Osveten.com

 

Глава 8

Уесли и войниците; Отново в Иралндия и Уелс. Чучелото на Уесли изгорено. Уесли като редактор

Уесли в Уелс

1749. Понеделник 3 Април - Заминах за Ирландия. Чакахме повече от 4 часа да преминем, заради което забавяне трябваше да разочаровам едно голямо събрание в Нюпорт. Около 3 достигнах до Педрас, близо до Карфили. Събранието беше чакало няколко часа, аз започнах веднага колкото и да бях уморен. И ние се радвахме въпреки всичките си трудове.

Вечерта и следващата сутрин (Вторник 14) проповядвах в Кардиф. О, какви големи очаквания имахме тук преди няколко години! Наистина целия този голям град щеше да познае Бога, от най-малкия до най-големия, ако хората не се облягаха на собствения си разум вместо на „закона и свидетелството.”

В 12 проповядвах в Ланмайс на живи, ревностни хора, които не желаеха да бъдат по-мъдри от Бога. Вечерта проповядвах във Фонмон и на следващата сутрин в Коубридж. Как се е променила сцената от последния път, когато хората бяха полудели и камъните валяха от всяка страна! Сега всичко е спокойно. Целия град е в  добро настроение и те се тълпят да слушат добрата новина за спасението. Вечерта проповядвах в Лантисент.

Четвъртък 6 - Яздих до едно планинско селище с трудно за запомняне име. Наоколо почти не се виждаха къщи, но все пак скоро се събра голям брой честни, обикновени хора. Но малцина можеха да ме разбират, така че когато завърших Хенри Лойд повтори същността на моята проповед на уелски. Поведението на хората компенсира усилието да се изкачим толкова високо.

Венчах своя брат

Около обед достигнахме до Адърдеър, точно когато камбаната биеше за погребение. Това беше събрало голям брой хора, на които, след погребението, аз проповядвах в църквата. Почти през целия път от Адърдеър през големите, стръмни планини, които ограждаха долината Брекнок валеше, но веднага щом ги изкачихме оставихме облаците зад себе си и в края на нашето пътуване имахме ясна, мека, слънчева вечер.

Петък 7 - Достигнахме Карт

Неделя 8 - Венчах своя брат и Сара Гуин. Това беше празничен ден, такъв който подчертава святостта на християнския брак.

Сряда 12- Между 1 и 2 достигнахме до Холихед. Но всички кораби бяха от ирландска страна. На следващия ден пристигна един, но не можахме да потеглим защото вятъра беше насрещен. По време на това пътуване аз прочетох статиевия Тиберий. Чудя се как един човек може да пише едновременно толкова добре и толкова зле. На някои места той едва ли е по-слаб от Вергилий; на други е толкова тъп колкото най-глупавите части от Овидий.

Вечерта проповядвах върху „Бъдете готови” (Матей 24:44). Нещастните хора изглеждаха много засегнати както и на следващата вечер, така че не съжалявах за насрещния вятър.

Неделя 15 - Качихме се на борда. В 6 вятъра се обърна от изток. Но веднага щом излязохме от пристанището той се обърна от югоизток и се превърна в буря. Все пак ние продължихме напред и около 1 часа достигнахме на около 2 или 3 левги от брега. По това време вятърът престана изцяло; едно спокойствие, което непосредствено следваше бурята предизвика такова чувство каквото не съм усещал никога по-рано. Но не след дълго вятъра задуха от запад, което ни принуди да се върнем обратно към Скерис. Когато бяхме на една левга от брега той отново спря, така че до залез слънце не можахме да помръднем напред. Но през нощта ние се върнахме в залива на Дъблин и скоро след 3 спряхме в Дънлеари, на около 7 английски мили от града. Оставяйки Уилям Такър да върви след мен аз продължих напред и отидох до Скинърс Алей малко преди времето за проповядване. Проповядвах върху: „Възлюбени, понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг.” (1 Йоан 4:11). Следобед и вечерта (в нашата собствена градина) аз отново проповядвах върху: „Нека да пристъпваме дързостно към трона на благодатта и да приемем благодат, която да помага своевременно.” (Евреи 7:25).

В Четвъртък и Петък аз изпитах класовете и бях много насърчен от тях. Оставих общество от около 400 души и след всички камъни за препъване, които лежаха на пътя ни аз намерих 449.

Понеделник 24 - Настинката ми от няколко дни се влошаваше все повече и подутината, която се появява на бузата ми се нарасна и ме болеше много, така че изпратих за д-р Рати. Междувременно аз я наложих с варена коприва, която веднага облекчи болката. След това използвах гореща меласа, която така намали оттока, че преди да дойде доктора аз бях почти добре. Все пак той ме посъветва да не излизам през този ден. Вечерта аз трябваше да чета писма, но се прибрах в къщи колкото се може по-рано и не почувствах никакво неразположение.

Методистите наемат едно абатство

Петък 12 Май - Преди 5 пристигнахме в Ненаг. Нямах намерение да проповядвам, но един от драгуните, които бяха разпределени там не приемаше отказ. Така че аз помолих един стол да бъде занесен на пазара. Междувременно около мен се беше събрала такава тълпа, че не можех да виждам докато не напуснахме Атлон. Аз им изявих доколкото можех цялата Божия воля и след това радостно потеглих за Лимерик. Между 6 и 7 проповядвах Мардик (открито място без стени) на около 2000 души. Не забелязах нито един от тях да се смее, да се оглежда или да внимава на нещо друго освен на проповедта.

