Osveten.com

Една дълга история!

Лука 24:27, 44

 Какво каза той?

По пътя за Емаус виждаме Исус, който обяснява нещата относно Себе Си във всичките писания, започвайки с Мойсей, пророците и псалмите. По време на това пътуване Исус направи това, което Светия Дух щеше да продължи да прави за нас след Неговото възнесение. Цялата статия »

Ще ходят ли двама заедно?

Амос 3:3

Ако не се съгласят?

Божият Дух влезна в пустата, неустроена и тъмна планета земя, за да извика в съществуване, прилика на Своята собствена светлина и неизброимо разнообразие от живот. Той даде отговорността за развитието и поддържането на тази земя на човека – приликата на Себе Си, която Той създаде.

Така че има добра причина за човека да бъде в съгласие с Бог. Но дойде ден, в който Бог търсеше Адам, а Адам предпочете да се скрие от Него.

От този ден връзката на човека с Бог не е едно от най-високите му предимства, въпреки че Божието желание да бъде във връзка с човека, Го е придвижило близко до сърцето на падналия човек.

От това ранно начало, Бог обеща да смаже главата на Сатана, Той ходи с Енох, спаси семейството на Ной по време на потопа, призова Авраам да напусне Ур и от неговото наследство издигна цяла нация. Чрез тази нация Той откри себе си на света и го благослови.

Неговото желание беше много по-голямо, отколкото да ги ръководи чрез закони и напътствия. Той искаше да „обитава между тях” (Изх. 25:8). Еврейската дума за ближен, е тясно свързана с това. Неговото обещание беше: „Там ще се срещам с теб” (Изх. 25:22). Мойсей не взе решение да построи това светилище и след това да призове Бог в него.

От 1441 – 965 г. пр. Хр. (476 г.) светилището служеше на Израел. Те бяха изведени от робство и влезнаха във владение на тяхната земя, от скитане в пустинята до установяване, от палатки до къщи.

От 965 – 586 г. пр. Хр. Соломоновият храм стоя в продължение на 379 г., по което време Божието обещание от Из. 23:31 беше реализирано.

От 586-515 пр. Хр., Юда, следвайки примера на Израел от преди 137 години отиде в плен и там: „При реките на Вавилон, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сион” (Пс. 137:1). Не беше за пръв път, когато те не успяваха да вървят с Бог.

От 515-20 г. пр. Хр. възобновеният храм стоя в продължение на 495 г. Той не изглеждаше като предишния храм (Ез. 3:12 и Агей 2:3).

По време на първата половина на следващите 88 години този храм беше разширен от Ирод и неговите наследници и остана до разрушаването му в 68 г. сл. Хр. В това време Исус често посещаваше външния двор, който на гръцки беше наричан хиерон.

Гръцката дума наос, се отнасяше за по-малката, вътрешна част на светилището, където подобни на древното светилище можеха да се видят мебели и служби. 

Английската Библия използва думата храм и за двете, наос и хиерон. Типологията за Исус беше представена в наос.

В Йоан 2:15 Исус изгони търговците от хиерон. В стих 21 Той уеднаквява наос със Себе Си. Тази разлика е важна.

В книгата Деяния, която главно представя исторически записки, думата хеирон е използвана 25 пъти, тъй като представя мястото, където се случваха събитията. На две места е използвано множественото число на наос, и там се посочва че Бог не обитава в храмове направени с човешки ръце (Дея. 7:48; 17:24).

От Римляни до Откровение, които главно са книги за поучаване, е използвана само думата наос, с едно изключение в 1 Кор. 9:13, което се отнася за свещениците, като получаващи жертвоприношения от храна във външния двор, като тяхна заплата.

Когато Павел пише до Коринтяните той използва думата наос за думата храм. „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие” (1 Кор. 3:16-17). Бог е преминал от посещение и живеене с хора, към живеене всред хората и сега към живеене в тях.

Въпреки че законът не позволяваше на Исус да отиде отвъд олтара, в наос, нямаше закон, който да спре Исус от излизането му от наос. Всичко, което беше представено в тип, в наос, сега ходеше всред Израел и само няколко души разбраха това. Много от непоправимите купувачи го презряха и отхвърлиха.

По време на славното Ме преобразяване на планината, Исус показа ефекта на живот, който е живян в наос (Мар. 9:2).

Когато Павел пише до Римляните, в Рим. 12:2: „преобразявайте се чрез обновяването на ума си“, гръцката дума, която той използва е видоизменям, същата дума, която Исус използва при преобразяването си. Изразено по друг начин, бъдете преобразени. С други думи Бог не спестяваше нищо, за да може още веднъж да възстанови човека в съюз на мир и съгласие със Себе Си.

Казаното от Исус: „И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец” (Мат. 5:48), не е като казаното от Павел, „преобразявайте се” (Рим. 12:2) или „за да се изпълните в цялата Божия пълнота” (Еф. 3:19). След това в следващата глава той добавя: „в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота” (Еф. 4:13). Той пише до Колосяните: „На които Божията воля беше да яви, какво е между езичниците богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата” (Кол. 1:27).

Неговото желание е да завърши делото, което е започнал. „оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исус Христос” (Фил. 1:6).

Това беше молитвата на Исус за неговия народ:

„И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях, както си възлюбил и Мене. Отче, желая, гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света” (Йоан 17:20-24).

Аз бях роден с желанието да знам как са устроени нещата. Много хора само карат колата, но аз искам да знам кое е това, което я движи. Аз съм от хората с техническа наклонност. Много хора седят доволни в самолета и оставят всичко в ръцете на пилота, а аз гледам крилата и двигателите, мислейки за въздуха над и под крилата, за този, който преминава през турбините, а също така и за деликатния баланс между повдигане и тегло, тласък и теглене. Също така съществува забележителната сигурност на компресия, запалване, изгаряне и разширяване на въздуха. Тези неща работят, защото има Бог, който изговори и продължава да поддържа неизчерпаема сигурност във всемира.
 
Моето желание да знам как функционират нещата, също така е засегнало моя интерес в открития и сигурен ред на Бог, чрез който можем да се доближим до Него. Отчасти това може да бъде разбрано от физическата сфера, която Той извика в съществуване. По-пълно можем да разберем това от илюстрациите и поученията в Писанията. За да ни помогне в разбирането им, Той ни е дал Своя Дух, чрез който ни привлича, за да ни открие и убеди в Своя сигурен ред. Това, което Духа открива не е видяно с човешки очи нито ума може да го разбере, но е получено чрез вяра и е повярвано. 
 
В своето въведение Псалом 19 ни казва:
 
„Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им,тяхната вест е излязла по цялата земя, и думите им до краищата на вселената.” (Пс. 19:1-4)
 
Така че в реда на сътворението има вест, която може да бъде видяна, тя говори без думи, като изявява делото на ръцете Му и открива знание.
 
Писанията също не говорят гласно. Те заявяват своята вест мълчаливо. Точно както творението трябва да бъде наблюдавано, също така Писанията трябва да бъдат четени и да се размишлява върху тях. Тогава Божия Дух открива това, което не може да бъде видяно, а именно, предназначените от него инструкции и цели. 
 
В тях е представен триизмерен образ на небесната скиния, направена от сътворени неща и нейното значение трябваше да бъде открито от Светия Дух. Тя разказва, излива и открива познание, без да издаде звук. В Святото място беше изявена Божията слава. Златото покриваше стените, колоните, масата с присъствените хлябове и кадилния олтар. Светилника и омилостивилището бяха от чисто изковано злато.  Това е мястото, където царуваше тишина. Тук не се чуваше гласа на човека, но съдовете говореха. Мълчаливо те разказваха за славата на Христос, Изкупителя на човека, пазителя на закона, примера за цар, който живя като слуга.
 
Той беше наслада за Бащата и говореше с авторитета на Бог. Той излъчваше небесната слава в свят, който живееше в тъмнина. Той можеше да ходатайства от дълбочината на святото съвършенство за безнадеждното състояние на Своето творение със смирено сърце.  Със смирението на Божията любов, Той не настояваше относно своите права като Бог, но умря като престъпник, беше възкресен и възнесен в слава.
 
Защо трябва да се вглеждаме в тази скиния, която е образ на нещата, които идваха, след като Христос, когото тя представя вече е дошъл? Защо трябва да се вслушваме в тези безмълвни компоненти на скинията? Също така трябва да зададем въпроса, дали някоя друга част на Библията говори с доловим глас? Светият Дух говори ли с доловим глас? Не взема ли Той от същността на Исус и тихо Го открива на тези, които Го търсят и Му се надяват? Не трябва ли първо да научим как да бъдем повлияни от Него, преди да се изразяваме, относно Него?
 
Дълго преди светилището на Давид – който представи нова форма на поклонение, предвещаващо ерата на църквата, която идваше – не съществуваше ли тази скиния на Мойсей, където Израел трябваше да се научи да слуша Бог? Преобразеният ум не е ли съществен елемент, за да предотврати човешките емоции и чувства от грешки относно Светия Дух? Не се ли е опитвал Светият Дух винаги да открие личността на Христос на света и на Божия народ? 
 
Колко забележителен е дара на вяра, който Той ни дава! С него можем да видим и преживеем ужаса на греха и в контраст с това, да видим пълнотата на благодат и милост. Има много примери, които показват, че даден човек може да види и разбере неща, които друг не може. Помислете върху това, което Авел виждаше в Агнето, а Кайн не можеше. Това, което Яков виждаше в първородството, а Исав не можеше. Йосиф виждаше сънища, а неговите братя не можеха. Давид виждаше своето царско наследство, докато Саул виждаше само своя дар. Пророците виждаха бъдещето, а Израел виждаше само настоящето. Навуходоносор можеше да вижда само сънища, докато Данаил виждаше тълкуването им. Стефан видя небесата отворени, а осъждащите го първенци виждаха само своите традиции и силата да контролират народа. Павел виждаше силата на благодат, а Агрипа силата на своя трон. Мария можеше да види в Исус това, което Юда не можеше. Тя можа да види идващата и последна жертва, която Исус щеше да принесе, за да изпълни всичко, което е било представено чрез сянка в продължение на 1400 години. Исус призна, че нейното дело и дар са подготовка за това събитие и тя ще бъде запомнена в историята, поради това. Навсякъде в страниците на Писанията виждаме хора, които можеха да видят неща, които другите не можеха.
 
Мойсей, най-смирения човек на земята, можеше да види Бог и да влиза в шатъра на присъствието Му. Давид, чието сърце беше според желанието на Бог, можеше да влезе в храма и да седне пред Бог. Стефан, когато беше изпълнен със Светия Дух можеше да види небесата отворени. Павел, избран инструмент, беше взет на небето. Петър имаше видение за чистото и нечистото. Йоан получи видения за нещата, които щяха да дойдат.
 
