денят за избори на парламента. Той започна и завърши без каквато и да е припряност. Вечерта имах голямо събрание, от което 2 или 3 викаха заради безпокойството в сърцата си както направиха и мнозина на събранието, което последва, особено тези, които бяха изгубили първата си любов.

Четвъртък 12 (Дъблин) - Следобед отидохме да видим 2 човека, които бяха болни във Феникс парк. Тази част от него, която беше свързана с града не прилича по нищо на Хайд парк, а е изпъстрена тук там с дървета. Но на около миля от града се намира гъста гора от стари, високи дъбове и в центъра на която кръгла, открита полянка (в четирите края на която имаше алеи) с хубав стълб в средата и с феникс на върха. Аз продължих да проповядвам сутрин и вечер на толкова, колкото можеше да побере къщата и имах все повече и повече причини да се надявам, че те няма да бъдат безплодни слушатели.

Неделя 27 Септември (Лондон) - Проповядвах в Морфийлд сутринта и вечерта и продължих да правя това до Ноември. Не познавам църква в Лондон (с изключение на тази на западната улица) където да има толкова внимателно събрание.

Понеделник 28 - Говорих с една жена, която доскоро била толкова тъжна, че една нощ отишла да сложи край на това като се хвърли в Ню ривър. Докато вървяла по Фаундри (била нощ на бдение) чула някакви хора да пеят. Спряла и влязла. Слушала известно време и Бог говорил на сърцето й. Тя не изпитвала повече желание да сложи край на живота си , но да умре за греха и да живее за Бога.

Разбойниците и техните тояги

Понеделник 2 Ноември - Около обед проповядвах в Уинсдор и следобед яздех до Рийдинг. Г-н Д. Р. току що беше изпратил съобщение на своя брат, че е наел тълпа, която тази нощ да срути проповедническия му дом. Вечерта г-н С. Ричардс настигнал голяма група хора, които вървели натам. Той веднага се обърнал към тях и попитал дали биха отишли с него, за да чуят една хубава проповед казвайки: „Ще Ви направя място даже ако сте много повече.” Те отговорили, че ще дойдат на драго сърце. „Но съседи,” казал той, „няма ли да оставите тоягите си? Може би някои от жените ще се уплашат от тях.” Те всички ги захвърлили и отишли с него до къщата, където той ги настанил на една пейка. При завършването на моята проповед един от тях, който бил техен водач и с една глава по-висок от своите спътници се изправил и като се обърнал към събранието казал: „Господинът каза добри неща. Аз казвам така и тук няма никой, който да посмее да каже нещо друго.”

Забележителна случка с Уесли

1748. Сряда 28 Януари - Потеглих за Деверел Лонгбридж. Около 10 часа срещнахме натоварена кола в един дълбок и глух път. Между пътя и брега имаше тясна пътека: аз стъпих на нея и Джон Трембат ме последва. Когато колата се приближи конят ми започна да се изправя на задните си крака и да се опитва да изкачи брега. Това подплаши коня, който беше малко по-назад и го накара да се изправя на задните си крака и да мята главата си напред и назад докато юздата се закачи за края на дългото ми палто и ме свали зад коня. Паднах точно на пътеката между колата и брега. Като че ли някой ме вдигна на ръце и ме сложи долу. И двата ни коня застанаха покойни, единия точно зад мен, а другия пред; така по Божие благословение аз се изправих невредим, яхнах го и продължих да яздя.   

Неделя 6 Февруари - В 8 сутринта проповядвах в Бат и вечерта в Колфорд. По-рано миньорите на това място наистина бяха „тъмнина.” Но сега те бяха „светлина в Господа.“

Вторник 9 - Срещнах се с около 60 човека от обществото в Бристол, за да обсъдим разширяването на помещението и да го направим по-безопасно, защото имаше не малка опасност то да падне върху главите ни. За 2 или 3 дена бяха събрани 230 паунда. Веднага осигурихме опитни строители, които да пресметнат разходите и аз определих 5 настойника (освен тези от обществото) да надзирават работата.

