Osveten.com

ГЛАВА 9

Женитбата на Уесли; Срещата му с крадците от Корнуел; Неговата болест и оздравяване

1751. Сряда, 10 Януари - Получавайки спешно писмо от д-р Ишъм, тогава ректор на нашия колеж да дам своя глас за избирането на един член от парламента, което трябваше да стане на следващия ден аз потеглих рано в жестока слана и северен вятър духащ право в лицето ми. Пътищата бяха толкова хлъзгави, че за конете беше почти невъзможно да се задържат на крака. Всъщност един от тях не успя, падна на главата си и се поряза ужасно. Все пак около 7 вечерта Бог ни доведе на сигурно място в Оксфорд. Едно събрание очакваше мен и г-н Евънс. Аз веднага се обърнах към него със следните ужасни думи: „Каква полза ако човек спечели целия свят но изгуби душата си?”

Четвъртък, 31 - Отидох в училището където се срещаше Конвенцията, но не намерих деканите и останалите хора, които очаквах. Джентълменът, за когото отидох да гласувам не беше избран и все пак аз не съжалявах за своето идване. Аз дължа много повече от това на този щедър, приятелски настроен човек, който сега си почива от всичките си трудове.

Бях много учуден когато отидох сред обикновените хора - както джентълмени така и простолюдие. Нямаше сочване, нямаше наричане с разни имена, нито дори смях. Какво означава това? Дали съм станал слуга на човеци? Или скандалът на кръста е преминал?

Уесли решава да се ожени

Петък, 1 Февруари - Потеглихме от Лондон в още една студена сутрин, с такъв вятър (който отново духаше право в лицата ни този път от юг) каквато аз трудно можех да си спомня. Но около 5 вечерта ние се подслонихме в Фаундри. Беше вечерта точно преди нощта определена за бдение и ние продължихме да се молим и да хвалим Бога както обикновено докато около 12 часа и аз не почувствах никакво неразположение освен леко замайване,  което няколко часа сън премахнаха.

Неделя 2 - Получавайки подробен отговор от г-н П… аз твърдо се убедих, че трябва да се оженя. За много години аз останах ерген понеже вярвах, че така ще бъда по-полезен отколкото като семеен човек. И аз хваля Бога, Който ме направил способен на това. Сега аз твърдо вярвам, че в настоящото си състояние мога да бъде по-полезен като семеен човек, в което състояние воден от своето ясно убеждение и от съветите на приятелите си аз влязох след няколко дни.

Сряда 6 - Срещнах се неженените и им показах поради колко много причини е добре за тези, които са приели този дар от Бога да останат „скопци заради Божието царство” освен там където един конкретен случай е изключение от общото правило.

Неделя 10 - След като проповядвах в 5 аз побързах да напусна събранието в Сноусфиелд като смятах сутринта да отпътувам на север когато по средата на лондонския мост и двата ми крака се подхлъзнаха на леда, аз паднах с голяма сила и костта на глезена ми се удари в един камък. Все пак с известна помощ аз стигнах до църквата бивайки решен да не разочаровам хората. След като проповядвах и двата ми крака бяха бинтовани от лекар аз реших да продължа за Севън Диалс. Качих се на амвона с голяма трудност, но след това Бог успокои много от сърцата на присъстващите.

Върнах се в карета до къщата на г-н Б… и оттам в един стол до Фаундри, но не бях в състояние да проповядвам понеже състоянието на гърбът ми се влоши. Преместих се на Треднидъл стрийт където прекарах остатъка от седмицата отчасти в молитва, четене и разговори отчасти в писане на еврейска граматика и уроци за деца.

Неделя 17 - Бях занесен във Фаундри и проповядвах, коленичейки (понеже не бях в състояние да стоя) върху част от 23 Псалм. Сърцето ми беше разширено и устата ми отворена да изяви чудесата на Божията любов.

Женитба и проповядване

Понеделник 18беше втория ден, който бях определил за моето пътуване. Но аз отново бях разочарован понеже не бях в състояние да поставя крака си на земята. Все пак аз проповядвах (коленичил) във Вторник вечер и Сряда сутрин.

Недяля 24 - Проповядвах сутринта и вечерта в Спитълфийлд.

Понеделник, 4 Март - Бивайки в състояние да яздя макар и не да ходя аз се отправих за Бристол. Пристигнах там в Сряда напълно изтощен макар и в други отношения в по-добро състояние отколкото тръгнах.