Тези хора имаха срещи и продължителни връзки с Бог, което не само потвърждава, че те имаха достъп до Божието присъствие, но те живееха живот, който направи този достъп възможен. Това, което е необходимо за този достъп е илюстрирано детайлно чрез светилището.
 
В контраст с това откриваме, че нашата култура обхваща умовете и мислите ни. Ние живеем в свят на големите магазини, пазарни площади от които избираме това, което ни е предложено в цветни, атрактивни и подходящи по размер пакети.
 
Също така искаме Бог да бъде от вида, който харесваме. Колко често Той не отговаря на нашите очаквания, които са основани на нашите създадени от греха нужди?
 
Според обхвата, в който ние усвояваме нашето мислене, ние ще се изправим пред отговарящия му скептицизъм. След като веднъж оформим Бог в нашето съзнание, за да остане там, ние отхвърляме Исус Христос, който „… е образ на невидимия Бог.” (Кол. 1:15). След това ние предпочитаме Божиите обещания, без проблемите, които са свързани с тях; Данаил без рова на лъвовете, Павел без затвор, църква без преследване. Ние ще предпочетем лесния за използване икуменизъм, пред меча, който разделя костите. Ние ще поставим ударението върху единичен текст, който ще извадим от контекста му – църква, която не е устроена според религиозния ред от дните на Исус. Те могат да празнуват великия празник на Шатроразпъването, без да признаят, че Исус, към когото празника сочи, стои всред тях.
 
Исус притежаваше само света на своя Баща. Това е, което направи неговото свидетелство двуостър меч. Той прерязва силите на тъмнината и греха, за да освободи хората от затвора им. Той не се опита да избегне унижението, за да може да приеме короната в Пресветото място. Исая видя това 700 години по-рано и пророкува в Ис. 50:7: „Затова съм втвърдил лицето си като кремък
и зная, че няма да бъда посрамен.”
 
Днес може би това не е популярна мисъл, но е необходима. Без тази съставка, не може да има изкупление. Той не се страхуваше да обърне внимание на греховете като гордост, законничество и лицемерие и можеше да покаже безкрайно състрадание към бедните, нуждаещите се и отхвърлените.
 
Никой не е живял по-нормален християнски живот и не е оказал по-голямо влияние на човешката раса, отколкото Исус. Той демонстрира най-балансирания живот, съставен от всяка необходима съставка. Храмът и светилището демонстрираха това в продължение на 1400 години. Дори с тези примери пред нас, ние все още виждаме замъглено през тъмното стъкло.
 
Ние предпочитаме да мислим с нашите чувства и да слушаме с очите си. Вярата обаче идва, когато слушаме с ушите си. Ако всичката мъдрост на този свят е глупост пред Бог, тогава подновения ум е необходим, за да мисли с Божиите мисли и да може да стои в Неговото присъствие. Ще направим добре, ако изпълним себе си с пълнотата, която Той откри за Себе Си.
 
Бог знае, че ние сме свикнали да живеем в тъмнина. Дори Той казва, че ние обичаме тъмнината. Но също така ние може да бъдем изпълнени със светлина или всеки оттенък на сивото помежду. Само в посланието към Евреем ние четем за шест различни сърца. В Евреем 3 се споменава за три от тях; закоравялото сърце (ст. 8), заблуденото сърце (ст. 10) и злото сърце на неверие (ст. 12). Естествения ум предпочита и намира за лесно да живее с тези сърца. Те са близки родственици на трите почви в Лука 8:5-8 и представят онази част от нашето настоящо поколение, което предпочита вниманието на медиите. Те демонстрират, че обичат тъмнината.
 
Още три различни сърца се срещат във втората част на Евреем. Там срещаме сърцето, в което е написан Божия закон (8:10), истинско сърце поръсено с кръв (10:22) и сърце, което е установено чрез благодат (13:9). Тези като четирите семена от Лука 8, демонстрират страст и любов за истината относно себе си и Бог.
 
Между тези две групи от сърца ние срещаме думите от Евр. 4:12:
 
„Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.”
 
В историята тези думи са били изговаряни от обикновени мъже и жени, от пророци, царе и свещеници, които бяха вдъхновени от Духа и упълномощени от Бог, да променят сърца и да приемат Неговата пълнота. С увеличаване на невежеството относно тези свидетели, както в обществото така и в църквата, прогресивно те стават по избирателни относно това, което ще вярват или отхвърлят, както първите три сърца.
 
Житото и плевелите ще продължат да растат заедно. Съотношението между тях е това, което ме притеснява. Аз съм уверен, че лекарството, което може да противостои на нашествието на културата в църквата ще бъде много по-непопулярно, отколкото най-четените и популярни книги на нашето време, така че ще бъде отхвърлено от повечето хора.  
 
За разлика от древността и настоящите дни на Израел, с тъга виждам, че моята страна, и църквата в нея не се възползват от възможността, която Бог им е поверил. Те пренебрегва своя несравним достъп до Словото и Бог, който го написа и бързо потъват в духовна тъмнина, която няма основа.
 
Тъмните векове преди Реформацията не бяха резултат от липсата на песни и музика, но проблем в теологията. Реформаторите възстановиха послушанието към Божието Слово, по примера на Исус, който в Йоан 8:28 казва: „от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.”
 
Йоан 1:14 свидетелства че: „… Словото стана плът и пребиваваше между нас”. Думата „пребивава” означава, да живее в палатка или лагер, да пребивава, както Бог направи в древното светилище. Така че можем да кажем, че Исус „живя” между нас. 
 
Мойсей построи светилището по същия начин на послушание. Павел говори за вярващите в Новия завет като „обиталище” или „храм” (2 Пет. 1:13; 1 Кор. 3:13). Така че би било полезно да знаем какво ни казва светилището и неговото съдържание относно факта, че ние сме храмове. 
 
Аз признавам, че знам повече за светилището, отколкото то е реализирано в живота ми. Смърт, болка, страдание, отхвърляне, унижение, подигравки и пр. не са на върха на моя списък от предпочитания. Винаги е било по-лесно да използвам дара на Бог, за да впечатля някого, отколкото Исус да бъде представен и изявен в живота ми. Няма нито едно място в Светилището, където да не съм видял моите собствени неуспехи в живота си, разбирайки това, което типа открива за живота на Исус. Това не е само относно физическия Исус, който виждаме в двора, но също така и разпнатия Христос, който виждаме в Пресветото място. Голяма придобивка е да се представи пред ума и сърцето всичко, което Исус направи за нас. Неговите собствени съвършенства са тези, които Той представя сега пред Бащата, като наш адвокат.
 
Благодарен съм за поученията и писанията на други хора, които рефлектираха върху живота ми. Аз не искам да копирам или да повторя това, което някой друг е казал или написал, въпреки че няма много, което да не е било вдъхновено от тях през годините на моя живот. Това е причината, поради която аз разбирам, че има родители и деца, учители и ученици. Истина, вяра, разбиране и информация са предназначени да бъдат предавани от един на друг. На въпроса, „Какво е истината?”, който Пилат зададе на Исус, Йоан записва 22 изказвания на Исус като отговор. Пилат не слушаше.
 
Съжалявам, че разбирането за светилището не ми беше дадено по-рано в моя живот и откривам, че то е твърде пренебрегвана част от Божието Слово. Много е важно как Исус беше представен в Светилището. То представя много сбита и пълна картина на делото на Христос заради нас, което задоволи Бащата и прекрасна основа, на която може да разберем ученията на Новия завет. Също така то е прекрасен инструмент, чрез който може да изследваме нашето странстване в пълнотата на Христос. Какво е това, което сме прибавили? Какво все още липсва? Какво е това, на което е отделено прекалено внимание? Защо няма резултат в живота на някого? То е като карта с посоки, която ви казва дали пътувате на изток, към вратата и от мястото на Божието присъствие или на запад, към Пресветото място и по-близко до Неговото присъствие.
 
Главите са кратки. Можете да ги четете в ред, какъвто пожелаете. Не съм искал това да бъде коментар или роман. Четенето няма да бъде лесно. Никой не може да разбере светилището за една вечер. Мойсей получи своите инструкции в продължение на 40 дни и разбираше повече за светилището, отколкото мен, въпреки че моя интерес в него не е намалял в последните 10 години. Бъдете готови да размишлявате за неговия ред и съдържание. Разположението му, както беше дадено от Бог на Мойсей не беше дадено, за да задоволи нашите лични предпочитания или удобства.
 
Аз започвам с около 25 страници от първите пет книги на Мойсей и проблема с греха, за който човечеството няма разрешение, освен това, което Бог е предложил и поставил всред Своя народ. В него се влиза през вратата, в осигуреното изкупление от Бог, отивайки на запад към Ковчега на Завета.
 
Докато ковчега сочи към нашето бъдещо прославяне, кадилния олтар е целта на настоящия ни живот. Там, с всичките привилегии и отговорности като свято, царско свещенство, ние имам достъп до всичката пълнота на Христос. Бащата чака и ревностно желае изкупените от него да дойдат като хора на дълбочина и смирение, откъснати от гордостта и мъртви към греха, да заемат своето място като царско свещенство на посредничество за падналия свят пред Него. Заповядайте на това пътуване в истината, както е открито от древните времена.

Глава 4.

Инциденти по време на проповядване. Трудовата колония на уесли. Спорове с Уайтфийлд. Интересни прекъсвания. Майката на братя Уесли

1740. Вторник 3 Януари – Напуснах Лондон и на следващата вечер пристигнах в Оксфорд където прекарах следващите 2 дена преглеждайки писмата, които бях получил през последните 16 или 18 години. Колко малко знаци за вътрешна религия има в тях! Намерих само един от тези, с които си пишех, който да заявява (добре си спомням, че по това време не знаех как да разбирам това), че Бог „е излял Своята любов в сърцето му” и му е дал „мир, който превъзхожда всяко знание.” Но кой повярва на неговите думи? Трябва ли да отрека тъжната истина или да я изкажа за полза на другите? Той беше изгонен от своята църква като луд; и, бивайки изоставен от приятелите си и презрян и отхвърлен от всички човеци живееше неизвестен и скрит за няколко месеца и след това отиде при Този, Когото душата му обичаше. Цялата статия »

Глава 3

Проповядване на открито; „Целия свят е моя енория”; Уайтдийлд; Уелс; Опитности с демони

Уесли започва да проповядва на открито

1739. 15 Март – По време на моя престой (в Лондон) аз бях напълно зает с нашето общество на Фетър Лейн както и с множество други, които желаех да поддържам. Немах намерение да напускам Лондон, когато получих писмо от г-н Уайтфийлд и друго от г-н Стюард, които ме умоляваха по най-настоятелен начин да дойда в Бристол без да се бавя. Не ми се искаше да направя това.