Преди няколко години тук имаше едно старо абатство, което беше поправено с цел в него да се провеждат публични служби. Но намерението се провали и единствено скелета беше завършен. Нашето обществото нае това (което беше оставено безполезно). Тук аз проповядвах на сутринта, Неделя 13 на 600 или 700 души. След това продължихме да се молим в катедралата, древна и величествена сграда. Следобед обиколих стените на града, които бяха почти толкова големи колкото стените на Нюкасъл. Укрепленията бяха също толкова внушителни и подсилени, за да държат навън дивите ирландци.

14 (Петдесятница) Нашата църква беше сутринта беше препълнена и мнозина трябваше да стоят вън. Едва усетих как мина времето, но продължих да говоря почти до 7 часа. В 12 отидох в катедралата. Беше ми казано, че тук е обичайно, особено за дребните благородници, да се смеят и да разговарят през цялото време докато трае богослужението, но не видях нищо подобно. Цялото събрание, богати и бедни, се държеше подходящо за случая.

Вечерта аз проповядвах на голямо събрание върху: „Ако някой е жаден нека да дойде и а пие” (Йоан 7:37). След това ние се срещнахме с обществото. 6 или 7 затворници на надеждата бяха освободени през този ден.

Понеделник 15 - Вечерта една компания от гуляйджии и танцьори превзеха мястото където обичайно проповядвах Някои хора ме посъветваха да отида на друго място, но аз знаех, че няма нужда. Веднага щом се появих веселата тълпа изчезна.

Уесли и класът от войници (или войнишкият клас)

Сряда 17 - Срещнах войнишкия клас, 8 от които бяха шотландски планинци. Повечето от тях бяха възпитани добре, но лошите компании бяха развалили добрите им маниери. Всички те казаха, че от момента в който са постъпили в армията са ставали все по-зле и по-зле. Но сега Бог ги беше призовал отново и те познали деня, когато са били посетени.

Понеделник 22 - Колкото повече разговарях с тези хора толкова повече се удивлявах. Това, че Бог е извършил велико дело между тях е явно, и все пак повечето, вярващи или невярващи, не бяха в състояние да дадат ясни отговори на най-простите неща свързани с религията. Явно е, че Бог започва Своето дело от сърцето и след това „вдъхновението отгоре дава разбиране.”

Сряда 24 - Около 8 няколко от нас взеха лодка за Нютаун, който се намира на 6 мили от Лимерик. След вечеря взехме лодка, за да се върнем. Вятърът беше много силен. Опитахме се да пресечем подветрената страна на реката, но това беше невъзможно. Лодката, която беше малка и претоварена, скоро затъна дълбоко във водата; още повече че тя течеше силно, вълните се плискаха чето върху нас и ние нямахме възможност д а изгребваме водата, защото всички трябваше да гребем с цялата си сила. След като се бяхме трудили около час лодката се удари в една скала, върхът на която се намираше точно под водата. Ударихме се 6 или 7 пъти защото вятърът ни тласкаше напред преди да разберем какво става. Но нашите хора се бореха за живота си и около 6 часа Бог ни доведе безопасност в Лимерик.

Странен въпрос

Понеделник 5 Юни - Яздех до Бларни, на 3 мили от Корк, където ме посрещнаха мнозина от обществото. Прекарах известно време с тях в наставления и молитва и след това заминах за Раткормук. Тук бях изненадан от проницателността на един джентълмен, който в разговор с главния полицай Бари относно някои скорошни случки каза, че е чул, че са се появили хора, които смятали, че цялата религия се заключава в носенето на дълги мустаци и сериозно попита дали те не са тези, които са наречени методисти.

Вторник 13 - Яздехме до Глостър, прекрасно градче построено от един англичанин, който едва бил завършил къщата си и засадил градината си и бил извикан във вечния си дом. Г-н Л. П. и неговата съпруга обядваха с нас дали поради случайност или целенасочено аз не зная. Около 5 аз проповядвах в градската кръчма на малка компания от обикновени, сериозни хора и някои от тях изглеждаха докоснати. Около 7 обясних в Бир по най-убедителния начин, на който бях способен историята на богаташа и Лазар.

Сряда 14 - Имахме намерение обядваме във Фарбен на около 12 мили от Бир. Спряхме в първата страноприемница в града, но хората там не желаеха да обслужват еретици. Същото се повтори и във втората страноприемница. Аз отидох до третата и влязох без да задавам никакви въпроси.

Около 7 - Проповядвах в Атлон. Бивайки време за преглед тук имаше много войници и офицери.  Всички те се държаха с най-голямо приличие. Но един джентълмен от града не постъпи така, което можеше да му струва скъпо. Много саби бяха извадени, но офицерите се намесиха и не се отиде по-далеч.

Сряда 19 Юли - Завърших превода на живота на Мартин Лутер. Без съмнение той е бил човек велико почетен от Бога и благословен инструмент в ръката Му. Но, о! колко тъжно е, че не е имал верни приятели! Никой, който при цялата опасност да го смъмри открито и остро за неговият груб, необуздан характер и горчива склонност към спорове  толкова препятстващи Божието дело!

Трудно пътуване

Четвъртък 20 - Около 10 през нощта ние отплувахме (от Дъблин) за Бристол на един малък платноход. Скоро аз заспах. Когато се събудих на сутринта бяхме на много левги от земята в едно бурно, развълнувано море. Вечерта вятъра се обърна срещу нас, така че напредвахме съвсем бавно. Около 10 се намирахме на половината път между Епископа и неговите свещеници (скалите, които се наричат така) и брега на Уелс. Вятърът задуха от юг, така че капитана страхувайки се, че можем да бъдем изхвърлени на скалистия бряг отново навлезе в морето. В Събота сутринта отново се приближихме до Епископа и неговите свещеници и се мятахме напред назад цял ден. Около 8 вечерта задуха силен вятър и морето се развълнува. Независимо от това в 4 в Неделя можехме да видим Миндхед. По-голямата част от деня беше съвсем тихо, но вечерта вятърът ни понесе и ни закара до Кингроуд. В Понеделник сутрин спряхме на кея на Бристол.