Вторник 19 - След като свърших работата, за която бях дошъл в Бристол аз отново отпътувах за Лондон защото мнозина желаеха да прекарам няколко дни там преди да се отправя на своето пътуване на север. Пристигнах в Лондон в Четвъртък и, уредил всички неща, потеглих отново в Сряда, 27. Не мога да разбера как един методистки проповедник ще отговаря пред Бога при положение, че проповядва и една проповед по-малко и пътува и един ден по-малко защото е женен, а не сам. В това отношение наистина са верни думите „нека тези, които имат жени да са като тези, които нямат.”

Уесли и неговият бръснар

Четвъртък, 11 Април (Болтън)  - Бръснарят, който ме бръснеше каза: „Господине, благодаря на Бога за вас. Когато за последен път бяхте в Болтън аз бях най-големия пияница в целия град, но дойдох и слушах от прозореца и Бог докосна сърцето ми. Тогава аз искрено се помолих за сила да спра пиенето и Бог ми даде повече отколкото исках - той отне самото желание за това. Все пак аз се чувствах все по-зле и по-зле докато накрая на, 5 Април не можех да издържам повече. Разбирах, че в този миг заслужавам да пропадна в ада освен ако Бог не се появи и не ме спаси: и Той го направи. Аз разбрах, че Той ме обича и почувствах сладък мир. Все пак аз не смеех да кажа, че имам вяра докато, на вчерашния ден преди 12 месеца Бог ми даде вяра и оттогава Неговата любов изпълва сърцето ми.”

Понеделник 22 - Дъждът не спря докато проповядвах на пазара в Морфет. Оттам ние яздехме до Алнуик където (понеже бяхме твърде мокри, за да проповядвам до кръста) някои от нашите хора осигуриха общината. Тя, бивайки много голяма, побра всички хора. Единственото неудобство беше, че големият им брой я направи извънредно гореща.

Вторник 23 - Яздихме до Беруик-ъпон-туид.

Сряда 24 - Между 3 и 4 часа г-н Хопър и аз взехме коне и около 7 пристигнахме в Олд Камус. Дали природата беше добра или лоша не можахме да видим понеже по целия път имаше много гъста мъгла. Шотландския град не приличаше на никой друг, в който съм бил в Англия, Уелс или Ирландия: във всички тях се усеща атмосфера на древност и някаква свойствена странност в начина, по който са построени. Но ние бяхме изненадани най-много от приема, което срещнахме навсякъде и което е много по-различно от обичайните слухове. Ние имахме всичко добро, евтино, в голямо количество и забележително добре доставено.

Следобед яздехме до Престън Фиелд и видяхме мястото на битката и къщата на полковник Гардинър. Шотландците, които живеят тук потвърдиха, че той воювал на крака след като го свалили от седлото и отказал да приеме милост. Както и да  е било сега той е там където „Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.” (Йов 3:17).

Впечатленията на Уесли от Шотландия

Достигнахме Масълбърг между 4 и 5 часа. Нямах намерение да проповядвам в Шотландия нито можех да си представя, че някой желае да го направя. Но аз се лъжех. Любопитството (ако не нещо друго) вечерта събра много хора. И докато в църквата (г-н Г…ми каза) те се смеели, говорели и показвали всички знаци на пълно невнимание тук беше съвсем различно: те останаха неподвижни и тихи като статуи от началото до края на проповедта.

Четвъртък 25 - Яздихме до Единбург - един от най-мръсните градове, които някога съм виждал, без да изключвам Кьолн в Германия.

Останахме за вечеря в Масълбърг където следобед бяхме последвани от малка група джентълмени от Единбург. Не зная защо някой може да се оплаква от затвореността на шотландците към непознати. Всички, с които говорих бяха толкова свободни и отворени към мен колкото хората от Нюкасъл или Бристол; нито пък някой повдигна какъвто и да е спор или ме попита за моето мнение.

В 6 аз отново проповядвах върху: „Търсете Господа докато може да се намери.” Позволих си голяма свобода на речта, която всички приеха с любов. Така предразсъдъците, които дявола беше сял в продължение на няколко години бяха изкоренени из корен само за 1 час. След проповедта един от първенците на града придружен от старейшините на църквата дойдоха при мен и ме помолиха да остана при тях за малко дори ако е само за 2 или 3 дена и обещаха да намерят място много по-голямо от училището както и столове за присъстващите. Ако времето ми не беше определено аз с радост бих се съгласил.