Вторник 28 – Моето пътуване беше представено пред нашето общество на Фетър Лейн. Моят брат Чарлс едва спомена за него. Когато обаче се обърна към  Божия пророк той получи следните думи като изговорени към него: „Сине човешки, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти” (Езекиил 24:16). Все пак другите наши братя продължаваха да спорят без някаква вероятност да достигнат до единодушно решение, докато накрая всички се съгласихме да решим чрез жребий. И така беше решено, че аз трябва да отида.

Четвъртък 29 – Напуснах Лондон и вечерта поучавах една малка група в Бесингстоук.

Събота 31 – Вечерта достигнах Бристол и там срещнах г-н Уайтийлд. Отначало аз не можех да се съглася със странния начин на проповядване на открито, за който той ми даде пример в Неделя понеже през целия си живот (до съвсем скоро) толкова стриктно се бях придържал към приличието и реда, че смятах едва ли не за грях мисълта, че това може да не бъде направено в църква.

1 Април – Вечерта (г-н Уайтфийлд беше заминал) аз започнах да обяснявам проповедта на нашия Господ на планината (един твърде забележителен прецедент за проповядване на открито макар че предполагам,  по същото време са се провеждали църковни служби) на малка група, която имаше навика да се среща един или два пъти седмично на улица Николас.

Понеделник 2 – В 4 след обед реших да бъда по-смел и да изявя по улиците добрата вест за спасението говорейки от върха на едно малко възвишение близо до града на около 3000 души. Текста, върху който говорех беше този (възможно ли е някой да е толкова невеж, че да не вижда как той се изпълнява във всеки служител на Христос?): „Духът на Господа е на мене понеже ме е помазал да проповядвам на сиромасите; да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на вързаните и да проглася благоприятната Господна Година.” (Исая 61:1-2; Лука 4:18-19).

Неделя 8 -   В 7 сутринта проповядвах на около 1000 човека в Бристол и след това на около 1500 от върха на хълма Ханам в Кингсууд. Аз извиках към тях с думите на евангелския пророк: „О, вие, които сте жадни, елате всички при водите; и вие, които нямате пари, елате, купете и яжте. Да! Елате, купете вино и мляко
без пари и без заплащане.” (Исая 55:1). Следобед около 500 души дойдоха в Роуз Грийн (от другата страна на Кингсууд); сред които аз застанах и извиках в името на Бога: „Ако е жаден някой нека да дойде и да пие. Който вярва в Мене реки от жива вода ще потекат от утробата му както казва Писанието.” (Йоан 7:38).

Вторник 17 – В 7 следобед посетих малкото общество в Бак Лейн. Стаята, в която се намирахме имаше подпори, но тежестта на хората накара пода да поддаде и още в началото на проповедта гредата, която я подпираше падна с голя шум. Но пода не потъна повече, така че, макар отначало да бяха донякъде изненадани, хората тихо и с вниманието се върнаха към това, което се говореше.

Понеделник, 7 Май – Бях готов да отпътувам към Пенсфорд където трябваше да проповядвам в църквата, когато получих следната бележка:

„Господине,

Нашият служител беше уведомен, че Вие не сте на себе си и поради тази причина няма да проповядвате в никоя от неговите църкви.” Все пак аз отидох и в Приийстдаун и на около половин миля от Пенсфорд проповядвах Христос нашата „мъдрост и праведност и изкупление и освещение.”

Вторник 8 – Отидох в Бат, но не можах да отида на моравата където бях говорил преди. В резултат ми беше предложено едно много по-удобно място, където проповядвах Христос на около 1000 души.

Сряда 9 – Сдобихме се със собственост върху парче земя близо до двора на църквата св. Яков на Хрос Феър, Бристол, където възнамеряваме да построим стая, достатъчно голяма, за да побере както обществата на улиците Николас и Болдуин така и толкова от техните познати, колкото биха пожелали да дойдат когато разясняваме Писанието. В Събота 12 беше положен първия камък с глас на радост и хваление.

Първата методистка сграда

Отначало аз нямах намерение да бъда въвличан както с разходите по тази работа така и с нейното изпълнение и назначих 11 човека, върху които, разбира се, предполагах, че ще падне отговорността за това. Но аз скоро разбрах своята грешка. Първо, по отношение на разходите: защото цялото начинание нямаше да се осъществи ако аз веднага не бях поел върху себе си заплащането на всички работници. Така преди да разбера какво става аз влязох в дълг за повече от 150 фунта, който трябваше да изплащам както мога понеже обещаното и от двете общества не възлизаше на повече от ¼ от тази сума. Що се отнася до ръководенето на работата аз получих две писма от моите приятели в  Лондон и по специално от г-н Уайтфийлд, че нито той нито те не желаят да имат нищо общо с тази сграда нито пък ще я подкрепят по някакъв начин освен ако аз веднага не освободя всички отговорници и не направя всичко от собствено име. За това можели да бъдат дадени много причини, но една е достатъчно, а именно: „че такива отговорници винаги ще могат да ме контролират и ако аз не проповядвам това, което те желаят могат да ме изгонят от сградата, която аз сам съм построил.” Аз се подчиних на техния съвет, освободих всички отговорници (никой не се противопостави) и поех цялостното ръководство в свои ръце. Вярно е, че нямах нито пари, нито пък някаква човешка вероятност да ги осигуря, но аз знаех, че „Господна е земята и всичко що е в нея,” а в Неговото име не можех да се съмнявам.

Неделя 13 – Обичайните ми публични задължения сега са както следва: Всяка сутрин аз чета молитви и се моля в Нюгейт. Всяка вечер обяснявам част от Писанието на едно или повече от обществата. В Понеделник следобед проповядвам на открито близо до Бристол; във Вторник в Бат; в Сряда в баптистките воденици; всеки Четвъртък близо до Пенсфорт; всеки Петък в Кингсууд; в Събота следобед и Неделя сутрин в Боулинг Грийн (който се намира близо до центъра на града); в Неделя от 11 близо до хълма Ханам, в 2 в Клифтон и в 5 на Роуз Грийн. И така ще продължавам толкова дни за колкото ми достигнат силите.

Живите аргументи на Уесли

 Неделя 20 – Виждайки мнозина от богатите в църквата в Клифтън моето сърце изпитваше голама болка за тях и аз искрено желаех някои дори и от тях „да влязат в Божието царство.” Но колкото и да желаех аз не знаех как да ги предупредя да “бягат от идващия гняв” докато моят Завет не се отвори на думите: „Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.” (Марк 2:17); Когато размишлявах над тях душата ми беше толкова разширена, че аз можех да викам силно (макар и не като нещастния Архимед) „Дайте ми опорна точка и ще повдигна земята.”

Изпратените от Бога светкавици и дъжда не възпряха около 1500 души да се съберат в Роуз Грийн. Нашия текст от Писанието беше: „Гласът Господен е над водите; Бог на славата гърми; Господ гърми над големите води, гласът Господен е силен; гласът Господен е величествен” (Псалм 29:3-4). Вечерта Той говори на трима, в душите на които имаше буря и ураган и те веднага намериха покой. През цялото това време аз непрестанно бях питан както от хора, които целенасочено бяха дошли в Бристол, за да изпитат тази странна работа така и от случайни посетители „Как е възможно това?” и бях предупреждаван безброй пъти (най-вече поради грубо неразбиране на случващото се) да не вземам под внимание видения или сънища или да си въобразявам, че греховете на хората са простени поради силните им викове, или сълзи, или външни проявления. На един, който многократно ми беше писал поради тази причина аз отговорих както следва: „Несъгласието между нас е основно, ако не и единствено относно фактите. Вие отричате, че сега Бог действа чрез тези ефекти или поне, че действа по този начин. Аз утвърждавам и двете неща защото съм ги чул със собствените си уши и съм ги видял с очите си. Аз съм виждал (доколкото нещо от този вид може да бъде видяно) мнозина променени в един миг от дух на страх, ужас, отчаяние в дух на любов, радост и мир и от грешните желания, които до този момент са царували в тях в чисто желание да вършат Божията воля. Това са нещата, на които съм бил и на които сега почти ежедневно съм свидетел със собствените си очи. Какво мога да кажа относно виденията или сънищата? Познавам няколко човека, в които тази голяма промяна е била изработена чрез видение или чрез ярка картина поставена пред очите на умът им на Христос, или на кръста, или в Неговата слава. Това е факта; нека всеки го разбира както желае. Тази промяна е била извършена (не само чрез проливането на техните сълзи, или от падането, им земята или от викането; това не са плодовете както Вие изглежда предполагате доколкото аз мога да отсъдя, но) от целия курс на техния живот дотогава в много отношения лош; а от това време свят, праведен и добър. Аз ще ви покажа човек, който до този момент е бил лъв, а сега е агне; такъв който е бил пияница, а сега е крайно трезвен; развратник, който сега се гнуси дори да се допре до осквернената от плътта дреха. Тези са моите живи свидетелства за това, което твърдя, а именно, че Бог сега както и тогава дава прощение на греховете и дара на Святия Дух на нас и на децата ни. Да, и доколкото зная прави това внезапно и често посредством видения и сънища. Ако това не е така аз се оказвам лъжесвидетел пред Бога. Защото чрез Неговата благодат аз свидетелствувам за тези неща и ще продължавам да го правя.”

Бау Наш спори с Уесли

 Вторник 5 Юни – В Бат всички очакваха да видят как ще постъпи с мен един известен мъж и аз многократно бях умоляван да не проповядвам защото никой не знаеше какво може да се случи. Тези слухове също така станаха причина да се сдобия с много по-голяма публика, сред които бяха мнозина от богатите и влиятелните. Аз им казах ясно, че Писанието обвинява всички в грях – високопоставени и нископоставени, богати и бедни – и едните и другите. Мнозина от тях изглеждаха малко учудени когато се появи техния водач, приближи се до мен и ме попита с какво право правя това. Аз отговорих: „С авторитета на Исус Христос, дадена ми от архиепископа на Кентърбъри когато той положи ръце върху мен и каза: „Приеми авторитета да проповядваш евангелието.” Той каза: „Това противоречи на Акта на парламента. Това е събрание на размирници.” Аз отговорих: „Господине, събранията на размирниците споменати в този акт (както показва неговия приембюл) са събрания с противодържавна дейност. Но това не е такова. Тук няма и следа от противодържавност. Следователно, то не е противно на Акта.” Той отговори: „Аз вече казах, че е. И освен това Вашето проповядване плаши хората и ги кара да стават безумни.” „Господине, чували ли сте ме някога да проповядвам?” „Не.” „Как тогава съдите за това, което никога не сте чували?” „От общите слухове.” „Общите слухове не са достатъчни. Нека Ви попитам, господине, дали не се казвате Наш?” „Моето име е Наш.” „Господине, аз не смея да съдя по общите слухове. Не смятам, че те са достатъчни, за да съдим по тях.” Тук, той спря за малко и след като се възстанови донякъде каза: „Аз желая да зная за какво са дошли тук тези хора.” На което някой отговори: „Господине, оставете го на мен; нека да му отговори една стара жена. Вие г-н Наш се грижите за своето тяло, ние се грижим за своите души. И за храна за душите си сме дошли тук.” Той не отговори нито една дума и си отиде.