Петък 12 - След като бях проповядвал в Оакхил около обед аз яздех до Стептън и заварих всички в странен ужас. Те казаха, че се приближава пияна тълпа, готова да върши всякакви безобразия. Започнах да проповядваме между 4 и 5. Никой не ми пречеше и не ме прекъсваше Имахме благословена възможност и сърцата на мнозина намериха голям покой. Чудех се какво ли е станало с тълпата. Но скоро научихме: предполагайки, че аз ще отседна (както имах навик да правя) в къщата на Уилям Стоун те превзеха мястото и с помощта на барабан събраха всичките си хора заедно. В същото време г-н Суиндол без да знае за това ме отведе до другия край на града и те не откриха своята грешка докато не завърших проповедта, така техния план да ми попречат да проповядвам изцяло пропадна. Все пак те ни придружиха от мястото за проповядваме до къщата на Уилям Стоун , хвърляйки камъни, буци пръст и всякаква мръсотия, но не можаха да ни наранят. Единствено палтото на г-н Суиндол беше малко изцапано и аз имах няколко петна по шапката си.

Дъжд от камъни

 След като влязохме в къщата те започнаха да хвърлят огромни камъни, за да строшат вратата. Но осъзнавайки, че това ще отнеме известно време те се отказаха от този план за момента. Първо те изпочупиха всички керемиди на навеса над вратата и след това заляха прозорците с дъжд от камъни. Един от техните водачи в своята ревност ни последва в къщата и сега беше заключен заедно с нас. Това не му хареса и той с удоволствие би излязъл, но това не беше възможно, така че той се държеше колкото се може по-близо до мен смятайки, че така е по-безопасно. Но когато изосптана малко по-назад, когато аз се изкачих две стъпала и стоеше малко отстрани където имаше донякъде прикритие един голям камък го удари в челото и кръвта му потече като поток. Той извика: „О, господине, ще умрем ли тази вечер? Какво трябва да направя? Какво да направя?” Аз казах: „Моли се на Бога. Той може да те избави от опасността” Той прие съвета ми и започна да се моли така, както едва ли беше правил от рождението си. Г-н Синдол и аз също започнахме да се молим, след което аз му казах: „Не трябва да оставаме тук, трябва да слезем веднага.” Той каза: „Господине, не можем да се придвижим; виждате как валят камъните.” Аз преминах през стаята и слязох долу и нито един камък не падна докато не слязохме. когато слязохме в долната стая тълпата разби вратата. Точно когато те нахлуха през едната врата ние излизахме през другата, но никой не ни обърна някакво внимание макар да бяхме само на 5 ярда едни от други.

Ужасно предложение

Те моментално изпълниха къщата и предложиха да я запалят. Но един от тях си спомни, че неговата собствена къща е съседна и положи много усилия да ги убеди да не правят това. Чувайки ги да викат „Те за избягали под земята” аз реших, че съвета беше добър; така че ние слязохме под земята и преминахме до друга част на града където ни чакаше Ейбрахам Дженкимс за да ни заведе в Оакхил.

Яздех по Стептън лейн и вече беше доста тъмно когато той извика: „Слезте, слезте от склона.” Направих както ми казаха, но склона беше висок и почти отвесен аз почти веднага се хлъзнах и контя ми се катурна върху мен.  Но ние се вдигнахме без повреда.

Неделя 9 Април - Проповядвах в Канафт на 5 мили от Атлон. Мнозина слушаха, но се съмнявам, че чуваха нещо.

Шанън тече на около миля от мястото където проповядвах. Мисля, че няма друга такава река в Европа - тук тя е 10-12 мили широка макар че едва или има 30 мили от нейния извор. В нея има множество острови някога гъсто населени, но сега почти безлюдни. Почти на всеки има руини на църква, а на един останките не са по-малко от 7. Страхувам се, че Господ все още има спор с тази земя защото е опетнена с кръв.