Вторинк 25 - Яздех до Кингсууд и разпитах за състоянието на нашето училище там. Бях обезпокоен когато научих, че някои от правилата са били многократно пренебрегвани. Поради това намерих за необходимо да намаля учителите като целях да не остане никой, който не е напълно съгласен  тях и не възнамерява да ги спазва всикчите.

Сряда, 6 Септември - Достигнах Нюкасъл - и след като си починах един ден и проповядвах 2 сутрини и 2 вечери с такова благословение каквото рядко съм имал в Петък потеглих на посещение към северните общества. Започнах с това в Морфет където проповядвах в 12 на единия край на пазара. Опасявах, се, че пазарът ще отвлича хората от проповедта, но се случи точно обратното - те напуснаха своите сергии и не продаваха и купуваха докато не свърши проповедта.

По подобен начин в  Алнуик застанах на пазара вечерта и наставлявах едно голямо множество всякога да бъде готово за смъртта, за съда, за небето. Чувствах това, което говорех; както вярвам и повечето от присъстващите както тогава така и на сутринта докато ги умолявах да предадат себе си “като жертва жива, свята и угодна на Бога.”

Неделя 9  - Яздех бавно към Беруик. Чувствах се доста зле, но не желаех да пропусна възможността вечерта да призова всички, които са „отрудени и обременени” да дойдат при Този, Който казва: „Аз ще ви успокоя.”

Вторник 26 - Имах тържествено и чудесно пътуване до Кезуик по време на което съсредоточих ума си върху Бога.

Сряда 27 - Около 3,30 взех кон. Нямаше луна или звезди, а единствено тънка мъгла, така че не можех да виждам нито пътя нито нещо друго, но се придвижвах толкова добре като че ли беше обед. Когато се приближих до пембрукското тресавище мъглата изчезна, звездите се показаха и се разсъмна. Реших, че всяка опасност е преминала. Но когато се намирах на средата на тресавището, мъглата се появи отново от всяка страна и аз бързо изгубих пътя си. Издигнах сърцето си. Мъглата веднага се разпръсна и аз скоро намерих пътя си. В алстънското тресавище аз отново изгубих пътя си и яздех през цялото блато докато пристигнах в долината и оттам в Хинли Хил - нещо, което смятам, че никой незапознат с мястото човек не е правил в последно време.

Вечерта имах голямо събрание. Обяснявах част от 20 глава на Откровение. О, какво време беше това! Сякаш вече стояхме пред „великия бял престол.” Бог присъстваше докато се молехме. Точно до мен една жена плачеше силно и горчиво. Аз помолих Бога да ни даде знак, че всичко съдейства за добро. Той написа прощението върху нейното сърце и ние всички се  радвахме в него с преклонение.

Сряда 18 Октомври - Яздех, според желанието на Джон Бенет, до Рочдейл в Ланкшир. Веднага щом влязохме в града видяхме, че и двете страни на улиците са изпълнени с множество хора, които викаха, проклинаха, богохулстваха и скърцаха срещу нас със зъби. Когато разбрах, че няма да е разумно да проповядвам на открито аз влязох  в една голяма стая отворена към улицата и извиках силно: „Нека беззаконния да остави беззаконието си и неправедния мислите си.” Божието слово преодоля над човешката ярост. Никой не противоречеше и не ме прекъсваше и когато след това преминахме през града в поведението на хората имаше твърде забележителна промяна,.

Забележителни сцени в Болтън

Пристигнахме в Болтон около 5 вечерта. Едва бяхме стъпили на главната улица когато разбрахме, че лъвовете в Рочдейл са агнета в сравнение с тези в Болтън. Такава ярост и горчивина едва ли съм виждал по-рано в някое създание, в човешки образ. Като крещяха с цяло гърло те ни последваха в къщата където отидохме и скоро след като бяхме влезли завладяха всички подстъпи към нея и изпълниха улицата от единия до другия край. След известно време ревът на вълните поутихна. Г-н П… реши, че може да рискува да излезе навън. Те веднага го обградиха, свалиха го на земята и го търколиха в блатото, така че когато той успя да се измъкне от тях и да влезе отново в къщата човек трудно би могъл да каже какво или кой е той. Когато първият камък полетя към нас през прозореца аз очаквах да го последва дъжд и това беше вероятно защото сега те започнаха да бият камбана, за да съберат всичките си сили заедно. Но те не възнамеряваха да ни нападат от разстояние: един човек дойде при нас и ни каза, че тълпата нахлува в къщата. Той също така добави, че те са хванали Д….Б…. Те наистина го бяха хванали и той не пропусна възможността да им каже за „страха от Господа.” Междувременно Д….Т…. ангажира друга част от тях с по-спокойни думи. Вярвайки, че момента е настъпил аз слязох сред най-гъстата тълпа. Хората бяха изпълнили всички долни стаи. Поисках стол. Ветровете бяха смълчани и всичко беше тихо и спокойно. Сърцето ми беше изпълнено с любов, очите ми със сълзи и устата ми с аргументи. Те бяха удивени; те бяха засрамени; те се размекнаха; те поглъщаха всяка дума. Какъв обрат беше това! О, как Бог обърна съвета на древния Ахитофел в глупост и даде на всички пияници, богохулници, нарушители на съботата и други грешници на това място да чуят за Неговото велико изкупление!

Четвъртък 19 - В 5 сутринта присъстваха много повече хора отколкото къщата можеше да побере и аз бях подбуден да говоря доста по-дълго отколкото възнамерявах. Виждайки, че те желаят да слушат още аз обещах да проповядвам отново в 9 на моравата близо до града. Те се стекоха натам от всяка страна и аз извиках високо: „Всичко е вече готово; дойдите на сватбата” (Матей 22:4). О, как няколко часа променят сцената! Сега можехме да вървим по всяка улица в града без никой да ни стори зло или да отвори устата си срещу нас, освен за да ни благодари или да ни благослови.