Забележителната жизненост на Уесли

1752. Неделя, 15 Март (Лондон) - Докато следобед проповядвах на Уест стрийт се разрази една от най-силните бури, за които мога да си спомня. По средата на бурята къщата, която се намираше срещу църквата се срути. Чухме силен шум, но не знаехме какво става. Така че Бог все повече и повече говореше на сърцата ни и голяма беше радостта на мнозина в увереността в Неговата закрила. Около 4 или 5 аз взех кон заедно с моята жена и дъщеря. Керемидите падаха от къщите от двете ни страни, но не нараниха никого. Пристигнахме в Хейс около 7 вечерта и в Оксфорд на следващия ден.

Четвъртък, 16 Април - Отидох до Бърнхам. Нямах намерение да проповядвам там понеже се съмнявах дали ще ми стигне силата да проповядвам постоянно по 3 пъти на ден както правех през повечето време откакто се бях върнал от Евашам. Но намирайки къща пълна с хора аз не можех да се въздържа. Все пак, колкото повече използвах силата си толкова повече имах. Често съм доста уморен първия път когато проповядвам, малко на втория, но след като съм проповядвал за трети или четвърти път рядко чувствам слабост или умора.

Сряда 2 - Яздех до Гримсби. Вечерта тълпата беше толкова огромна, че стаята беше гореща като печка. Следващата нощ аз проповядвах в края на града където ме последваха почти всички хора, богати и бедни, и аз имах добра възможност завършвайки  да отправя към тях следния тежък въпрос: „Господи, малцина ли се спасяват?” (Лука 13:23)

Петък 24 - Яздех на прекрасно седло, собственика на което (понастоящем на 80 г.) каза, че има желание да живее още 30 г. - 10 да ловува, 10 да трупа пари (понастоящем той получаваше 20 000 годишно) и 10, за да се покае. О, дано Бог не му каже: „Глупецо, тази нощ ще ти изискат душата!” (Лука 12:20).

Когато пристигнах на вълнолома в Хъл той беше пълен с хора, които питаха: „Кой е той? Кой е той?” Но те единствено се взираха и се смееха и ние продължихме да яздим необезпокоявани до къщата на г-н А… Бях доста изненадан от окаяното състояние на укрепленията, които бяха много по-срутени от тези в Нюкасъл дори и преди бунта. Добре че врагът не беше наблизо.

Претъпкана карета

Отидох на молитвите в 3 в старата църква - голяма и величествена постройка. Между 5 и 6 една каретата предложи да ме закара до Мигтън Кар, на около половин миля от града. Едно голямо множество, богати и бедни на коне или пеша, заедно с няколко карети скоро се събраха. Аз извиках към тях със силен глас и спокоен дух: „Какво ще се ползва човек ако спечели целия свят а изгуби душата си?” Няколко хиляди от присъстващите слушаха сериозно, но мнозина се държаха като обладани от Молох. Буци пръст и камъни влаха от всяка страна, но те нито ме докоснаха нито ме притесниха. Когато завърших своята проповед аз отидох да взема карета, но кочияша ме подмина. Не загубихме нищо от това тъй като една дама покани мен и жена ми да се качим в каретата й. Така тя причини известно неудобство на самата себе си: не само, че в каретата бяхме 9 души, по 3 от всяка страна и 3 в средата, но също така и тълпата ни следваше отблизо хвърляйки през прозорците (които не смятахме, че е благоразумно да затворим) каквото им попаднеше под ръка. Но един едър господин, който беше седнал в скута ми ме закриваше, така че нищо не падна близо до мене.

Уесли спи в един килер

 Понеделник, 25 Май - Яздехме до Дърхам и оттам през много лоши пътища и в също толкова лошо време до замъка Бернард. Когато пристигнахме бях твърде замаян. Все пак когато дойде време аз излязох на улицата и проповядвах, но тълпата беше толкова голяма и толкова шумна, че за мнозина беше невъзможно да чуват. Все пак аз продължавах да говоря и тези, които бяха наблизо слушаха с голямо внимание. За да попречат на това, някои взеха една помпа и изляха върху събранието голямо количество вода, но върху мен не падна дори капка. След около ¾ час аз се върнах в къщата.

Вторник, 9 Юни - Моята подслон не беше такъв какъвто бих избрал: но това, което провидението избира е винаги добро. Леглото ми се намираше доста под земята в едно помещение, което служеше едновременно за спалня и за килер. Затвореното пространство отначало ме притесняваше от студа, но аз получих малко чист въздух като махнах едно парче хартия (което беше сложено вместо стъкло) от прозореца и след това спах дълбоко до сутринта.