Когато се прибрах в къщи улицата беше пълна с хора лутащи се насам и натам и говорещи големи думи. Но когато един от тях попита, „Кой е той?” и аз отговорих: “Аз съм” веднага млъкнаха. Няколко дами ме последваха в къщата на г-н Мърчънт и слугата ми каза, че желаят да разговарят с мен. Аз отидох при тях и им казах: „Дами, вярвам, че слугата се е объркал; Вие желаете единствено да ме видите.” Аз добавих: „Аз не очаквам, че големите и богатите ще пожелаят нито да говорят с мен нито да ме слушат; защото аз явно говоря истината – нещо, което Вие не слушате и не желаете да чуете.” Разменихме си още няколко думи, след което си отидох.

Понеделник 1 – Получих настоятелно писмо от Лондон (бях получил няколко подобни по-рано) да се върна там колкото е възможно по-бързо, защото нашите братя от Фетър Лейн се намират в голямо объркване и се нуждаят от моето присъствие и съвет. След това вечерта проповядвах върху думите: „Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички;  защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля.” (Деяния 20:26-27). След проповедта аз ги препоръчах на благодатта на Бога, в Когото бяха повярвали. Наистина Бог има работа на това място, която трябва да бъде свършена. Аз не съм намирал такава любов в цяла Англия; нито нрав токова детски, искрен и податлив на учение като този, който Той беше дал на тези хора. Все пак през цялото време аз бях спохождан от множество мисли за необикновения начин на своето служение сред тях. Но след като често поставях това пред Господа и спокойно претеглях всички възражения, които чувах срещу него не можех да не се съглася с това, което по-рано бях написал на един приятел, който открито изразяваше своето неодобрение. Аз прилагам чат от това писмо, за да може въпросът да бъде напълно осветен.

„Целия свят е моята енория“

„Вие казвате, че не можете да примирите някои части на моето поведение с характера, който аз от дълго време подкрепям нито пък някога ще направите това. Следователно, аз се отричам от този характер при всеки възможен случай. Аз казах на всички на нашия кораб, на всички в Савана, на всички във Фредерика и навсякъде с ясни думи, че аз не съм християнин, аз единствено гоня изподир, дано да уловя нещо.”

* * * *

„Ако попитате с какво право върша това то е следното: Желанието да бъда християнин и убеждението, че съм задължен да извърша всяко добро, за което имам благоприятен случай. и накъдето смятам, че е най-добре е мое задължение да отида. Воден от този принцип аз отидох в Америка; поради този принцип посетих Моравската църква; и поради същия сега аз съм готов (Бог да ми помага) да отида в Абисиния, или Китай, или където е угодно на Бога да ме призове.

Относно Вашия съвет, да се установя в колежа там аз нямам работа понеже сега нямам нито длъжност нито ученици. Дали другата част на  Вашето предложение ще бъде удачна за мен т.е. „да се заема с лекуването на душите” ще имам достатъчно време да обмисля ако това ми бъде предложено. Но междувременно Вие смятате, че трябва да остана спокоен, понеже иначе, ако се намесим в работата на други и работя с хора, които не ми принадлежат, ще взема чуждо служение.. По подобен начин Вие питате: „Как събирам християни, които не са под моя отговорност да пеят псалми, да се молят и да слушат обяснение на Писанието?” и смятате, че според католическите принципи е трудно да оправдаете това, когато се върши в енориите на други хора. Позволете ми да говоря ясно. Ако под католически принципи вие имате в предвид други освен тези на Писанието те нямат никаква тежест за мен. Аз не приемам друго правило независимо дали се отнася до вярата или практиката освен светите писания. Но според библейските принципи аз не смятам, че е трудно да се оправдае това, което правя. Бог в Писанието ми заповядва, според силата ми, да наставлявам невежите, да поправям злите, да утвърждавам добродетелта. Хора ми забраняват да правя това в други енории; т.е. да правя това изобщо виждайки, че аз нямам собствена енория и вероятно няма да имам. Тогава кого да слушам, хората или Бога?”

* * * *

 „Аз гледам на целия свят като на моя енория; имам в предвид дотолкова, че в която и част на света да се намирам аз смятам за приемливо, правилно и за свое неотклонно задължение да изявявам на всички, които желаят да слушат добрата вест за спасение. Това е работата, за която зная, че Бог ме е призовал и аз съм сигурен, че Неговото благословение я придружава. Тогава аз имам голямо насърчение да бъда верен на работата, която Той ми е поверил да върша. Аз съм Негов слуга и като такъв съм задължен според ясните насоки на Неговото слово „доколкото мога да върша добро на всичките човеци.” Неговото провидение е в пълно съгласие с Неговото Слово което ме кара да се откажа от всички останали неща, за да се посветя единствено на това „и да не се уморявам да върша  добро.”

Сузана Уесли и нейния Син

Сряда 13 – След като приех светото причастие в Ислингтън аз имах още една възможност да видя майка си, която не бях виждал откакто се върнах от Германия. Тук не мога да не спомена някои странни обстоятелства. Миналият Юни аз й бях прочел едно писмо представляващо кратко описание на това, което се беше случило в душата ми през последните няколко дена по това време. Тя напълно одобри това и каза, че сърдечно благодари на Бога, Който ме е довел да мисля по такъв начин. Докато бях в Германия, копие от това писмо било изпратено (без моето знание) до един от моите роднини, който изпратил известие на моята майка. Поради тази причина сега аз я намерих в страх за мен бивайки убедена „чрез доказателство намиращо се в едно от собствените ми писма, че аз твърде много съм се отклонил от вярата.” Аз не можах да разбера какво е това писмо, но когато разпитах установих, че то е било същото, което сам й бях прочел. Колко трудно е да си съставим правилно виждане за някого или за нещо, когато то е предавано от предубеден човек! Да, дори сам той да бъде толкова честен човек: защото този, който й беше дал писмото е човек,  чиято честност не подлежи на съмнение. И все пак, чрез неговото искрено свидетелство за едно писмо попаднало пред очите му истината беше толкова изкривена, че майка ми не познала писмото, което беше чувала от край до край, нито че самият аз съм й го чел.

Вторник 14 – Отидох с г-н Уайтфийлд в Блакхет където имаше 1200 или 1400 души. Той малко ме изненада когато пожела да проповядвам вместо него; което аз направих (макар плътта ми да се ужасяваше) говорейки върху моя любим предмет: „Исус Христос, Когото Бог направи за нас мъдрост и праведност и изкупление и освещение.” Бях обзет от силно състрадание към богатите, които присъстваха и се обърнах конкретно към тях. Някой внимаваха докато други се качиха в с колите си и избягаха от един толкова недодялан проповедник.

Неделя 17 – В 7 проповядвах в Горен Мурфийлд на (вярвам) 6 000 или 7 000 души върху: „Всеки който е жаден нека дойде при водите.” В 5 проповядвах в Кенингтън Комън на около 1500 върху следните думи: „Към мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища.” (Исая 45:22).

Понеделник 18 – Рано сутринта напуснах Лондон и на следващата вечер пристигнах в Бристосл и проповядвах (както бях решил ако Бог позволи) на голяма множество. Текста  ми отново беше: „Към мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища.” (Исая 45:22). Харис Хауел ме извика 1 или 2 часа по-късно. Той каза, че е бил много разубеждаван както да ме слушал така и да се вижда с мен от мнозина, които са говорели всякакви злини за мен. „Но,” каза той, „веднага щом ви чух да проповядвате бързо открих на какъв дух сте. И преди да свършите аз бях толкова завладян от радост и любов, че с голяма мъка се прибрах у дома.”

Неделя 24 – Докато яздех към Роуз Грийн по един прав път конят ми внезапно падна върху главата си и започна да се търкаля. Не бях наранен по друг начин освен малко натъртен от едната страна; което в момента не чувствам, но проповядвам без болка на 6 000 или 7 000 души върху следния важен текст: „Ядете ли пиете ли всичко вършете за Божия слава.” (виж 1 Коринтяни 10:31).

Разговори с Уайтфийлд.

 Петък 6 Юли – След обед бях с г-н Уайтфийлд, който току що беше дошъл от Лондон, в баптистките воденици където той проповядва относно “Святия Дух, Когото всички вярващи ще приемат” като порица справедливо макар и строго тези, които проповядват, като че ли няма Святи Дух.

Събота 7 – имах възможност да говоря с него относно външните знаци, които често придружават вътрешната работа на Бога. Намерих, че възраженията му са основани най-вече на големи изопачавания на действителните факти. Но на следващия ден той имаше възможност да се запознае по-добре с въпроса: защото едва беше започнал да приканва грешниците да повяват в Христос когато 4 човека близо до него паднаха почти в един и същ момент. Един от тях лежеше без да дава никакви признаци на съзнание. Втория трепереше неудържимо. Цялото тяло на третия беше обхванато от силни конвулсии, но той не издаваше никакъв звук освен стенание. Четвъртия също така беше в конвулсии, и с много сълзи викаше силно към Бога. Вярвам, че от този момент ние и двамата ще оставим Бог да върши Своето дело по начин, който Му е угоден.

Петък 23 – В петък следобед аз напуснах Бристосл заедно с г-н Уайтфийлд сред силен дъжд. Но облаците скоро се разпръснаха, така че имахме спокойна, тиха вечер и сериозно общество в Търнбъри.

Вторник 17 – Аз яздех до Брадфорд, на 5 мили от Бат, където отдавна бях канен да отида. Изчаках служителя и му казах, че желая да проповядвам в неговата църква. Той отговори, че не е обичайно да се проповядва през седмицата, но ако дойда в Неделя той би се радвал на моята помощ. Тогава аз отидох при един господин, който беше присъствал когато проповядвах в Бат и с най-искрен вид ми пожела успех в името на Господа. Но това беше минало. Сега аз го намерих доста хладен. Той започна да спори по няколко въпроса и накрая ми каза открито, че един от моите собствени колеги от Оксфорд го е информирал, че те винаги са гледали на мен като на малко луд. Все пак няколко души, които не бяха на неговия ум осигуриха удобно място (наречено Биър фиелд или Бари фиелд) на върха на един хълм, в подножието на който лежеше градът. Тук аз предложих Христос на около 1000 души за „мъдрост, праведност, изкупление и освещение.” След това се върнах в Бат и проповядвах върху: „Какво трябва да направя за да се спася?” на множество по-голямо от всякога. Чудно ми беше, че „богът на този свят” е толкова спокоен когато, при моето завръщане от мястото където бях проповядвал бедния Р….д Мърчънт ми каза, че повече няма да ми позволява да проповядвам на негова земя. Попитах го защо. Той отговори, че хората изпочупили дърветата му и крадели негови вещи. „И, освен това,” добави той, „като ви допуснах тук си навлякох омразата на своите съседи.” О страх от човеци! Кой е над него, освен тези, които истински се „покланят с дух и истина?” От него не са освободени дори тези, които се намират с единия крак в гроба! Нито дори тези, които обитават в къщи от кедри и трупат злато като прах и сребро като морския пясък.