Уесли в Дъдли и Бирмингтън

Във Вторник 24 около обед потеглихме за Дъдли. В 1 отидох на пазара и прогласих името на Исус Христос на огромно, необятно, шумно множество, по голямата част от което изглежда не знаеше за какво се е събрало. Говорех в продължение на около половин час и мнозина ставаха все по-внимателни и сериозни докато някои от служителите на сатана се втурнаха напред като викаха силно и богохулстваха и хвърляха каквото им попадне под ръка. Тогава аз се прибрах в къщата, от която бях дошъл. Множеството ме последва и заля всичко с мръсотия. Голяма част от нея падна близо до мен, но аз получих едва няколко петна. Проповядвах в Уеднесбъри на по-благородни хора и бях много успокоен сред тях както и на следващата сутрин, Сряда 25. Как укрепва проповедника една молещо се събрание.

След като проповядвах отново в 1 отпътувах за Бирмингам. Това беше голямо, безводно, неудобно място, така че тук не очаквах голямо добро. Но бях щастливо разочарован. Никога по-рано не бях виждал тук такава тълпа. Сред тях (доколкото можех да видя) нямаше нито един присмивач или несериозен човек, нито един невнимателен. Рядко съм виждал толкова дълбоко, тържествено чувство за силата, присъствието и любовта на Бога. Същото благословение имахме на срещата на обществото и отново на сутринта когато проповядвах. Дали Бог след време ще накара дори тази безводна пустиня да се раззелени и цъфне като крем?

Уесли в  Уелс

1750 Неделя, 28 Януари - Четох молитви (в Лондон) и г-н Уайтфийлд проповядва. Колко мъдър е Бог да даде различни таланти на различни проповедници! Дори и дребните слабости в неговия език и маниери се оказват за полза за мнозина, които не биха били докоснати от по-правилен речник или от по-спокоен и общоприет начин на говорене.

Вторник 6 Март (Бристол) - Започнах да пиша кратка френска граматика. Определихме Сряда, 7 за ден за пост и молитва.

Неделя 11 - С готовност бих прекарал повече време в Бристол където намирам все повече и повече доказателства, че Бог обновява Своята работа, но известията, които получих от Ирландия ме убедиха, че трябва да отида там колкото се може по-скоро. Така в Понеделник 19 аз тръгнах с Кристофър Хупър за Ню Песидж. Когато пристигнахме там вятърът беше силен и почти изцяло противен. Все пак ние го прекосихме за по-малко от 2 часа и достигнахме Кардиф преди нощта където аз проповядвах в 7 и бях твърде освежен.

Вторник 20 - Очаквайки да проповядвам в Адердеър, на 16 уелски мили от Кардиф, аз яздех натам през планините. Оказа се обаче, че не е съобщено за това, така че след като починахме 1 час потеглихме за Брекнок. Дъждът не престана дори за миг докато не видяхме града пред нас. На два пъти конят ми пада и ме хвърля през главата си, но без повреда както за човека така и за животното.

Сряда 21 - Яздехме до Биклт, където намерихме съобщение, че Хауел Харис ще проповядва по обед. По тази причина се беше събрала голяма тълпа, но Хауел не дойде. Така по тяхна молба проповядвах аз. Между 4 и 5 г-н Филипс потегли с нас за Роядър. Сутринта аз се чувствах твърде неразположен, но все пак издържах до Ланидос където легнах. След като поспах 1 час аз се почувствах много по-добре и яздех до Махинлет. Около час и половина преди да достигнем до Долгели започна да вали силно. Ние се намирахме на склона на хълма, така че всичко се изливаше върху нас и на конете ни беше твърде затруднени да се придвижват. Но в хана ни очакваше компенсация: Джон Луис и целият му дом с радост се присъединиха към нас в молитва и всички, с които разговаряхме изглеждаха готови да слушат и да приемат истината с любов.

Петък 23 - Преди да отворим очите си чухме рева на вятъра и биенето на дъжда. Взехме коне в 5.  През целия път докато яздехме валеше непрестанно. Когато достигнахме до голямата планина, на 4 мили от гада (по което време аз бях мокър от главата д петите) ми беше много трудно да не падна през главата на кобилата ми и вятъра беше готов да ни отвее всички. Все пак около 10 ние пристигнахме в безопасност в Данабул, хвалейки Този, Който опазва и хора и животни. Конете ни бяха уморени, а ние напълно мокри, така че почивахме през останалата част от деня още повече, че няколко човека от семейството разбираха английски - нещо необичайно за тези краища. Говорихме с тях и те изглеждаха много докоснати, особено когато се молихме заедно.

Очаквайки кораб за Ирландия

Неделя 25 - Потеглихме в 5 и в 6 достигнахме плитчините. Но отлива беше настъпил, така че не можахме да преминем. Аз седнах в една малка колиба и за 3 или 4 часа преведох Логиката на Олдрич. Около 10 преминахме и преди 5 достигнахме в Болдън Фери и намерихме кораб, който ни очакваше. Но моряците пожелаха да останем за известно време казвайки, че вятъра е твърде силен и прилива твърде висок. Истината е, че те искаха да вземат повече пътници  и стана добре, че направиха така, защото докато се разхождахме напред назад дойде г-н Дженкинс Морган, в чиято къща, която се намираше почти на половината път между кораба и Холихед аз бях отсядал 3 години по-рано. Нощта настъпи скоро, но нашият водач, познавайки цялата околност ни доведе безопасно до вратата на къщата си.