Инциденти в Ирландия

Неделя 10 (Възкресение) - Никога преди това при раздаване на тайнствата в Атлон не се е събирало такова събрание. Аз проповядвах в 3. Мнозина паписти се стекоха да слушат, така че свещеника виждайки, че заповедта му не се зачита сам дойде в 6 и ги отведе със себе си като стадо овце.

Вторинк 12 - Яздех до Клара където скоро ми казаха, че след час започва забележителна борба с петли, на която от всички страни ще се стече почти цялата област. Надявайки се да привлека някои от тях за едно по-добро занимание веднага щом стана възможно аз започнах да проповядвам на улицата. 100 или 200 спряха и слушаха за малко, свалиха шапките си и забравиха своите намерения.

Вечерта събранието в Таламоре беше по-голямо от всякога и на всяко лице се четеше голямо внимание. Към края на проповедта започна силна буря с град. Казах на хората да покрият главите си, но по-голямата част от тях не го направиха, нито пък някой си тръгна преди да свърша.

Петък 15 - Яздех до Единдери. Скоро се събра множество хора. Бивайки притеснен през нощта от г-н Свиндол, който спеше при мен и имаше нещо като апоплектичен удар около обед, когато започнах да проповядвам на широка улица в едната страна на града, аз изобщо не се чувствах добре. Слънцето сипеше жар на главата ми, която ме болеше през целия ден. Но щом започнах да говоря аз забравих това и когато завършвах своята проповед почувствах, че цялата ми слабост и болка са ме оставили и отпътувах за Дъблин в съвършено здраве.

Събота 23 - Четох за няколко часа особено глупавата книга на г-н Джеймс Уеър „Ирландски древности.” Поради големия брой руини, които се виждаха навсякъде аз винаги бях подозирал това, което той надълго обясняваше  т.е., че в древността страната е била много по-гъсто населена, може би десетократно повече отколкото е сега. Много големи градове са се превърнали в купчини руини, а други са западнали до нивото на незабележителни села.

Следобед посетих един човек, който беше болен от треска и лежеше в тясна стая. Докато бях близо до него открих, че не се чувствам добре. След като се върнах у дома усетих стомаха си разстроен. Но аз реших, че не следва да отдавам на това голямо внимание и че то ще премине до сутринта.

Уесли живее от ябълков чай

 Неделя 24 - Проповядвах в Скинърс Алли в 5 и в Оксмантаун Грийн в 8. Тялото ми беше слабо, но беше до голяма степен укрепено от ревността на слушателите. Решен да използвам възможността аз съобщих, че следобед ще проповядвам отново на същото място което и направих на много по-голямо и еднакво внимателно събрание. Когато се прибрах у дома бях радостен, че мога да легна защото имах ангина придружена с треска. Все пак, когато обществото се събра аз успях да пропълзя до тях. Веднага гласът ми се възвърна. Аз говорех без болка в продължение на почти цял час. И голяма беше радостта ни един с друг знаейки, че Бог ще подреди всикчи неща добре.

Понеделник 25 - Откривайки, че треската ми се е усилила много аз реших, че ще е най-добре да остана на легло и да живея за известно време от ябълки и ябълков чай. Във Вторинк бях доста добре и трябваше да проповядвам, но др. Рати (който на два пъти ме посети) настоя да си почивам още известно време.

Днес четох това, което оценявам като най-точната налична биография на св. Патрик; и след като размислих сериозно аз съм склонен да вярвам, че св. Патрик и св. Джордж са били едно семейство. Цялата история намирисваше твърде много на романс.

Целеустремения проповедник

 Вторник 28 беше денят за моето отпътуване от страната, но всички около мен викаха: „Разбира се, ти няма д тръгнеш днес, нали? Виж как се лее дъждът!” Аз им казах: „Ако е възможно трябва да спазвам думата си.” Но преди 5 мъжът, с който се бях уговорил да ми даде кон изпрати съобщение, че конят му няма да тръгва в такова време. Изпратих един човек, който го убеди. Така около 6 аз взех коня. Около 9 пристигнах в Килкок. Между 1 и 2 стигнахме в Кинегад. Силата ми беше твърде намаляла, така че когато се качвахме на седлата след 1 час почивка всичко, което можех да направя беше да яхна коня си. Трябваше да яздим близо 11 ирландски мили, които са равни на 15 английски. Аз се справих доста добре за 3 часа и около 6 достигнах Тирал пас. В 7 възстанових силите си, така че да проповядвам и да се срещна с обществото, което сега беше в застой по отношение на броя на членовете, но не и по отношение на Божията благодат.