Понеделник 15 -  През това пътуване имах множество малки изпитания, с които не се бях сблъсквал по-рано. Когато тръгнах от Манчестър наех една млада, силна кобила. Но тя се осакати преди да стигна Гримсби. Взех друга, но отново се принудих да я оставя между Нюкасъл и Беруик. При връщането си в Манчестър взех своята, но тя също окуця на пасището. Независимо от това бях решил да я яздя днес 4 или 5 мили, но тя беше изчезнала и не можах да я открия никъде. Все пак аз се успокоих, че в Манчестър имам друга, която бях купил наскоро. Но когато пристигнах там открих, че някой я беше взел и заминал за Честър.

Събота 20 - Яздих до Честър и в 6проповядвах на определеното място близо до църквата св. Йоан. Само един човек изглеждаше отвратен, каза няколко безвредни думи и избяга колкото може по-бързо. Всички останали се държаха с най-голяма сериозност докато им обяснявах: „благодатта на нашия Господ Исус Христос.“

Около стените на Честър

  Понеделник 22 - Обикаляхме стените на Честър, които са малко повече от миля и ¾ като обиколка. Но между тях имаше много празни места, много градини и доста голяма мера. Вярвам, че стените на Нюкасъ побират поне 1/3 повече къщи отколкото Честър. Единственото удобство тук е това, което те наричат „редовете” т.е. закрити галерии, които вървят по главната улица от изток до запад и от север до юг. По този начин човек може да премине сух и чист във всякакво време от единия край на града до другия.

В 6 вечерта проповядвах на площада пред голямо множество, богати и бедни. Много по-голяма част, дребни дворяни в по-голямата си част, стояха сериозни и с дълбоко внимание, макар че неколцина от тълпата повечето от тях пияни положиха големи усилия за да причинят бъркотия. Човек можеше да почувства как расте искреността от по-голямата част от слушателите.

Вторник, 25 Август - Проповядвах на площада в Кинсейл. На следващата сутрин в 8 отидох до форта. На хълма зад него имаше голяма, дълбока вдлъбнатина, която можеше да побере 2 или 3000 души. На едната й страна войниците бързо ми освободиха място със сабите си, на което можех да застана защитен едновременно и от вятъра и от слънцето докато събранието се разположи на тревата пред мен. Присъстваха множество известни грешници, по-конкретно от армията, и аз вярвам, че Бог отправи към тях силен призив за покаяние.

Събота, 23 Септември - Достигнахме Корк.

Неделя 24 Вечерта предложих на обществото изграждането на дом за проповядване. На следващия ден 10 човека записаха 100 лири. Още 100 бяха събрани през следващите 4 дни и беше закупена земя за строежа. Сега аз видях двойното провидение в това, че  не бяхме отпътували предишната седмица. Ако бяхме направили това тази къща вероятно никога не би била издигната и най-вероятно ние щяхме да претърпим корабокрушение. Казаха ни, че около 30 кораба са били изгубени при последната буря.

Понеже на следващия ден, Понеделник, 2 Октомври, вятъра продължаваше да бъде насрещен аз яздих още веднъж до Бандън. Но макар че пристигнах неочаквано стаята беше твърде малка, за да побере дори половината от събранието. Така аз проповядвах на улицата както вечерта в 5 така и сутринта във Вторник в 5 часа. Луната ни даваше цялата светлина, от която се нуждаехме докато слънцето не зае нейното място. След това аз се завърнах в Корк. В Петък, 6 един кораб се готвеше да отплава, ние взехме лодка и вечерта пристигнахме в Ков. Всички ханове бяха пълни и се наложи да нощуваме в частна къща. Тук обаче се натъкнахме на едно неудобство: ние нямахме нищо за ядене понеже всичките ни провизии бяха на борда на кораба и в града нямаше нищо, което да купим: нито месо, нито риба, нито брашно, нито сирене. Накрая ние си намерихме малко яйца и хляб и бяхме задоволени.

Кипящото море

Неделя 8 - Бяхме извикани рано от лоцмана и ни беше казано, че трябва да станем и да отидем на кораба. Направихме така и там намерихме голям брой пътници. Но когато вятъра се обърна по-голямата част от тях слязоха на брега. В 11 аз проповядвах на тези, които бяха останали. Около 6 се изви буря, но ние бяхме хвърлили котва в безопасно пристанище, така че тя нито ни повреди нито ни обезпокои.