Неделя 25 - Проповядвах в Хауел Томас в енорията Трефолин, на малко, внимателно събрание. Вятърът беше противен и аз приех поканата на достойния акцизен агент (г-н Холоуей) да остана в къщата му докато времето се подобри. Тук аз намерих малко, тихо и усамотено място където не се чуваше друг човешки глас освен този на семейството. Във Вторник пожелах г-н Хопър да язди до Холихед и да попита относно преминаването. Той ни каза, че вероятно ще преминем след 1 или 2 дена и така във Вторник ние и двамата потеглихме натам. Тук настигнахме Джон Джейн, който беше потеглил пеша от Бристол с 3 шилинга в джоба си. През 6-те от 7-те нощи, в които пътуваше той беше общувал единствено с напълно непознати хора. Той продължи с нас без да можем да кажем как и достигна Холохед с едно останало пени. По него ние изпратихме нашите коне при г-н Морган. Вечерта имах голямо събрание. Почти се натъжих, че мога да им проповядвам само веднъж понеже сега те желаеха слушат продължително време. Около 11 бяхме повикани да се качим на борда. Вятърът беше доста постоянен и се задържа такъв докато излязохме от пристанището. Тогава той се обърна от запад и се превърна в буря. Нямаше нито луна нито звезди, нищо освен вятър и дъжд, така че скоро се уморих да стоя на палубата. Но след малко ние се натъкнахме на друга буря; защото кой можеше да бъде тук освен г-н Гр….от Карнавоншир, непохватен, прекалено пораснал, с грубо лице човек. Неговият израз аз мога да сравня единствено с това (което видях в Дръри Лейн преди 30 години) на един от главорезите в Макбет. Щях да легна на земята когато той се катурна и изля поток от нецензурност, сквернословие и богохулство. Всяка втора или трета дума беше клетва каквито едва ли са били чувани в Билкингсгейт. Разбирайки, че няма да мога да говоря аз отидох в каютата си и го оставих на г-н Хопър. Скоро след това един или двама от неговата компания се намесиха и го отведоха в собствената му каюта.

Четвъртък 29 - Достигнахме на 4 или 5 левги от Ирландия, но следобед бяхме изтикани назад от самия вход на пристанището. Все пак вятърът се обърна 1 или градуса и ние продължихме отново и около полунощ бяхме изминали половината път. Но тогава вятърът се обърна изцяло срещу нас и задуха силно, ние отново бяхме изтикани назад и бяхме доволни около 5 да влезем още веднъж в пристанището. Вечерта аз бях изненадан да видя вместо някакви бедни, обикновени хора една стая пълна с хора окичени със злато и сребро. За да не падна на тяхното ниво аз започнах да обяснявам историята за богаташа и Лазар. Тя се оказа по-подходяща отколкото предполагах защото няколко от тях (както научих впоследствие) се оказаха твърде порочни мъже. Аз избавих душата си, но те по-никакъв начин не ме последваха. Един след друг те напускаха стаята мърморейки недоволно. Четирима останаха докато завърша; след това те сложиха шапките си и започнаха да разговарят помежду. Аз нежно ги порицах, при което те станаха и излязоха ругаейки и богохулствайки. След това прекарах един хубав половин час в компанията на обикновените, честни уелсци.

„Къде е човека“

През нощта се разрази силна буря. Благословен да е Бог, че ние бяхме в безопасност на брега!

Неделя 31 - Реших да почакам една седмица и ако не можем да отплаваме да отида и да чакам кораб за Бристол. В 7 вечерта точно когато слизах да проповядвам чух силен шум и когато попитах научих, че се е появила тълпата джентълмени. Сега те бяха подсилили себе си с пиене, умножили броя си и поставили капитан Гр…. (както го наричаха) за свой водач. Той скоро нахлу както през външните така и вътрешните врата, удари стария Робърт Грифит, нашият хазаин няколко пъти, ритна жена му и с 20 клетви и проклятия попита: „Къде е човекът?” Робърт Грифит дойде и ми каза да отида в друга стая  където той ме заключи. Капитанът бързо го последва строши една или 2 врати и се качи на един стол, за да погледне на горното легло. Но кракът му се подхлъзна (понеже не беше човек създаден за катерене), той падна назад и се просна в целия си ръст. Той стана бавно, обърна се и си замина заедно със своите хора.

Тогава аз слязох долу при една малка компания от бедни хора и прекарах половин час заедно с тях в молитва. Около 9, когато се готвехме да си лягаме, къщата беше обкръжена отново. Капитанът нахлу първи. Дъщерята на Робърт Грифин стоеше на вратата с кофа вода, с която (не зная дали умишлено или поради уплаха) тя го заля от главата до петите. Той изкрещя колкото сила имаше „Убийство! Убийство!” и остана напълно неподвижен за известно време. Междувременно Робърт Грифин пристъпи към него и заключи вратата. Откривайки, че е сам той промени гласа си и завика: „Пуснете ме да изляза! Пуснете ме да изляза!” След като ни даде честната си дума, че никой от останалите няма да влезе вътре ние отворихме вратата и всички си отидоха.

 

Уесли интервюира г-жа Пилникгтон

Четвъртък 12 Април (Дъблин) - Закусвах с една жена от обществото и открих, че тя има квартирант, за когото бях чувал. Това беше известната г-жа Пилкингтън, която скоро си намери извинение да ме последва на горния етаж. Аз говорех с нея сериозно около час, след което изпяхме заедно „Щастливата Магдалена.” Тя изглеждаше изключително впечатлена, колко ще продължи това Бог знае.

Неделя 20 май (Корк) - Разбирайки, че обичайното място за молитва по никакъв начин няма да побере тези, които желаеха да слушат около 8 аз отидох до Хамондс маш. Събранието беше голямо и много внимателно. Няколко разбойника се събраха на разстояние, но малко по малко се приближиха и се смесиха със събранието. Рядко съм виждал толкова тихо и подредено събрание в някоя църква в Англия или Ирландия.