Тълпа смущава проповедта

 Събота 21 – Започнах за втори път да обяснявам проповедта на нашия Господ на планината. Сутринта, на 22 Неделя, докато говорех върху „Блажени нищите по дух” на около 3000 души, имахме много възможности да покажем на хората на какъв дух сме: защото когато по средата на проповедта се появи една банда и хвана един от слушателите (да учени според закона, какво стана с Магна Харта на английската свобода и собственост? Не са ли те единствено шум, когато по всякакъв повод банди се ширят по земята?) всички останали стояха спокойни и никой не отвори устата си и не вдигна ръка, за да им се възпротиви.

Понеделник 2 Септември (Лондон) – Разговарях надълго с моята майка, която ми каза, че доскоро тя рядко е чувала за такова нещо както прощение на греховете или че Божия Дух свидетелствува на нашия Дух и много по-малко си е представяла, че това е общо притежание на всеки истински вярващ. „Следователно,” каза тя „аз никога не съм дръзвала сама да искам това. Но преди 2 или 3 седмици, когато моят син Хол подавайки ми чашата каза: „Кръвта на Нашия Господ която беше проляна за теб” тези думи се появиха в сърцето ми и аз знаех, че Бог заради Христос е простил всичките ми грехове.” Аз попитах дали нейния баща (д-р Анесли) не е имал същата вяра и дали не го е чувала да проповядва това на други. Тя отговори, че самият той я е имал и малко преди смъртта си е заявил, че за повече от 40 години не ходи в тъмнина, в страх и не се съмнява, че е „приет във Възлюбения.” Но въпреки това тя не можа да си спомни да го е чувала да проповядва нито веднъж точно за това. Заради това тя смяташе, че той е гледал на това като на специално благословение дадено единствено на малцина, а не обещано на всички Божии хора.

Новото име на методизма

Неделя 9 – Обясних на около 10 000 в Морфийлд защо трябва да бъдат спасени. Майка ми беше с мен. В 5 часа в Кенингтън имаше около 20 000 души. Аз отново говорих върху основата на нашата надежда: „Повярвай в Господа и ще се спасиш.” От Кенингтън аз отидох до обществото в Ламбет. Къщата беше пълна и мнозина стояха в градината. Сериозното внимание, което те показаха ми даде добра надежда, че няма да бъдат забравливи слушатели.

Неделя 16 – Проповядвах в Морфийлд на около 10 000 и в Кенингтън Комън на почти 20 000 върху думите на евреите към св. Павел: „Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение” (Деяния 28:22). И на двете места описах голямата разлика, между това, което обикновено се нарича християнство и истинското, старо християнство, срещу което, под новото име методизъм се говори на всякъде.

Неделя 23 – Говорих на около 10 000 души в Морстаун с голямо дръзновение върху: „Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Святия Дух.” (Римляни 14:17). В Ненингтън обясних пред около 20 000 тази велика истина „Едно е нужно.” След това аз отидох в Ламбет и показах (изглежда за удивление на мнозина от присъстващите) как „този, който е роден от Бога не съгрешава” (1 Йоан 3:9).

Понеделник 24 – Още веднъж проповядвах в Плейстоуи, след което заминах от това място. При завръщането ми един човек галопираше с пълна скорост срещу мен и помиташе хора и коне, но без да нарани никой. Слава да бъде на Този, Който запазва и хора и животни!

Инцидент и една дълга проповед

Следобед посетих едно общество в Дептфорд и след това в 6 проповядвах в Търнър Хол, който побираше (според изчисленията) 2000 души. Блъскацицата както отвън така и отвътре беше огромна. Тъй като отдолу имаше голяма изба в началото на поучението основната подпорна греда, която поддържаше пода се счупи. Той веднага потъна, което предизвика голям шум и объркване сред хората. Но 2 или 3 дена по-рано един човек беше напълнил избата с бъчви с тютюн. Така че след като потъна 1 или 2 фута подът се опря на тях и аз продължих без да бъда прекъсван.

Неделя 7 Октомври – Около 11 аз проповядвах в Рануик, който се намира на 7 мили от Глочестър. Църквата беше твърде препълнена, макар че около 1000 или повече човека стояха на двора. Следобед продължих да говоря върху същите думи: „Какво трябва да направя за д се спася?” Вярвам, че присъстваха няколко хиляди повече отколкото сутринта. Между 5 и 6 приканих всички присъстващи (около 3000) в Стенли, на малка поляна близо до града да приемат Христос като тяхна единствена „мъдрост, оправдание изкупление и освещение.” Беше ми дадена сила да говоря както никога преди и аз направих това в продължение на почти 2 часа. Падането на мрака и няколкото светкавици не намалиха броя на хората, но увеличиха сериозността на слушателите. Завърших деня като обясних част от проповедта на планината на нашия Господ на малка сериозна група в Ебли.

Уесли в Уелс

Понеделник 15 – След настоятелна покана, която бях получил преди известно време аз се отправих за Уелс. Около 4 следобед проповядвах на малка поляна в подножието на Девауден (висок хълм 2 или 3 мили след Чепствоу) на около 400 обикновени хора върху „Христос нашата мъдрост и освещение и оправдание и изкупление.” След проповедта един, за когото вярвах, че е стар последовател на Христос с желание ме прие в дома си. Понеже мнозина ни последваха аз им обявих тяхната нужда от Спасител  от следните думи: „Блажени нищите по дух.” На сутринта обясних по-пълно пътя на спасение – „Повярвай в Господ Исус и ще се спасиш,” след което се сбогувах с нашия приятелки домакин и преди 2 пристигнах в Абергавени. В себе си чувствах силно нежелание да проповядвам там. Все пак аз отидох при г-н У…., човека в чиято къща беше проповядвал г-н Уайитфийлд) и му казах, че желая да я използвам. Той каза с цялото си сърце – ако служителя не ми позволи да използвам църквата; след който отказ (защото аз веднага му написах бележка) той ме покани в своята къща. Около 1000 души стояха търпеливо (макар сланата, която падна след настъпването на вечерта да беше студена) докато започвайки от Деяния 28:22 аз просто им обясних ясната, стара религия на англиканската църква, срещу която сега почти навсякъде се говори под новото име методизъм.

Петък 19 – Сутринта проповядвах в Нюпорт върху: „Какво трябва да направя за да се спася?” на най-нечувствителните и зле държащи се хора, които някога съм виждал в Уелс. Един стар човек по време на по-голямата чат от проповедта кълнеше и ругаеше почти непрестанно. Той държеше един голям камък, който много пъти се опитваше да хвърли, но не можа да направи това. Такива борци, толкова ръце вдигнати срещу проповедниците на открито!

В 4 отново проповядвах в Шиър Хил в Кардиф където забелях, че присъстваха мнозина от по-долна класа. Рядко съм имал такава свобода на речта каквато ми беше дадена докато обявявах следните думи: „Божието царство не е ядене и пиене, а правда мир и радост в Святия Дух.” В 6 почти целия град (както ми казаха) се събра, на който аз обясних 6-те последни блаженства. Но моето сърце беше толкова разширено, че аз не можех да завърша и продължих да говоря почти 3 часа.

Събота 20 – Върнах се в Бристол. Никъде не съм виждал толкова красива част от Англия в разстояние на 60 или 70 мили както тези части на Уелс, в което бях. И по-голямата част от жителите наистина са узрели за евангелието.

Ужасна гледка

Вторник 23 – Яздейки към Брадфорд аз четях от книгата на г-н Лоу за новото раждане. Философска, спекулативна, необоснована, празна и безсмислена!

О какво падение!

В 11 проповядвах в Берфиелд на около 3000 души върху естествения дух, духа на робство и на осиновление. Вечерта почувствах силно желание отново да се върна при една млада жена в Кингсвуд. (Факта аз оставям да бъде преценен от всеки както желае.) Отидох. Тя беше 19 или 20 годишна, но изглежда не можеше да чете и пише. Намерих я на леглото; държаха я 2 или 3 души. Тя представляваше ужасна гледка. Болка, ужас и отчаяние извън всякакво описание бяха изписани на бледото й лице. Многобройните гърчове по цялото й тяло показваха как адските кучета гризяха сърцето й. Съпътстващите това крясъци трудно можеха да бъдат понесени. Но нейните каменни очи не можеха да плачат. Тя изкрещя веднага щом думите можаха да си проправят път до устата й „Аз съм прокълната, прокълната; изгубена завинаги! Преди 6 дни можехте да ми помогнете. Но това е минало. Сега аз съм дявола. Аз му се предадох. Негова съм. На него трябва да служа. С него трябва да отида в ада. Аз ще бъда негова. Ще му служа. Ще отида с негов  ада. Не мога да бъда спасена. Няма да бъда спасена. Аз трябва, аз ще бъда прокълната!” След това тя започна да се моли на дявола. Ние започнахме: „Събуди се, събуди се Божия деснице!” Тя веднага падна като заспала; но щом си тръгнахме скочи отново с неизразима злоба: „Каменни сърца, разчупете си!Аз съм едно предупреждение за вас. Разчупете се, разчупете си, бедни каменни сърца! Няма ли да се разчупите? Какво още може да бъде направено за каменни сърца? Аз съм прокълната, за да можете вие да се спасите. Сега разчупете се, разчупете се, бедни каменни сърца! Вие няма нужда да бъдете прокълнати, макар че аз трябва.” След това тя впери погледа си в ъгъла на тавана и каза: „Ето го, да, ето го! Ела, добри дяволе, ела! Вземи ме. Ти каза, че ще разплискаш мозъка ми: ела, направи го бързо. Аз съм твоя. Аз ще бъда твоя. Ела точно сега. Вземи ме.”