Понеделник 9 - Виждайки, че няма вероятност да отплаваме скоро ние отидохме при г-н П, който се намираше недалеч. Там, около 4, аз проповядвах на улицата на по-голямата част от обитателите на града. Те бяха много тихи, но твърде малко от тях изглеждаха убедени или засегнати.

Вторник 10 - Имаше още един силна буря, която накара къщата на г-н П. да се търкаля напред и назад, макар че беше нова, здрава и защитена от всички страни от хълмове и от дървета. По-късно научихме, че няколко кораба са били изгубени около брега. Само един беше успял да влезе в пристанището, но сериозно повреден, платната му съдрани и най-големите отнесени през борда.

Сряда 1 - Още веднъж яздех до Корк и цял ден бях много зает. На следващата сутрин се върнах в Ков и около обед отидох на пристанището. Веднага видяхме резултата от късната буря - моретo кипеше като чайник. Луната залезе около 8, nо северните звезди осигуряваха достатъчно светлина. Скоро след това Бог смъмри лицето на бездната и даде слаб, постоянен ятър.

Петък 13 - Четох Мислите на Паскал. Какво може дa накара същество като Вoлтер да каже за автор като този добра дума освен ако не е писал сатира? Сатирата може да го накара дори да твърди, че е християнин.

Неделя 14 - Около 7 ние отплавахме от Кингроад и радостно завършихме своето малко пътуване. Аз си починах за седмица в Бристсол и Кингсууд проповядвайки само сутрин и вечер.

Простителността на Уесли

Неделя 24 беше полезен за душата ми ден. Имах повече от една трудност и тежест, но призовах Господното име и Той ми даде ясно, пълно разбиране за Неговия път и спокойно, благодарно съгласие с Неговата воля.

Не можех да не бъда удивен от добротата на Бога. Други са много нападани в слабите места на душата им, но при мен е точно обратното. Ако имам въобще някаква сила (и аз нямам повече освен тази, която съм получил) тя е да прощавам обидите. И аз съм уверен в това повече отколкото във всичко друго. Все пак не ме оставяй и един час сам на себе си или аз ще предам себе си и Теб! През останалата част на този месец (Ноември) и през следващия аз подготвях останалата част от книгата за „Християнската свобода,” едно дело, в което загубих повече от 200 лири. Може би следващото поколение ще знае по-добре как да я оцени.

1753. Неделя, 20 Януари - посъветвах една жена, която от много години беше тревожена от упорито паралитично разстройство да опита ново лечение. Според като се подложи на лечение с електричество тя веднага получи подобрение. По същия начин аз знам за 2-ма човека, които са били излекувани от постоянни болки в стомаха и друг от болка отстрани, която е имал от дете. Все пак кой може да се учудва, че мнозина лекари както и техните добри приятели, аптекарите, порицават едно лекарство, което е толкова евтино и лесно?

Неделя 3 Февруари - Посетих един човек в затвора в Маршалея, болница за всякакъв вид злини. О, срам е за хората, че може да има такова място, такава картина на ада на земята! И срам за тези, които носят христовото име, че има нужда от затвор в цялото християнство!

Вторник, 8 - Беше дадено предложение да прехвърля всички временни задачи, книжа и изобщо всичко на стюардите, така че да не се грижа (поне в Лондон) за нищо друго освен за душите които са под моя грижа. О, кога ще стане това! От този ден?

Следобед посетих мнозина от болните, но кой би могъл да види такива сцени без да бъде докоснат? Нищо такова не може да се види при езичниците. Ако някой от индианците в Джорджия е болен (което се случва много рядко понеже те учат лакомията и пиянството от християните) тези, които са близо до него му доставят всичко, от което той се нуждае. О, кой би обърнал англичаните в искрени езичници!

В Петък и Събота посетих толкова хора колкото бях в състояние. Намерих някои от тях в килиите им под земята, други в таванските им стаи, борещи се едновременно и с глад и със студ, освен слабостта и болката. Но аз не намерих и един от тези, които стояха бездейни, който да бъде в състояние поне да пълзи в стаята. Толкова зло, дяволски измамно е това широко използвано възражение: „Те са бедни само защото са мързеливи.” Ако видите тези неща със собствените си очи можете ли да харчите пари за накити или за луксозни неща?