Следобед се разпространи слух, че кмета възнамерява да попречи на моето вечерно проповядване в Марш. Поисках г-н Скелтън и г-н Джоунс да го почакат и да попитат дали е така. Г-н Скелтън попита дали моето проповядване е нежелателно за него добавяйки: „Господине, ако това е така г-н Уесли няма да проповядва.” Той отговори топло: „Господине, аз няма да  допусна събирания на размирни тълпи.” Г-н Скелтън отговорил: „Госпдоине, тази сутрин нямаше такова нещо.” Той отговори: „Имаше. Няма ли достатъчно църкви и домове за срещане? Няма да допусна събрания на тълпи или бунтове.” Г-н Скелтън отговорил: „Господине, нито г-н Уесли нито тези, които го слушат събират размирни тълпа или вдигат бунтове.” Той отговорил ясно: „Г-н Уесли няма да проповядва повече, но ако се опита да направи това аз съм се подготвил.”

Скоро след 5 аз започнах да проповядвам в собствената ни къща. Междувременно г-н кмета отишъл при градските барабанчици и техния сержант и им дал заповед - без съмнение да си вървят у дома и да пазят тишина! Според това те дойдоха в къщата заедно е една неизброима тълпа, която ги придружаваше. Те продължиха да барабанят и аз продължих да проповядвам докато завърших проповедта си. Когато излязох тълпата веднага ме обкръжи. Забелязвайки един от сержантите, който стоеше наблизо аз пожелах той да спази кралския мир. Но той отговори: „Господине, не ми е заповядано да направя това.” Така че веднага щом излязох на улицата тълпата започна да хвърля каквото и попадне под ръка, но всичко преминаваше около мен или профучаваше покрай главата ми не мога да си спомня нещо да ме е ударило. Аз тръгнах точно през най-гъстата тълпа като гледах всеки човек пред мен в очите и те се отдръпваха наляво и надясно докато достигнах Моста Дантс. Голяма група го беше превзела и един от тях крещеше: „Сега викайте за римляните!” Когато се появих те по подобен начин се отдръпнаха и аз стигнах до къщата на г-н Дженкинс. Една папистка стоеше точно на вратата и възнамеряваше да ми попречи да вляза като един от тълпата (предполагам, че се целеше в мен) я свали безжизнена на земята. Тогава аз влязох и Бог възпря разярените зверове, така че никой не направи опит да ме последва.

Но мнозина от обществото бяха третирани по-грубо, особено г-н Джоунс, който беше покрит с мръсотия и спаси живота си почти по чудо. Тогава по-голямата част от тълпата отиде до къщата, изпочупи всички столове и пейки, изтръгна пода, вратата, рамките на прозорците и всичко останало направено от дърво, част от което те отнесоха със себе си, за да го използват, а останалото изгориха на улицата. Виждайки, че няма вероятност те да се разпръснат аз изпратих за Алдерман Пемброк, който веднага пожела г-н Алдерман Уиндторп, неговият племенник да отиде при г-н Дженкинс заедно с когото отидох и аз без никой по улиците да ми отправи груба дума.

Чучело на Уесли изгорено

Понеделник 21 - Яздех до Бандон. От 3 следобед до 6 без четвърт тълпата от Корк маршируваше в голяма процесия, след което изгори мое чучело близо до моста Дант.

Сряда 23 - Тълпата все още патрулираше по улиците нагрубявайки всички, които бяха наречени методисти и заплашваше да ги убият и да разрушат къщите им ако не изоставят този път.

Четвъртък 24 - Те отново нападнаха къщата на г-н Стокдейл, строшиха дъските, които той беше заковал пред прозорците, унищожиха малкото, което беше останало от рамките и капаците и повредиха голяма част от покъщнината му.

Петък 25 - Някой си г-н Роджър О’Фарел заяви, че е готов да поведе всяка тълпа, за да срути всяка къща, която посмее да приюти някой вретищник (име дадено на г-н Кеник първо от един католически свещеник, който го видял да говори с едно дете увит във вретище. Той вероятно не е знаел, че думата произлиза от библията, книга, с която той не е бил особено запознат). По това време Бог ни даде голям мир в Бандон въпреки неуморния труд, както публичен така и частен, на добрия д-р Б…. да разбуни хората. Но в Неделя 26 мнозина твърде добре разбраха какво беше направено вечерта. Аз започнах да проповядвам на главната улица на повече от два пъти по-голямо от нормалното събрание. След като бях говорил около четвърт час един свещеник, който беше застанал близо до мен и държеше в ръката си много голяма тояга откри сцената. (Наистина неговите приятели ме уверяваха, че той бил пиян иначе не би направил това). Но преди да изговори много думи 2 или 3 решителни жени с общи усилия го качиха на един кон и не след много протести го отпратиха в градината. Следващият водач, който се появи беше г-н М…., млад джентълмен от града. Той беше придружаван от двама, които държаха пистолети в ръцете си. Но неговият триумф също беше твърде кратък; хората бързо го избутаха настрана макар и по много нежен и внимателен начин. Третият прояви по-голяма ярост, но беше посрещнат от един градски месар (който не беше методист), който се отнесе към него като към вол отправяйки 2 или 3 силни удара в главата му. Това охлади куража му, особено когато никой не взе неговата страна. Така аз спокойно завърших проповедта си.