Ние я прекъснахме като отново извикахме към Бога, при което тя падна като преди; и още една млада жена започна да вие колкото може по-силно. В този момент пристигна и моят брат. Беше около 9 часа. Продължихме да се молим до около 11 когато Бог в един миг даде мир в душата първо на едната измъчвана, а след това и на другата. И те и двете се присъединиха пеейки хваление на Този, Който „кара да млъкне врагът и отмъстителят.“

„Ето Уесли идва в галоп”

Събота 27 -Отново бях в Кингсвуудпри посещавайки един човек, които преди това беше много болен. Точно когато тръгвах започна да вали силен дъжд, така че само за няколко минути бях напълно мокър. Точно по това време една жена (тогава на 3 мили от мен) извикала: „Ето, Уесли идва препускайки колкото може по-бързо.”. Когато пристигнах ми беше доста студено и бях много по-готов за сън отколкото за молитва. Тя избухна в ужасен смях и каза: „Няма сила, няма сила; няма вяра, няма вяра. Тя е моя; нейната душа е моя. Аз я притежавам и няма да я оставя.” Ние помолихме Бога да увеличи вярата ни. Междувременно, нейните болки се усилиха повече отколкото някой можеше да си представи. Изглеждаше, че тялото й щеше да бъде разкъсано на части от силата на гърчовете. Един, който беше напълно убеден, че това не е естествена болест каза: „Мисля, че сатана губи. Страхувам се, че той няма да спре дотук.” Той добави: „Заповядвам ти в името на Господ Исус да кажеш ако ти е заповядано да мъчиш и някоя друга душа.” На това веднага беше отговорено: „Аз имам Л….и, К….р и С…ж….с” (Двама от споменатите живееха наблизо и по това време се намираха в съвършено здраве.) Ние отново се предадохме на молитва и не спряхме преди, около 6 часа, тя да започне да говори с ясен глас и спокойно изражение:

„Хвалете Бога, от Когото е всяко благословение“

Неделя 28 – В 1 следобед проповядвах още веднъж в Брадфорд. Силният дъжд не възпря повече от 10 000 да внимават на следните сериозни думи: „Днес ви заявявам, че аз съм чист от кръвта на всички ви. Защото не се посвених да ви изявя цялото Божие слово.”

Връщайки се вечерта аз извиках г-жа Д….с в Кингсууд. Л….и и К….р бяха там. Едва беше минал четвърт час когато Л…и К…р изпадна в странна агония. Малко след това същото се случи и със С..а, Д…с. Конвулсиите, които разтърсваха цялото им тяло не можеха да се опишат с думи. Виковете и стоновете бяха твърде ужасяващи, за да ги понесем докато една от тях с глас, който не може да бъде описан каза: „Къде е вярата ви сега? Елате, молете се. Аз ще се моля с вас. „Отче наш, който си на небесата.” Ние приехме съвета от когото и да идваше той и изляхме душите си пред Бога докато агонията на Л…и К…р се усили дотолкова, че тя изглежда умираше. Но в един миг Бог проговори; тя позна Неговия глас и както тялото така и душата й бяха изцелени. Ние продължихме да се молим до 1 когато гласа на С…и Д…с също се промени и тя започна да вика силно към Бога. Тя прави това през по-голямата част от нощта. На сутринта ние подновихме своите молитви, докато тя викаше продължително: „Аз изгарям! Изгарям! О, какво да правя? В мен има огън! Не мога да го понеса. Господи Исусе! Помощ!” – Амин. Господи Исусе! Да се свети Твоето име.

Вторник 27 Ноември – Написах на г-н Д. (по негова молба) кратък отчет какво беше направено в Кингсууд и нашето настоящо занимание там. Той беше както следва: „Малко са хората от западна Англия, които не са чували за миньорите в Кингсууд; хора известни от самото начало и по-нататък с това, че не се боят нито от Бога нито зачитат хората и толкова невежи относно божиите неща, че изглеждат само една стъпка по-горе от зверовете, които погиват. Поради тази причина те са напълно лишени от желание да бъдат учени и без средствата за това.

Миньорите в Кингсууд

Миналата зима мнозина казваха подигравателно на г-н Уайтфийлд: „Ако той ще обръща езичниците защо не отиде при миньорите в Кингсууд?” През пролетта той направи това. И понеже там имаше хиляди, които не можеха да отидат на място на публично богослужение той отиде при тях в собствената им пустиня, „за да потърси и спаси погиналите.” Когато беше призован да отиде други отидоха по “кръстопътищата и оградите и ги накараха да влязат.” И по Божията милост техния труд не беше напразен. Сцената е вече променена. Кингсууд не е същият както преди една година, когато там се чуваха ругатни и богохулства. Той не е повече пълен с боеве и вражди, с крясъци и горчивина, с гняв и завист. Там има мир и любов. Голямо множество от хора са кротки, спокойни и умолими. Те „не викат нито се карат” и рядко „техния глас се чува по улиците” и дори в техните къщи освен когато се предаван на обичайните си вечерни действия – да пеят хвалене на Бога техния Спасител. Техните деца също са познали това, което съдейства за техния мир. Преди известно време беше предложено в Кингсууд да се построи училище и след много предвидени и непредвидени трудности през последния Юни беше положена неговата основа. Земята, която избрахме беше в средата на гората между Лондон и Бат недалеч от така наречения Хълм на двата пътя, на около 3 мили от Бристол. Тук се строи голяма сграда за училище. Във всеки край се намират 4 малки стаи предназначени да подслоняват учителите (и може би, ако е угодно на Бога, и някои бедни деца). Двама души са готови да преподават веднага щом сградата бъде готова да ги приеме (а нейният скелет е почти завършен), което се надяваме да стане през пролетта или началото на лятото. Вярно е, че макар учителите да не изискват заплата все пак това начинание е съпътствано с големи разходи.

ИСТИНСКО ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНСТВО

Посланието на Амос 5

от Радостин Марчев

Този текст първоначално беше подготвен във връзка с една покана от православната църква “Св. Цар Борис” във Варна, (Аспарухово) и центъра за обгрижване на наркозависими към нея през Август 2007. Тъй като реакциите бяха доста смесени и интересни тук го помествам с минимални промени

Когато получих тази покана се замислих какво е най-полезното нещо, което мога да WВи кажа. Накрая реших, че най-добре би било да повторя думите, които чул Августин и които го накарали напълно да се обърне към Бога след един живот на разпуснатост и кариеризъм – “Вземи, чети[1].”

Все пак подозирам, че за някои това няма да е достатъчно. Библията наистина има едно прекрасно послание, но понякога по различни причини на нас ни е трудно да направим връзка между това, което тя казва и света, в който живеем. Ето защо днес искам да се обърнем към една история от 8 век преди Христос и да видим дали тя може да каже нещо на модерния човек от началото на 21 век. Цялата статия »

Х А Р А К Т Е Р А   Н А   Е Д И Н   М Е Т О Д И С Т

от Джон Уесли

Не като че ли като вече съм  достигнал

КЪМ ЧИТАТЕЛЯ

1. Тъй  като името стана известно по света без мнозина да знаят какво означава да бъдеш методист, какво са принципите и практиките на тези, които обикновено са наричани с това име и какви са отличителните белези на това общество “срещу което се говори навсякъде“. Цялата статия »

След тригодишно проповядване в щата Джорджа, Джон Уесли се завръща в родния си Бристол. Работата му сред американските индианци е неуспешна. Църквите в Америка също не го приемат добре. Но в Англия следва още по-неприятна изненада, която той записва в дневника си:

Неделя 7ми: Проповядвах в Св. Лоренс сутринта а след това в църквата Св. Катерина. Говорих силно и на двете служби и затова не бях изненадан, когато ми казаха никога вече да не проповядвам в тези църкви. 

Неделя 14: Проповядвах в Св. Ана в Алдерсгейт, а след обед в Савой относно спасение чрез вяра в кръвта на Христос. След това ми забраниха ми проповядвам в Св. Ана. Проповядвах в Св. Джон в 3ч. и в Св. Бенет същата вечер. И в тези църкви ми забраниха да проповядвам.

Скоро в областта няма църква която да не го е изгонила. Уесли е на края на силите си. Неговия приятел и съветник Бохлер му пише: „Проповядвай вяра докато вярата дойде и в теб, и тогава ще проповядваш вяра защото я имаш”. В следващата бележка в дневника на Уесли четем:

2 Април, 1739 Понеделник: Изгонен от почти всички църкви в околията с голяма неохота отидох да проповядвам на миньори край Бристол. Когато пристигнах около 4 след обед по брега бяха насядали над 3000 души.

Неделя 8ми: В 7 сутринта говорих на около 1000 човека в Бристол и после на 1500 на хълма Ханам край Кингсууд. Същия след обед проповядвах на 5000 в Роуз Греен

Вторник 17ти: В 5 след обед трябваше да говоря пред малка група от хора в Бак Лейн. Когато пристигнах залата беше препълнена. От тежестта на хората централната колона се прекърши и подът започна да потъва. Но след малко спря и успях да проповядвам.

ГЛАВА 2

 ТРУДНОСТИ В ДЖОРДЖИЯ; ПЕТЪР БЬОЛЕР; „ПОЧУВСТВАХ СЪРЦЕТО СИ СТРАННО ЗАТОПЛЕНО”

Уесли започва да учи испански

1737; Петък, 4 Март – Написах на съвета, който ме беше изпратил финансов отчет за изминалата година от 1 март, 1736, до 1 март 1737, който без допълнителните разходи като възстановяването на енорийскта къща и пътуването до Фредерика на г-н Деламот и мен възлиза на 44 паунда. Цялата статия »

Уесли започва своята работа
През Ноември 1729, по което време аз се пренесох за постоянно в Оксфорд, Вашият син (г-н Морган), моят брат, аз и още един човек се съгласихме да се събираме заедно 3 или 4 вечери през седмицата. Нашето намерение беше да четем заедно класиците, които преди това бяхме чели лично и в Неделя някои богословски книги. Преди следващото лято г-н М. ми каза, че е бил извикан да посети в затвора един човек обвинен в убийството на жена си както и един длъжник. Той искрено вярваше, че би било от голяма полза ако някой от време на време говори с тях и толкова често повтаряше това, че на 24 Август 1730 моят брат и аз отидохме с него до замъка. Ние добихме толкова сигурно убеждение от нашите разговори, че се съгласихме да ходим там един или два пъти седмично, което и направихме. Скоро той пожела да го придружим до града при посещението на една бедна жена, която беше болна. След като помислихме върху това ние решихме, че си заслужава да прекарваме един или два часа седмично в такива занимания при положение, че свещеника на енорията, в която се намира този човек не е против. Но за да не се уповаваме само на своите решения аз изпратих писмо до баща си, в което описах цялото ни намерение и питах този, който е живял 70 г. на света и е видял повече от всеки друг дали не сме отишли твърде далеч и дали трябва да спрем или да продължим нататък. 

Началото на святия клуб
Следвайки (неговите) напътствия аз веднага отидох при г-н Гералд, свещеникът на Оксфорд, който също така беше и човека грижещ се за осъдените на смърт затворници (в останалите случаи те бяха оставени на собствените си грижи). Аз му разказах за нашето намерение да им служим доколкото можем и за своето лично намерение да им проповядвам веднъж месечно, ако епископа позволи това. Той похвали много нашето намерение и каза, че ще се погрижи да получим одобрение от епископа, на когото ще спомене при първа възможност. Не след дълго той ме осведоми, че е направил това и че негова светлост не само ни е дал позволение, но и е много доволен от намерението ни и се надява то да има успех.