Четвъртък, 15 - Посетих г-н С…, който бавно се възстановяваше от тежка болест. Той изрази голяма любов и каза, че без съмнение Бог ще ме убеди в големия ми грях да пиша книги и ще ми разкрие, че хората не трябва да четат друга книга освен библията.  Но аз сметнах за безсмислено да влизам в спор с морски капитан на възраст 75 г.

Петък, 16 март - Върнах се в Бристол и в Понеделник, 19 се отправих заедно с жена ми на север.

Събора, 31 - Проповядвах в Бутбанк, където срещнах г-н К…, градинар на графа от К…Със сигурност това не може да бъде истина! Възможно ли е графа да отпрати един честен, трудолюбив, прилежен слуга който е бил в семейството за повече от 50 г. без друга причина освен тази, че е слушал методистите?

Неделя 15 Април - Следобед проповядвах в Кокермаут до късно през нощта на обитателите на града. Възнамерявайки оттук да замина за Шотландия аз попитах за пътя и за ми беше казано, че не мога да пресека ръкава на морето, който разделял двете кралства освен ако не съм в Бонас, който се намираше на около 30 мили оттук в 5 сутринта. Първо аз мислех да поспя 1-2 часа и да потегля в 11 или 12. Но след като помислих малко първо да пътуваме и след това да почиваме. Така че около 7 взехме кон и имайки една спокойна лунна нощ достигнахме Бонас преди 1. След 2 или 3 часа сън ние тръгнахме отново без да чувстваме каквато и да е умора или слабост.

Заплатата за проповядването

Докато ни упътваше към Фрит нашия наемодател съвсем невинно попита колко печелим годишно от проповядването. Това ми даде възможност да му обясня този вид печалба, с който той изглежда нямаше нищо общо. Той изглеждаше твърде удивен и не каза дори една дума, добра или лоша, докато не си тръгна. Скоро след като си тръгна кобилата ми затъна в едно тресавище, което се намираше по средата на един висок път. Но това беше разбираемо понеже целия път в продължение на 30 мили не приличаше на никой естествен път, който аз бях виждал нито е Англия нито в Ирландия. До бариерата между Лондон и Кентърбъри дъждът не престана дори за миг.

Вечеряхме в Дънфрис един чист и добре построен град, който има 2 от най-елегантните църкви (по една във всеки край на града), които съм виждал.

Вечерта достигнахме Томи хил. Какви лоши новини достигат до Англия за шотланските ханове! Все пак тук, както и навсякъде по време на нашето пътуване, ние имахме не само всичко, за което поискахме, но то беше дадено с готовност, в добър ред и толкова чисто колкото винаги съм желал.

Вторник 17 - Потеглихме около 4 и яздихме през няколко високи, но изключително красиви планини до Лийд Хил. Това е село на миньори, което наподобява Плеси близо до Нюкасъл. Вечеряхме в едно селце наречено Лесмаги и около 8 вечерта пристигнахме в Глазгоу. Един джентълмен, когото настигнахме по пътя изпрати с нас човек на коня ма г-на Джилет.

Уесли в Глазгоу

Сряда 18 - Вървях през града който смятам, че беше голям колкото Нюкасъл. Университета (подобно на този в Дъблин) е само един колеж състоящ се от 2 малки сгради. Смятам, че те не бяха нито по-големи нито по-добре изглеждащи от тези на Линкълн Колидж в Оксфорд. Навиците на студентите ме изненадаха. Те носят алени мантии, които достигат едва до коленете им. Повечето от тези, които видях бяха много мръсни, някои направо дрипави и всички направени от много груб плат. Високата църква е прекрасно здание. Външността й не отстъпва на тези на повечето катедрали в Англия, но отвътре е много зле декорирана, безформена, и лишена от красота или симетрия.

В 7 вечерта г-н Г…. започна службата в собствената си (на колежа) църква. Преди да дойда беше толкова пълно, че не можах да вляза без голяма трудност.

Вторник 19 - В 7 проповядвах на около четвърт миля от града, но сутринта беше изключително сурова и ветровита и малцина дойдоха на времето и мястото на моето проповядване. Естественото следствие от това беше, че имах малко общество. Около 4 следобед беше подготвена една платка, както те я наричат, един вид преносим амвон, покрит с брезент отгоре отзад и отстрани. Така аз проповядвах близо до мястото където бях сутринта на почти 6 пъти повече хора отколкото предишния път. И аз съм сигурен, че това, което беше казано докосна сърцата на някои от тях „не само с думи, но и със сила.”   