Посещение на Кинсли и Корк

Понеделник 28 - Яздих до Кинсли, един от най-хубавите градове, които съм виждал в Ирландия. В 7 проповядвах на пазара на малцина слушатели и на една компания войници. Всички се държаха като хора, които се страхуват от Бога. След проповедта дойде един човек от Корк и ни съобщи, че г-н У… е проповядвал сутринта и вечерта под стените на казармите. Когато дошли градските барабанчици войниците ги уверили, че ако започнат да ги бият ще бъдат насечени на парчета. Самият кмет пристигнал начело на неговата тълпа, но не успял да причини значително смущение. Тогава той говорил с командващия офицер, но с толкова малък успех, че главният полицай дошъл и казал, че няма да позволи тук да има бунтове. Ето едно развитие на нещата достойно за Бога! Не управлява ли Той небето и земята?

Сряда 30 - Яздех до Корк. Говорейки с капитан ….открих, че той не е подчинен на главния полицай. Той му казал с голяма откровеност: „Ако г-н Уесли проповядва в бараките и тълпата дойде и изпочупи прозорците аз ще получа голяма сметка от управителя на бараките.” Да изпочупят прозорците! Не, би било добре ако те не строшат кокалите на всички войници. Малко преди 5 аз отидох при бараките. Децата веднага се събраха и ставаха все по-развълнувани. Но изведнъж всички замлъкнаха. Това аз открих след това беше поради г-н У…, който изтръгна една тояга от ръката на един човек, при което цялата тълпа страхливо побягна. Когато дойдохме до южния мост се събра една голяма тълпа, но преди тя да се сформира напълно ние достигнахме вратата на казармите. Аз застанах близо до нея и извиках: „Нека нечестивия остави пътя си.” Събранието от сериозни хора беше голямо; тълпата стоеше на около 1000 ярда. Бях донякъде изненадан да видя, че почти всички войници се строиха близо до портата и не знаех дали не е верен слуха, че по даден сигнал те всички няма да се приберат в бараките, но те не се разпръснаха преди да завърша. Когато си тръгвахме един или двама от тях ни последваха. Техният брой нарастваше докато 7 или 8 вървяха пред нас и голям брой зад гърба ни. Аз вървях между тях през неизброимата тълпа към вратата на Алдерман Пемброк.

На едно ирландско погребение

Четвъртък 31 - Яздих до Раджкомук. Тук следобед имаше голямо погребение, на което хората се стичаха от всички страни. Г-н Лойд прочете част от погребалната служба в църквата, след което аз проповядвах върху „Краят е наближил.” Бях твърде шокиран от (нещо, за което преди това само бях чувал) ирландския вой, който последва. Това не беше песен както предполагах, а мрачен, неразбираем рев, който беше подхванат на гроба от четири жени с пискливи гласове, за които разбрахме, че са наети именно за тази цел. Но аз не забелязах дори една, която да пролее сълза, защото това изглежда не беше тяхна работа.

Сряда, 13 Юни - Отново яздех до Шронил и в Понеделник, 14 до Кломнел. След час почивка ние отново потеглихме, но следобед се принудихме да спрем по-рано отколкото желаехме защото един от конете изгуби подковата си. Бедният човек, в къщата на когото отседнахме не само търпеливо изслуша наставлението, но и беше крайно благодарен за него. След това ние изгубихме пътя си, така че стана почти 8 часа преди да достигнем до сала на една миля от Водопада. Там един момък попита за моето име. Когато го чу той извика: „О, господине, вие нямата работа тук няма какво да правите във Водопада. Бътлър събира тълпа през цялата седмица и те така се нахвърлиха върху нас, че ние не можехме да вървим по улиците. Но ако вие отседнете в тази малка къща аз ще отида и ще доведа Б. МакКулок. Ние постояхме малко и след това решихме, че ще е най-добре да изминем малко от нашия път към Портарлингтън. Но салджията не се беше върнал, така че след като чакахме докато се уморихме ние тръгнахме през планините и достигнахме до пътя Карик. Оттам вървяхме 5 мили до едно село където намерихме тиха къща. Работата за този ден беше достатъчна. Бяхме яздили с един или 2 часа прекъсване от 5 сутринта до 11,30 през нощта.

Неделя 15 - Около 2 часа сутринта чух, някакви хора да вдигат голям шум и да викат моето име. Някои от нашите приятели то Уотърфорд ни казаха, че след пристигането на момъка 16 или 18 от тях са тръгнали, за да ме насочат към града. Като не ме намерили те се върнали, но по пътя ги били посрещнати от тълпата, която ги замервала с мръсотия и камъни до собствените им домове. Тръгнахме в 4 и около обед достигнахме Килкени, който се намираше на около 25 стари ирландски мили. Това досега е най-приятното както и най-плодородното графство, което съм виждал в цяла Ирландия. Пътят ни след вечеря водеше към Дънморград на река Дюк н Ормонд. Яздехме през парка за около 2 мили, покрай който тече реката. Никога не съм виждал в Англия, Холандия или Германия толкова красиво място. Алеите, всяка от които се състои от 4 реда ясени, туфите дървета, разпръснати нагоре надолу обкръжени от най-меката и зелена трева са по-прекрасни отколкото могат да се опишат. И какво правят собствениците от Ърл от Аран? Дори не ги поглеждат.

Уесли язди 90 мили

 Следобед конят ми се умори. Така че аз го оставих и взех назаем този на моят спътник. Около 11 вечерта пристигнах в Еймо с голямо желание да прекарам тук остатъка от нощта. Но добрата жена от хана не мислеше, че това е възможно. За известно време тя не отговаряше, а накрая отвори вратата достатъчно широко, за да пусне 4 кучета по мен. Така че аз яздех до Балибритас където бях също толкова грубо поздравен едно голямо куче, което стоеше на двора. То не се успокои докато стопанина не стана и не излезе. Около 12 аз си легнах. Мисля, че това е било най-дългото ми пътуване за един ден - около 60 ирландски т.е. около 90 английски мили.