1735. Вторник, 14 Октомври. – г-н Бенджамин Ингхам от колежа Куинс, Оксфорд, г-н Чарлз Деламот, син на търговец, в Лондон, който беше предложил себе си няколко дена по-рано, моят брат, Чарлз Уесли и самият аз взехме кораб за Глейвсенд, за да отпътуваме за Джорджия. Целта ни, напускайки нашата родна страна, не беше да избягаме от нуждата (Бог ни беше снабдил с множество временни блага) нито да придобием мръсно богатство или слава, но единствено да служим на нашите души и да живеем изцяло за Божия слава. Следобед ние намерихме Симондс в Грийвсенд и веднага се качихме на борда.

Петък, 17 – Започнах да уча немски, за да мога да общувам с германците каквито имаше 26 на борда. В Неделя времето беше ясно и спокойно и ние имахме сутрешна служба на квартердека. За пръв път проповядвах без предварителна подготовка и след това отслужих Господна трапеза на шестте или седемте слушатели.

Понеделник 20 – Започвайки да се отричаме от себе си, дори от най-малките неща, за да ни помага Божията благодат, ние изцяло изоставихме яденето на месо и вино и се задоволяваме с растителна храна – най-вече с бисквити.

Вторник, 21 – Акостирахме от Грейвсенд. Когато наполовина бяхме минали Гудин сендс вятъра внезапно спря. Ако затишието продължеше до прилива кораба щеше да бъде изгубен. Но след около час вятърът задуха отново и ни понесе нататък.

Ние малко по-малко започваме да свикваме с живота на кораба. Нашето ежедневие в общи линии е следното: от 4 до 5 сутринта всеки от нас се моли насаме. От 5 до 7 четем заедно библията внимателно сравнявайки я (за да не се уповаваме на собственото си разбиране) с писания от по-ранно време. В 7 закусваме. В 8 се молим заедно. От 9 до 12 аз обикновено изучавам немски, а г-н Деламот гръцки. Моят брат пише проповеди и г-н Ингхам наставлява децата. В 12 се срещаме, за да разкажем един на друг какво сме свършили от времето последното си среща и какво смятаме да правим по-нататък. Около 1 обядваме. Времето от обед до 4 прекарваме четейки на тези, за които всеки от нас е поел отговорност или говорейки с тях поотделно когато нуждата налага това. В 4 са вечерните молитви. Тогава ние или провеждаме втори урок или катехизираме децата и ги наставляваме пред общността. От 5 до 6 ние отново се молим насаме. От 6 до 7 аз чета в нашата каюта на двама или трима пасажери (на борда има около 80 англичани), а моите братя вършат същото в техните. В 7 аз се присъединявам към германците в тяхната обща служба докато г-н Ингхам чете на толкова колкото желаят да го слушат. В 8 ние отново се срещаме, за да се наставляваме и насърчаваме един друг. Между 9 и 10 си лягаме и нито ревът на морето нито клатенето на кораба може да ни отнеме освежаващият сън, който Бог ни е дал.

Петък, 31 – Отплавахме от Доунс. В 11 вечерта бях събуден от силен шум. Скоро открих, че опасност нямаше. Но простото въобразяване за нея ми даде жива представа какъв трябва да е човекът, който всеки момент стои на прага на вечността.

Събота, Ноември 1. – Достигнахме до пристанище св. Елена и на следващия ден до Коус роуд. Вятърът беше попътен, но ние очаквахме войниците, които щяха да плават с нас. Това беше добра възможност да наставлявам своите спътници.

Неделя 23 – През нощта бях събуден от клатенето на кораба и от воя на вятъра и ясно разбрах, че не съм достатъчен защото не желая да умра.

Сряда, 10 Декември – Отплавахме от Коус и през нощта преминахме Недълс. Тук грубите скали с вълните хвърлящи се и разбиващи се в тяхната основа дават добра представа за Този, Който е разстлал небето и държи водите в шепата Си.

1736. Четвъртък, 15 Януари – Заради оплакване свързано с неравното разпределение на водата между пътниците г-н Огълторп назначи нови офицери на тази длъжност. При това старите отговорници и техните приятели са ни твърде разгневени защото смятат, че ние сме повдигнали обвинението.

Неделя 17 – Мнозина бяха нетърпеливи по причина на насрещния вятър. В 7 вечерта те бяха смълчани от извилата се буря. Тя се усилваше все повече и повече до 9. В 9 морето, което се издигаше от земята до небето преля през прозорците на кабината където се намираха 3 или 4 от нас и ни покри целите, макар че една маса ме закри от основния удар. Около 9 аз лежах в голямата кабина и не след дълго заспах макар да бях твърде несигурен дали ще се събудя жив и твърде засрамен от своето нежелание да умра. О, колко чист по сърце трябва да бъде този, който се радва да се изправи пред Бога в труден момент! Около сутринта Той смъмри морето и настана голяма тишина. (Матей 8:26).

Петък 23 – Вечерта започна нова буря. На сутринта тя се усили дотолкова, че бяхме принудени да оставим кораба да се носи по вятъра. Аз не можех да не кажа на себе си: Къде е вярата ти все още не желаейки да умра. Около 1 вечерта влязох в голямата кабина, но морето не само я заливаше както обикновено, но още по-силно се устреми към страната на кораба. В един момент аз бях залят от вода и толкова уплашен, че не очаквах да вдигна отново главата си докато морето не ме убие. Но благодарение Богу аз не претърпях никаква повреда. Около полунощ бурята утихна.

Неделя 25 – Следобед започна нашата трета буря. Тя беше още по-ужасна от предишните. В 7 отидох при германците. И по-рано бях наблюдавал тяхната голяма сериозност. Те бяха давали многократни доказателства за своето смирение като вършеха за другите тези сервилни услуги, които никой от английските пътници не желаеше да извърши и за които те нито искаха нито получаваха заплащане, казвайки, че това е добро за техните горди сърца и техния възлюбен Спасител е направил повече за тях. И всеки ден те показваха такава кротост, която никаква обида не можеше да премахне. Ако бяха бутани, ударени или съборени те ставаха отново и отминаваха, но в устата им не се намираше никакво оплакване. Сега имах възможност да видя дали те са избавени от духа на страх така както от гордостта, гнева и отмъстителността.

По средата на четенето на псалма, с който започваше тяхната служба морето се надигна, разтроши грота на части, покри кораба и така заля палубата, като че ли голямата бездна вече ни беше погълнала. Измежду англичаните се чуха ужасени викове. Немците спокойно продължиха да пеят. По-късно аз попитах един от тях: Не сте ли уплашени? Той отговори: Благодарение Богу, не. Аз попитах: Но не са ли уплашени Вашите жени и деца? Той отговори кротко: Не; нашите жени и деца не се боят да умрат.

Петък 30 – Ние преминахме през още една буря, която не ни навреди по никакъв начин с изключение на това, че разкъса фока. Понеже леглата ни са мокри аз легнах на земята и спах дълбоко до сутринта. И вярвам, че повече няма да намеря за нужно да се кача на леглото си.

Неделя, 1 Февруари – Ние говорихме с един кораб от Каролина; и Вторник, 4 ни завари да измерваме дълбочината с лота. Около обед от мачтата се виждаха дървета, а следобед и от главната палуба. Вечерния урок се състоеше от следните думи: Пред нас се отваря врата за добро. О, дано да не забравим това!

Четвъртък 5 – Между 2 и 3 следобед Бог ни доведе всички здрави в река Савана. Хвърлихме котва близо до остров Тиби където покрай брега растат борове, които правят гледката забележителна, напомняйки за пролетта сред разгара на зимата.

Уесли пристига в Джорджия.
Г-н Огълторп ни поведе към твърдата земя където всички ние коленичихме и благодарихме. След това той потърси лодка до Савана. Когато останалата част от хората слязоха на брега ние призовахме своето малко стадо към обща молитва.

Събота 7 – Г-н Огълторп се върна от Савана с г-н Спангенберг един от германските пастири. Аз скоро открих какъв дух имаше той и го попитах за съвет относно моето поведение. Той каза: Братко мой, първо трябва да ти задам един-два въпроса. Имаш ли свидетелство в себе си? Дали Божия Дух свидетелствува заедно с твоя дух, че си Божие дете? Аз бях изненадан и не знаех какво да отговоря. Той забеляза това и запита: Познаваш ли Исус Христос? Аз се поколебах и отговорих: Аз зная, че Той е Спасителят на света. Вярно отговори той; но знаеш ли, че Той е спасил теб? Аз отговорих: Аз се надявам, че Той е умрял, за да ме спаси. Той само добави: Познаваш ли себе си? Казах: Да, но се страхувам, че това бяха празни думи.

Събота 14 – Около 1 Томо Чачи, неговият племенник, Тлееанухе, жена му Синуки заедно с още 2 жени и 2 или 3 индиански деца се качиха на борда. Веднага щом дойдохме те станаха и ни стиснаха ръцете и Томо Чачи (някой си г-н Мусгров превеждаше) проговори казвайки: Радвам се, че дойдохте. Когато бях в Англия аз пожелах някой да говори великите думи и на моят народ, който желае да ги чуе. И аз се надявам, че те ще слушат. Но ние няма да бъдем направени християни както правят испанците: ние ще бъдем учени преди да бъдем кръстени.Аз отговорих: Има само Един, Който е на небето, Който е способен да научи човека на мъдрост. Макар да сме дошли толкова далеч ние не знаем дали Той ще пожелае да Ви научи чрез нас или не. Ако Той Ви научи Вие ще приемете мъдрост, но ние не можем да направим нищо. След това той си отиде.

Четвъртък 19 – Брат ми и аз взехме лодка и отидохме до Савана очаквайки да направим своята първа визита на бедните езичници. 

Започва неговото служение в Савана
Неделя 7 Март – Аз започнах своето служение в Савана като проповядвах върху евангелския текст за деня, който беше 13 гл. от 1 Коринтяни. Във вторият урок (Лука 18) се съдържаше Господно пророчество за начина, по който самият Той (и след това Неговите последователи) ще бъдат посрещнати в света. Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или деца заради Божието царство, който да не получи многократно повече в настоящото време, а в идещия свят – вечен живот. Все пак независимо от тези думи на нашия Господ – независимо от постоянните опитности на всички ревностни последователи на Христос, с които аз някога съм говорил, чел или слушал, които доказват, че всички, които не обичат светлината трябва да мразят този, който постоянно работи, за да я изяви сред тях, тук аз свидетелствувам срещу себе си, че когато видях броят на хората изпълващи църквата, и голямото внимание, с което те приемаха словото, и сериозността, която след това се четеше на лицата на всички аз не можех да не се усъмня в опита и мъдростта на самото Писание. Трудно можех да повярвам, че по-голямата част от тези внимателни, сериозни хора по-късно ще стъпчат под нозете си Божието слово и ще говорят всякакви зли лъжи за този, който го проповядва.

