Osveten.com

СКОРОШНИТЕ НОВИНИ ЗА НАШАТА СМЪРТ ПОКАЗВАТ НЕВЕЖЕСТВОТО НА МЕДИИТЕ КОИ СМЕ НИЕ

Чарлз Колсън и Ан Морс

По време на надпреварата за настоящите избори[1] евангелските християни се оказаха в непривична за тях роля. Откакто през 1976 излязоха от фундаменталистката изолация и се появиха на политическата сцена мобилизирани зад първия „новороден” кандидат за президент Джими Картър, през ерата на Моралното мнозинство и на Християнската коалиция, евангелските християни са се представяли добре. Връхната точка беше през 2004 г. когато, според повечето оценки, ние бяхме блока, който определяше резултата.

Очевидно вече не е така. Мнозина коментатори казват, че евангелските християни, които те все още погрешно смятат, че без изключение са републиканци, са изправени пред политически провал. Репортерът от New York Times Франк Рич миналата есен написа нашето хвалебствие: „Деня за встъпване в длъжност през 2009 твърде вероятно ще бъде Армегедон за властващите „аятоласи” на Американската десница.” Наистина ли е така? Как така от най-силния гласуващ блок в Америка само за 4 кратки години достигнахме до пълен колапс? Отговорът е, че не сме. Пресата обича подобни номера. Когато работех в Белия дом с Никсън пресата ме обяви за младия брилянтен политически стратег на президента. След като ме беше въздигала тя ме разкъса на парчета наричайки ме „човекът със секирата от Белия дом” и „зъл гений.” Пресата обича да пробутва на хората своите добри хора - и също така да ги стъпква. Те печелят точки като убиват чудовища, които сами са създали. Виждали сме този порочен кръг да се случва с голям брой политически фигури. Да, в евангелските кръгове се случват промени. Стари водачи си отиват и изгряват нови. Но проучванията показват, че евангелските християни са толкова pro-life настроени колкото са били винаги и продължават да поддържат традиционните ценности. Ние сме силно загрижени, както би трябвало да бъдат и всички американци,  за предотвратяването на тероризма. И макар че се повдигат нови въпроси това не означава, че евангелските християни са изгубили своето влияние. На практика, пресата рядко отделяше внимание на това, което правихме през последните години - като например борбата ни за човешките права. Първия проблем, който евангелските водачи, включително и самият аз, повдигнаха пред президента Буш беше прекратяването на робството в Судан. Сенатора Сам Броунбък отиде там, беше организиран национален поход  - и сега робството в Судан е почти изтрито.

След това идва въпросът за международната търговия със секс робини и потъпкването на човешките права в Китай и Северна Корея. Ние се борихме срещу СПИН в Африка и успяхме да прокараме реформа за прекратяване изнасилванията в затвора.

Разбира се ние се борихме за забраната на абортите и за стриктно прилагане на законите от съда - което заедно с поправките за брака са най-горещите проблеми за много евангелски християни. Но ние сме нещо много повече от движение, което се е посветило единствено да един или два проблема както ни характеризира пресата. Сега в провеждащите се през тези дни избори пресата казва, че нашата програма умира и на нейно място възкръсва една по-либерална. И това, независимо от факта, че програмата не е била променяна значително през последните 15 г. Всеки евангелски водач, когото познавам - Рик Уорън, Джим Добсън, Бил Хайбълс, Джим Уолис и Рон Сайдър - всички те, леви и десни, по своя начин се борят за традиционните ценности. Ние защитаваме живота, настояваме за справедливост и се грижим за бедните. Да, ние започваме да се включваме все повече в екологичните проблеми, благодарение на по-младите евангелисти, които ни напомнят, че Бог ни е заповядал да се грижим за Неговото творение. Но ние правим всичко това в Неговото име - което кара светската медия да си показва зъбите. Би било трагедия, независимо как гласуват евангелските християни да допуснем медиите да определят кои сме. Какво е това, което ни прави евангелски християни? Нашето посвещение на православното библейски християнство, разпространението на благовестието и търсене на справедливост във всяка сфера на живота. Да бъдеш евангелски християнин означава да защитаваш живота на всеки етап, да помагаш на бедните и да настояваш за справедливост. (Между другото ние можем да използваме повече доброволци в затворите).

Изглежда ние не вършим толкова лоша работа. От време на време The New York Times хвали нашето влияние върху международната политика. Един журналист изразява изненадата си научавайки, че евангелските християни са се включили в дебата свързан с въпросите за човешките права. Така че - да използвам думите на Марк Туейн - твърденията за нашата смърт са твърде преувеличени. За да продължим да бъдем сол и светлина в нашата култура всички евангелските християни трябва да се обединят. Това което имаме общо е повече от това, което ни разделя. Републиканци или демократи всички ние сме призовани да опазваме моралния ред, библейската ортодоксалност и да защитаваме слабите. Това са библейските приоритети, около които можем да се обединим.

Няма значение кой ще спечели изборите тази есен. Денят за встъпване в длъжност през 2009 няма да бъде Армагедон за евангелските „аятоласи.” В този ден ние все още ще стоим по местата си, разпространявайки Божието царство - едно царство, което никакви избори не могат да поклатят.