Петък 20 - Аз имах намерение да проповядвам на същото място, но дъжда направи това непрактично. Г-н Г. пожела да проповядвам в неговата църква което аз направих между 7 и 8. Със сигурност нищо не е невъзможно с Бога. Кой преди 25 г. би повярвал, че служител би пожелал това или че аз бих се съгласил да проповядвам в шотландска църква?

Обичаите за чиракуване

 Сряда 25 - Пристигнахме от Алнуич в деня, в който тези, които бяха чиракували се освобождаваха от тяхната гилдия. Беше ни казано, че 16 или 17 ще получат свободата си през този ден. Заради това (такава е несравнимата мъдрост на тази гилдия както и на техните предци) те трябваше да преминат през едно голямо блато (приготвено специално за тази цел, иначе то би пресъхнало преди много отдавна), в което някои затънаха до врата, а повечето от останалите до гърдите.

Вторник - 8 май - Яздих (от Стоктън) до Робинхуд бей близо до Уитби. Градът е много забележително разположен: той се намира близо до морето и в по-голямата си част е построен върху остри и стръмни скали, някои от които се издигат перпендикулярно от водата. И все пак сушата от север, юг и запад е плодородна и добре култивирана. Аз застанах на едно малко възвишение, което се издигаше близо до кея в една топла, спокойна вечер и наставлявах множеството надошло от всички краища да „търсят Господа докато може да се намери.” Те всички слушаха внимателно и по-голямата част се срещнаха с мен в 4,30 на следващата сутрин. С радост бих прекарал тук няколко дена, но програмата ми беше определена и в Сряда, 9, потеглих за Йорк.

Неделя, 8 Юли (Лондон) - След като проповядвах в църквата сутринта и вечерта аз взех кон заедно с г-н П…. Имахме намерение да яздим само 2 или 3 часа, за да съкратим пътуването за следващия ден. Но един млад човек, който ни настигна близо до Кингстън ни накара да променим плановете си. Така ние почивахме едва половин час в Кабхам и тръгвайки между 9 и 10 яздихме през една спокойна, лунна нощ и около 12 достигнахме Годалминг. Около 4,30 отново взехме коне и до 1 достигнахме Портсмут. След една кратка почивка се разходихме из града, който е добре укрепен т.е. аз предполагам, че той е единствения добре укрепен град в цяла Великобритания или Ирландия. Госпорт, Портсмут и Комън (който сега е изцяло превърнат в улици) може би имат наполовина населението на Бристол и толкова цивилизовани хора аз не съм виждал по-рано в никоя част на Англия.

В 6,30 аз проповядвах в откритата част на Комън определена за новата църква. Обществото беше голямо и се държеше добре; аз не видях нито един да се подиграва нито пък някой несериозен. Сутринта на 10, Вторник аз се качих на борда на един малък крайбрежен кораб и след 3 часа слязох в Каус на острова Уит, който изпреварва остров Англесей както по красота така и по плодородие толкова колкото последния изпреварва скалите на Сцили.

Право Яздихме към Нюпорт главния град на острова и намерихме малко общество в добър ред. Няколко човека тук са намерили мир с Бога.

В 6,30 аз проповядвах на площада на многобройна тълпа, но те не бяха толкова сериозни колкото тези в Портсмут. Голям брой деца вдигаха голям шум и мнозина възрастни говореха почти през цялото време докато аз проповядвах. В 5 сутринта беше много по-различно. Отново имаше голямо събрание и изглежда всеки един от хората знаеше, че това Божие слово ще ги съди в последния ден.

Следобед аз отидох до замъка Карисбрук или по-скоро до жалките останки от него. Той стои върху здрава скала на върха на един хълм и предлага красива гледка. В него има кладенец изсечен направо в скалата дълбок около 72 ярда и още един в цитаделата почти 100. Те изваждаха водата с едно магаре, за което аз бях уверен, че е на 60 г. Но всички стаи лежаха в руини. Бяга останали само толкова колкото да покажат стаята където нещастния крал Чарлз е бил затворен и откъдето се е опитал да избяга.

Корнуелските разбойници

На 25, Сряда, стюарда се срещна с мен на св. Ив в западната част на Корнуел. На следващия ден аз започнах да изпитвам обществото, но скоро бях принуден да спра. Открих между тях грозни неща; нощем хора от тях носеха или продаваха крадени вещи. Поради тази причина аз отложих разговорите, с когото и да е било докато не се срещна с всички заедно. Това аз направих вечерта и им казах ясно, че те или ще прекратят това проклето нещо или няма повече да видят лицето ми.