Понеделник 15 – Г-н Куинси замина за Каролина и ми остави свещеническото жилище. То е достатъчно голямо за едно цяло семейство, по-голямо от нашето и освен добрата градина има много допълнителни удобства.

Вторник 30 – Г-н Ингхам идвайки от Фредерика ми донесе писма, които настояваха да отида там. На следващия ден г-н Деламот и аз започнахме един опит, чрез който желаехме да установим дали живота може да бъде поддържан еднакво добре с еднородна храна вместо с храна от различен вид. Ние решихме да проведем нашия експеримент с хляб; и никога не сме били по-жизнени и здрави отколкото когато не ядяхме нищо друго.

Събудих се под водата
Неделя, Април 4 – Около 4 следобед аз потеглих за Фредерика в една pettiawga –вид плоскодънна баржа. На следващия ден хвърлихме котва близо до остров Скодоуей където водата при прилив беше 12 или 15 фута дълбока. За да се предпазя от насекомите аз се загърнах целия с едно голямо наметало и легнах на дъното. Между 1 и 2 се събудих под водата. Бях толкова дълбоко заспал, че не осъзнавах къде е намирам докато водата не изпълни устата ми. Оставих наметалото под дека, доплувах до другия край на pettiawga където беше вързана друга лодка и се изкачих по едно въже без да претърпя никаква вреда, освен че измокрих дрехите си.

Четвъртък 17 – Тъй като все още не сме намерили отворена врата, за да изпълним основния си план ние обмисляхме по какъв начин можем да бъдем най-полезни на малкото стадо в Савана. Всички се съгласихме: 1) да посъветваме по-сериозните измежду тях да сформират един вид малко общество и да се срещат един или два пъти седмично, за да се изобличават, наставляват и напътстват един друг 2) да изберем от тях един по-малък брой за по-близко общение един с друг, което може да бъде направено отчасти чрез лични разговори с тях поединично и отчасти като ги каним всички заедно в нашия дом. Решихме да правим това всяка неделя следобед.

Понеделник 10 май – Започнах да посещавам своите енориаши по ред от къща на къща; за което отделих времето, през което те не бяха в състояние да работят поради горещината т. е. от 12 до 3 следобед.

Вторник 17 Юни – един военен офицер, който вървеше точно зад нас с 2 или 3 придружаващи го кълнеше и проклинаше твърде много, но след като го смъмрих изглеждаше доста докоснат и ми благодари много.

Вторник 22 – Забелязвайки голяма хладина в поведението на г-н М. аз го запитах за причината. Той отговори: Аз не харесвам нищо от това, което правите. Всичките Ви проповеди са сатири над определени хора и аз никога повече няма да Ви слушам. И всички хора мислят като мен, защото ние няма да се оставим да бъдем обиждани.. Освен това те казват, че са протестанти. Но що се отнася до Вас, те не могат да кажат каква е Вашата религия. Те никога по-рано не са чували за такава. Те не знаят какво да правят с нея. И след това идва Вашето лично поведение: всички кавги, които са се случили откакто сте дошли са по Ваша вина. Наистина, няма нито мъж нито жена в града, който да взема насериозно и една Ваша дума. И така, Вие можете да проповядвате колкото си искате, но никой няма да идва да ви слуша.” Той беше твърде разгневен, за да чуе моят отговор, така че нямаше какво да направя осен да му благодаря за откровеността и да се тръгна.

Разговори за индианците
Сряда 30 – аз се надявах, че се е отворила врата, за да отидем при чоктауите, най-малко цивилизованото т.е., най-малко поквареното от всички индиански племена. Но когато информирахме г-н Огълторп за нашия план той възрази не само, че съществува опасност да бъдем заловени или убити от французите, но много повече, че е неуместно да оставим Савана без служител. Вечерта аз предадох тези възражения на нашите братя, които всички бяха на мнение, че все още не трябва да отиваме.

Четвъртък, 1 Юли – Имахме среща с индианците; и още една в Събота, когато Чикали , техния ръководител, вечеря с г-н Огълторп. След вечеря аз запитах сивокосия за какво смята, че е бил създаден. Той каза: Този, Който е над нас знае за какво ни е направил. Ние не знаем нищо. Ние сме в тъмнина. Но белите хора знаят много. И все пак белите мъже градят големи къщи, като че ли ще живеят вечно. Но белите хора не могат да живеят вечно. Не след дълго белите хора ще станат на прах точно както и аз. Аз му казах: Ако червенокожите изучат Великата книга те ще знаят колкото и белите. Но нито ние нито те могат да разберат тази книга освен ако не бъдат научени от Този, Който е над всички. И Той няма да ви научи ако Вие не избягвате това, което вече знаете, че е зло. Той отговори: Аз вярвам в това. Той няма да ни научи докато сърцата ни не са бели. И нашите хора правят това, което знаят, че не е добро: те убиват собствените си деца. И нашите жени правят това, което знаят, че не е добро: те убиват детето преди то да се е родило. Следователно, Този, Който е над всички няма да ни прати Великата книга.

Понеделник 26 – Брат ми и аз потеглихме за Чарлстон защото той трябваше да отпътува за Англия, но вятърът беше насрещен и ние не достигахме Порт Роял, на 40 мили от Савана, преди Сряда вечер. На следващата сутрин ние продължихме нататък. Но следобед вятърът беше толкова силен, че когато пресичахме пясъците на св. Елена нашият най-стар моряк извика: Сега нека всеки сам да се грижи за себе си. Аз му казах: Бог ще се погрижи за всички ни. Почти веднага щом думите бяха произнесени мачтата се пречупи. Аз застанах на края на лодката, за да бъда по-далеч от нея когато падне (което ние очаквахме да стане всеки момент) макар и с малка надежда да мога да доплувам до брега срещу такъв вятър и море. Но Къде е вярата ви? В момента, в който мачтата падна двама човека я хванаха и я сложиха в лодката, а останалите трима гребяха с цялата си сила и Бог смъмри вятъра и вълните, така че след час бяхме в безопасност на брега. 

Без страх от дъжд и роса
Понеделник 2 Август – Отправих се към офиса на лейтенант-губернатора, който се намираше на около 30 мили от Чарлстон, за да предам писмата на г-н Огълторп. Той беше разположен много приятно на малък хълм с долини от всяка страна. В едната имаше малка гора, а другата е засята с ориз и индианска пшеница. Имах намерение да се върна обратно при г-н Скойн, който имаше около 50 негри християни. Но конят ми беше уморен и се наложи да се върна на главния път за Чарлстон. Бях върнал лодката, с която бяхме дошли в Савана очаквайки да се върна с полковник Бул. Понеже той не дойде достатъчно бързо в Четвъртък аз отидох до Ашли Фери с намерението да вървя до Порт Роял. Но г-н Билингър не само ме снабди с кон, но и сам язди с мен 10 мили и изпрати сина си с мен до Кумби Фери, 20 мили по-нататък; откъдето след като наехме коне и водач, аз достигнах до Бауфорт (или Порт Роял) на следващата вечер. На следващата сутрин ние наехме лодка, но понеже вятъра беше насрещен и много силен не достигнахме Савана преди Неделя следобед.

Откривайки, че г-н Огълторп е заминал аз останах само един ден в Савана и оставяйки там господата Ингхам и Деламот потеглих във Вторник сутринта. Вървейки към Тъндърболд аз попаднах на толкова силен дъжд, че всичките ми дрехи се измокриха сякаш бях минал през река. Във връзка с този случай аз не мога да не отбележа голямата грешка относно вредността на дъжда и росата в Америка. Аз бях напълно измокрян от тези дъждове повече от веднъж и все пак без всякаква вреда. И аз лежах много нощи под открито небе и поемах всичката роса, която падаше. Вярвам, че всеки може да направи това ако организмът му не е повреден от мекушавостта на префиненото възпитание. 

Желание да отиде между индианците
Вторник, Ноември 23 – Г-н Огълторп отплава за Англия оставяйки господата Ингхам, Деламот и мен в Савана, но с по-малка надежда да проповядваме на индианците отколкото имахме в първите дни, когато стъпихме в Америка. На когото и да споменавах за това веднага ми отговаряха: Вие не можете да оставите Савана без свещеник. На това моят отговор беше: Не ми е известно да имам някакво задължение за обратното. Аз никога не съм обещавал да стоя тук дори един месец. Вече на два пъти казах ясно, че със своето идване нито бих нито мога да поема тази отговорност за по-дълго отколкото ми се открие възможност да отида при индианците. Ако на това ми казваха: Но не сте ли назначен за служител в Савана? аз отговарях: Да; но това не беше направено по моя молба: то стана без моето знание и желание. Следователно, аз не мога да смятам, че върху мен лежи някакво задължение щом се отвори врата да проповядвам на езичниците. И аз ясно завих това когато се съгласих да приема назначението. Но макар да нямах друго задължение да не напускам Савана освен това на любовта аз не можех да замина; не можех да се противопоставя на настоятелните молби на по-сериозните енориаши, да бдя над душите им за още малко време докато някой друг заеме мястото ми. И аз правех това с най-голямо желание защото не беше дошло времето да проповядвам благовестието на мира на езичниците. Всички техни племена се вълнуваха и Постуби и Минго Матю ми казаха по различно време в моята къща: Сега всичките ни врагове ни нападат и ние не можем да направим нищо освен да се бием, но ако Възлюбеният някога ни даде мир тогава ще слушаме Словото.

Сряда, Декември 23 – Г-н Деламот и аз заедно с един водач се отправихме към Коупен. След като бяхме вървели 2 или 3 часа нашият водач ни каза ясно, че не знае къде се намираме. Все пак вярвайки, че не може да се сме много далеч сметнахме за най-добре да продължим. След 1 или 2 часа достигнахме до едно кипарисово блато, което се намираше точно на пътя ни. Нямаше време да се връщаме обратно в Савана преди нощта, така че продължихме да вървим през него като водата достигаше до гърдите ни. Когато отминахме блатото с около миля вече не се виждаше никакъв път; и тъй като слънцето беше залязло ние решихме да запалим огън и да останем тук до сутринта. Но когато открихме, че дървата са мокри ние изпаднахме в затруднение. Аз предложих да продължим да вървим, но моите спътници бяха замаяни и уморени и предпочетоха да легнем което и направихме около 6 часа. Земята беше толкова мокра колкото и нашите дрехи и тъй като беше доста студено те скоро замръзнаха. Все пак аз спах до 6 сутринта. През нощта падна тежка слана, която ни покри като със сняг. Около час след изгрев слънце ние достигнахме до една плантация и до вечерта до Савана.