Петък 29 - Яздех до Темпъл Макуетър и след това до Атлон. Пристигнахме поне час преди да бяхме очаквани. Все пак бяхме посрещнати от мнозина братя. Първите, които видях бяха около дузина малки деца на около 2 мили от града, които тичаха с цялата си сила, някои от тях боси, а други гологлави. Толкова голямо беше желанието им да говорят  мен, че бяха изпреварили всички останали.

Ревностни протестанти

Вторник, 3 Май - Яздех до Бир, на 20 мили от Атлон и, понеже е можахме да намерим ключа от залата, в която трябваше да се съберем, изявих „благодатта на нашия Господ Исус христос” на улицата, пред едно затъпяло, грубо, неразумно множество. Мнозина се смееха през по-голямата част от времето. Някои си тръгнаха точно по средата. И все пак когато един от тях (кармелитски монах, служител на свещеника) извика: „Лъжеш! Лъжеш!” ревностните протестанти закрещяха: „Свалете го на земята,” което беше направено без забава. Забелязах някакво раздвижване, но не можах да разбера какво става докато всичко не беше вече свършило.

Вечерта яздехме до Белибий. Понеже нямаше къща, която можеше да побере събранието и тук проповядвах на улицата. Страхувах се, че на това ново за мен място сутринта няма да има достатъчно хора. Но имаше доста голямо множество и такова благословение каквото рядко бях изпитвал откакто пристигнах в Ирландия.

Неделя 15 (Дъблин) -  Намирайки че силата ми до голяма степен се е възвърнала аз проповядвах в 5  и в 8 на Оксмантаун Грийн. Очаквах да отплавам веднага щом свърша, но капитана отложи заминаването (както са техните маниери) и ми даде възможност вечерта да изявя благовестието на мира на още по-голямо събрание. Един от тях, след като беше слушал известно време поклати главата си: „Да, той е йезуит, това е ясно.”  На това един католически свещеник, който стоеше наблизо отговори: „Не, не е. Моля се на Бога да беше.”

Понеделник 16 - Виждайки голямата тълпа вечерта и мнозина непознати между тях аз проповядвах дори по-грубо отколкото бях направил това в Дъблин върху следните ужасяващи думи: „Какво ще се ползва човек ако спечели целия свят, а изгуби душата си?” (Марк 8:37).

Сряда 18 - Взехме един кораб. Следобед вятърът беше слаб, но вечерта много се усили. Около 8 аз легнах на квартердека. Скоро бях изморен от глава до пети но не почувствах никакъв студ. Около 4 сутринта пристигнахме в Холихед и вечерта достигнахме Карнавън.

Петък 12 Август - Докато яздех към Нюкасъл аз завърших десетата книга от Илиада на Омир. Какъв удивителен гений е бил този човек! Да пише с такава сила на мисълта и красота на израза че никой не може да го надмине! И каква силно благочестие лъха от цялата книга независимо от неговите езически предразсъдъци! Все  пак човек не може да не отбележи някои в най-висша степен шокиращи грешки.

Протеста на Уесли срещу беззаконието

Четвъртък 21 - Яздех заедно с г-н Гримшоу до Рафли. Около половин час след 12 започнах да проповядвам. Бях достигнал до средата когато се появи една тълпа, която заля хълма като поток. След като размених няколко думи с техния водач, за да предотвратя всеки спор аз тръгнах с него както той настояваше. Когато пристигнахме до Бароуфорд, на около 2 мили, цялата армия премина в боен ред пред къщата, в която се намирах заедно с 2 или 3 от моите приятели. След като ме задържаха за около час техния водач си тръгна и аз го последвах и го помолих да ме насочи къде трябва да отида. Той каза, че ще го направи, но скоро след нас тръгна тълпата, при което той беше толкова ядосан, че е върна обратно, за да се сражава с тях и ме остави сам.