Петък, 27 - Те сериозно ми обещаха да направят това. Вярвам, че обещанието им е искрено.

Понеделник, 12 Ноември - Тръгнах към Лейт след като бях забавил пътуването си колкото беше възможно. Проповядвах в 7, но през цялото време беше много студено, вятъра силно вееше през задната врата и отстрани, така че чувствах краката си все едно, че съм нагазил в студена вода.

Вторник, 13 - Стаята, в която стоях, макар че в нея беше запален голям огън беше много по-студена отколкото градината; така че аз не бях в състояние да се стопля достатъчно дори когато седнах близо до комина. Докато яздехме към къщи в Сряда 14, вятъра беше силен и много студен и духаше точно в лицата ни, така че отворения файтон не предлагаше защита, а краката ми бяха съвсем замръзнали. Когато се прибрах у дома имах силни болки в гърдите, силна кашлица и треска, но след 1 или 2 дена слдвайки предписанията на д-р Фотъргил се почувствах много по-добре и в Неделя, 18 проповядвах в Спитълфиелд и отслужих тайнствата на голямо събрание.

Уесли написва своя епитаф

 Понеделник 19 - Оттеглих се в Шорхам и малко по-малко си възвръщах силите когато 11 часа през нощта на 21, Вторник бях принуден да скоча от леглото от силен спазъм и да продължа за известно време да ходя нагоре надолу из стаята макар че тя беше много студена. Кашлицата ми се върна с по-голяма сила и продължи през деня и през нощта.

Неделя 24 - Яздих до дома си понеже този ден се чувствах доста добре, но кашлицата ми беше по-лоша от всякога. В същото време се върна и треската ми заедно с болка в лявата част на гърдите ми, така че бих си останал в къщи в Неделя, 25, ако в местния вестник не беше обявено, че ще проповядвам в църквата както сутринта така и следобед. Кашлицата не ми попречи когато трябваше да проповядвам сутринта, но беше твърде неприятна докато отслужвах тайнствата. Следобед аз се посъветвах с моите приятели дали да се опитам отново да проповядвам или не. Те смятаха, че трябва да направя както беше обявено. Аз направих така, но малцина бяха в състояние да ме чуват. Треската ми се усили много докато проповядвах. Все пак аз се срещнах с обществото и за около 1час гласът и силата ми бяха възвърнати, така че не чувствах нито болка нито слабост.

Понеделник, 26 - Д-р Ф… ми каза ясно, че не трябва да оставам в града нито ден повече добавяйки: „Ако нещо може да ви помогне това е провинциалния въздух  заедно с почивка, магарешко мляко и всекидневна езда.” Така че (понеже не бях в състояние да яздя) около 9 аз взех една карета за Люишам. Вечерта (като не знаех как може да се види угодно на Бога да ме прибере), за да предотвратя долните хвалебствия аз написах следното:

Тук лежи тялото на

Джон Уесли

Главня изтръгната от огъня

Който умря на възраст 51 години

Без да оставя след като бяха платени дълговете му

10 лири след себе си

Молейки се:

Боже бъди милостив към мен, безполезния слуга.

Уесли се лекува сам

Сряда, 28 - Не се подобрявах, лекарствата, които преди ми помагаха сега не оказваха резултат. Около 9 (времето, когато някои от нашите братя в Лондон се събираха за молитва) в ума ми дойде мисълта да направя един експеримент. Така аз поръчах малко каменна сяра да бъде стрита, смесена с яйчени белтъци и разстлана върху кафява хартия, която сложих до себе си. Болката спря след 5 минути и треската след половин час и от този момент аз започнах да възстановявам силата си. На следващия ден бях в състояние да яздя, което продължих да правя всеки ден до 1 Януари. Времето не ми пречеше; то беше доста хубаво (каквото и да беше преди) между 12 и 1 часа.

Петък, 14 Декември - Завършвайки всички книги, които имах намерение да включа в „Християнската библиотека” аз наруших предписанието на лекаря да не пиша  и започнах да нахвърлям дневник за миналото време. Вечерта се предадох на молитва заедно със семейството, в което бях отседнал без да изпитвам каквито и да е трудности.

Вторник 20 - Силите ми все повече се възвръщаха докато не взех една отвара от кора. Тя веднага ме хвърли в болки, които отново ме съборих за няколко дена и до голяма степен провалиха плановете ми за Коледа.