Четвъртък 21 - Завърнах се в Клоузленд и вечерта проповядвах на малка, сериозна компания. О, кой би могъл да ме накара да вляза в този голям град ако не знаех за другия свят! С какво удоволствие бих прекарал остатъка от живота си в усамотение и почивка!

Вторник 6 Септември - Яздих до Салисбъри и вечерта проповядвах в Уинтербърг върху текста, който трябваше да се чете за деня. В Неделя, 8 пристигнах в Лондон. Тук получих следния отчет от един от нашите проповедници:

„Джон Джейн не се чувства добре откакто вървя от Епуърт до Хайнтън в един ужасно горещ ден. Това усилие го хвърли в треска. Но той имаше голям мир и любов дори към тези, на които напълно им липсваше любов към него. За известно време той се намираше в къщата на Алис Патфорт, с която ежедневно говореше за Божиите неща. Никога не му липсваше Божията любов и той прекарвайки по-голямата част от времето в лична молитва като няколко пъти дневно се присъединяваше към нея в молитва. В Петък, 24 Август, ставайки, както си мислеше все по-силен телесно той седна до камината. Около 6 той изпусна дълбока въздишка и никога повече не проговори. Той беше жив до около същия час в Неделя, в който без никаква борба или въздишка на болка почина с усмивка на лицето си. Последните му думи бяха: „Открих Божията любов в Христос Исус.”

Не му достигаха 1 шилинг и 4 пенса

 Всикчите му дрехи, ленени и вълнени, шапката и перуката не бяха достатъчни, за да покрият разходите по погребението, които възлизаха на 1 паунд, 17 шилинга и 4 пенса. Достатъчно за един неженен проповедник на евангелието да остави завещание.

Понеделник 17 - Брат ми тръгна на север, но на следващия ден се върна твърде болен. Колко малко познаваме Божията воля! Но ние знаем, че тя винаги е мъдра и добра.

Сряда 19 - Когато вечерта се върнах у дома намерих брат си много по-зле. Той не беше спал 4 нощи и не очакваше да може освен чрез опиати. Слязох при нашите братя и отправихме молбата си към Бога. Когато се качих отново той спеше дълбоко, което продължи до сутринта.

Петък 21 - Имахме бдение в Спитълфиелд. Често съм се чудел на свойственото провидение на Бога при тези случаи. Не зная за всичките тези години дори един човек да е бил наранен нито в Лондон, Бристос или Дъблин докато е вървял толкова късно през нощта в различни части на града.

Неделя 23 - Моят брат все още не беше в състояние да помага и аз имах повече задачи през деня отколкото очаквах. Сутринта четох молитви, проповядвах и отслужвах тайнствата на голямо събрание в Спитълфиелд. Службата на Вест стрийт продължи от 9 до 1. В 5 аз призовах грешниците в Мурфийлд към покаяние. И когато бях свършил работата си открих, че съм по-бодър и силен отколкото в 6 сутринта.

Уесли като редактор

Понеделник 24 - Напуснах Лондон и на следващата сутрин пристигнах в това, което се нарича Халфуей хаус. Скоро след това един млад човек яздейки към вратата се препъна като при това както коня така и човека паднаха. Веднага щом се изправи той започна да кълне коня си. Казах няколко думи и той се успокои. Той сподели, че някога се е боял от Бога, но от известно време не го е било грижа за нищо. Тръгна си пълен с добри решения. Дано Бог да ги доведе до добър край!

Вечерта пристигнах в Кингсууд. На следващия ден подбрах текстове от Милтън, които най-големите деца трябваше да преписват и повтарят всяка седмица.

Четвъртък 27 - Отидох в училището и изпитах половината деца върху техните уроци, след което подбрах пасажи от Морални и Свещени поеми.

Петък 28 - Изпитах останалата част от децата.

Неделя 29 - Бях с тях от 4 до 5 сутринта. Прекарах по-голямата част от деня редактирайки Древностите на Кенет и отбелязвайки какво е подходящо за четене в училище.

Четвъртък 3 Октомври - Редактирах за ползване от децата Древностите на Грациан от архиепископ Потър книга написана  с толкова голямо знание и малко разбиране както никоя друга, която си спомням да съм чел през целия си живот и служеща на древните християни така както Ксенофонт е служел на Сократ посочвайки всяка слабост, което те са казвали или вършили.

Четвъртък 11 - Подготвих кратка история на Англия за употреба от децата и в Петък и Неделя кратка история на Рим като въведение към латинските историци.

Понеделник 15 - Прочетох латинската граматика на г-н Холмс и извадих от нея това, което беше необходимо, за да подобри нашата собствена.

В кентърбърийската ктедрала

Понеделник 3 Декември - Яздех до Кентърбъри и проповядвах върху Откровение 20. Няколко неспокойни хора вдигаха малко шум както разбрах, че им е обичай да правят. Разбирайки, че на следващата нощ са се събрали повече от тях аз се обърнах и им говорих основно на тях. Те изглеждаха не малко смутени и си тръгнаха кротки като агнета.

Сряда 5 - Разходих се в катедралата и разгледах останките от древните известни мъже. Някой би помислил, че това трябва да нанесе унищожителен удар на човешката суета. Какво са сега великите, известните, силните? Безбройните войни на могъщия монарх?

An heap of dust is all remains of thee!

‘Tis, all thou art, and all the proud shall be.

Понеделник 10 - Яздех до Лейт в Есакс където намерих малко общество, което търсеше Бога и се опитах да ги насърча „да се насърчават един друг към добри дела.”

Понеделник 17 - Започнах да чистя авгиевия обор като пресях тази огромно дело Дела и монументи на г-н Фокс от всичкия боклук, който този честен, неразумен писател беше струпал заедно и смесил със свещените записки, които са достойни да бъдат запомнени завинаги.