По нататъшно описание се намира в следното писмо, което написах на следващата сутрин:

Уидоп, 22 Август,

Господине,

Вчера между 12 и 1 часа докато говорех на няколко човека, които пазеха тишина без да вдигат шум или врява, пристигна една пияна тълпа, която носеше тояги и се држеше размирно и грубо. Техният водач, който се представи като Ричард Б. каза, че е заместник главен полицай и че е дошъл за да ме отведе. Аз тръгнах с него, но едва бях изминал 10 ярда когато един човек от неговата компания ме удари с юмрук в лицето с цялата си сила. Веднага след това друг замахна с тоягата си към главата ми. Тогава аз спрях за миг, но един друг от Вашите водачи, проклинайки и ругаейки по най-шокиращ начин и размахвайки тоягата си над главата си изкрещя: „Отведете го.” С такъв конвой аз вървях до Бароуфорд където ми беше казано, че се намирате Вие, при което техния барабанчик избърза напред, за да събере тълпа от всикчи краища.

Когато Вашият заместник ме въведе в къщата той позволи на г-н Гримшоу, служителят от Хауърт, г-н Колбек, на Кейли и на още един човек да останат с мен обещавайки, че никой няма да го нарани. Скоро след като Вие и вашите приятели влязохте и поискахте да обещая, че повече няма да идвам в Рафли. Аз Ви казах, че по-скоро ще си отрежа ръката отколкото да дам такова обещание, нито пък ще обещая, че моите приятели няма да идват. След дълъг и безразборен разговор (защото аз не можех да задържа никого от Вас на една и съща тема) от 1 часа до 3 или 4 (при което един от Вас открито каза: „Не, ние няма да бъдем като Гамалиил, ще действаме като юдеите”) Вие изглеждахте донякъде задоволен когато казах: „Сега зз няма да проповядвам в Рафли.” След това се постараха да смълчат тълпата, на която Вие излязохте и казахте няколко думи, при което те веднага замлъкнаха. След това аз излязох с Вас през задната врата.

Бит от тълпата

 ”Трябва да спомена, че на няколко пъти по-рано аз поисках да ме пуснете, но напразно, и когато поисках да отида с Ричард Б. тълпата веднага ни последва с клетви, проклятия и камъни. Един от тях ме събори на земята и когато станах всички се нахвърлиха върху мен като лъвове и насила ме върнаха обратно в къщата.

Докато ние с Вие излизахме през едната врата г-н Гримшоу и г-н Колбек излизаха през другата. Тълпата веднага ги заобиколи бутайки ги напред-назад с голяма враждебност, събори г-н Гримшоу и хвърляха върху тях мръсотия и кал от всякакъв вид. Нито един от Вашите приятели не извика на тези хрътки да престанат да ни преследват.

Другите тихи, безобидни хора, които ме следваха от разстояние, за да видят как ще завърши всичко те третираха дори по-зле и то не само мълчаливото одобрение, но и по изрината заповед на Вашия заместник. Те трябваше да бягат за живота си сред дъжд от мръсотия и камъни без никакво съобразяване с възраст или пол. Някои от тях те стъпкаха в калта и влачеха за косите, в частност г-н Макфолд, който дойде с мен от Нюкасъл. Те биха мнозина със своите тояги без милост. Един човек принудиха да скочи от една скала (или по-скоро го хвърлиха надолу с главата) висока 10 или 12 фута в реката. И когато той изпълзя мокър и наранен те се заклеваха, че ще го хвърлят отново, което едва бяха убедени да не правят. През цялото време Вие стояхте наблизо и наблюдавахте благоразположен без да направите дори най-малкия опит да ги възпрете. И през цялото време Вие говорехте за справедливост и закон! Уви, представете си господине, че ние бяхме смутители (което аз отричам), представете си, че бяхме евреи или турци, нямаше ли да се ползваме от привилегиите на закона на нашата страна? Излезте срещу нас по законен път ако можете или смеете, а не чрез беззаконно насилие, не като направите една пияна, кълняща, проклинаща бунтовна тълпа едновременно съдия и екзекутор. Това е явен бунт срещу Бога и краля както твърде вероятно ще разберете за своя сметка.”

Защитавайки проповядването на открито

 Между 4 и 5 си тръгнахме от Рафли. Но забелязвайки няколко групи хора по хълмовете и подозирайки тяхното намерение ние побързахме и подминахме засадата, който те ни подготвяха. Един от нашите братя, който не яздеше толкова бързо беше хванат от тях. Те веднага го събориха на земята и не разбрахме как той успя да се освободи от тях.

Преди 7 достигнахме Уидоп. Новините какво сме преживели в Бароуфорд ни спечелиха приятелството на всикчи. Човека в чиято къща беше проповядвал г-н Б. изпрати хора да нас и молеше да проповядвам там, което аз направих в 8 пред такова събрание каквото никой не беше подозирал, че може да се събере за толкова кратко време. Той също така ни покани да отседнем в къщата му.

Неделя 28 - Бях поканен от г-н У., служителят на Гудшоу да проповядвам в неговата църква. В 7 започнах да чета молитви, но съобразявайки, че църквата няма д може да побере цялото събрание след молитвите аз излязох отвън и стоейки на църковната стена на едно сенчесто място обясних следните думи на втория урок: „Без малко да ме убедиш да стана християнин” (Деяния 26:38). Чудя се на тези, които все още говорят толкова силно за неприличието да се проповядва на открито. Най-голямата липса на приличие се наблюдава в църквата св. Павел където значителна част от събранието беше заспала или говореше или гледаше тавана без да внимават и на една дума от това, което казваше проповедника. От друга страна има голямо приличие при проповядването на открито когато цялото събрание се държи добре и изглежда като че ли вижда Съдията на всичко и Го чуват да говори от небето.

Три забележителни удара с камъни

В 1 аз отидох до Крос в Болтън. Там имаше голям брой хора, но мнозина от тях напълно луди. Веднага щом започнах да говоря те започнаха да се бутат напред назад опитвайки се да ме съборят от стъпалата, на които стоях. 1 или 2 пъти те успяха да направят това. Но аз станах отново и продължих да говоря. Тогава те започнаха да хвърлят камъни. В същото време някои застанаха зад кръста и се опитваха да ме бутнат, при което аз не можех да не видя как Бог управлява дори най-малките обстоятелства. Един човек крещеше почти в самото ми ухо когато един камък го удари по брадата и той замлъкна. Втори си проправяше път надолу към мен когато друг камък го удари в челото; той се прекатури назад, кръвта му потече и той не продължи повече. Трети, намирайки се близо до мен протягаше ръка и изведнъж един остър камък го удари по кокалчетата. Той разтърси ръката си и остана тих докато не завърших своята проповед и не си заминах.

Неделя 22 Октомври - Прекарах един час разглеждайки Божиите дела в ботаническата градина в Челси. Би било голямо добро ако някой способен и трудолюбив човек направи пълно и цялостно изследване на употребата и ползата на всички тези растения: без това от тях няма никаква полза освен да задоволяват празното любопитство.

Понеделник 21 - Тръгнах за Лейт в Есекс. През първата част от нощта беше валял дъжд, който завърши със силен град, така че пътя както че ли беше застлан със стъкло и северния вятър духаше право в лицата ни. Все пак ние достигнахме Лейт около 4 следобед. Тук има голямо открито пристанище, но пясъците от дълго време го блокираха и така спираха разрастването на някога процъфтяващия град и го бяха свели до малко село тънещо в развалини. Вечерта проповядвах на по-голямата част от обитателите на това място, на мнозина сутринта и след това потеглих обратно към Лондон.